За първи път в България – комичната опера „Пощальонът от Лонжюмо“ от Адолф Адам на старозагорска сцена
- сряда, май 15, 2013, 17:08
- Община
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Старозагорски спектакъл влиза в оперната история като първата постановка на „Пощальонът от Лонжюмо“ в България.
На 23 май Държавна опера Стара Загора ще представи за първи път в България комичната опера на Адолф Адам „Пощальонът от Лонжюмо“. Продукцията е съвместен проект с Френският културен институт в България.
Режисьор на спектакъла е Емануел Кордолиани, а диригент – Дидие Талпен, който в момента е и директор на Френския културен институт в България.
От френския екип за премиерата на операта „Пощальонът от Лонжюмо“ е и сценографът и художник на костюмите – Жули Скобелцин. Никола Шено е главен корепетитор при поставянето на операта „Пощальонът от Лонжюмо“.
В състава на солистите са включени: Николай Моцов, Ивайло Йовчев, Денис Иванов, Иван Кабамитов, Яница Нешева, Десислава Стефанова, Петър Кунев и Евгений Арабаджиев.
Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Стара Загора.
Премиерата на операта „ Пощальонът от Лонжюмо“ на сцената на Държавна опера Стара Загора е на 23 май, четвъртък, от 19 часа.
По едно щастливо съвпадение – точно това е датата, на която през 1897 г. във френския град Лонжюмо е открит паметник на композитора Адолф Адам, наречен „Пощальонът“. Автор на скулптурата е Пол Фурние. Събитието е подчертано и от провеждането на голям музикален конкурс с над 50 участници.
За режисьора на спектакъла Емануел Кордолиани – „Пощальонът от Лонжюмо“ е много френски начин да се преразкаже добре познатата приказка за жената, която мами дявола, който е измамил мъжа! Емануел Кордолиани вече е позната на българската оперна публика с работата си върху „Граф Ори“ на Росини, която бе поставена в операта във Варна. Тя е завършила Националната академия за драматично изкуство в Париж. Драматург и постановчик, Кордолиани предпочита да работи върху оригинални и по-рядко изпълнявани музикални творби.
Диригент на спектакъла ще бъде Дидие Талпен, който в момента е и директор на Френския културен институт в България. Изучавал е оркестрово дирижиране в Екол нормал дьо мюзик дьо Пари, Националната музикална консерватория в Париж и във фондацията „Йехуди Менухин“, на която е и лауреат. Има изключително богата и разностранна творческа дейност, както концертна, така и звукозаписна. В последните години, воден от силната си привързаност към френския оперен репертоар, в България дирижира „Роберт дяволът“ от Майербер в Националната опера в София, „Граф Ори“ от Росини във Варненската опера, „Ловци на бисери“ от Бизе на Музикалния фестивал в Пловдив, „Хубавата Елена“ от Офенбах“ в Музикалния театър в София. След премиерата на „Пощальонът от Лонжюмо“ в старозагорската опера му предстои спектакъл на „Африканката“ от Майербер в Софийската опера.
Към френския екип за премиерата на операта „Пощальонът от Лонжюмо“ са още сценографът и художник на костюмите – Жули Скобелцин. Тя е завършила Висшето национално училище за декоративни изкуства в Париж. Създала е множество костюми за оперни спектакли във Франция и Европа, а от 2004 г. работи в сътрудничество с Емануел Кордолиани за над 10 оперни проекта.
Никола Шено е главен корепетитор при поставянето на операта „Пощальонът от Лонжюмо“. Изучавал е пиано в Лионската консерватория и вокално акомпаниране в консерваторията в Париж.Самият той страстен почитател на дирижирането посещава курсовете на Пиер Сао в Консерваторията в Дижон, където се дипломира през 2008 г. По покана на Френският институт в България, Никола Шено участва като вокален ръководител в „Ловци на бисери“ в Пловдив и като асистент-диригент на Дидие Талпен в „Граф Ори“ във Варна. Предстои участието му в Парижката опера по „Аферата Макропулос“ през септември 2013.
„Пощальонът от Лонжюмо“ е написана през 1836 г. и е операта, която всъщност прави композитора Адоф Адам световно известен. Първото й изпълнение е на 13 октомври, 1836 г. в Опера Комик, Париж. Действието се развива в село Лонжюмо и замъка Дьо Латур, Фонтенбло – Франция. Годината е 1756 и десет години по-късно, 1766 г. Изящна, по френски лека и грациозна музика, лесно запомнящи се мелодии, живи и непосредствени характери на героите, типично френски хумор – всичко това предрича успеха на тази творба.
#
