Предстоящо: Изложба–концерт „Молитва“ на Мари и Арманд Басмаджиян в Стара Загора

STZAGORA.NET
На 19 април 2013 г. (петък) от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора ще бъде открита изложба–концерт под наслов „Молитва“ с живопис, графика и изображения върху коприна на Мари Басмаджиян. По време на откриването ще бъдат представени книгите на преводача и автора Арманд Басмаджиян „Арменски жития и мартиролози” и „Давид Сасунски. Арменски героичен епос”.

Проявата е посветена на 24 април – Световен ден за солидарност с арменския народ и е включена в културния календар на Община Стара Загора.

МАРИ БАСМАДЖИЯН

Родена е в София. Завършила Висшето училище (Академия) за изящни и приложни изкуства „Берлин Вайсензее” със специалност интериорен и моден текстил (1975). Отличена с индивидуална награда за текстил по време на Международния младежки фестивал в Берлин (1971).

По-късно работи в София като художник-дизайнер към ЦНСМ (Център за носи стоки и мода). Участва активно в много приложни изложби на Съюза на българските художници. Носителка на Първа награда за приложно изкуство (1983) и Първа награда за текстил (1984). Междувременно завършва и тригодишно студио за вокалисти при проф. Илия Йосифов и проф. Мати Пинкас.

Едновременно пее и рисува. От 25 години е солистка на Църковния хор „Звартноц” при Арменската църква „Св. Богородица” в София и диригент от настоящата година. Солистка на хор „Славянски звуци” и други хорове. Солист и при първото концертно изпълнение на Божествената арменска литургия в „Зала България”. От 10 години се занимава изключително с рисуване върху коприна на пана, шалове, аксесоари, картини и пр. Изнася много самостоятелни концерти.

* През 1996 г. организира с голям успех първата си индивидуална изложба-концерт „Музика върху коприна” във Военния клуб в София.
* През 1997 г. участва в Общата художествена изложба „Арменски художници в България” в Софийската градска художествена галерия.
* През 2004 година участва в изложбата „Шест в едно”, организирана в зала „Средец” на Министерството на културата.
* През 2004 г. – изложба-концерт „Духът на Армения” в залата на Къща-музей „Борис Христов”.
* От 2004 г. участва ежегодно в изложбите, организирани от Къщата-музей „Дечко Узунов”.
* През 2006 г. – изложба-концерт в Българския културен център, Братислава.
* През 2008 г. – изложба във Френския културен център в София.
* През 2009 г. – изложба-концерт в Градската библиотека, София.
* През 2011 г. – втора изложба-концерт в Къщата-музей „Борис Христов”, София.

Организирала е и други самостоятелни изложби-концерти, общо 25 до тази година, в различни галерии в София и други градове в България.
Нейни творби са притежание на колекционери от България, Германия, Холандия, Австрия, Словакия, Америка и Великобритания. Наградена със специално патриаршеско послание от Католикоса на всички арменци Карекин І.

„Арменската църква е един неизчерпаем извор на духовна енергия и сила. Затова и изпитвам висша наслада и блаженство, когато пея и се потапям в магията на арменската музика. Църква се оказа за мен школа, благодарение на която оформих гласа си и получих разрешение на много въпроси, които преди това си задавах и не намирах отговори.

От повече от 25 години съм солистка на църковния хора „Звартноц” при Арменската църква „Св. Богородица” в София. Всяка неделя имам възможността да се потапям в този мистичен свят на ангели, светци и, разбира се, на Божията Майка. Тогава се чувствам свободна, като птица, която се издига и лети, черпейки духовна енергия. Отдавна в мен се беше зародила идеята да излея всичко това, което чувствам на листа хартия или върху платното. Затова усещам, че когато пея, сякаш рисувам и когато рисувам звуците изпълват душата ми. Смятам, че двете изкуства са много тясно свързани помежду си. Преди 10 години в творчеството ми се случи за първи път да изрисувам свое религиозно пано на коприна. Това стана под впечатление на албумите с арменски миниатюри и картини. То изобразяваше сцената на Благовещението и по-късно стана притежание на параклиса в болницата „Св. Екатерина” в София. Така рисуването ми помогна да оформя и тембъра на гласа си в цвят. Хармонията в едно художествено произведение е идентично с мелодията, която извира от сърцето. Много често моите изображения на Св. Богородица не са канонични, но винаги съм се старала в нейните черти и чрез очите й да изразя душевното състояние на най-обичаната от християните майка. Винаги съм се стремяла лицата на Богородица да носят в себе си естетическа наслада за зрителя.

