Лиляна Павлова: Сега е моментът да се довърши магистралният пръстен на България

STZAGORA.NET
*
Този програмен период е последният, в който ЕС отделя средства за изграждане на пътна инфраструктура
*
Сега е моментът, когато трябва да се положат усилия да се довърши магистралният пръстен на България, за да се качи тежкият трафик на автомагистралите и да се освободят по-малките пътища. Предстои ни да довършим ЛОТ 2 и ЛОТ 4 на АМ „Струма“, ЛОТ 1 на АМ „Марица“, Северната скоростна тангента и Западната дъга, обходите на Монтана и Враца, големия пътен възел “Шумен – Белокопитово”, изброи регионалният министър обектите, по които се работи усилено в момента, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на проведената днес в Стара Загора Трета национална дискусия от кампанията „Да! На българската икономика” с организатори вестниците “Стандарт”, “Преса” и “Строител”. В дискусията взеха участие Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, проф. Костадин Костадинов, заместник-министър на образованието и науката, Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика, проф. д-р инж. Николай Михайлов, представител на КРИБ и председател Българския форум за транспортна инфраструктура, представители на местната власт и на бизнеса.

Вече са пуснати около 200 км магистрали, довършваме още 140 км, по АМ “Тракия” текат довършителни работи, допълни Лиляна Павлова.

Инвестиция от 1,6 млрд. лв. до 2020 г. предстои да бъде направена в ЛОТ 3 на АМ “Струма”, както и в тунела под Шипка. Още 280 млн. лв. чрез ОП „Региони в растеж“ ще бъдат инвестирани в по-малките пътища. През изминалия програмен период близо 500 млн. лв. бяха вложени в малки пътища чрез старата оперативна програма. От 20 000 км републиканска пътна мрежа, почти 11 000 е третокласната пътна мрежа и тя има нужда от инвестиции, посочи строителният министър.

Лиляна Павлова изказа благодарност на строителите, които вместо за планираните 2 г., рехабилитираха АМ „Тракия“ само за 2 месеца.

Тя призова за повече дисциплина и отговорност на пътя. В момента работим заедно със Световната банка по проучване на най-подходящия за България модел за въвеждане на по-справедлива система за заплащане при ползването на пътищата у нас, а именно въвеждането на тол-системата. Целта е да преминем към плащане на тол такси за изминато разстояние, а не за време както е сега. Идеята е винетката за леките автомобили да се запази, но тя да стане електронна, а за превозните средства над 3,5 т да се въведе тол таксата. Така тези, които рушат повече, ще плащат повече и ще се увеличат приходите. Целта ни е от 2018 г. да имаме въведена тол-система, посочи министър Павлова.

България разглежда нови възможности за инвестиции в пътната инфраструктура и те са свързани с възможностите за публично-частно партньорство (ПЧП). Даваме си сметка, че този програмен период е последният, в който ЕС отделя средства за изграждане на пътна инфраструктура. Ще се опитаме чрез инструмента за свързаност в Европа, който финансира стратегически проекти за енергийна ефективност и пътна свързаност с Европа, да настояваме за финансиране или на направлението София–Видин или на София–Калотина. Втората ни възможност да търсим финансиране е чрез плана „Юнкер“. По него страната ни е представила проекти за над 3,5 млрд. лв., посочи министър Павлова.

Третата възможност е да създадем наш национален фонд за пътна инфраструктура. На принципа на финансовия инженеринг и с част от средствата по новата ОПТ и чрез привлечен ресурс ще имаме възможност да инвестираме в ПЧП, посочи регионалният министър.

Лиляна Павлова припомни, че близо 1,5 млрд. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ вече са предоставени на 39-те големи общини в България. Така те сами ще могат да определят своите приоритети, допълни тя.

Министърът коментира, че ОПРР подкрепя две основни реформи – тези в образованието и в здравеопазването. 160 млн. лв. от програмата са предвидени за подкрепа на спешната помощ. С тези средства изцяло ще бъдат преоборудвани и ще бъде доставена апаратура за над 170 центъра за спешна помощ, допълни тя.

Регионалният министър посочи, че голяма част от ресурса на ОПРР 2014-2020 ще бъде предназначен за ПЧП. С 380 млн. лв. ще бъдат създадени фондове за ПЧП. Единият ще предоставя средства за София. Предвидени са такива за градско развитие на Северна, както и за градско развитие на Южна България, а 200 млн. лв. са средствата за туризъм, от които около 100 млн. лв. са за паметници на културата и за културно-историческото наследство. Продължава работата и по реформирането на ВиК сектора, коментира Павлова.

Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК и предстои разработването на 16 прединвестиционни проучвания.

Министър Павлова направи презентация на тема „Инфраструктурата като фактор за растеж на икономиката“, а заместник-министър Костадинов говори за новите моменти в образованието и създаването на нова дирекция към МОН за професионалното образование.

*
Водещата на дискусията – главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, предостави думата на кмета на община Казанлък Галина Стоянова по въпроса за ролята на общините при осъществяване на връзката професионално образование – бизнес. Над 3000 са работещите фирми на територията на община Казанлък, сподели кметът Галина Стоянова, а 5 са професионалните гимназии, но за съжаление към момента те не подготвят средни кадри по машиностроене, хидравлика и етеричномаслени култури – специалности, от които в момента изпитва необходимост бизнесът в региона. След проведени срещи, инициирани от Община Казанлък, с представители на промишлени предприятия и на образованието, е ясно, че бизнесът е готов да поддържа база и да обучава кадри, които са необходими за неговото развитие. Според кмета Стоянова е необходима промяна в начина на финансиране на образованието и да се установи форма на професионално образование т.нар. колеж, който да създава среден технически ешелон. Общината ще подкрепя всяка инициатива в тази посока, но възможностите за промяна са в ръцете на МОН.

