Омбудсманът на старозагорци Павлина Делчева: Обществен посредник е необходимо да има във всяка българска община

STZAGORA.NET
*
Депутати от Реформаторския блок предложиха промяна в Закона за местно самоуправление и местната администрация, която да изисква от общинската власт назначаването на обществени посредници (омбудсмани) във всички български общини с над 20 000 жители. Предложението беше внесено в деловодството на парламента в последния ден преди лятната ваканция на депутатите. За общините, които имат по-малко от 20 000 души население, изборът на общински посредници ще е пожелателен.

Тъй като в България обществени посредници има в твърде малко общини – само 11 на брой, сред които са Стара Загора и Казанлък, се обърнахме за мнение по предложението на депутатите от РБ към омбудсмана на Община Стара Загора Павлина Делчева, която е и председател на Националното сдружение на местните обществени посредници в Република България.

- Г-жо Делчева, защо се предлага въпросната поправка в закона, според Вас?
- Предполагам, поради това, че у нас има общини, които успяха с избора си на обществени посредници – Шумен, Кърджали, Бургас, Пазарджик. Има обаче и други, като Русе, Варна и други, в които текат вечни спорове трябва ли да има омбудсман, как трудно се избира, как трудно се подхожда към самата процедура, необходимо ли е, не е ли…

- И Вие какво им казвате?
- Моят отговор винаги е бил само един: че съществуването на местен обществен посредник е показател за това, дали кметовете желаят да имат връзка с хората. Защото нашият стремеж е да издигнем посредничеството на по-високо ниво – в ранг на медиатори, партньори и сътрудници на местната власт. В общините, където ние работим с години, има едно добро взаимодействие с нея. Факт е дори това, че в тези общини кметовете биват преизбирани, и то със значително мнозинство. Веднага ще Ви посоча отново Бургас, Стара Загора, Пазарджик, София… Това са общини, в които наистина много добре се работи с колегите. Това е знак, че кметовете имат желанието да се вслушват в това, какво хората казват. В нашия офис например се прави, бих каала, снимка на това, което се случва в местната общност. На базата на подадените сигнали и въпроси ние си правим нашата преценка, обобщенията, и ги поднасяма на вниманието на местните власти, включително и на Общинския съвет, за това, как да провеждат своите политики, как да се коригират, когато е необходимо или как да продължават да действат.

- До кого сте по-близо като посредник – до хората или до местната власт?
- Трудно ми е да определя. Полагам усилия да държа златната среда. По начало ние, както и вие, медиите, имаме повече склонността да защитаваме хората в техните оплаквания и проблеми.

- Тоест сте вид отдушник…
- В определена част от работата ни – да. Факт е, че обираме голяма част от обществената негативна енергия. В процеса на продължителната ни работа обаче понякога ми се иска да заставам и на страната на местните власти, защото те често са много затруднени в това, да осъществяват правото си да вземат решения. По този повод в последния си анализ коментирам, че когато хората предприемат действия, те трябва да бъдат обмислени. Няма смисъл да се правят хаотични искания, които не са предварително консултирани с експерти в различните области. Когато тези искания са обосновани и мотивирани, тогава е много по-голям шанстът те да се случат.

- Посочете конкретни примери от практиката Ви. Виждам, че на бюрото Ви има жалби и сигнали.
- Последният сигнал, който сутринта донесе една жена, съпруга на възрастен мъж, например е проблеми с канализацията в тяхната кооперация. След него е сигнал за старозагорец, който е бил пенсиониран по болест, в същото време дължи здравни осигуровки. Нашата намеса чака и един тежък социален казус със семейство, което е било в много добро положение, но по различни причини е изпаднало в тежка социална ситуация. Болни са – майка, дъщеря, син, внук… Имахме и няколко случая на хора със СПИН. Ние не сме малък, но не сме и много голям град и върху тях се лепва неприятна стигма. Много е страшно маргинализирането на човек в днешно време. Ще вляза в проблематиката на всички тези жалби и сигнали, като се обърна към компетентните институции. Има и сигнал за куче, убило друго куче, по който нещата вече се движат към Районна прокуратура. Хората са най-доволни, когато получат коректна информация какво им предстои да направят, за да си решат проблема, къде да се обърнат, как да си оформят искането. Затова трябва да знаят, че преди да дойдат при нас в Административно бюро “Изток” на ул. “Ангел Кънчев” 70 в Стара Загора, трябва да подготвят възможно най-пълна документация по случая си.

- Колко често Ви търсят в ролята Ви на обществен посредник?
- Средно годишно работим по 300-350 случая. На практика всеки ден в офиса ни има посетители.

- Променя ли се видът на контактите Ви със старозагорци през годините?
- В началото на моята дейност през 2009 г. нещата бяха свързани с повече подаване на конкретни сигнали и оплаквания. В годините напред офисът започна да става все повече и повече информационен. Надявам се и мен да са ме чули хората, както и на това, че нещата се променят на общинско и на държавно ниво, но все повече наши съграждани се вслушват в това, са търсят предварителна информация. Предварително да питат, предварително да се интересуват. Например преди да започнат да строят нещо или да правят някакво преустройство. Идвали са тук и са питали например необходими ли са разрешения за ремонт на покрив, за това, какво да направят, преди да си вземат куче вкъщи и т.н. Когато хората са запознати какво им предстои и колко ще им струва, това много помага и на администрацията да си върши после работата успешно.

- Има ли как да обясните и предадете опита си на тези много на брой общини в страната, за които сега се предлага да си създадат обществен посредник?
- Аз свързвам предложението за промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация включително и с избора на Мая Манолова за национален омбудсман. Няколко седмици след встъпването й в длъжност ние в Националното сдружение се срещнахме с нея и тя ни подкрепи. За тези промени ние говорим вече повече от 6-7 години. Тъй като няма ясен регламент за мандатността на омбудсмана, за това, как да се постигне така исканата от всички независимост, за финансирането на институцията. На места колеги са споделяли, че въпреки липсата на политически натиск, ги ограничават във финансирането, не им позволяват да ползват командировъчни и т.н.

- Въпросът наистина е интересен. Вие сте посредник между местните власти и общността, а сте финансирани от същите местни власти.
- Да, така е. По тази причина законът изисква квалифицирано мнозинство при избор и освобождаване на омбудсмана.

- Според Вас има ли шанс направеното предложение за промяна в закона да бъде одобрено от парламента?
- Няма да скрия, че до момента много кметове в страната се страхуват от институцията на обществения посредник. Не мога да си обясня защо. Ние съвсем не сме страшни. Напротив, във всички общини, в които колегите работят активно с кметовете, те се отнасят със страшно добро чувство към нас. И с нашия кмет Живко Тодоров сме разговаряли неведнъж, както и в много други общини, за това, как могат да се намерят пресечните точки на взаимодействие помежду ни. Имам една любима метафора в тази връзка – всеки има нужда да се погледне в огледалото сутрин, преди да излезе на улицата. Може и да не се погледне, но е по-добре да го направи. Затова отварянето на темата за омбудсман във всяка община с над 20 хиляди жители наистина може да побутне, така да се каже, някои от общините отново да пристъпят към избора му. Ще им струва една работна заплата, както е при нас, бюджет не е необходим, но тази инвестиция, така да се каже, ще им се отблагодари с времето.
#

share button