Политическият анализатор Енчо Енев: Трябва повече да се влушваме в това, което искат хората у нас

STZAGORA.NET
*
Центърът на световната икономика се мести и е нужно България добре да се ориентира в новата ситуация
*
- Г-н Енев, Европа се тресе от политическа несигурност след Brexit-а. Оказа се, че Западът съвсем не е толкова единен, колкото даваше вид…
- Според мен Brexit-ът постави началото на обратното броене за бъдещето на Европейския съюз. И преди това имаше голямо напрежение в рамките му, което се прикриваше с лъскави решения от Брюксел, но референдумът беше своеобразна стартова точка в посока към разпадането му.

- От медиите през последните дни се разбра, че някои гледат на Великобритания като на дългата ръка на Вашингтон в ЕС. Има ли американски интереси в случилото се?
- Така беше досега. Но САЩ имат и друга “дълга ръка” в Евросъюза – чрез Канцлер-пакта в Германия, чрез който могат да налагат волята си на водещата страна в ЕС по други механизми.

- Конкуренция между САЩ и ЕС ли е в основата на Brexit-а и не беше ли той целенасочен удар, целящ предизвикване на ефект на доминото и в други европейски страни?
- Вероятно го има и това. Но аз мисля, че проблемите на ЕС се дължат на два основни фактора. Единият е начинът, по който функционира Евросъюзът, имам предвид технологията на вземане на управленските решения в него. Другият е това, че управляващите в Брюксел се оказа, че са хора, които нямат визия за Европа, не са отговорни пред никого, не са избирани от никого, а боравят с огромни финансови ресурси. Като се събра действието на тези два фактора, проблемът изведнъж изникна.

- Създаде се впечатлението, че Brexit-ът бе третият пореден удар върху ЕС. Първият бе бежанската вълна, която тръгна от дестабилизираните страни в Северна Африка и Близкия изток, вторият бяха терористичните атаки в знакови европейски градове.
- Има логика, тъй като Brexit-ът дойде след колебанието на европейските държави да подпишат предложеното им от САЩ споразумение за Трансатлантическо търговско-икономическо партньорство (ТТИП). Ако го вържем по време, излиза така. Англия не губи много. Паундът се обезцени с определен процент, но това е обратимо, английската икономика загуби няколко милиарда, които са възстановими, но всъщност Англия се отърва от диктата на Европа. Оставайки извън ЕС, тя не е длъжна да спазва квотите и принципите му, които приличат много на принципите на бившия СИВ. Цели сектори закъсаха, например риболовът. Второ, Англия се отърва от това, да бъде един от най-големите нетни донори. Т.е. да плаща на икономики, които се управляват неефективно, да пълни загубите им.

- Но пък запазва позитивите от търговско-икономическото си партньорство с ЕС, което няма да спре.
- Разбира се. И вероятно ще подпише такъв договор, който ще й даде фаворизирана позиция като външнотърговски партньор на ЕС. Но Англия не е за оплакване. Тя има своята пета колона и връзки в бившите си колонии. Затова смятам, че тя ще насочи инвестиционните си потоци и разширяването на пазарите си към тях. В случая Великобритания губи само 13% от брутния си вътрешен продукт, които й дава пазарът на ЕС. Които могат да бъдат компенсирани.

- Ще последва ли верижна реакция, която да засегне и други страни от ЕС?
- Тя вече последва. Националистическите движения дават непрекъснати сигнали. Мари льо Пен във Франция се произнесе, че ако спечели президентските избори, също ще поиска референдум за оставане в ЕС. Същото се случва в Холандия. Знае се, че ЕС е недолюбван и от премиера Виктор Орбан в Унгария, и той е с единия крак навън. Не се знае какво ще последва като верижна реакция и при решаването на споровете с отделни национални субекти като в Испания например, и самоопределение ще поискат и други, да не говорим за Шотландия, която, въпреки че е част от Великобритания, гласува за оставане в Европейския съюз.

- Това, че дори от Франция започнаха да се чуват гласове за мястото на страната в ЕС, не е ли сигнал за евентуално възраждане на останалото в историята на Европа многовековното противоборство между Германия, Франция и Англия, което досега беше туширано от общото им членство в ЕС?
- Заради което беше създаден Евросъюзът всъщност. Дори мога да цитирам цифри. 61% от французите не одобряват членството на страната си в ЕС. Около 48-49% се върти това неодобрение в Испания, Германия и Холандия.

- Може би точно за да не се допусне повторно избуяване на въпросните противоречия “всеки срещу всеки”, тези дни се заговори за създаването на супердържава на мястото на Европейския съюз – със своя армия, единна валута, с общи силови структури, обща данъчна система и т.н. Не е ясно обаче, ако такава супердържава стане факт, ние къде ще сме – в нея или извън нея?
- Това ще бъде най-нехомогенната, най-нееднородната държава и тя не може да се случи. Ето, затова пропада ЕС, тъй като правителството в Брюксел, – Европейската комисия, се движи затворена в себе си, против настроенията на средностатистическия европеец. У хората се засилват настроенията за засилване на ролата на националната държава. А в Брюксел мислят точно обратното. Но нито федерализация може да стане, нито мегадържава. Това ще ускори процеса на разпадане на Европа. А ако България и този път реши да влезе в такава мегадържава, както направи и за НАТО, и за ЕС, мисля, че ще ни очаква национална революция този път.

