След оставката на кабинета: Истинският преход започва от днес

STZAGORA.NET
След новината за оставката на кабинета “Борисов” въпросът, който всеки си задава, е: а оттук нататък – накъде? Назад към безкрайните далавери в полза на затворени в себе си партийни кръгове, дирижирани от застарели кукловоди, или напред към прозрачно, ефективно и честно управление в полза на целия народ?

Отговорът е очевиден. Старата схема за управление на държавата от зората на демокрацията се провали. Тя донесе много беди на България. Това, което досегашният преход постигна, е че от 9 милиона останахме по-малко от 7. Пред тази печална цифра всички други доводи са безполезни. Загубата на население е единствената оценка, която изобщо има значение днес. И тя е силно негативна.

Преходът ни дотук се оказа истинска безпътица, ако не броим доста формалното ни все още членство в Евопейския съюз и НАТО. Вървяхме 23 години, за да стигнам до поредната врата в полето с две пътеки зад нея. Първата пътека води към белия, цивилизован, спокоен и благополучен свят, в който поживяхме малко, преди да започне да се превръща в избледняващ мираж. Втората пътека води към хаоса, към злостния спор на българи с българи, към зародилото се през последните дни и седмици национално разединение. По тази, втората пътека – на националния провал, вървяхме до тази сутрин. И още вървим – нека не си правим илюзии, макар че с оставката на кабинета се появи шанс да сменим посоката в последния момент, преди бесовете в нас да взривят общия ни дом и да ни хвърлят в братоубийствена баталия.

Управлението на Борисов премина в условията на тежка световна криза, която ни зададе живот, лишен от охолство. То имаше своите и добри, и лоши страни. Да, Борисов строеше. Но не довидя цената, която хората платиха за оцеляването на държавата. Българите обедняха и това свали кабинета – не без помощта на предишните управляващи, разбира се, които злорадо наблюдаваха отстрани и потриваха ръце в очакване на деня, в който ще се върнат на власт. Още при първите проблеми пред управлението те тръгнаха на тотална война срещу премиера със силата на контролираните от тях медии и публични фигури. Това остави тежкото впечатление, че се намесиха сили, целящи да реанимират изпадналата в изборен нокдаун през последните години опозиция и да възстановят нарушения от силната гравитация на ГЕРБ политически баланс. От телевизионния екран и от вестникарските колони се изляха реки от груби внушения: Борисов е слаб, Борисов е прост, Борисов е некадърен да управлява, харизмата на Борисов не работи. Удариха и подмениха словесно точно най-силните страни на премиера. Но забравиха основното: че една лъжа, макар и повторена хилядократно, няма шанс да стане истина. Борисов си остана политикът, който говори с народа най-директно, на най-разбираем и най-убедителен език. Опонентите му трябваше не да го оплюват и охулват, а да направят нещо много просто: да извадят свой, равностоен на него играч. Те не успяха да направят това по една твърде банална причина: не всеки ден се ражда българин с качествата на водач, които Борисов притежава.

Но нека да погледнем и отвъд тесните ни национални граници. Подалият днес оставка кабинет на Борисов работеше за това, да прокара България невредима през сложния лабиринт на сгорещените геополитически страсти в региона, като отмерваше на всеки глобален играч дозата внимание, съответстваща на реалната му тежест и влияние. В днешните условия българските правителства са длъжни да правят точно това – и нищо друго. Създаде ли тази политика ревност, несъгласие и съпротива – и у кого? И има ли формула, която би работила по-добре от наложената от кабинета в оставка? Който е на друго мнение – нека да излезе и да го каже ясно пред всички. Ако ще сваляме картите в името на едно по-добро бъдеще – нека да е докрай. Истинският преход и без това започва едва от днес. Досегашният беше едно голямо нищо, едно безкрайно въртене в порочния кръг на самоизмамата.

Максим Добрев
*

бутони за социални мрежи