Католическият комплекс в “Лозенец” е най-големият проект по стандарта “Пасивна сграда” на Балканите

STZAGORA.NET
*
За постигането на най-добра топлинна защита на сградите в нашите условия е нужна 16-20 см изолация
*
В Стара Загора се проведе регионалната годишна конференция на Областния информационен център. Нейната тема този път бе “Енергийна ефективност и възобновяема енергия”. Участваха лектори от МРРБ, Министерството на икономиката, Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и др. Имаше представители на общините от региона, на неправителствени организации и на бизнеса.

Иржи Карасек, старши консултант в Център за енергийна ефективност SAVEn в Прага, сподели опита на Република Чехия при използването на т.нар. “договори с гарантиран резултат”, при които инвестицията се откупува с енергийните спестявания, като възможност за общините и бизнеса за финансиране на дейности за повишаване енергийната ефективност.

Д-р Драгомир Цанев от Центъра по енергийна ефективност “Ен-ефект” (вдясно на снимката) разказа за успешни проекти по стандарта “Пасивна сграда” в България. Докато една “пасивна сграда” харчи 15 киловатчаса електроенергия на квадратен метър годишно, една нова сграда в България харчи 60-80 квтч, а най-разпространените съществуващи стандартни сгради потребяват над 150 квтч на квадрат годишно. Т.е. пасивната сграда консумира поне 10 пъти по-малко енергия от стандартните сгради, в които живеем.

Димитър Цанев съобщи и че от началото на декември ЕС вече има задължителна, юридически обвързваща цел – 30% подобряване на енергийната ефективност до 2030 г., или намаляване на разходите за енергия, вместо досегашните юридически необвързващи 27%. “Това се случи, защото разбирането в цяла Европа е, че дори и тези 30% вече са нормална стандартна практика на проектите за енергийна ефективност заради добрите икономически резултати. В Хановер, Хамбург и други германски градове например всички нови сгради, които се строят на общинска земя, задължително са по стандарта “Пасивна сграда”. В Хайделберг има огромен квартал, който е само с пасивни сгради – жилижни, административни, магазини, църкви, болници и т.н. В Брюксел от началото на 2015 г. пък не само новите постройки, но и всички сградни обновявания трябва да са по стандарта “Пасивна сграда”.

Този стандарт възниква в Германия преди 25-26 години, но се развива изключително бързо, като по света вече има над 60 хиляди сгради, построени по него. Най-големият проект “Пасивна сграда” на Балканите в момента се реализира в Стара Загора. Това е католическият възпитателно-образователен комплекс в кв. “Лозенец” (по пътя за кв.Дъбрава) – с 3000 кв.м разгъната площ.

В България до момента са построени десетки “пасивни къщи”. За постигането на стандарта при климатичните ни условия е нужна изолация с дебелина 16-20 см. С помощта на Европейската комисия вече има 5 демонстрационни проекта, по които се обучава цялата професионална общност – архитекти, проектанти, студенти и над 100 преподаватели в средното образование, в т.ч. и от Професионалната гимназия по строителство “Л. Байер” в Стара Загора. Сертифицираните по стандарта сгради у нас засега са само 3 на брой. Те подлежат на скъп и много строг контрол от Германия, доказващ качеството им. Засега не всеки инвеститор е склонен да отдели необходимата сума за подобен сертификат, тъй като пазарът все още не отразява истинската им стойност. На Запад обаче един такъв сертификат повишава автоматично цената на сградата до 10%.

Целта на мерките за енергийна ефективност е подобряване на качеството на живот. Приложението им в училща и детски градини показва, че децата боледуват по-малко и постигат по-добри резултати в обучението. Първата “пасивна детска градина” в Габрово вече е минала през един отоплителен сезон и резултатите са доста окуражаващи, по думите на Драгомир Цанев. До момента са минали обществените поръчки за още две такива детски градини – в Бургас и Варна.

Оскъпяването на една “пасивна сграда” спрямо сграда, построена по настоящите нормативи в България, е не повече от 7-7.5 процента. Само от спестената енергия тази допълнителна инвестиция се изкупува за период от около 7 години.

От Националната програма се очаква да даде публичност на ползите от енергийната ефективност и начален тласък за работа в това направление. За целта е необходимо първите проекти, които се реализират, да са наистина качествено изпълнени, за да донесат очаквания ефект по линия на финансови спестявания, хигиенни условия и комфорт в домовете след изпълнението на мерките. Отговорността за това е обща – на неправителствения сектор, на специалистите, на местните власти и областните администрации, тъй като се използват публични средства за повишаване на енергийната ефективност в сгради частна собственост.

В обръщение към участниците в конференцията областният управител инж. Георги Ранов обобщи данните от изпълнението на Програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради, която се реализира в общините Стара Загора, Казанлък, Гълъбово, Раднево, Павел баня и Николаево. Към момента са сключени 111 договора за целево финансиране. На 52 сгради се извършват дейности по обновяване, 9 от тях вече са въведени в експлоатация.

“Въпреки скептицизма на някои при старта на програмата, видимо е, че мерките по енергийна ефективност осигуряват по-добри условия на живот на гражданите. Те дават по-високо качество на жизнената среда, топлинен комфорт и удължават жизнения цикъл на санираните сгради” – заяви областният управител.

На конференцията бяха представени успешно реализирани проекти в общините в региона – както за обществени сгради, така и за жилища, по ОПРР, по Националната програма за енергийна ефективност, Фонд “Козлодуй”, Доверителния екофонд, “Красива България”, а също и проекти, реализирани със собствени средства на Община Стара Загора.
#

социално споделяне