В нaвeчepиeтo нa 5 октомври излезе от печат сборник със спомени за развитието на града нa деветима кмeтове на Стара Загора

STZAGORA.NET
*
„Не бих искал това да се възприема като моя инициатива, защото тя бе на всички мои колеги на една от ежегодните срещи, които правим след Нова година. В тяхно лице аз видях наистина загрижени хора, които са дали много за Стара Загора и затова им благодаря, че се съгласиха да направим целия този труд, който ще бъде полезен най-вече за младите хора. Целта бе да запазим спомените на града от първо лице единствено число, а моите колеги кметове успяха да ги разкажат. За нас това е изключително полезно, защото след време, когато нашите деца и внуци бъдат въвлечени в историята на града и в това да опознават какво се е случило в него, ще е най-добре да направят това от първо лице. С тези думи досегашният кмет на Стара Загора Живко Тодоров започна представянето на книгата „Живи спомени”.

Произведението събира документираните разговори с деветима старозагорски кметове, оставили видима следа в развитието на града. За годините си на управление разказват Таньо Игнатов, Кольо Георгиев, Купен Купенов, Тотьо Нанев, Стоян Стоянов, Антон Андронов, проф. Цанко Яблански, д-р Евгений Желев и проф. Светлин Танчев.

Премиерата на книгата се състоя в препълнената зала на Регионалната библиотека „Захари Княжески”, а събитието бе уважено от голяма част от авторите.

„Това е една книга за миналото и бъдещето на Стара Загора. Този жест, който Живко Тодоров направи с идеята за тази книга е жест на признание към заслугите на всички старозагорци и към усилията да развиваме и утвърждаваме Стара Загора като модерен европейски град” – заяви Таньо Игнатов, управлявал града от декември 1973 г. до март 1976 г.

„Това е нещо, което действително ще остане в историята на нашия град. Ние сме били на върха на пирамидата в него и оттам сме оставили нещо. Тук сме се родили и тук ще умрем. Пътят е трънлив и стръмен, но той трябва да се извърви за щастието на старозагорци и бъдещето на България” – призна Кольо Георгиев, който е бил най-дълго управлявалият кмет на града в периода 1976-1986 г.

„Всички ние сме преходни, но градът е вечен. А тази книга остава в историята му” – сподели Купен Купенов. Той пожела на бъдещото ръководство да успее да задържи колкото може повече млади хора, които да продължат да работят за развитието на града.

„Доста от нещата, разказани в книгата, са ставали извън официалните срещи, описани в протоколите” – призна друг от авторите в нея и градоначалник на Стара Загора през 1990-1991 г. – Стоян Стоянов.

„Тази книга е единствена по рода си в България. Тя е важна част от историята на града ни. Bceки кмeт e дaл нeщo зa paзвитиeтo нa Cтapa Зaгopa и тaзи книгa e мнoгo cпeциaлнa” – категоричен бе проф. Цанко Яблански, кмeт нa Cтapa Зaгopa пpeз мaндaт (1995-1999 г.). Toй пpипoмни тpyднитe вpeмeнa нa xипepинфлaция, в кoитo e yпpaвлявaл oбщинaтa и нaмecaтa, кoятo cи e пoзвoлявaл дa yпpaжнявa в дъpжaвни фиpми, зa дa нe ce yвeличaвaт цeнитe нa млякoтo и xлябa нa пaзapa.

„Mecтнaтa влacт e пpякo пpизвaнa дa зaщитaвa интepecитe нa oбщинaтa и житeлитe й. Kaтo лeкap oтcтoявax пpинципa „Aкo нe мoжeш дa пoмoгнeш, нe вpeди!“. Moят eкип винaги ce e вoдил oт пpинципa дa ce ocигypи пpocтpaнcтвo и възмoжнocт зa paзвитиe нa cлeдвaщия кмeт нa Cтapa Зaгopa и тoвa, кoeтo ce пpaви ceгa, e дoбpo зa гpaдa и oбщинaтa“. Toвa зaяви кмeтът нa Cтapa Зaгopa д-p Eвгeний Жeлeв (от 1999 до 2007 г.) пo вpeмe нa пpeдcтaвянeтo нa книгaтa “Живи cпoмeни”. B зaключeниe той илюcтpиpa cтopeнoтo в Cтapa Зaгopa c пpимep, вpъщaйки ce нaзaд във вpeмeтo: „Пpeди гoдини, кoгaтo cъм xoдил в CAЩ, нe знaexa пoчти нищo зa Бългapия, a oщe пo-мaлкo зa Cтapa Зaгopa. Питaxa мe къдe ce нaмиpa тoзи гpaд, a aз им oтгoвapяx – „Ha кpaя нa cвeтa, зaщoтo тaм зaпoчвa paят”.

На представянето на книгата присъстваха част от бившите заместник-кметове на Стара Загора, общински съветници, общественици.



