Радка Кусева: За преустройството на ресторант Аязмото

STZAGORA.NET

Радка Кусева

В Стара Загора ми се струва, че има всичко нужно като материални предпоставки – сгради за един пълноценен културен живот. Може би остана само един достоен Дом на литературата да бъде добавен. За ежедневният бит и битова култура има също предостатъчно обекти, които задоволяват всеки вкус.

Историята на парк Аязмото е част от мозайката. Тя трябва да бъде експонирана там в парка. Днес говорим за съдбата на мястото, където е началото. Да си го припомним. Поставено е от духовник в Ден на честване 25 години от учредяване на Св. Екзархия. Първата българска институция в края на 5-вековно османско владичество. Голямо събитие в нашата история на народ. Признават ни за народ, защото имаме Църква… Първите постройки са параклис и монастирска сграда, жилището-монашеска килия, в която на Деня на будителите е починал дядо Методий. Тази сграда е разрушена през един атеистичен режим и превърната в ресторант. Щеше ли да бъде разрушена, ако беше свързана с идеологията, която господстваше? Не. Защо беше сторено? За да се заличи паметта. Е, тя донякъде се заличи, защото минаха поколения и последните нямат информация, за да вземат адекватно решение.

За нас, родствениците на митрополита, решението е следното:

Паркът е бил създаван отначало със средства на митрополита, впоследствие със средства на благотворителен комитет “Св. Йоан Милостиви”, ръководен от митрополита, от дарения, собствени приходи от стопански и други дейности, от държавния бюджет. Паркът не е бил общинска или държавна собственост.

Но, като оставим собствеността настрана, замисълът от самото начало е посочван в проповедите на дядо Методий. И той е – културно дело в най-широк смисъл. В смисъл на възпитание в духа на християнството, а не на безбожието. Основата е християнската етика и естетика. Така че паркът е техен символ. Той е първият парк от градски пейзажен тип в България. Според сегашните документи паркът е най-големият екоексперимент на Балканите поради екосъвместимостта на засадените още в онези времена дървестни видове. Поради това, а и поради историческите пластове, той е обявен не за местен, а за национален паметник на културата. Точно в тази част, която е предмет на днешното обсъждане. Така става очевидно, че от християнската етика се заражда екологичната мисъл и практика. Но, разбира се, християнската етика е по-широко понятие и обхваща отношението към самия себе си, околните, природата.

Изводът е, че именно тук, в Стара Загора, и именно парк Аязмото е люлката на екодвижението, на екокултурата. И – слава Богу! Поне в България, ако нямаме претенции за Балканите и Европа. Като не забравяме, че в основата е нещо много по-важно за нашето битие – християнската философия. Защото християнска е европейската цивилизация. Оттам и българският принос, духовен и материален към нея.

Убедени сме, че това трябва да бъде казано и направено по подходящ начин. Както е казвал дядо Методий – “Му е дошло времето, му е настапил часот”.

Сградата да бъде символ на духовността, която е християнска, с нейната светска рожба – екологията. Да бъде не просто Екоцентър, а Екоцентърът на България, включващ посетителски център… Това да бъде нейното предназначение. Паркът да е образец на екокултура. Специалистите еколози, ландшафтни архитекти, богослови, архитекти, туристически агенти и др. знаят какво това означава.

За да се случи това, е нужен отговорен обществен орган. Това може да е отново обществен комитет, оглавен от митрополитски наместник и общински представител.

Сградата трябва да има многофункционална зала с модерни аудио- и видеотехнически възможности за лекционни, конферентни и пр. събития, експозиционна зала, заседателна с малък офис, зала за кетъринг, малък търговски комплекс за продажба на сувенири, книги, кът за срещи с еконапитки, жилищна зона за обслужващ персонал, въоръжена охрана.

Разгледна кула, както е наричана през 30 те години, когато е била предлагана на същото място, е чудесна атракция. Преди години едно виенско колело, поставено на мястото под върха, където сега са игрищата за бадминтон, даваше прекрасна гледка. Младият арх. Киряков може да бъде в помощ.

Иначе външната архитектура на сградата (като се използва максимално сегашната некомпрометирана част) без да се увеличава застроената площ и обем, предлагаме да бъде с елементи на манастирска архитектура, от екоматериали, енергоспестяване и пр. Никакъв достъп с неекологичен транспорт. Пълна грижа и запазване на растителността. Реставрация на фонтана.

След изграждането, чието финансиране е проблем на общинските власти, частична или пълна издръжка на сградата може да дойде устойчиво от собствени доходи чрез туристически такси, наем и пр.

Радка КУСЕВА
#

споделяне в социални мрежи