За необходимостта от квалифицирани средни специалисти в строителството говори проф. д-р инж. Николай Михайлов, който е и председател на Съвета на директорите на “Трейс Груп Холд” АД и ръководител на катедра “Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Той категорично подчерта, че ако бизнесът не се завърне в средното образование, то квалифицирани кадри няма да има.

*
Областният управител инж. Георги Ранов и зам.-областните управители Мариана Кръстева и Маноил Манев участваха днес в дискусия на тема „Да! На българската икономика”, която се състоя в зала „П.Р. Славейков” на Община Стара Загора. Министърът на МРРБ Лиляна Павлов, зам.-министърът на Министерството на труда и социалната политика Зорница Русинова, зам.-министърът на образованието Костадин Костадинов, представители на КРИБ, на Камарата на строителите и на други браншови организации, бизнесмени, директори на средни училища присъстваха на форума, който е част от националната кампания „Да! На българската икономика”.

Стара Загора е третият град, в който се провежда среща между работодатели и държавните институции с цел създаване на пряк диалог и работещи механизми за развитие на българската икономика. Темите на дискусията бяха осъществяване на проекти чрез евросредства в областта на инфраструктурата и възможностите за партньорство между бизнес и държава в областта на дуалното образование.

Министър Павлова посочи област Стара Загора като регион с огромен икономически потенциал, който не престава да обновява облика си в последните години. Тя обясни, че до 2020 г. за важни пътни инфраструктурни проекти в България ще бъдат изразходвани 1.6 млрд.лв. По ОП „Региони в растеж” 39 общини ще получат над 840 млн. евро за облагородяване на градската среда.

Оживени дискусии предизвика темата за образованието и подготовката на кадри за българската икономика. Разисквани бяха възможностите за създаване на публично-частни партньорства между бизнеса и средните училища в сферата на образованието. Зам.-министър Костадинов обяви, че в Министерство на образованието вече е сформирана нова дирекция „Професионално образование”, чиято цел ще бъде създаването на по-добри контакти между бизнеса и професионалните училища с цел обезпечаване с работна сила на възлови отрасли в икономиката, които в момента изпитват недостиг от кадри.

*
1,6 млрд. лева за подобряване на пътната инфраструктура, тунелът по вр. Шипка е сред приоритетните обекти

Това посочи днес в Стара Загора министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на своята презентация на тема „Инфраструктурата като фактор за растеж на икономиката“, с която бе открита третата национална дискусия от кампанията „Да! На българската икономика“. Темата включва пътната инфраструктура, жп инфраструктурата, градската инфраструктура, енергийната ефективност, водоснабдяване и канализация, регионалният туризъм.

Правителството има амбициозната програма за развитието на пътната инфраструктура и трябва максимално да се възползваме от уникалната възможност, че през нашата територия преминават 5 от 10 трансевропейски коридори, каза министър Павлова. Сега е моментът, когато трябва да се положат усилия да се довърши магистралният пръстен на България. В момента работим заедно със Световната банка по проучване на най-подходящия за България модел за въвеждане на по-справедлива система за заплащане при ползването на пътищата у нас, а именно въвеждането на тол-системата. Идеята е винетката за леките автомобили да се запази, но тя да стане електронна, а за превозните средства над 3,5 т да се въведе тол-таксата. Така тези, които рушат повече, ще плащат повече и ще се увеличат приходите. Целта е от 2018 г. да бъде въведена тол-система.

Равносметката на МРРБ за пътната инфраструктура до момента показва, че са пуснати 195 км магистрали, до края да 2015 г. се очаква да бъдат изградени още 140 км, ремонтират се 80 км магистрални участъци и се рехабилитират 1600 км пътища – 1, 2 и 3 клас.

Предстои инвестиция от 1,6 млрд. лв. да бъде направена за подобряване на пътната инфраструктура. Водят се преговори за осигуряване на финансиране за изграждане на няколко приоритени обекта, сред които е и тунелът под връх Шипка, посочи в презентацията си Лиляна Павлова. Още 280 млн. лв. чрез ОП „Региони в растеж“ ще бъдат инвестирани в по-малките пътища.

България разглежда нови възможности за инвестиции в пътната инфраструктура и те са свързани с възможностите за публично-частно партньорство (ПЧП). Първата възможност е инструментът за свързаност в Европа. Втората възможност за финансиране е чрез плана „Юнкер“. По него страната ни е представила проекти за над 3,5 млрд. лв., каза министър Павлова. Третата възможност е създаването на Национален фонд за пътна инфраструктура. На принципа на финансовия инженеринг и с част от средствата по новата ОП „Транспорт“ и чрез привлечен ресурс ще имаме възможност да инвестираме в ПЧП, посочи регионалният министър.

Лиляна Павлова припомни, че близо 1,5 млрд. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ вече са предоставени на 39-те големи общини в България, сред които е и община Казанлък, като те сами ще могат да определят своите приоритети.

Министърът коментира, че ОПРР подкрепя две основни реформи – в образованието и в здравеопазването. 160 млн. лв. от програмата са предвидени за подкрепа на спешната помощ. С тези средства изцяло ще бъдат преоборудвани и ще бъде доставена апаратура за над 170 центъра за спешна помощ. 220 млн. лв. ще бъде директната подкрепа за професионалното образование – за професионалните гимназии във всички сектори.

Регионалният министър посочи, че голяма част от ресурса на ОПРР 2014-2020 ще бъде предназначен за публично-частното партньорство (ПЧП). С 380 млн. лв. ще бъдат създадени фондове за ПЧП.

Продължава работата и по реформирането на ВиК сектора, коментира Павлова. Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК и предстои разработването на 16 прединвестиционни проучвания.

#

бутони за споделяне