- Мнозина се сетиха точно около Brexit-а, че такова общонародно допитване у нас не се състоя.
- То трябва да се проведе. Разбира се – много внимателно, при гарантирана честност на вота. Тъй като сега битката е за сървърите – който ги държи, той може да спечели и гласуването.

- Но преди това трябва да се запитаме какво ни даде и какво ни отне Европейския съюз на нас, българите.
- Честно казано, аз не виждам никакви предимства на членството ни в ЕС. Освен това, че пътуваме без визи. Което е каприз на художника – нещо дребно в цялата картина. България се озова в периферията на ЕС, макар че основните му правила, на които е стъпил, основната му идея се базира на равенство, солидарност и зачитане на гласа на всеки. Но къде е равенството? Няма го. България само загуби от ЕС и нейното място не е в него, според мен.

- Чува се и друго тези дни – че председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предлага спешно приемане на еврото и от страните като България, които все още са извън Еврозоната. Как ще ни се отрази една такава стъпка?
- При всяка смяна на валутата има тенденция към покачване на цените. Така че това ще удари българина по реалните доходи. Досега ние не отговаряме на критериите за влизане в Еврозоната, а сега изведнъж се оказа, че всички отговарят. Ако това не е европейско лицемерие, аз не знам как да го нарека.

- “Мотористите на Путин”, както някои наричат “Нощните вълци”, бяха посрещнати добре у нас, макар и с вой от някои среди и малко улични баталии. Вие как гледате на марша им през България?
- Според мен тяхната цел е да насочат вниманието към Русия, към миналото й. Няма нищо лошо в това, че Путин е техният патрон. И трябва да се приемат с необходимото уважение.

- Голямата тема в този контекс е за мястото на България между Изтока и Запада. Как си обяснявате факта, че с руснаците сме с една религия, говорим сходни езици, но те правят самолети и летят в космоса, а ние сглобяваме хладилници, и то германски?
- България има ограничени ресурси, в т.ч. и човешки, от Русия. Но другата страна на въпроса е, че ние сме доста по-неорганизирани от руснаците. Като че ли националният ни ген е ген на отрицанието, на разрушението, а не ген на съзиданието. Докато те са устроени по-креативно от нас.

- Дали ще станем свидетели на съживяване на проектите за Южен поток, Белене и нефтопровода Бургас-Александруполис? Външният ни министър Даниел Митов разговаря наскоро за тях с Лавров…
- Митов когато говори с Лавров, по-добре да мълчи. Тези проекти трябва да станат, тъй като България иначе остава енергийно зависима от Турция. Тези, които направиха невъзможен до този момент “Южен поток”, извършват национално предателство, за което няма давност.

- Интересното е, че докато с Brexit-а ЕС губи страна-член, другият голям геополитически съюз – Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в състав Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия, присъединява Индия и Пакистан, а догодина – и Иран. Турция като че ли отчете този факт и направи рязък завой в отношенията си с Русия. ЕС не пожела турците и дали пък те сега няма да изберат ШОС?
- Те нямат друг избор. Като не ги иска ЕС, ШОС ще ги приеме. Особено след като Ердоган се извини на Русия за сваления бомбардировач, въпреки че най-малко от всичко обичал да се извинява. С това неговите врати към ШОС са отворени. А това е един огромен пазар с 3 милиарда души, което е 45% от световното население. Това едно. Второ, по мнение на икономистите, центърът на световната икономика се мести от Атлантическия към Тихоокеанския регион. Там са големите ресурси. Там пазарът е сравнително гладен, с по-голяма поглъщаемост от пренаситените западни пазари.

- Значи трябва да си отваряме очите.
- Трябва. На България мястото е там – и като манталитет, и като географска близост, и като икономически дадености.

- Но ще изгубим мечтата за България във вида на благополучна демокрация от западен тип.
- Тези, които харесват тази визия, общо взето са платени. На тях им се плаща да говорят така по телевизиите и по другите средства за масова информация, чрез които се формира общественото мнение. Това не може да остане скрито, то рано или късно ще лъсне. Европа загуби от това, а и България, че позволи да се превърне в геополитически инструмент на САЩ. От което, ако имахме полза – както и да е. Но ние губим икономически и никой не ни обезщетява за това.

- Очаквате ли доходите в България някога да се вдигна от дъното, на което са се кротнали от години?
- Само ако сменим ориентацията си – икономически и геополитически. Та ние нямаме и доктрина за развитието на България, нямаме национален идеал. Ние живеем от ден за ден, накъдето ни духне вятърът. Ако направим необходимото, мисля, че до 30 години България ще бъде доста по-богата и по-напред в света, отколкото е сега.

- И в заключение – какъв път според Вас трябва да следват управляващите у нас в тази сложна обстановка в Европа и света?
- Колкото и странно да прозвучи, мисля, че Бойко Борисов от време на време се ориентира в обстановката. Самият факт, че отказа и забрани да се говори за участието ни в каквито и да било черноморски коалиции срещу Русия, говори, че той мисли за бъдещето на нацията. Надявам се да е искрен. От друга страна има негови министри, които са очевидно сбъркани в начина на мислене. С тези хора, които се мъчат да вървят против течението, България няма да прогресира. Трябва повече да слушаме какво искат хората, какво иска гражданското ни общество, за да се развиваме успешно.
#

share button


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн