Проф. Иван Станков – депутат от АБВ, бивш министър на земеделието и дългогодишен ректор на ТрУ: Приемът в университетите стана много лесен, подготовката не навсякъде е на висота

STZAGORA.NET
*
- Проф. Станков, намирате ли пряка връзка между кризата в обществото и кризата в българското образование?
- Може би същественото е, че като се започне от най-ниските нива на началното образование, осезателно липсва възпитателната работа. Вече усилено говорим за образование, но не и за възпитание. Криворазбраната свобода в образованието, в обществото, се превърна в слободия. Това, за съжаление, се пренася на всички следващи нива.

- Колко подготвени идват от средното образование новите студенти?
- През последните десетилетия се наложи тезата младите хора да знаят, а не чак толкова много да могат. Професионалното образование беше силно обезценено. Връзката с практиката, с живота, се подцени. Сега говорим за дуално образование, но още сме в сферата на общите приказки. Ние приехме един такъв закон, който не е съвършен и който в скоро време трябва да претърпи корекции. Когато студентите дойдат във висшето образование, те трябва да бъдат ориентирани и мотивирани защо са тук. Може би около 1/4 от моите студенти са били много мотивирани. Но те идват от фермите на бащите си. Знаят защо са дошли, знаят какво искат. И с тези хора много лесно се работи.

- Колко гъста трябва да е цедката на входа на висшето образование?
- Ами, вижте, то сега няма цедка. Държавната поръчка е по-голяма от броя на завършващите средно образование. Няма конкуренция, всички влизат. А навремето не беше така. За селскостопанските специалности се полагаха два много тежки изпита – химия и биология. И влизаха само около 20% от кандидат-студентите. Разликата е огромна. Входът днес е много широко отворен. Така е и в другите европейски страни. Но оттам нататък вече нещата при тях се стесняват като фуния. От 100 приети, един завършва например докторска степен. От останалите – малко магистърска, малко повече бакалавърска. На онзи, който е учил година-две – това съм го наблюдавал във Великобритания и в Америка, му се дава някакъв сертификат, че е завършил нещо, но няма висше образование. А ние се стремим да запазим всеки студент, защото субсидията за ВУЗ-а идва на базата на броя им. Знае, не знае – бутаме го, тикаме го да върви напред, само и само да получаваме субсидията. Това е порочна система, тя трябва да се промени. Преди няколко дни зададох такъв актуален въпрос в парламента към министър Кунева – за промяна на базовите нормативи, за промяна на системата за финансиране на висшето образование. Защото ние сме на едно количествено ниво. И в науката е така. Всичко броим на килограм, не на качество.

- Голям проблем е като че ли и това, че младите, особено по-кадърните, бързат да емигрират.
- Най-добрите наистина бягат от България. Особено тези, които имат финансови възможности. Не мога да кажа, че и тук няма качествени деца. Но по-голямата част остава, за съжаление, на по-посредствено ниво.

- Статистиката сочи, че 28% от младежите на възраст между 16 и 25 години нито учат, нито работят. Все по-високата цена на образованието ли държи младите извън университетите?
- Не мисля, че цената на образованието е причината. Според мен всеки може да намери средствата, които се изискват от държавните университети. Студентите могат да ползват и кредит. Смятам, че не е въпросът в това. Тези, които нямат амбицията, нямат и изградени навици. При някои социални групи вече има две поколения, които не знаят що е труд. Получават помощи и не знаят, че трябва да си заслужат парите. Когато ние от АБВ имахме социален министър в лицето на Ивайло Калфин, много пъти съм го поставял този въпрос – че парите трябва да се дават за свършена рабоа.

- А как стана възможен парадоксът при намаляващия брой студенти в българските университети броят на доцентите и професорите да расте лавинообразно?
- Предстои скоро в парламента да разгледаме прословутия Закон за академичното развитие. Преди имаше много тежки изисквания. Аз например, когато навремето се явявах на конкурса за професор, първо бях станал доктор на науките. Това беше задължително. Имаше тежки процедури на ниво звено, специализиран научен съвет и ВАК. Преминаваше се през иглени уши, за да станеш професор. И много малко тръгваха тогава. За продължителен период от време – 5-6 години, професори станахаме петима души в Тракийския университет. След това, когато паднаха тежките изисквания, всички се втурнаха да се хабилитират и за две години само ние направихме около 50 професори и доценти. 10 пъти повече. Така че трябва да има корекции. Но като цяло преподавателите в България не са чак толкова много. При някои специалности натоварването е по 15-20 студенти на преподавател. Бил съм в САЩ, в Япония, във всички европейски страни. Един преподавател там работи с 5-6, до 8 студенти, включително и в аграрните специалности. При 15-20 човека и при нашата система, както е изграден учебният план, контактът със студентите го няма. Така че преподавателите ни не са чак толкова много. Тази система се нуждае от сериозна корекция. И аз направих някои предложения в Закона за висшето образование. Ние продължаваме по старата традиционна форма – лекция, на която присъстват 5-6 студенти от 100 човека курс. Преподавателят не е и мотивиран да изнесе лекция на високо ниво. След това изпитът е писмен. Отново го няма контактът. Преподавателите не познават своите студенти. Затова предложих да се промени начинът на подготовка. Да се въведат електронните форми, с електронни учебници. Всичко, което е написано, не да се продава под масата, както правят някои, а да бъде качено на сайта на университета, всеки да има достъп да чете и да се готви. Оттам нататък трябва да се възстанови и старата практика на устното събеседване между преподавател и студент. Защото тогава се преценява и интелектът. Не е въпрос само какво ще се напише. Контактът със студентите за мен е задължителен.