Характерните арменски каменни кръстове не се поддават на точна интерпретация. Под четката ми те са винаги различни, така както са различни и в действителност отделните техни елементи.

Моите рисунки са плод на моментното впечатление, на една снимка, картина или дори дума. Но ми се иска да вярвам, че те заслужават вашето внимание и си позволявам от сърце да ви благодаря, че дойдохте на моята втора изложба в този чудесен град.

Благодаря и на тези, които ме насърчиха: Община Стара Загора, Регионалната библиотека „Захарий Княжевски”, Църковното настоятелство при Молитвения дом „Св.Кръст” и Организацията „Ереван” от град Стара Загора”.

Мари Басмаджиян

АРМАНД БАСМАДЖИЯН

Роден е в София. Родът му по бащина линия произхожда от Себастия и Одрин, а по майчина линия е от Ани – Западна Армения. Вероятно и затова темите в авторските му книги и преводи са основно свързани с историята и културата на Средновековна Армения.

Завършил е висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ във Факултет „Славянски филологии“, със специалност „Български език и литература“ и втора специалност „Руски език“ (1976 г.).

От 1968 г. е работил в Националната библиотека на България „Св. Св. Кирил и Методий“, като библиотекар, завеждащ отдел „Културно-масова работа“ и експерт изложби и културни дейности във „Връзки с обществеността и библиотечна координация“.

Организирал е от 1980 до пенсионирането си през 2011 г. над 1200 изложби, литературни вечери и концерти в библиотеката. Заедно със съпругата си Мари Басмаджиян е организирал 10 изложби и концерти с нейни изпълнения и картини по арменски средновековни миниатюри в различни галерии и културни центрове в София и страната.

Многократно е участвал с нея и с други известни арменци в предавания на Българското национално радио, Програма „Христо Ботев“ и в регионални телевизионни канали по теми, свързани с арменската култура и изкуство.

Автор на статии в специализираното списание „Библиотека“, издание на Националната библиотека на България, в които представя нови отпечатани книги, чужди библиотеки и майстори на екслибриса.

Съосновател и секретар на българския Клуб „Приятели на екслибриса“ (сега Клуб „Екслибрис“) от 1980 г. По тази линия е участвал в жури към Съюза на българските художници и е организатор на персонални и първите в България национални и международни екслибрисни изложби, както и по-късно и на Първото и Второто международни биеналета на екслибриса в София. Редактор на библиофилското списание „Екслибрис“ . Автор на статии в българския и португалския специализиран печат, представяйки участващи в международни конкурси български художници. Участник и в няколко български и международни екслибрисни изложби.

Междувременно е превел от руски език и са отпечатани книгите на Филип Незнанский „Насочен взрив“ (1998 г.) и на Иля Стогов „Мачо не плачат“ (2006 г.). С помощта на Министерството на културата превежда и издава на български език книгите на Кеворк Емин „Седем песни за Армения“ (2005 г.) и на проф. Кнарик Тер-Давтян „Арменски жития и мартиролози“ (2008-2012г.).

Автор на книгите „Арменска литература V-ХVІІІ век. История и христоматия“ (2001 г.), „Духът на Армения“ (издадена с помощта на Министерството на културата на България, 2004 г.) и „Давид Сасунски“ (издадена с помощта на Посолството на Армения в България, 2010 г.). Преводач и на отпечатаната от Военното издателство в София (отново и с помощта на Посолството на Армения) книга на Вахагън Кърбекян „Арменците в Руско-турската война 1877-1878 г.“ (2010 г.). За работата му над последните две книги, е награден със Златния медал на Министерството на културата на Република Армения (2010 г.). Последната книга на Арманд Басмаджиян а издадената през 2012 г. в Пловдив детска книжка за оцветяване „Приказките на дядо”. В момента е готова последната му книга „Арменската църква”, която всеки момент ще излезе от печатницата.

Превел и преразказал готовите за печат „100 арменски народни приказки“ сборникът, озаглавен „Преводачите“ (Страната Наири), с арменска поезия от Средновековието до ХХ век в превод на български език от известни арменски и български писатели и поети и „Карастан – едно пътуване сред спомени и книги”.
(Снимките са от сайта на Националната библиотека)
#

сподели ме