„Атака – отровния двойник на ДСБ” или защо извинението е по-лошо от провинението*
- четвъртък, октомври 2, 2014, 11:25
- Парламентарни избори 2014
- Добавете коментар
STZAGORA.NEТ
Д-р Илия Петров
Спокойно, това са думи на Иван Костов. Изрече ги малко преди злощастното участие на Неделчо Беронов (почти силово наложен от Костов на Стоянов) като кандидат президент на десницата през 2006 година. Тогава Беронов получи 6,5 пъти по-малко гласове от Първанов и 2,2 пъти по-малко от Сидеров. Това бяха сериозни индикатори за установяване на асиметричен модел между лявото и дясното в българската политика.
До появата на ГЕРБ на 3-ти декември същата година. На въпросните президентски избори социолозите твърдяха, че 20% от гласоподавателите на ДСБ още на първия тур са подкрепили Сидеров. Трябва да призная, че понякога Костов е удивителен. Даже е красиво да си го спомня човек. Но защо правя тази историческа разходка. Вероятно не само аз дочух краткия, но не и кротък вопъл на председателя на БСП Михаил Миков в едно телевизионно предаване, че „въпросът със златния пръст на Сидеров не е счетоводен, той ни струваше скъпо“!
Михаил Миков трябваше да направи още няколко стъпки към истината, но не му устиска. Кажи си бе, Мишо, хората ще те разберат. Кажи че да управляваш с ДПС, крепейки се на златния пръст на Сидеров си беше политическа перверзия. Е, вярно, Станишев извърши този инцест, но ти беше начело на парламентарното племе. Сега оправдание ли търсиш, извинение ли? Да беше слушал внимателно Костов. Припомням отново – „Атака – отровния двойник на ДСБ“. Прозрял го е човека. Нали с обществени рискове се занимава. Даже и някой лев му дадохте да си освежи лабораторията и да внесе алхимичен елемент в нея. Сега се сещам – Ахмед Доган казваше, че политиката е въпрос на математика. Да, може, но явно е въпрос и на алхимия. За пояснение – пиша за Михаил Миков с неформален акцент, защото се познаваме и той освен добър политик е и наистина свестен човек. Да ме прощава обаче, но става и за комшия на лозе. Ще ме разбере. Така си говорим в Северозапада. Като стана дума за извинение, ще припомня защо извинението е по-лошо от провинението. Задал султана същия този въпрос на везира, и се навел да си оправи чехъла. Везирът го плеснал по задника. Султанът извадил ятагана. „Извинявай господарю, взех те за твоята жена Зулайма – казал везирът и допълнил – ето в такива случай, извинението е по-лошо от провинението“.
Извинението вече няма значение. Сидеров пее лебедовата си песен. Изправил дясната си ръка напред, скандира срещу новите цени на тока като ударен от ток. И е на ръба на пълната политическа безсмислица. Около Волен ми липсва Жорж Ганчев. „Не ме гледай тъпо, българино“. Какво чифтосване пропуснахме.
Д-р Илия ПЕТРОВ
––––––––––
* Платена публикация
#