- Има ли според Вас разлика в качеството на подготовката в държавните и частните университети?
- На този етап определено има. Аз смятам, че в държавните подготовката е на по-високо ниво. Могат да се обидят някои, но съм преподавал и няколко години като хонорован преподавател в Бургаския свободен университет. Там имаше една агрономическа специалност. В центъра на града водех дисциплината “Животновъдство”. Животни – никакви, даже и на картинка ги нямаше. Каква подготовка да се очаква? Докато в Тракийския университет провеждаме практическата част във фермите. И подготовката е на много по-високо ниво. По подобен начин стоят нещата и в други частни университети.

- Точно ли отразява действителността рейтинговата система на българските университети?
- Аз също съм поставял актуален въпрос, защото има специалности, в които конкуренцията е доста голяма. При тях оценителите се опитват да правят по-обективна рейтингова оценка. Става дума за икономическите специалности, за правото. Но и тук се правят много компромиси. Рейтинговата система се нуждае от някои корекции. Например по отношение на критерия “реализация на кадрите”. Тя зависи от много неща. На първо място – от икономическото състояние на страната. В земеделието например реализацията не е много голяма. Защото една шепа земеделски производители държат земята на България. Няма ги дребните, няма ги средните фермери, няма възможности младите да създават свои ферми. Много неща в икономиката трвябва да се променят, за да можем да приемем критерия “реализация” за обективен. На този етап за мен той не е такъв. А в медицината се отчита висока реализация и оттам съответните университети печелят много точки. Обаче какво става – работят няколко години нашите най-добри кадри, всички го знаем, и заминават за чужбина. Вижте медицинските сестри и акушерките. В момента в болниците работят пенсионерки. Защото нашите кадри изтичат навън. И какво се получава – голяма реализация, вземат се точки за това, но бедна България готви кадри за богатите европейски страни. Не е твърде обективен и критерият “Престиж на унивеститета”. СУ “Св.Климент Огридски” например всички го знаят, от което той събира точки за престиж. Ветеринарната медицина я има на две места – в Тракийския университет и в Лесотехническия в София. При нас – страхотна база, европейска акредитация. В Лесотехническия тези неща ги няма. Но ние сме почти изравнени по рейтинг. Е, на нас ни дават първо място, но разликата в точките е много малка. Което не е нормално. Така че има неща, които трябва да се променят, за да бъде рейтинговата система по-ефективна. Но има и обективни критерии и тя все пак играе положителна роля.

- Вие дълго време настоявахте да се разреши на университетите да извършват собствена стопанска дейност, за да се дофинансират. Чуха ли Ви?
- Преборихме се. С последния закон, който Народното събрание прие по предложение на АБВ преди няколко месеца, вече имаме правото на стопанска дейност. Можем да излизаме на пазара с научен продукт. Това означава една много сериозна мобилизация на науката, за да представя своите постижения – посадъчен материал, нови породи, нови сортове и т.н.

- Ако получите пълномощия да оздравите с няколко радикални хода българското висше образование, с какво бихте започнали?
- Ако зависи от мен, бих намалил държавната поръчка за приема наполовина. За да има все пак някаква конкуренция, да се провежда конкурс, да се повиши малко повече качеството на входа. След това бих променил начините на подготовка. Много сериозно може да се заимства от университетите, които са по-приложно ориентирани. Смятам и че на ниво бакалавър трябва да се направят драстични промени. Специализацията може да бъде малко по-широка на това ниво, след което тясната специализация да дойде на ниво “магистър”, където сериозно да се завишат изискванията. Докато ние продължаваме да имаме много високи и тежки изисквания на ниво “бакалавър”, след това по-занижени и повторение на нещата. Студентите, особено от по-приложните специалности, трябва да получават по време на образованието си повече практически умения. И не на последно място – сериозна езикова подготовка. Всеки студент трябва да знае чужди езици, или поне английски.
#

бутон за социални мрежи