Наградиха участниците в литературния конкурс „Веселин Ханчев” в Стара Загора

STZAGORA.NET
*
Надежда Тричкова от София взе наградата “Златното яйце”
*
На тържествена Гала вечер в Регионалния исторически музей в Стара Загора снощи, бяха отличени най-добре представилите се млади поети в 34-тото издание на Националния младежки литературен конкурс „Веселин Ханчев”. Организатори на престижния форум са Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и Къща музей „Гео Милев”.

Голямата награда „Златно яйце” бе присъдена на 24-годишната Надежда Тричкова от София. Младата поетеса участва за трети път в конкурса. Тя спечели журито със стихотворението си „Невена от радиото”. За второто място се пребори Стамена Тасева на 22 г. от Разград, а трета е Габриела Монова на 22 г. от София.

В началото на вечерта свои стихове прочетоха досегашни носители на награди през годините – Мария Донева, Екатерина Стратиева, Виолета Бончева, Крум Филипов, Катерина Васева, Оля Стоянова и Никола Петров. Те се представиха пред публиката със стихотворението, с което са спечелили и с най-новата си творба.

„Конкурсът е на много високо ниво. Най-важното тук обаче са вашите бъдещи приятелства. Тук големият победител е добрата поезия”, каза председателят на журито Марин Бодаков. Негови помощници бяха поетът Никола Петров, който има три награди от конкурса, печели „Златно яйце” през 2011 година и Мария Донева, носителка на приза през 1994 г.

В конкурса са участвали 78 млади поети с над 700 стихотворения. Авторите са на възраст между 14 и 25 години, според условията на конкурса, като никой от тях все още няма издадена стихосбирка.

Единадесет бяха поощрени с грамоти, между които и 15-годишната старозагорка Екатерина Калоянова.

„Това, което чухме, ми дава основание да призная колко е тежка е била задачата на журито” – каза при връчването на наградата „Златно яйце” Иванка Сотирова, зам.-кмета на Община Стара Загора.

В Къща-музей “Гео Милев” днес участниците се включиха в Поетическа работилница с журито, а на 10 ноември в София ще се проведе Поетическа среща на участниците и наградените в конкурса „Веселин Ханчев” – Стара Загора 2017.

ПООЩРЕНИЯ:

Айлин Топлева, 22 г., Бургас

(***някои дни…)

           Александра Устамитева, 18 г., София

(Заключвам вярата си)

Анджела Наку, 16 г., Стражица

(Пролетен дъжд)

Екатерина Калоянова, 15 г., Стара Загора

(Константа, Въпросителни, Невъзможна любов)

Йоана Георгиева, 18 г., Велико Търново

(***723 орсизови зрънца…)

Йоанна Нейкова, 22 г., Казанлък

(Из дневника на матроса)

Лилия Трифонова, 22 г., София

(Северна логика)

Мария-Йоана Донкова, 17 г., Долни Дъбник

(Всичко страшно отмина)

Михаела Нанева, 17 г., Бургас

(Старият град с младите хора)

Ради Йовчев, 25 г., Пловдив

(Лятото остава)

Росен Григоров, 25 г., Русе

(***вечността е паркирала…)

Теа Монева, 23 г., Варна

(Засаждането на полярната звезда)

Франческа Земярска, 22 г., Пловдив

(Хоризонт на събитията)

І награда

Надежда Тричкова, 24 г., София

Невена от радиото

1. начинът, по който л звучи в устата ти,
ме кара да искам
нещо особено важно да се случи
с люляците
и с лалетата
и с лилиите от Борисовата
знам ли, някакво извънсезонно опрашване,
нещо достойно да бъде прочетено
по новините в шест:
нова екранизация по Набоков,
Лолита стъпва на Марс,
човек обхожда луните на света

лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
“като целувка по рамото е”
като сън, който меко потъва в очите

2. понеже живееш в радиото,
живееш навсякъде

под клепачите на сънен мъж
или в ухото на града например
София или Берлин
е без значение
радиовълните са навсякъде
следобедите винаги са бавни,
създадени да ги разгърнеш в скута си

ІІ награда

Стамена Дацева, 22 г., Разград

Паяк

Домът ми е капан
за всичките ми жертви,
писъкът на всяка муха
е омотан завинаги в леглото ми

а продължавам да строя дом,
в който не мога да заспя.

След смъртта

Баба не се пита
какво ще се случи с нея
след смъртта й,
пита се –
какво ще се случи с нас.

Размяна

Дядо копае в градината
и търси заровената преди три години
бутилка с вино.
Вместо нея намира римска монета
и не може да се начуди:
колко жадни трябва да са били мъртвите,
за да си плащат.

ІІІ награда

Габриела Манова, 22 г., София

***
Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците;
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.
И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.
Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.
#

І награда

Надежда Тричкова, 24 г., София

Невена от радиото

1. начинът, по който л звучи в устата ти,

ме кара да искам  

нещо особено важно да се случи

с люляците

и с лалетата

и с лилиите от Борисовата

знам ли, някакво извънсезонно опрашване,

нещо достойно да бъде прочетено

по новините в шест:

нова екранизация по Набоков,

Лолита стъпва на Марс,

човек обхожда луните на света

лесно е, казваш,

езикът едва допира небцето

“като целувка по рамото е”

като сън, който меко потъва в очите

2. понеже живееш в радиото,

живееш навсякъде

под клепачите на сънен мъж

или в ухото на града например

София или Берлин

е без значение

радиовълните са навсякъде

следобедите винаги са бавни,

създадени да ги разгърнеш в скута си

ІІ награда

Стамена Дацева, 22 г., Разград 

Паяк

Домът ми е капан

за всичките ми жертви,

писъкът на всяка муха

е омотан завинаги в леглото ми

а продължавам да строя дом,

в който не мога да заспя.

След смъртта

Баба не се пита

какво ще се случи с нея

след смъртта й,

пита се –

какво ще се случи с нас.

Размяна

Дядо копае в градината

и търси заровената преди три години

бутилка с вино.

Вместо нея намира римска монета

и не може да се начуди:

колко жадни трябва да са били мъртвите,

за да си плащат.

ІІІ награда

Габриела Манова, 22 г., София

***

Зарязах всичките си вредни навици: 
спането с обици, цигарите, вървенето отляво. 
Оглеждам се критично, забелязвам знаците; 
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото. 

И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не гидописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.

Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици. 
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.  

социално споделяне