Политологът Първан Симеонов от “Галъп”: Инстинктът винаги е водел Борисов към това, да има силна БСП като потенциален партньор

STZAGORA.NET
*
- Г-н Симеонов, навлязохме в период, определян тези дни често като “безвремие”. Има ли от какво да се притесняваме?
- В една нормална политическа ситуация за едно зряло като демократични практики общество настоящият период не би трябвало да е проблем. Обстоятелствата обаче са далеч от нормални, за съжаление, и ми се струва, че малцина са тези, на които им се понася отговорност в този момент. Струва ми се, че на ГЕРБ му се ще донякъде да има безвремие, защото така може да сработи синдромът “2013 г.”, когато Борисов си тръгна, но след това хората се огледаха, видяха хаос и сред хаоса разпознаха пак Борисов като единственото стабилно нещо. В тази междинна ситуация, в този луфт патриотите може би ще се опитат да съставят кабинет. По-малко вероятно е той да мине, разбира се. Но не е изключено. Зависи от процедурите на гласуването. Но това е вече в полето на политическото инженерство.

- Не Ви ли се струва, че с издигането на кандидат-президент с не толкова искряща харизма като Цецка Цачева Борисов направи подарък на БСП, и то в момент, в който левицата беше вече анонсирала ген. Радев?
- Първата ми реакция, когато издигнаха Цецка Цачева, беше, че това е най-неубедителната от възможните кандидатури на ГЕРБ. Имах възможност да коментирам няколко пъти по онова време в аналитичните студиа на Нова телевизия, че това прилича на интуитивен жест към БСП. Може би сработи вроденият инстинкт на Борисов да остане силен жив противник – и като контрапункт, и евентуално някога, в средносрочна, дори хипотетична перспектива – като потенциален партньор. Защото Борисов добре знае, че ще дойде момент, в който той ще трябва да споделя отговорността с някого и това ще е начинът да премине към следваща политическа роля – през споделена отговорност, а не през загуба. Инстинктът винаги го е водел да има силна БСП и, струва ми се, на няколко пъти в политическата си кариера той се е замислял за голяма коалиция със социалистите. Просто защото с тях може по-лесно да се разбере и ще бъде по-устойчиво – а виждаме каква е сегашната ситуация.

Всичките тези неща ме караха да мисля, че Борисов не би имал нищо против сравнително силен резултат на БСП. Но това, което се случи, в тази величина, и най-вече загубата, не е нещо, което той би могъл да си самопричини. Много съм далеч от мисълта, че той сам е хвърлил властта. Нещо повече, струва ми се, че и сега той е огорчен заради поредицата от грешки, които направи. Но сякаш и Борисов, и екипът, който го съветва, подцениха скоростта на износване на подкрепата. Те направиха всичко правилно, но всъщност нещата са били вече в доста напреднал стадий.

Защо казвам “всичко правилно”: първо, налице беше разбито ляво. БСП и Първанов така и не се събраха. Второ, стана ясно, че Трифонов няма да играе за президент на тези избори. Защото ако беше играл, вижда се какво можеше да стане. Трето, в ГЕРБ си мислеха, че квадратчето “не подкрепям никого” допълнително размива опозционния вот, но се оказа обратното. Четвърто: Каракачанов – огромен конкурент на Радев. И пето – Марешки като конкурент за протестния вот. С две думи, успяха да разбият протестния и опозиционния вот, на всичкото отгоре самият Борисов повече от месец обикаляше страната в навечерието на предизборната кампания. И при тези обстоятелства те мислеха, че е направено всичко, за да бъде разчистен пътят дори за Цачева. Но се видя, че скоростта на износване на подкрепата е била доста по-сериозна – имало е имплозия без много видими симптоми.

Затова и Борисов трудно може да бъде винен. Малцина бяха обществените изследователи, които въобще обръщаха внимание на това. Ние в “Галъп” казвахме, че резултатът на ГЕРБ на местните избори изглежда шеметен, защото е мажоритарен, през кметовете. Обаче партийният им резултат е не повече от 800 хиляди гласа. Което не е онзи милион, да не говорим за 1,1-1,3 милиона. Ето тези симптоми те са подценили и се случи на втория тур фокусиране на целия протестен вот в една личност – всички срещу Цачева. Така че – грешка беше, може би и инстикт, не план, според мен, но в крайна сметка завърши с грешка.

- Беше ли победата на ген. Радев дрейф на България към Москва?
- Единствената правилна посока за мен е тази, която ще осигури свобода, просперитет и сигурност на България. Продължавам да смятам, че в момента тази посока е досегашната ни – към западния свят. Към света, който държи на тези неща. Друг е въпросът, че и западните авторитети лекичко се “стопяват” в очите ни – виждате, Щатите не е ясно в каква посока потеглят, виждате, че и Европейският съюз вече не излъчва увереност, не събужда доверие. Всичко това ме кара да смятам, че в България се гласува все по-популистки, все по-националистически, с про-източни сантименти. Не на последно място това затвърждава необходимостта България наистина да балансира. Може би с президентската кандидатура на Радев сложихме една щипка “Москва” в целия микс.

България може би е наистина малко по-близо до Москва. Акцентирам върху “малко”. Въобще и дума не може да става за сравнение с Молдова или нещо подобно. Молдова има проблем на идентичността, Молдова беше част от Съветския съюз, в Молдова руският език е ежедневен език за голяма част от общността. Там залогът Русия-не Русия е доста по-голям. Докато тук при нас просто сложихме за президент един генерал, който не звучи като предишния президент. Но бих отишъл и малко по-далеч като кажа, че дори и Цачева да бяхме избрали, тя също щеше да звучи балансьорски. То се видя. В крайна сметка трябва да заключим едно много просто нещо: че Радев не звучи много по-различно от Борисов по тия теми. Той звучи с идеята за баланс. Това е.

Разликата е, че предишният президент звучеше много по-твърдо. Да, това е промяна. Но не бих казал, че е драматична. По-скоро драматично е това, което се случва в самия западен свят и това трябва да ни притеснява, защото нещата, за които обикновено се хващаме и се държим като жалони, като опорни точки, лека-полека губят обаяние. Но това е дълга и отделна тема.
#

бутони за споделяне