Представят две книги на Тотю Бакалов – понеделник 17.00, Регионална библиотека “З.Княжески”

STZAGORA.NET

Тотю Бакалов

Книгите “Народният съд – повеля на времето. Тържество на истината” и “Сблъсъци” на Тотю Бакалов ще бъдат представени на 4 ноември, понеделник, от 17.00 часа в залата на Регионалната библиотека “Захарий Княжески”. Слово ще произнесе Трифон Митев. Организатори са Общинският съвет на БСП и Общинският съвет на Българския антифашистки съюз (БАС) в Стара Загора.

* * *
Една книга за това, как да четем и помним уроците на историята

Новата книга на Тотю Бакалов “Народният съд – повеля на времето. Тържество на истината” е поредният силен документ, излязъл като резултат от неуморните му усилия през последните десетилетия да събере и съхрани паметта на времето. Чрез директно цитираните текстове на обвинителните актове и присъдите на Народния съд “Повеля на времето, тържество на истината” хвърля обилна светлина върху най-мрачния период от новата ни история – годините от 1941 до 1944-та, и дава ясен отговор на появилия се през последните години спекулативен и манипулативен въпрос дали е имало фашизъм в България.

Всеки, който прочете събраните документални разкази на потърпевши, техни близки и очевидци, преживели фашисткия терор в четирите военни години, неминуемо ще остане потресен от дивашкото беззаконие, което е царяло в уж просветената българска монархия. Фашистки банди са кръстосвали страната и са сеели смърт без съд и присъда, от домовете им са били отвличани цивилни мъже, жени и младежи, за да бъдат жестоко инквизирани в полицейските участъци, след което са били извеждани и убивани по ниви и баири в инсценирани опити за бягство, и бесени в затворите от пияни екзекутори, които преди да ги окачат на въжето буквално ги смазвали от бой – както се случило с младия антифашист Слави Дишлянов, който бил окачен на въжето със счупени ръце и крака, заедно със съратника си Георги Михайлов, броени дни преди 9 септември – на 14 август 1944 г. Осъдените на смърт и екзекутирани по подобен начин само в затворите на фашистка България политзатворници са 184 на брой, сочат документите.

Мащаба на геноцида по времето на фашизма разкрива и една друга цифра от книгата: само от бившия Старозагорски окръг от 1941 до 1944 година без съд и присъда са убити 76 младежи, ненавършили 25 години (петима от тях – едва 17-18-годишни), сред които и 5 млади жени – Гита Господинова (на 22 г.), Мария Тодорова-Наталия (на 23 г.), Клара Ешкенази (на 22 г.), Тонка Стефанова (на 23 г.) и Иванка Терзиева (20-годишна, умъртвена във II-ри полицейския участък в Стара Загора през юни 1944 г.). Ненавършили 25 години са и десетима от 18-те обесени политзатворници в Старозагорския затвор от 1941 до 1944 година. Всяко едно от техните рано угаснали имена е присъда не само над физическите им убийци и техните подстрекатели, но и морален шамар за всички, които днес, десетилетия след онези трагични години, се опитват да преиначат и пренапишат историята, като замитат следите на стореното и оневиняват палачите.

Особено важен елемент от свидетелствата пред Народния съд е, че всичко това, целият този разюздан терор е бил упражняван с ясното съзнание от страна на убийците и инквизиторите,че вършат неща нередни, извън закона. “Сложил съм си главата в торбата и връщане няма”, признава един от касапите в униформа. Списъкът с изтезанията, прилагани върху жертвите, е безкрайно дълъг и излиза далеч извън границите дори и на най-кошмарните представи. Ужасяваща е била практиката да се режат главите на умъртвените борци-антифашисти и да се заравят отделно от телата. Това се е правело, за да прикрият палачите следите на кървавите си престъпления.

Да живеят или да бъдат убити отведените в участъците антифашисти е зависело единствено от прищевките и разпорежданията на местните гаулайтери-садисти, които са имали пълната власт над човешките съдби в своите райони, като о.з. подп.Христо Гайтанджиев – демонът на Чирпанския край, заповядал или лично участвал в убийството на 148 партизани и ятаци, полк.Станю Панчев – главатарят на всички главорези в Старозагорска област, инквизиторът Трайко Пандов, подп.Димов, действал в Казанлъшка и Карловска околия, командирът на 8-ма ловна дружина майор Ботев и десетки други като тях.

Имената на най-върлите палачи и екзекутори са събрани едно до друго през есента на 1944 г. в обвинителните актове на Народния съд. В тях подробно са описани престъпленията и вината на всеки поотделно. За всички, които осъмват на 9 септември с окървавени ръце, присъдата е смърт чрез разстрел. Документите сочат, че всеки от съставите на Народния съд е дал най-тежкото наказание на по 10-20-30 подсъдими. Стотици други обвиняеми обаче получават по-леки присъди – различен срок на лишаване от свобода, включително по 1 година или 6 месеца. Не са малко и оправданите. От друга страна, значителен е броят на обвинените и осъдените от Народния съд не за престъпления срещу личността – тежки телесни повреди, изтезания, убийства, грабеж и палежи, а за най-груба и безочлива спекула с храни и други стоки от първа необходимост в годините на войната.

Впечатлява един от примерите, описан в обвинителните актове от региона. Жена от новозагорско село излиза на нивата, вижда нелегален, връща се уплашена вкъщи и споделя със сестра си. Тя отива при кмета и съобщава за нелегалния. Кметът се обажда по телефона на началството си и по дирите на антифашиста тръгва потеря, която го залавя. След 9 септември спрямо тези две жени са повдигнати обвинения от Народния съд, но след разглеждане на обстоятелствата те са оправдани напълно.

Друг случай: Кърджалийският състав на Народния съд разглежда обвинение спрямо 57-годишния Димитър Граматиков за това, че пропагандирал чрез публични сказки в полза на Германия и във вреда на Съветския съюз. Осъден е на 1 година затвор, но след няколко месеца е реабилитиран от Апелативния съд, което е записано на последната страница от съдебното решение. Оправдани са и няколко журналисти, обвинени за това, че са били апологети на фашизма.

Тези два примера показват, че българският Народен съд не е бил някакъв предубеден и сляп за истината и справедливостта Конвент, раздаващ на парче незаслужени присъди. Цялата си строгост той е стоварил преди всичко върху онази фашистко-криминална прослойка, която е виновна за многобройните изтезания и убийства на дейци на съпротивителното движение у нас в годините на Втората световна война. Осъдените на смърт са били хора, добре известни с жестокостта си в районите, в които са върлували.

Авторът на книгата Тотьо Бакалов неведнъж е напомнял, че според официалните данни народните съдилища в цялата страна са подведени под отговорност 11 хиляди подсъдими. От тях 2730 са осъдени на смърт, 1516 са оправдани, а останалите са с различни срокове затвор. В Старозагорския край получилите най-тежката присъда със сигурност са далеч по-малко от плеядата избити без съд и присъда из тракийското поле, по средногорските баири, в Балкана, в полицейските участъци и в затвора антифашисти. В същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди, в Белгия 53 хиляди, в Холандия 45 хиляди, в Чехословакия 38 хиляди, в Унгария 26 хиляди, в Дания 15 хиляди.

Изминалите близо 70 години от заседанията на Народния съд са заличили в колективната памет голяма част от мотивите за създаването му. След края на социализма първо плахо, а след това на все по-висок глас и все по-агресивно в общественото пространство започна да се прокарва и налага внушението, че той е бил незаконен и несправедлив, че е ликвидирал едва ли не цвета на нацията по онова време. За какъв “цвят” на нацията става дума, всеки може да прочете в настоящата книга. Почувствали се силни, заинтересовани кръгове започнаха да обръщат в своя полза историята наопаки, да преиначават и изкривяват и фактите, и духа на епохата по времето на фашизма и след неговия край. Затова Тотьо Бакалов, който от висотата на своя 85-годишен живот на антифашист, политзатворник, дългогодишен председател на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и член на Върховния съд на Република България има възможно най-ясния и точен поглед върху събитията от онези вече далечни времена, отбелязва следното:

* Народният съд бе логичен резултат от задълженията на България към Великите сили-победителки във Втората световна война.
* Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал.
* Член 5 от Парижкия мирен договор задължаваше България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.
* Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон, а Съюзната контролна комисия в София зорко следеше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.
* И накрая, създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от Втората световна война.

Неслучайно в указанията за подготовката и работата на Народния съд, спуснати с Окръжно на главния народен обвинител Георги Петров до съставите по места, са включени следните задължителни за изпълнение инструкции:

- Събраните от органите на милицията и военните следствени комисии обвинителни материали народните обвинители проверяват бързо, като преди всичко се преглеждат преписките на ония лица, за които съществуват сериозни съмнения, че са неправилно задържани. Ония задържани лица, за които не съществуват никакви или очевидно несъстоятелни улики за извършено престъпление по закона, народният обвинител нарежда за незабавното им освобождаване.
- Не се касае само до това да се съберат достатъчно доказателства за обвинението на едно лице, за да се приключи разследването му. Касае се да се състави една пълна и всестранна картина на злодеянията, които враговете на народа му причиниха. Затова нито един акт, нито едно обстоятелство не трябва да остане неразследвано и неосветлено. Всяка заловена нишка трябва да бъде издърпана докрай.
- Да се съберат всички данни, от които да се създаде пълна картина на вършените насилия от фашистката полиция, като не се задоволяваме само с общи думи и квалификации, а да се посочат конкретни факти и подробни описания на изтезанията, средствата и оръдията, с които са били извършвани.
- Задържаните военни лица ще се изискват за разпит от съответните началници на гарнизоните. Налага се в тези случаи, без да се прави никаква отстъпка на престъпниците, да се действа внимателно, за да не се излага без нужда престижът на българския офицер.

Повече от ясно е, че подготвена така, с очевидния стремеж и повеля за истина и справедливост, работата на Народния съд като институция, раздала правосъдие, е била диаметрално противоположна на беззаконието и терора в четирите военни години.

Когато днес разглеждаме под лупа трагичните години от 1941-ва до 1944-та, не бива да забравяме, че Втората световна война е обезценила до крайност стойността на човешкия живот. 60-те милиона жертви, геноцидът в концлагерите, масовите убийства на десетки хиляди цивилни като това в Бабий Яр край Киев, както и повседневната гибел по бойните полета са създали през 1944-1945 г. крайно негативни нагласи у народите спрямо онези, които разпалиха пожара в Европа и света, както и към техните поддръжници в отделните страни. На този фон осъждането на отявлените и доказани палачи на българския народ веднага след войната е било възприемано от общественото мнение като раздаване според “заслуженото” по отношение на виновните. То е било и проява на свещен дълг към паметта на загиналите антифашисти, при това поискан и контролиран от Великите сили.

Друг е въпросът, че затриването на българи от българи, макар и като акт на висша справедливост, никога не може да бъде адмирирано. Но това го разбираме от дистанцията на времето едва ние, днешните поколения, които сме попили вече достатъчно от цивилизования дух на нова Европа. На тази Европа, в която смъртното наказание отдавна не е решение на проблемите. Преди 68 години нещата са стояли другояче. Който е убивал, измъчвал, палил и грабил – а това са били не политически, дори не и военни, а обикновени криминални престъпления – си е получил заслуженото от Народния съд според принципа “око за око, зъб за зъб”. Отприщеното отмъщение, за жалост, е настигнало мнозина и преди това, още в първите часове и дни на новата епоха след Девети, без да има сила, която да го спре и предотврати. В интерес на истината някои от членовете на Народния съд с изострена историческа чувствителност са реагирали на колизията по свой, различен от мнозинството начин, изпреварил духа на епохата. Такъв е бил например Слави Нейков, член на Четвъртия (новозагорски) петчленен състав на Народния съд в тогавашната Старозагорска област. Той е подписал обвинителния акт с особено мнение, като го е обяснил така: “По принцип не съм съгласен с многото смъртни присъди поради това, че 7 месеца след 9 септември 1944 год. вътрешното и външно политическо положение на страната изисква по-голям такт за препятстване политическите страсти у народа”.

Грубо, жестоко, военно време. Можело ли е да бъде друга, освен смърт, мярата спрямо онези, които са рязали глави на свои сънародници и съграждани, набучвали са ги на кол, снимали са се край тях доволни, след което са разнасяли труповете на убитите антифашисти по мегданите за назидание на изтръпналите от ужас хора по села и градове? Нима убийците-садисти щяха да станат отново добри съседи с близките на доскорошните си жертви?

Народният съд не допусна предците ни да се измъчват с подобни въпроси. Те останаха за нас – потомците, които в името на безметежното си и спокойно бъдеще понякога се правим на разсеяни пред уроците на историята или се опитваме да я подреждаме отново по удобен за нас начин.

Книгата на Тотьо Бакалов ни предпазва точно от това.

Максим ДОБРЕВ
#

share button