Светилище на 8000 г. откриха старозагорски археолози

STZAGORA.NET
*
Старозагорски археолози разкриха най-ранното светилище от най-ранния неолит в Тракия, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев. Уникалният обект се намира в землището на село Маджерито, непосредствено вдясно на пътя Стара Загора – Димитровград.

Обектът е регистриран в археологическата карта на България и е описан като праисторическа селищна могила.

При окончателното проучване на терена под научното ръководство на Петър Калчев се констатира, че това е най-ранното за Тракия култово съоръжение, състоящо се от вкопани структури в терена. Подобни на тях са идентифицирани за първи път в българската археология през 2004-2006 г. в обекта Данабунар, в близост до с. Любимец. Дотогава при проучване на подобни обекти се е считало, че това са боклучни ями, в които древните са изхвърляли ненужни предмети. Впоследствие се оказва, че през новокаменната епоха в ямите земеделците са извършвали сложни ритуали, свързани с култа към майката-земя, към плодородието и кръговрата в природата.

“Досега в Тракия такива съоръжения са откривани само от периода на късния неолит – края на 6-то хилядолетие пр.Хр. За първи път се открива такова светилище, което се датира в най-ранния неолит. Намерените материали на този терен са синхронни на подобно селище, което беше проучено край старозагорското село Калитиново. Направените в Шотландия проби показаха, че това е много ранен етап в развитието на древните земеделци по нашите земи. Пробите, с точност до 5 години, посочват събитията от 5900 г. пр.Хр.” – коментира Петър Калчев.

През есента семейства, обитавали част от селищната могила, са идвали на тези места, за да извършат ритуалите. В ямите, които символизират утробата на майката-земя, те са полагали въглени, животински кости, натрошени съдове за храна, мазилка от нарочно запалените си къщи и др. предмети, на части, които според тях представлявали фалоса, мъжкото начало. Тук те са извършвали символичен полов акт, съпроводен със запалване на огън. Целта е с оплождането на земята да приберат богата реколта, да има по-голям приплод на добитъка, който са отглеждали, и здрави и повече деца в семействата им.

Структурите са използвани в продължение на 200-300 г.

В светилището е открит скелет на възрастен индивид в ембрионална поза. Той ще бъде изпратен в Шотландия, за да се извърши пълно изследване за възрастта му, начина, по който е настъпила смъртта му, точно датиране на периода, през който е живял, и пр. В селищната могила, разположена на 420 кв.м площ, са намерени още амулети, гривна от мида, зооморфна керамична фигурка, ритуална брадвичка от нефрит, керамичен модел на житно зърно, крачета на култови масички, много керамика и др.

Вторият обект с голяма научна стойност, проучен също под ръководството на Петър Калчев през археологическо лято ’2016, е на ул. “Железни врата” No 12 в Стара Загора. При спасителните дейности се открива турска частна баня, изцяло изградена с материали от античността. Върху арите са открити безценни надписи, разчетени от Николай Шаранков, който е преподавател по латински и старогръцки език в Софийския университет.

На единия надпис, датиращ от 180-210 г., върху мраморна плоча се посочва списък с имена на свещенослужители и техните синове, членове на колегии за провеждане на мистерии, свързани с майките на боговете. По-надолу е описан редкият ритуал “таврободий” – специфично пренасяне на жертва на бик, свързано с Тибела, майката на боговете, при което кръвта на животното се събира като очистителен ритуал.

На арата, вградена в турската баня, текстът гласи: “На добър час! Статуя на Флавий Никий – син на Публий – отговорник за храма на императорския култ, издигнаха по решение на най-скъпата му роднина – неговите братя щастливо!” Надписът се датира от втората половина на трети век.

Името Никий през този период е изключително рядко. Може да се предположи, че става дума за поета Флавий Никий, за когото е известно, че освен занимания с поезия, той е заемал и важни обществени длъжности. Бащата на Флавий Никий – Флавий Погни, също е бил жрец на императорския култ с титлата “архиереус” (първожрец). Той е известен с надпис върху постамент на статуя, която е била пренесена през 19-и век от Стара Загора в с. Сърнево и до днес служи като основа на олтарна маса в църквата. При разчитането текстът гласи: “На добър час! Статуя на Флавий Пулий, син на Поликрат архиереус, първожрец на императорския култ, издигнат по решение на най-скъпите му синове. Да живей щастливо!”.

“Благодарение на разчетените надписи археолозите успяват да установят три поколения на една от най-видните фамилии в Римската Августа Траяна – дядото Флавий Поликрат, бащата Флавий Пулий и синът Флавий Никий – коментира Петър Калчев. – Името Флавий показва, че този род е получил римско гражданство още през последната четвърт на I век.”

И двата постамента са издигнати по едно и също време с решение на градските власти. Статуите са издигнати приживе на двамата жреци. Те са били поставени в близост до храмове.

Третият надпис, който се намира на арата в църквата в с. Сърнево, гласи: “На добър час! Статуя на най-великия и най-божествения император!” Надписът е стоял под императорска статуя, най-вероятно издигната от името на градските власти. Вероятно той се отнася за императорите Септимий Север или Гален.

Тези три надписа дават много важни данни за античната история на хилядолетния град.

По време на пресконференцията археоложката Мария Камишева разказа за проучванията в източния некропол на Августа Траяна, в двора на новооткритата верига “Кауфланд”, и успешните разкопки на античния град, направени на бул. “Руски” No 47-49. Всички те допълват мозайката на “преблестящия град на траянци”, както са наричали Августа Траяна.

Росица РАНЧЕВА,
“Старозагорски новини”
#

share button