Митко Динев на 65 – с нова книга, този път в проза. Представя я на 15 януари

STZAGORA.NET
*
Поетът с китара, сатирикът Митко Динев навършва 65. В петък, 15 януари, от 18:00 часа в залата на библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора той ще представи новата си книга с разкази „Няма нищо лошо в това да се прави понякога и добро”. Ето какво споделя авторът като анонс към предстоящата среща:

- Господин Динев, защо проза? Не изменяте ли на сатиричната поезия?
- Няма измяна. Това е просто кратка почивка от епиграмите. Пък и бяха се натрупали доста случки от живота ми, които бях длъжен да разкажа.

- Какво означава това странно и доста дълго заглавие?
- Заглавието естествено е провокативно. Оказа се, че да направиш добро на някой човек не е никак по-трудно, отколкото да му направиш лошо. Защото ние обикновено правим добрини само в бързината, докато не сме се още усетили. Усетим ли се, замислим ли се, знаете какво се получава.

- Е, и какво във Вашата книга се разказва за доброто или за лошото?
- Всъщност това са две книги. Две в едно, дето се вика. Едната съдържа разкази, които не съм измислил, а са преживяни от мен и хората в живота ми. А втората са преразказани в моя стил истории, които съм чувал отнякъде, от някого. И въпреки всичко, като всичко написано от мен, и тази книга е много смешна.

- Значи едната книга е почти автобиографична, така ли?
- Не. Не е автобиография. Описал съм случки, които са интересни за моите читатели. Например в разказа „Голямата кражба” е описано как се състоя приватизацията в Стара Загора, кои бяха главните герои, какви бяха мръсните игри. Всичко това го разказвам в качеството си на един от основните герои на тези събития и естествено с ирония към тях, към времето и в крайна сметка към самия себе си. Интересен и смешен е разказът ми за това, как почнах работа като млад специалист в ЗСК – Стара Загора при тогавашния директор Господин Великов. Гротескни са историите как се правих на детектив, как ме вземаха всяка година запас, за първата ми среща с българския съд и много други.

- Да, вие бяхте един от главните участници в историята на старозагорския бизнес, после излязохте от него. С какво се занимавате сега?
- Занимавам се с това да наблюдавам живота отстрани – нещо, за което никога съм имал време преди това. С една дума – почивам си заслужено.

- С нищо не се занимавате? А какво пише тогава във вашата визитна картичка?
- Много неща мога да напиша във визитната си картичка и ще са справедливи, но предпочитам да напиша „Митко Динев – пешеходец. Или по добре – минувач.”

- Вярвате ли в нещо и в какво?
- Баща ми и мама ме научиха да вярвам цял живот само в едно – в доброто, и съм им благодарен.

- Исках да ви попитам оптимист ли сте за бъдещето на бизнеса и въобще за страната?
- Разбира се, че съм оптимист, защото песимистите отдавна си заминаха оттук, разбирайки, че няма да успеят да направят своята родина хубава страна, и затова се възползваха от това, че могат да направят някоя хубава страна своя родина. Аз все още вярвам в светлото бъдеще на тази територия, наречена България, независимо от факта, че когато това светло бъдеще дойде, ние с вас за съжаление ще сме отдавна в далечното ? минало. Споменах миналото ?, затова не мога да не добавя от друга страна, че това минало никога не е било толкова прекрасно, колкото сега. Но нека не забравяме, че всяко едно минало може да се представи като тъмно, а всяко едно бъдеще като светло, ако правилно бъдат осветени. И всяко тъмно минало някога е било светло бъдеще.

- Толкова ли все пак стоят лошо нещата в България, ако съдим по Вашата ирония?
- Половин век строихме социализма с добро лице и не го достроихме. Сега строим капитализма с добро лице и пак ни чака поражение. Очевидно причината е, че няма го доброто лице. То просто липсва в този народ. Защото добро лице преди всичко означава умно лице. А тези две понятия изискват развитие по вертикал, т.е. някой далечен прадядо да е бил умен, след това дядовците ни, бащите ни и ние самите. Къде ще ги намерите тези родове в България? Имаме ли такива гиганти като Толстой, Пастернак, Леонардо, Дарвин? Де ги? Поне един да беше се пръкнал по тези земи! Не казвам, че сме тъп народ. Отчаянието идва от историческата перспектива на българина. Поколението ни не се учи, не ще да се обучава и не ни остава нищо друго при тези обстоятелства, освен да се примирим с усещането, че сме гето на тази най-велика част от земната суша, наречена Европа.

- Добре, но защо лошото е повече от доброто?
- Естествено, че не е така. Добрите хора са много повече, само, че се срещат много по-рядко. И затова…

- Вашето силно качество?
- Моето най-силно качество е, че въпреки всички усилия, съм жив.

- Какво не бихте простили?
- Не разбирам човешката злоба, ама така или иначе свикнах с нея. Не мога да простя скъперничеството. Особено на хора, които когато и да ги хванеш за краката и ги тръснеш, най малко 10 000 евро ще паднат от тях. Скъперничеството е потрес. Завистта също, макар, че с времето също свикнах с усещането, че завистта е все пак най-искрената форма на признание.

- Вие навършвате 65. Какво разбрахте за тези години?
- Kaкво разбрах на този свят ли ме питате? Ами разбрах, че съжалението и жалостта в него можеш да получиш безплатно, а виж, завистта трябва да се заслужи. А също така, че безкористността и искреността предизвикват симпатия, уважение, но почти винаги и подозрение.

- Какво Ви прави щастлив?
- Разбрах, че щастието не е в парите, а в техния недостатък и се моля на Бога да даде шанс на всеки да усети това. Макар че с повече пари очевидно по-лесно се усеща липсата на щастие.

- Кой е приятелят Ви?
- Всеки, който е по-умен от мен, е желан приятел. Искам още да се уча, затова… И все пак, изкушавам се да призная, че откакто загубих всичките си пари, половината ми приятели ме напуснаха. Другата половина по всяка вероятност още не знае, че съм ги загубил.

- Кой е човекът?
- Този, който никога няма да си прости, че е пропуснал да помогне на някой, нуждаещ се от помощта му.

- Най-щастливият миг в живота Ви?
- Много са – когато се роди дъщеря ми, внуците ми… А ако питате баща ми, сигурно ще Ви каже, че най щастливия миг в живота му е първите 15 секунди след зачеването ми.

- Мразите ли?
- Абсурд!!!

- Успял човек ли сте?
- Сигурно, защото каквото съм мечтал, съм го постигнал. Даже и повече.

- Какво е успехът?
- Успехът е много усилия и много гънки. Не бръчки, а гънки!
#

социални мрежи