Космическото време днес: Повишено петнообразуване в северното полукълбо на Слънцето. 24 години от “Квебекския инцидент”
- понеделник, март 11, 2013, 13:19
- Екология
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
HELIOTARAXY.COM
СЛЪНЧЕВА АКТИВНОСТ
През изминалото денонощие слънчевата активност беше много ниска. Изригванията бяха от клас B. Слънчевият рентгенов поток е около нивото B3-B4. На слънчевия диск днес има 6 регистрирани групи петна. Преобладава активността в северното полукълбо. Там са групите с номера 1690, 1691, 1692, 1693 и 1694. Най-голяма по площ е 1692. Тя е единично петно (магнитен клас “алфа”) с площ 220 милионни части от слънчевия диск. В южното полукълбо е групата 1689. Боулдърското число е 89, а Волфовото число е по наша груба оценка около 70. Радиоиндексът F10.7 e 119. Скоростта на слънчевия вятър в околностите на Земята е около 310-320 км/с.
В рамките на 3-дневната прогноза (11-13 март) слънчевата активност се очаква да бъде предимно ниска. Вероятността за M- изригване е средно по 15% за всяка една от датите 11, 12 и 13 март. Вероятността за мощно изригване от клас X е пренебрежима. Слънчевият радиоиндекс F10.7 на 12 и 13 март ще бъде около 120.
ГЕОФИЗИЧНА АКТИВНОСТ
Геомагнитната обстановка беше спокойна през изминалото денонощие. Потокът от слънчеви протони с енергия над 10 MeV на геостационарна орбита беше около фоновите си стойности.
В рамките на 3-дневната прогноза (11, 12 и 13 март) геомагнитната обстановка ще остане спокойна. Вероятността за геомагнитни смущения на средни ширини е по 10% за всяка една от посочените дати. Не се очаква повишен поток на слънчевите протони с енергия равна или по-голяма от 10 MeV на геостационарна орбита.
24 ГОДИНИ ОТ “КВЕБЕКСКИЯ ИНЦИДЕНТ”
Между 6 и 19 март 1989 година, близо до максимума на слънчевия цикъл под номер 22, огромна група петна с площ около 3500 милионни части от слънчевия диск беше обърната към Земята. Нейната площ надхвърляше около 22 пъти напречното сечение на Земята. Тази активна област под номер 5395 генерира 48 изригвания от клас M и 11 изригвания от мощния клас X. Сред тях беше и едно мегаизригване с мощностен показател X15 от 6 март 1989 година.
Друго X-клас изригване от 10 март предизвика мощно изхвърляне на коронална маса, чието движение беше ориентирано към Земята. На 13 март 1989 плазменият облак достигна до нашата планета и предизвика голяма планетарна геомагнитна буря.
Тя стана причина за т.нар. “Квебекски инцидент” – срив в електропреносната мрежа на Южна Канада (главно провинция Квебек) и няколко северни щата на САЩ. За около 2 часа без ток останаха близо 50 милиона домакинства, компании и държавни учереждения.
Щетите от Квебекския инцидент тогава са оценени на около 9 милиарда долара (в съвременно изражение тази цифра би била 2-3 пъти по-висока). Атмосферни сияния (Aurora) бяха наблюдавани над голями части от Северното полукълбо, включително и над Флорида и Куба.
#
