Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 година

STZAGORA.NET
*
Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

Реалният бизнес да определи приоритетите

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Повече неща обединяват фермерите, отколкото ги разделят

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Бизнес логиката да движи сектора

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Сдружаването не може да се подминава

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.
#

сподели бутон