Световната премиера на операта „Пламъци в платната на нощта“ ще бъде в Стара Загора

STZAGORA.NET
*
За световната премиера на операта „Пламъци в платната на нощта“ на 15 юни, в Стара Загора пристигна нейният автор Гиоргос Минас. Освен композитора, на премиерата на операта се очакват много гости от Гърция, както и представители на дипломатическата мисия на Гърция у нас и на гръцката общност в София и Стара Загора.

Тя ще се състои на Античната улица в Регионалния исторически музей, на 15 юни от 20.00 часа и на 16 юни от 21.30 часа.

Операта „Пламъци в платната на нощта“ е едноактна опера в пролог и четири сцени. Гръцкият композитор Гиоргос Минас завършва творбата си през октомври 2016 година. В предстоящото й представяне към нея ще бъде добавена и заключителна сцена върху музиката от по-ранната клавирна пиеса на композитора „Схерия“ – митичното име на остров Корфу, където е роден композиторът.

Гиоргос Минас е и автор на либретото, в което вплита стихове на гръцкия поет от времето на националноосвободителните борби Андреас Калвос (1792-1869) и на поета Константинос Г. Кариотакис (1896-1928).

Съдържанието на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ Гиоргос Минас е възхваляващ спомен за гибелта на гръцкия студент по геология Костас Георгакис.

Костас Георгакис е роден на 23 август 1948 година на остров Корфу (Керкира). В знак на протест срещу военната диктатура в родината си, понесъл изпитанията от преследването и натиска на гръцките тайни служби, Костас Георгакис решава да жертва живота си и така да привлече вниманието на Западна Европа върху унищожаването на демокрацията в Гърция. На 19 септември 1970 година около 3 часа сутринта той се самозапалва на площад „Маттеотти“ в Генуа. Случайни свидетели на протестния му акт са само няколко служители по чистотата, които виждат горящата му фигура и чуват неговите предсмъртни викове: „Да живее Гърция!“, „Долу тираните!“, „Долу полковниците фашисти!“, „Аз го направих за моята Гърция!“. Смъртта на Костас Георгакис оказва въздействие върху стабилността на властта на военните в Гърция. Протестните действия срещу военната хунта се засилват и достигат своята кулминация в студентските протести, които на 17 ноември 1971 година завършват с нахлуването на военните с танкове в Университета и със смъртта на 24 студенти и още над 1000 ранени. Това е и краят на военната диктатура в Гърция. Студентът от Корфу наистина се е превърнал в горящата факла, унищожила с пламъците си мрачните платна на черния кораб на диктатурата. В настоящото първо за музикалния свят представяне на операта „Пламъци в платната на нощта“ възхвалата на героя Костас Георгакис се постига чрез терзанията на съвестта на анти-героя Исиодос – съвременник на събитията, но останал безучастен към тях.

„Пламъци в платната на нощта“ е психологическа драма, която навлиза в жанра на историко-политическата опера-оратория. Засегната е силната и вълнуваща социална тема за взаимоотношенията общество-личност. Тя емоционално обрисува протеста на индивида срещу потискащите и унищожителни политически антидемократични действия на властта, която със сила решава съдбата на обществото. Индивидуалната личност не иска да се подчини на тази злощастна съдба. Либретото подсказва епически елементи, които определят основната драматургична линия на противопоставянето между героя, който дори с цената на живота си не се подчинява на диктата на обществото и анти-героя, който се конформира с тази диктатура. Постановъчната интерпретация налага някои различни от заложените от автора действия и елементи, които поставят творбата в категорията на психологическо-мистичния реализъм.

Посланията, които творбата носи са значими и в нашето съвремие, което, за жалост, също е свидетел на подобни саможертви. Постановката на Старозагорската опера открито казва на своята публика: „Отказът от съпротивление на злото те превръща в негов съучастник.“ и „Разпалвайте сърцата си навреме!“.

Действащи лица и изпълнители:

Исиодос, историк – Георгиос Филаделфевс, тенор
Атина, студентка – Елена Петрова, сопран
Три кариатиди – балерини
Елински хор – Георгиос Филаделфевс, античен речитатив
Валентина Василева – пиано, орган
Даниела Арнаудова – арфа, ударни инструменти

Постановка – Пламен Бейков
Пластика – Ромина Славова
Сценография – Тодор Демеров

БИОГРАФИИ:

Гиоргос Минас е роден през 1954 година на остров Корфу. Завършил е Атинската консерватория с всеобхватни интереси – дървени духови инструменти, теория на музиката, композиция, византийска музика, оркестрово дирижиране. Защитава майсторска степен по оркестрово дирижиране и композиция при Теодор Антониу, изучавал е композиционна техника при Харис Ксантудакис и Александър Райчев. Специализира и защитава втора майсторска степен във Факултета за изящни изкуства на Белградския университет. В годините на ранното му творчество поетът Янис Рицос е негов духовен наставник.

Гиоргос Минас е автор на симфонична музика, хорови и инструментални камерни творби, солови песни, опери, музика за театъра, киното и телевизията. Член е на Съюза на гръцките композитори и на Асоциацията на гръцките композитори, на която е бил и вицепрезидент. Музиката му е изпълнявана във всички балкански държави, в Западна Европа и в САЩ. В настоящия момент е преподавател по музикално-теоретични дисциплини и композиция в Националната консерватория на Гърция.
Основната тенорова партия на операта си „Пламъци в платната на нощта“ композиторът Гиоргос Минас посвещава на тенора Георгиос Филаделфевс.

