Маноил Манев: Битката е спечелена, борбата продължава. Из мотивите на решението, с което Окръжнят съд отхвърли иска на Мюсюлманско изповедание за Музея на религиите

STZAGORA.NET
Поради това, че Музеят на религиите в Стара Загора е създаден със средства по европроект, той 5 години задължително трябва да остане с този си статут. След като този срок изтече, той може да бъде предоставян само за стопанисване на трети лица, оставайки при това държавна собственост, съобщи пред медиите преди малко общинският съветник Маноил Манев. Повод за извънредния му брифинг бе оповестеното снощи решение №483 на Старозагорския окръжен съд, с което той отхвърли иска на Мюсюлманско изповедание за собственост над сградата на Музея на религиите. “Битката е спечелена, борбата продължава!”, заключи той, след като предположи, че решението ще бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд.

Следват извадки от решението на съда:

Със заповед № РД-09-716 от 18.10.2010 г. на Областният управител на област С.З., ПИ № 1764 представляващ Култов комплекс „***” с площ от 529 м2 с административен адрес: гр.С.З., ул.”Пазарска” № 1 представляваща сграда с идентификатор № 68850.515.82.6 по кадастралната карта на гр.С.З. е отписана от актовите книги за държавна собственост. Отписването е инициирано с писмо с вх.№ 06-01-225 от 13.07.2010 г. на Кмета на Община С.З.. Имотът представляващ УПИ ХІV-Жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и исторически музей в кв.1 по сега действащия кадастрален и регулационен план с идентификатор 68850.515.82, е заведен в инвентарната книга за дълготрайни материални активи на Община С.З. под инвентарен № 734.

Единствения представен от ищеца документ, касаещи вакъфски имоти, е извлечение от регистър при Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция и регистър при Генерална дирекция на вакъфските архиви. Този документ се отнася до вакъфа на Свещената джамия **” в Загра-и Атик. Дори да се приеме, че описания в този документ имот е идентичен с процесния, то от документа не става ясно за кой период от време се отнася, поради което не може да бъде ценен като доказателство, касаещо владение върху имота в периода след Освобождението на България, като в случая следва да се отбележи, че с никой международен договор не е уреден статута на вакъфските имоти, останали на територията на Княжество България и Източна Румелия. Със Съглашението от 6/19.04.1909 г. само е постигнато съгласие от българска страна да бъде направено необходимото за доброто съхранение и опазване на вакъфските недвижими имоти.

Освен всичко посочено по – горе, съдът счита,че принципното позоваване от ищеца на действали през годините негови вътрешни устройствени правила, уреждащи притежанието на недвижими имоти, не може да има за последица извод за принадлежността на правото на собственост след като то не е пълно и положително установено, по силата и въз основа на българските нормативни актове.

На следващо място, няма събрани доказателства процесният имот да е бил незаконно отнет от праводателя на ищеца в периода след 09.09.1944 г., поради което не може да се направи извод, че собствеността върху този имот е възстановена по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. С разпоредбите на чл.3, ал.2 вр. чл.2, ал.2. ЗВСОНИ вр. § 5 от ПЗР на ЗВ, на чиито реституционен ефект се позовава ищецът, е предвидено, че се възстановява собствеността на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, чиито движими и недвижими имущества са отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. Тълкуването на тези норми показва, че законодателят придава правно действие на фактическото завземане на имота и го приравнява по последици на отнемането на собствеността по предвидения ред в законите, посочени в чл.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Вещото лице по делото заключава, че няма никакви данни за отнемане или отчуждаване на процесният имот. Правно релевантен се явява при това положение факта дали е осъществено фактическото завземане на имота от Държавата без наличието на правно основание.

Събраните гласни доказателства не установяват по никакъв начин владение от страна на ищеца, тъй като показанията на разпитаните свидетели от негова страна са противоречиви и не отговарят на действителното фактическо положение /свидетелката Г.А. сочи “в джамията имало минаре и то било отгоре на джамията, не отстрани”/ – същите свидетелстват за единични случаи на отваряне на джамията за молитва, което, дори да е така, в никакъв случай не доказва владение на имота, поради което не може да се приеме, че е налице незаконно отнемане на имота по смисъла на ЗВСОНИ. Другата група свидетели категорично установяват факта, че джамията е била затворена още преди 1975 г. и оттогава не е отваряна, като това обстоятелство не се оспорва от ищеца.

В подкрепа на горното следва да се отбележи и обстоятелството, че джамията в гр. С.З. е обявена като народна старина с държавен вестник бр.211/1927 г.. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. Следователно налице е още едно основание, за да се приеме, че се опровергават твърденията на ищеца за съществуване на право на собственост върху процесния имот в патримониума на Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община. Поради тази причина, съдът намира, че по откритото производството по оспорване на Акт за държавна собственост № 6154/13.01.2009г., извлечение от инвентарна книга и удостоверение № 2770/19.08.2008г. издадено от НИПК, оспорването не е доказано от ищеца.

По изложените съображения неоснователен се явява и предявеният от ищеца срещу Държавата ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху 529/14928 ид.ч. от ПИ, върху който е построена джамията, като в случая следва да се отбележи, че за този имот има съставен АОбС, който доказва, че същия се владее не от ответника, а от третото лице – помагач Община С.З.. Като последица, следва да се отхвърли и искането а бъде обезсилен съставния за процесния имот АДС № 6154/13.01.2009 г..

По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като Мюсюлманско изповедание не установи настъпването на реституционния ефект по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – няма доказателства праводателят му – Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община да е придобила собствеността върху спорния имот и да е осъществявала фактическата власт върху него, няма доказателства държавата да е отнела без основание този имот от праводателя на ищеца, при това без да е необходимо да се обсъжда наличието на останалите две предпоставки – владението на имота към настоящия момент от страна на ответника и направеното възражение за придобиването на собствеността върху имота на основание давностно владение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Мюсюлманско изповедание гр. София, представлявано от г.м. М.А.Х., чрез адв. К.Р., против ответника Държавата, чрез МРРБ в лицето на Областен управител гр. С.З., иск с правно основание чл. 108 от ЗС: да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот- култов комплекс “***”, с идентификатор № 68850.515.82.6 със застроена площ 529 кв.м. по кадастралната карта и регистри на С.З., одобрени със Заповед № РД -18-65/30.05.2008 г. на Изп. директор на ГКК, заедно със 529/14928 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68850.515..82 с площ на имота 14 298 кв.м. с трайно предназначение – за друг обществен обект, комплекс, при съседи: ПИ № 68850.515.73, ПИ № 68850.515.87, ПИ № 68850.515.130 и ПИ № 68850.515.132, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението на гореописания недвижим имот, както и да бъде обезсилен съставния за процесния имот АДС № 6154/13.01.2009 г., като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице – помагач Министерство на културата гр. София и Третото лице – помагач Община С.З..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. Пловдив.
#

spodelime