Сагата Бедечка върви към своя край. Още едно ключово решение нищожно?

STZAGORA.NET
*
“Има достатъчно правни основания заличаването “на хартия” на парк Бедечка през 2003 г. да е нищожно, както и последвалите решения по казуса. Това показва юридическа проверка, поръчана от Община Стара Загора на специално нает правен специалист, след четири месеца работа и стотици прегледани документи. Становището беше предоставено на защитниците на парка. Така към добре познатите вече нарушения в сагата “Бедечка” се добави още едно” – съобщават до медиите от “Запазете Бедечка”. В прессъобщението им се казва още следното:

Въпросното решение № 1069 от 11.09.2003 г. на общинския съвет изключва огромна територия от парка и дава ход на скандалната реституция на земеделски земи в зелената площ, както и на последвалото им превръщане в парцели за застрояване. Според юридическата проверка решението може да се окаже нищожно по ред причини – не посочва какво е промененото предназначение на въпросната територия, посочен е член от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който не отговаря на действителната ситуация към момента и не би могъл да бъде основание за промяна предназначението на имоти, които към онзи момент са съществуващи озеленени площи, както и няма разграничение кои имоти в парк “Бедечка” чия собственост са.

Парадоксален е фактът, че посоченият в решението чл. 9 от ЗУТ със сигурност е приет от законодателя с оглед защитата на озеленените площи, докато самото решение очевидно е взето с цел ликвидиране на озеленените площи?! (“Някои от решенията, които са взимани навремето, имат дълбоки пороци и там е по-скоро разковничето” – каза в интервю пред местна медия вчера кметът Живко Тодоров – бел. ред.)

Последващите изменения на Общия устройствен план на Стара Загора – през 2005 и следващите години са направени на база на Решението от 2003-та година и в тях отново не са спазени всички законови разпоредби и не е съобразена съществуващата ценна растителност в парка.

От “Запазете Бедечка” реагираха с декларация. В нея те подчертават, че топката вече е изцяло в полето на кмета и общинския съвет. Това показаха и две поредни становища на МРРБ, разпространени до медии в последните дни. В тях се припомня, че по чл. 134 и 135 от Закона за устройство на територията кметът може да внесе в общинския съвет предложения за промяна на устройствените планове. Това може да стане, като се вземат предвид всичките явни грешки и пороци в актовете досега. Така ще се възпре започналото вече строителство и паркът може да бъде спасен.

Дни по-рано защитниците на парк “Бедечка” се срещнаха с кмета Живко Тодоров и той пое ангажименти за задействане на адекватна процедура, която да доведе до решение в полза на всички граждани на Стара Загора. Сега е необходимо общинският съвет да преразгледа своите противоречиви решения и да гласува спасяването на парка. Следващата стъпка е разследване.

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Уважаеми госпожи и господа,

Стара Загора е на крачка от това да стане символ за цяла България. Кметът, администрацията и общинският съвет могат да дадат положителен пример, като запазят максимална част от зелената площ в парк “Бедечка”. Никога тази възможност не е била толкова близка, колкото сега.

Историята помни своите положителни герои. И властта в Стара Загора е на кръстопътя на историята. Ще бъде ли запомнена с добро, или ще остане в историческото нищо?

Правна проверка на Общината със специално нает авторитетен юрист, специалист в подобни казуси, окончателно (и за пореден път!) доказа, че има основания да се констатира нищожност на ключовото решение от 2003 г. за отписване на огромна част от парк “Бедечка”, както и на всички последвали актове, устройствени планове, решения и действия на администрацията и общинския съвет.
Затова призоваваме кметът и общинските съветници да се съобразят с очевидния и в случая решително надделяващ обществен интерес, морал и законосъобразност и бързо да предприемат действия за анулиране на въпросното решение, както и за изработване на нови устройствени планове, с което строителството да бъде бързо спряно и паркът да се запази.
Нужно е и разследване как са придобити въпросните терени в парка и дали мнозина от собствениците вече не са били обезщетявани за някогашните си зеленчукови градини. С добросъвестните собственици са нужни преговори.

Няма да се спираме отново на нарушенията в годините, защото сме го правили хиляди пъти. Ще се спрем на смисъла на случващото се.
Накратко. 300 декара с хиляди ценни дървета и редки видове, с алеи и с река, в момента постепенно и планомерно се унищожават чрез застрояване и различни неправомерни действия. Мястото е определено да престане да бъде публична зелена площ, а реката – да стане заден двор на над 200 жилищни кооперации.

Добре сдружени интереси, алчни властници, корумпирани чиновници и “юристи” години наред са се опитвали да докажат, че парк там няма. И са добутали нещата до план за застрояване, който предвижда на мястото на парка да се появи нов квартал.

Това е популярна в цялата страна схема, но в Стара Загора тя е в огромни размери. На ръба на закона. Борисовата градина в София, Морската градина във Варна, “Младост” в София, Пловдив, Велико Търново, Ямбол, Силистра, Благоевград. Оказва се, че зелени площи на хартия не са зелени. Че дюните не са дюни. Че дървета не са дървета. Че детските площадки не са детски площадки. Че паметниците на културата не са паметници.

В нашите градове изчезват свободните пространства, изчезва паметта, изчезва съвестта. Предлогът е “всичко е по закон”. Това е огромен, структурен проблем за България.

Уважаеми госпожи и господа, явно не е по закон! И това се доказва ден след ден.

Роден в тъмните времена на престъпния “преход”, т. нар. “Закон” е всъщност узаконена форма на масова кражба. На присвояване на публичен ресурс. И до ден днешен страната ни страда от абсурдна реституция, земенки, връщане на земя в “реални граници”, завишени оценки на терени… Всички в България са се сблъсквали с този проблем – всичко е уж по закон, но е далеч от морал, здрав разум и обществен интерес. Така се приватизираше, така се реституираше, така се крадеше. Така се процедира и днес.

Привидната законност не значи справедливост. Частната собственост не означава безнаказаност и своеволие. Инвестициите и растежът не значат убиване на природата.

Колко още е нужно, за да се анулира едно очевидно погрешно и вредно управленско решение!? Колко още протести са нужни? Колко още подкрепа от знакови организации и лица, колко още кръгли маси в парламента, колко мнения на специалисти? Колко още оставки?

Заради всичко това се обръщаме отново към всички, от които зависи спасяването на максимална част от зелената площ. Нужна е мотивирана и отдадена съпричастност с каузата “Бедечка”. Това отдавна не е частен случай. Това е национален символ. Искрено се надяваме, че нашите избраници в Общината ще положат бързи усилия за трайно, законно и изгодно за всички решение.

А нашите сили, въображение и енергия са неподвластни на умора. Защото ни движи чиста кауза.
#

социално споделяне