Из словото на д-р Евгений Желев по време на представянето на книгата. Тексът е публикуван във Фейсбук профила му:

Дни преди празника на Стара Загора едно събитие препълни залата на РБ „Захарий Княжески” – представянето на книгата „Живи легенди”. Съвместният проект на община Стара Загора и в. „Национална бизнес поща” събра мемоарите на живите кметове на града. Уникална книга! Това е историята на общината, примесена с емоции, носталгия, понякога – с ирония и критика, но с много, много любов към Стара Загора. Вълнението наистина беше голямо – и на участниците, и на читателите. Ще си позволя да ви представя това, което казах. И да благодаря на моите предшественици, на кметовете след мен, на екипа на проекта и на община Стара Загора.

Уважаеми съграждани, дами и господа, уважаеми колеги!

За мен действително е истинско удоволствие и чест да бъда в компанията на тези достойни и заслужили хора. Приемам тази книга като знак, че никой не е забравен и нищо не е забравено. Приемам книгата като послание и към идните поколения, и всички онези, които искат и ще управляват града.

Защото трябва да си дадем сметка, че никой ръководител от нас тук, не е започнал на гола поляна. Но се е стремял да надгражда, да прави неща, доколкото е могъл в онези условия, в които е управлявал. Няма да забравя, когато приемах знаците, символите на местната власт от Нeгово превъзходителство (проф. Яблански, кмет в мандат 1995-1999 г., след това – посланик на България в Израел) – няма бивши кметове, министри и посланици – той каза нещо, което помня и което цитирам при определени поводи. Че един политик, един управленец трябва да отправя послания и да оставя знаци. Дори и тази среща, представянето на тази книга, е достатъчно добро послание към хората.

Защото за мен местната власт е много по-различна от централната. Не само защото е по-близко до хората. А защото е призвана пряко да решава техните нужди. И защото е най-открита и най-близка. Защото можеш да докоснеш управленеца, да го видиш, да си говориш с него по площада, по улиците.

Затова тази вечер за мен е послание към общността. През времето, което съм бил на този пост, съм се стремял да спазвам един основен принцип от медицината – Преди всичко не вреди. Ако не можеш нещо да направиш, не го прави. Прави нещата така, че след тебе да има терен, пространство, възможност. С екипа, с който работихме, ръководихме, сме се старали да спазваме именно това. Да овладяваме пространства, но не да ги затваряме. Да даваме перспектива, да оставяме възможност и след нас да се случват нещата. И те се случват, което е добре. И се случват добре за този град. Всъщност управлението за мен е изкуство. Някои смятат, че е много лесно да седнеш на стола – с камшика, и нещата вървят. Според мен, е важно не толкова да управляваш, а да се опиташ да направляваш процесите в една общност. Да си достатъчно компетентен, с професионализъм, с отговорност да направиш общността съпричастна, за да дадеш стабилност на развитието.

Аз съм се учил от всички тези хора. Опитал съм се да вникна в тяхната работа в онова време, в което са работили, много по-различно от времето, в което ние бяхме. Но все пак стремежът към усъвършенстване, движение напред, е бил двигателна сила на всеки един от тях, включително и на мен.

Извинявам се на всички онези, които не съм могъл да спомена в това, което съм казал. Но виждам много хора от екипа, с който съм работил, и в сегашния екип. Най-вероятно ще бъдат и в следващия екип. И това е добре. Защото могат, защото са преценени, защото са професионалисти.

Специални благодарности на Иван Недев, забравил съм да те кажа, ама ти за мен беше човекът община. Трифон Митев, тогава като шеф на партията, която ме е подкрепяла безрезервно. И искам да благодаря и на хората, с които работихме по тази книга… По време на управлението ми исках да направим хората съпричастни към общността. Да опознаят себе си и града си. Да създадем повече възможност за духовност, за дух, защото нашият град е друг град. Той е духовно средище. Мисля, че можехме и го правихме. Знаците, които оставихме, те могат да се видят. И повдигнатата архитектура, и галерия, и музей, и библиотека, и опера… Включително и тази зала, дело на архитекта Георгиев.

Съдбата е непредвидима. Тя ме отвя далеч на запад. В едно не добро място за живеене. Но когато идвам насам, кракът ми тежи на газта. Спират ме често полицаите по магистралата, добре е, че ме познават … Радвам се, че всеки един от тези хора може да мине по една улица, която е правил, до една сграда, която е правил, до един завод, който е строил. Това се все знаци.

Аз също мога да се похваля с няколко неща. Надявам се, че ще мога да се похваля и покажа на внуците си (дъщерите малко се забавят с тази работа, ама и това ще стане).

И накрая, когато започнат да пишат за теб в една книга – в случая за мен, може да се разбира двустранно. Или като факта, че си вече история в нашия град, с темели в кости забити, или си вече история. И двете неща не са зле. Важно е градът да има бъдеще. А той има добро бъдеще.

Аз харесвам и обичам Стара Загора. Навремето, когато ходихме много по Щатите по едни програми на ААМР, тогава малко знаеха що е България, за Стара Загора да не говорим. Питаха ме – къде е тоя град? Викам – След края на света. Как така? Защото там започва РАЯТ.

#

nov

бутон за сайт

Напишете коментар


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн