Старозагорските депутати от ГЕРБ заявиха приоритетите си за работа в парламента
- понеделник, юни 3, 2013, 14:27
- Партии
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Трима от четиримата новоизбрани народни представители от ПП ГЕРБ от 27-ми Старозагорски многомандатен избирателен район представиха днес на среща-разговор с медиите приоритетите си за работа в 42-то Народно събрание.
След утвърждаването на комисиите Пламен Йорданов (на снимката – втори отдясно) предпочита да работи в ПК по бюджет и финанси. На аналогичната комисия, но в Общинския съвет на Стара Загора, той доскоро беше председател в качеството си на общински съветник. Втората постоянна комисия, в която Пламен Йорданов ще заяви участие, е ПК по регионално развитие.
Аксения Тилева очаква да работи в Постоянната комисия по образование, в която е най-компетентна и подготвена (с акцент върху промяната на учебните планове и програми, особено в сферата на професионалната подготовка и образование, и обвързването им с нуждите на бизнеса), а електроенергетикът Андон Андонов, който от 1980 г. работи в “Мини Марица-изток” (на снимката – първи отляво; последната му длъжност е ръководител на отдел “Електроснабдителен район”) – в ПК по икономика и енергетика и в ПК за контрол на ДКЕВР. Д-р Кирил Добрев, който днес отсъстваше поради участие във важна конференция, се очаква да запише участие в ПК по здравеопазване и социална политика.
“Смятам, че ще успеем да покрием почти всички постоянни комисии в Народното събрание, което ще ни даде един добър поглед и възможност да работим по ключовите приоритети”, каза Пламен Йорданов. За Стара Загора и региона това са, по думите му, изграждането на тунела под Шипка, чийто първи етап вече е започнал. Този проект обаче отсъства като стратегически приоритет в глава “Транспорт” на разпространената програма на кабинета Орешарски, отбеляза Йорданов. На второ място е четирилентовият 6 км подход от Стара Загора до автомагистрала “Тракия”. Следващият основен акцент е развитието на културно-историческия туризъм в региона. Този приоритет е разписан в програмата на кабинета Орешарски. За него през последните години се прави, а и продължава да се прави много. Много важно за региона е и намирането на стратегически инвеститор за създаването на международен карго-терминал на летище Стара Загора. Спешни мерки са нужни и за развитието на минно-енергийния комплекс “Марица-изток”.
От началото на работата на новия парламент имаше доста важни събития, доста предложения, някои от които – хубави, а други – будещи притеснения у нас. Така Пламен Йорданов коментира началото на работата на 42-то Народно събрание.
“Коректно е да кажем, че всяко ново правителство заслужава толеранс, заслужава да му се даде време, в което да заработи. Затова още днес искаме да заявим, че ние като народни представители от групата на ГЕРБ ще бъдем изцяло конструктивна опозиция. Особено що се касае до интересите и приоритетите на Стара Загора и региона, се надяваме на добър диалог с останалите политически групи, така че да можем да реализираме най-важните приоритети. Ще започнем ежеседмични срещи с гражданите в приемни, като за Стара Загора и Казанлък приемните ще бъде в офисите на ПП ГЕРБ.
Андон Андонов изрази тревогата си за съдбата на мините и тецовете в “Марица-изток”. “Разликата, която имахме с колегите от БСП и “Атака”, това е АЕЦ “Белене”. Строителството й не се връзва с просперитета на комплекса “Марица-изток”. В момента централите живуркат, въпреки че имат много изключени мощности, обаче много тревожно е положението с “Мини Марица-изток”. С това намалено производство, при тази цена, която беше намалена през 2010 г., Мините едва връзват двата края. В момента – никакви инвестиции, никакви средства за ремонт. Ако така продължава, не виждам как дружеството ще се изправи. Мините не е възможно да се замразят за 2-3 месеца или за половин година. Разкритите участъци трябва постепенно да се разработват, иначе се получава срутване на земната маса и т.н. С внимание ще гледам какво правят колегите в тази област, ще бъдем градивни и ще имаме инициативи по тези въпроси. Преди година и половина за да се спаси НЕК, се вдигна цената за достъп на мрежата и търговците спряха да търгуват с нашата енергия. Започнаха да търгуват с енергията от Румъния и Унгария, като използват нашата мрежа. От това НЕК не спечели, а най-много загуби комплекс “Марица-изток”. Знаете, че бунтовете станаха заради енергетиката, заради цената на електричеството, и с това трябваше да се започне в парламента, но за съжаление се започна с други теми”, коментира Андон Андонов. Той се обяви за възобновяване на преустановената през 2009 г. практика за определяне на истинската и коректна цена на въглищата (за тон условно гориво) от комисия и по специална методика, а не по командно-административен път, еднолично от министъра на икономиката и енергетиката, което се беше утвърдило като негласно правило. Последното изменение намали тази цена от 74,56 лв. на 71,50 лв., припомни Андонов.
Има нужда от спешна промяна в парламента на Закона за публично предлагане на ценни книжа, в Закона за Централния депозитар и за Българската фондова борса, отбеляза Пламен Йорданов. Целта е да се улесни достъпът на чужди капитали до българската икономика през БФБ. Той припомни, че в периода на икономически подем от 2006 до края на 2008 г. под формата на преки инвестиции в икономиката ни през БФБ са влезли около 10 млрд. лв., които през годините на икономически спад след това бяха изтеглени. Затова има нужда от спешна промяна в организацията на капиталовия пазар, който може да бъде вторият стълб в икономиката, който да й даде тласък, след бума в банковия сектор и строителството на недвижими имоти в годините на растеж.
“Ако развием капиталовия пазар, това ще даде възможност за вливане на свеж ресурс по най-лесния и безболезнен начин в нашата икономика. В Полша например около 200 млрд. евро годишно влизат под формата на чуждестранни инвестиции. Така че първите промени, които ще предложа, ще бъдат свързани именно с тези закони и с ускоряването на процеса на продажби на БФБ, за да може тя да стане единна европейска борса, Централният депозитар да заработи на европейско ниво, така че достъпът на европейски инвестиции да бъде улеснен. Трябва да има бързо и лесно движение на ценните книжа между отделните инвеститори в различните страни. В момента достъпът на чужди инвеститори до българския финансов пазар е ограничен точно от факта, че нашата депозитарна институция не е интегрирана с тези в другите страни в ЕС”, каза Пламен Йорданов.
#