Георгиос Филаделфевс е роден в Атина. Той започва обучението си по пиано на 11 годишна възраст. Три години по-късно е приет със стипендия в Националната консерватория „Mанолис Каломирис” – Атина в класа на Рена Бекка и успоредно с това изучава класическо пеене. През 2004 защитава Магистратура по пиано в класа на българската пианистка и педагог Жени Захариева в Държавната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“ в София, а през 2011 – и Магистратура по оперно пеене. Георгиос Филаделфевс е лауреат на международни конкурси по пиано, гастролирал е като пианист, оперен артист и изпълнител на камерна вокална музика в почти всички европейски страни. От 2002 с пианистката Валентина Василева периодично изнасят множество концертни програми в Германия, включващи старинни арии, популярни песни, канцонети, оперни арии, класически песни, вокални песенни цикли за глас и пиано.

Филаделфевс е в постоянно сътрудничество с българските оперни театри във Варна (Carmina Burana, 2014-2015, Falstaff, 2015), София и Пловдив (Le Devin du Village от Жан-Жак Русо, 2014-2015), Русе (Прилепът), “Катерина Измайлова” от Шостакович, Дон Жуан, “Човешкият глас” от Пуленк (2014-2016).

Елена Петрова е родена през 1994 в Сливен. Завършва Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ и се насочва към оперното изкуство след дългогодишното музициране под художественото и педагогическо ръководство на Маестро Методий Григоров в детски хор „Дружна песен“ и смесен хор „Добри Чинтулов“ в родния си град. Абсолвентка е на Национална Музикална Академия „Проф.Панчо Владигеров“ в класа по класическо пеене на проф.Жасмина Костова.

Елена Петрова е участвала в редица концерти като авторския концерт на проф. Георги Костов, съвместен концерт на Националната музикална академия и Софийска филхармония с диригент, „Една вечер в операта“- съвместен концерт-спектакъл на НМА и Държавна опера-Стара Загора, както и в атрактивния проект на Операта „Queen- шоуто продължава“ с диригент Димитър Косев. Работила е с диригентите Деян Павлов, Славил Димитров, Ивайло Кринчев, Левон Манукян.

Оперният дебют на Елена Петрова е през октомври 2016 в главната роля на Метела от оперетата на Жак Офенбах „Парижки живот“. През 2017 участва в още две продукции на Държаавна опера-Стара Загора – „Вълшебната флейта“ в ролята на Втора дама и „Бохеми“ в ролята на Мюзета.

Елена Петрова е лауреат на Специалната награда на Академичния конкурс „Проф. Илия Йосифов“.

Валентина Василева е родена в Сливен. Завършва Езиковата гимназия в родния си град и успоредно с това учи пиано при Юрий Маевски – преподавател в консерваторията в Лвов – Украйна. През 2001 завършва Националната музикална академия “Проф.Панчо Владигеров” в класовете по пиано на проф. Стела Димитрова и проф. Дора Лазарова.

Валентина Василева е с богат репертоар и завиден професионален опит с певци и инструменталисти. Работила е с хорове и в театрални постановки. Лауреат е на конкурса “Никола Стефанов” – София и Националния конкурс “Светослав Обретенов” – Провадия.

Като солист е изпълнявала концерти за пиано и оркестър на Шуман, Хайдн и Бах.

През 2002 Валентина Василева и тенорът Георгиос Филаделфевс създават свое дуо. Оттогава те са изнесли множество концерти и са участвали в редица фестивали. Техният спектакъл “Медитеранео” за два сезона е на сцената на Русенската опера. Дуото им има обширен репертоар с произведения от всички периоди. През 2010 програмата им с песни на Белини, Де Файа и Дворжак е включена в цикъла “Именити изпълнители” на Министерство на културата на България и Агенция „Музика“. През същата година по покана на Община Атина изнасят концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на София Вебо. През 2011 те представят всички песни на Белини на Фестивала „Борис Христов“ в София.

Валентина Василева е концертирала в България, Украйна, Германия, Словакия, Испания, Португалия, Гърция и Румъния. Традиционно участва в световни премиери на произведения от съвременни гръцки композитори на форуми в Гърция и България.

Преподавател е по пиано в Обединена школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ в Сливен. Нейни ученици са лауреати на национални и международни конкурси за пианисти.

Пламен Бейков е роден в Свищов. Завършил е оперно пеене в Кралския колеж за музика – Лондон и е специализирал при знаменития български певец Борис Христов в Рим. Вече десет сезона е солист на Държавна опера-Русе. Като оперен, концертен и кантатно-ораториален изпълнител е гастролирал в почти всички европейски страни, в Русия, САЩ и Япония. През 2016 година на камерната сцена на Държавна опера-Русе Пламен Бейков осъществява своя режисьорски дебют с постановката на операта „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. В началото на новия творчески сезон на Русенската опера е и премиерата на втората му постановъчна задача – комичната опера-интермецо от Джовани Батиста Перголези „Учителят по музика“.

От есента на 2016 година Пламен Бейков изучава музикално-сценична режисура в Държавната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“ – София в класа на доц.Виолета Горчева.

#

споделяне в социални мрежи