Втори античен храм разкриха при разкопки в центъра на Стара Загора
- петък, август 28, 2015, 20:14
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
На втори култов център от Античността попаднаха археолозите, проучващи резервата “Августа Траяна” в Стара Загора. Само на метри от разкрития преди десетина дни храм, свързан с почитта към императора, Мария Камишева, зав. отдел “Антична археология” в Регионалния исторически музей – Стара Загора, откри останки от друго светилище.
То има портал с внушителните размери от 3,05 м, от двете страни ясно личат каменните бази, върху които са били поставени излети от бронз статуи в цял ръст.
При градежа са ползвани огромни мраморни блокове и споени с хоросан червени тухли. Между двата култови обекта е минавала една от основните улици на античния град. Очаква се се до дни под пръста да се покажат камените плочи на кардото, по което можели да се разминат две теглени от коне или волове каруци.
Ръководителят на разкопките напомня, че първият храм е от 303 г. По-късно във времето той е бил преустроен във водохранилище, а до южната му стена е била издигната раннохристиянска базилика.
Обектът на старозагорската улица „Методи Кусев” 55 хвърля нова светлина върху хипотезата за мястото, където е бил духовният център на Августа Траяна и наследилият я през ІV в. град Берое, коментират историците.
Христо ХРИСТОВ, “Монитор”
*
Ирина ВАГАЛИНСКА, “По следите на един заговор”, “Сега “:
Само на 200-300 метра от Форума екипът на Мария Камишева продължава проучването на друг интересен обект, задал гатанка през 2004 г. Тогава покойният вече Красимир Калчев се натъква на западната стена на нещо, което никой не се наема да определи. То опира до християнска базилика и като че прилича на разпарчетосан езически храм, но тогава защо има водонепропусклив хоросан между квадрите?
След тазгодишните находки Мария Камишева вече е сигурна, че става дума за храм от III век, надупчен за полагане на тръби и превърнат във водохранилище през късната античност (IV-VI век).
Добрата новина е, че и на този обект са намерени надписи върху основи за статуи. Макар че само единият е цял, а другият – на фрагменти, те също са разчетени от Николай Шаранков. По-късни са (най-вероятно от 303 г.), поставени са по заръка на управителя на Тракия и са на латински, с еднакъв конвенционален текст – с изключение на имената на почетените. Това са цезарите Галерий Максимиан и Флавий Констанций, бащата на Константин Велики; през 305 г. двамата стават съимператори. Присъствието им в надписите поддържа тезата, че става дума за голяма рядкост по нашите земи – храм на императорския култ. Знае се, че понякога тези места са едновременно светилища и на богинята Рома, олицетворението на Рим. Вероятно случаят в Августа Траяна ще се окаже точно такъв, защото е открит архитрав с посвещение в нейна чест. Има и податки, че наблизо може да бъде разкрит още един храм – на бог Хермес.
Като че най-любопитната подробност дотук е, че на обекта е намерена и каменна плоча с релефно изображение на гладиаторски игри. Сред тазгодишните находки има дори херми (архитектурни елементи, свързани с култа към Хермес), една от които завършва с гладиаторски шлем. Но въпреки че храмът определено не е място за битки с кървав край, само лаик би се зачудил каква връзка може да има между императорите, хляба и зрелищата.
“Гладиаторските игри, поне по нашите земи, винаги се свързват с императорския култ – пояснява Николай Шаранков. – Имало е политика да не се позволява такива зрелища да се провеждат без повод, а да се впрягат в пропагандата около фигурата на властта.” Организацията е работа на върховния жрец или жрица на императорския култ в града (на която не й се налага да се бори срещу дискриминация). Независимо от пола си това задължително са богати хора: те финансират народните веселби от своя джоб, чак до еквивалента на сегашните кебапчета. И срещу парите си получават само уважение и престиж – неразбираема сделка за днешните политици.
Храмовете, посветени на императорския култ, наистина са рядкост, а и са трудни за разпознаване. Досега е доказан само още един на наша територия, в римската колония Деултум край с. Дебелт, Бургаско.