В Стара Загора честват 109-та годишнина от обявяването на Независимостта на България
- петък, септември 22, 2017, 12:02
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
В парк „Ал. Стамболийски” в Стара Загора днес се проведе тържествена церемония за отбелязването на 109-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. Пред „Паметника на загиналите във войните старозагорци” бяха поднесени венци на почит от името на Община Стара Загора и Старозагорския военен гарнизон, Общински съвет – Стара Загора и областния управител.
В празничното си слово зам.-кметът Иванка Сотирова припомни делото на великите държавници на България, дългия път до крайната победа – извоюването на Независимостта на България и емоцията на този ден преди 109 години в Стара Загора. Тогава всички празнуват начело с митрополит Методий, който отслужва благодарствен молебен със специално написана молитва. Градът е украсен със знамена, а гражданите ликуват. На 22 септември старозагорци посрещат цар Фердинанд в храма „Св. Димитър“.
„Днес този ден е още по-велик! Днес Независимостта е още по-значима, ако ние осъзнаваме този акт не само като запазване на териториален суверенитет. Този ден е значим, ако запазваме суверенитета на нашата свобода на духа, на независимостта на духа. Затова всички ние сме длъжни да се борим, единно да защитаваме правото си да бъдем равнопоставени в обединена Европа. Ние тук, гражданите на Стара Загора, сме длъжни да управляваме града ни така, че той да бъде най-доброто място за живеене не само в България, но и в Европа. Да бъде най-доброто място за инвестиции, най-доброто място за образование, за да може да задържим тук младите хора на България и градът да просперира. Бъдете благословени и нека знаем какъв е нашият дълг. Честит да бъде този празник!“ – каза още Сотирова.
На церемонията присъстваха областният управител Гергана Микова, народните представители Емил Христов, Маноил Манев, Георги Гьоков и Радостин Танев, зам.-командирът по логистично осигуряване на Втора механизирана бригада полк. Тодоров, зам.-областният управител Петя Чакърова, общински съветници, представители на обществени и политически организации, много граждани.
В ритуала участва почетен караул, а така също знаменна група и Военен духов оркестър на Старозагорския военен гарнизон.
В парк „Александър Стамболийски“ (Алана) започна концерт „С музиката на Дико Илиев“, посветен на 80-та годишнина от създаването на Дунавското хоро. Участват Общинският фолклорен ансамбъл „Загоре“ и Общинският духов оркестър.
* * *
Страници от историята: Обявяване на Независимостта на България
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.[1] Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя отново се появява на европейската карта като равноправна на другите европейски страни държава.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
(Източник: bg.wikipedia.org)
#
