Възможно ли е челябинското тяло да е било малка комета?

STZAGORA.NET
HELIOTARAXY.COM
Засега това е само предположение. То би могло да бъде твърдо опровергано единствено от веществени доказателства. А веществените доказателства биха могли да бъдат открити късове от Челябинския обект, които недвусмислено да доказват неговата скална природа. До момента обаче такива няма.

Има едно сигурно доказателство, че нещо от падналият космически обект е достигнало до земната повърхност. Местен жител е видял как от падащия болид се откъсва отломка, която полита в обратна посока и пада върху повърхността на замръзналото езеро Чебаркул.

Езерото Чербакул с "кратера" върху леда.

В леда се образува дупка с диаметър от около 8 метра. Независимо от претърсването на дъното на езерото от водолазни екипи засега не са намерени никакви отломки. Все още не са намерени засега такива и в голям район около мястото на падането. Поне засега… Сякаш обектът, появил се в небето над Урал, се е изпарил.

Нещо подобно се е случило с прочутият Тунгуски метеорит. Той е бил несъмнено много по-голямо тяло и също се е взривило, но на по-малка височина – около 20 километра над земната повърхност.

Като оставим настрана всички екзотични хипотези за катастрофирал извънземен космически кораб, черни дупки, антиматерия и пр. има едно сериозно естественонаучно обяснение за природата на Тунгуския метеорит. А то е, че въпросният космически обект е бил ледено тяло, подобен по физически свойства на ядрата на кометите. Взривяването високо над повърхността на Земята е станало благодарение на високата температура поради триенето в атмосферата, която вероятно е достигнала 2500 градуса. А както знаем при тази температура настъпва термолиза на водата. Тя се разпада на водород и кислород с последващо взривообразно съединяване – отново под формата на вода. Какво ще се получи в крайна сметка? Основно водни пари, примесени с фино разпрашени частици от нелетливата (скална) компонента на кометното ядро. За последната вече е известно от новите данни за кометите, че представлява пореста и много крехка в механично отношение структура. Тя се разрушава и раздробява много лесно под действие на инерчни сили и дори поради обикновеното изпарение на кометните ледове. Логично е при това положение до земната повърхност да не стигне нищо или почти нищо.

Ето защо до началото на 90-те години не бяха намерени никакви по-сигурни следи от Тунгуското тяло. Това пък подхранваше многобройните спекулативни хипотези в продължение на повече от 80 години…

В началото на 90-те години на 20-ти век един лесничей обхождайки тайгата в района на Тунгуското явление от 1908 година открива странно образувание – т.нар. “Патомски кратер”. Това е земна форма, която по външен вид наподобява гигантска къртичина или мравуняк.

Патомският кратер. Снимка www.fund-intent.ru

Изградена е от висок “вал” от рохкава земна маса, в центъра на който се намира кратерът. Впоследствие са намерени още обекти с подобна структура в района. Относно техния възможен произход геолозите стигат до следното заключение – “Патомския кратер” и подобните нему форми са образувани най-вероятно от паднали ледени метеорити. Забивайки се в земната повъърхност на известна дълбочина отделящата се от тях смес от вряла вода и пари е “изринала” навън и нагоре земната маса.

Възрастта на тези образувания била оценена на около 80 години, т.е началото на 20-ти век. Естествено всички се сетили за Тунгуския метеорит, а хипотезата за неговия кометен произход получила много мощен аргумент. Впоследствие били открити и други доказателства.

Ако предположим, че Челябинското тяло е било всъщност малък леден астероид (или все едно малко кометно ядро) липсата на намерени късове на дъното на езерото Чебаркул е обяснима. Падналият леден къс просто се е разтопил и смесил с водите на езерото, а нелетливатта (скална) компонента се е разбила на миниатюрни частици, които са се отложили по дъното. Тяхното присъстви там може да бъде доказано чрез геохимичен анализ на проби от дънните отложения.

Характерна особеност на кометите е, че обикновено по тяхната орбита освен самото ядро се движат голямо количество по-големи и по-малки късове и дребни частици, т.е образува се “метеорен поток”. Те се получават от постепенното разрушаване в резултат от изпарението и разпрашвването на вешеството на самото ледено ядро. Следователно, логично е ако Челябинското тяло е наистина миниатюрна комета, то да се е движило в пространството със сериозна “свита” от по-малки тела, откъснали се от него. И в тази връзка възниква още един въпрос – а дали наблюдаваните болиди над Куба и Сан Франциско всъщност не са били членове на “свитата” на Челябинското тяло? Доколкото може грубо да се съди от видеозаписа, направен в района на Сан Франциско, движението на болида е по посока най-вероятно от изток на запад, което е доста близко до посоката на траекторията на Челябинския болид. (Не бива обаче да изключваме и възможността двата болида над Куба и САЩ да са просто случайни съвпадения по време с Челябинския болид – Б.К.)

Допълнителен аргумент в полза на нашата хипотеза би било откриването в района на Южен Урал на структури, подобни на “Патомския кратер”.

Защо никой не е забелязал тази малка комета при нейното приближаване? По същата причина, по която не е било забелязано и Тунгуското тяло – тя се е движила откъм дневната страна, т.е. страната на Слънцето. Това прави предварителната й регистрация много трудна. Освен това става въпрос за тяло с много скромни размери – от порядъка на десетина метра или евентуалонн малко повече. Повечето от ядрата на наблюдаваните комети са с размери между 1 и 10 километра, т.е между 100 и 1000 пъти по-големи.

Борис Комитов
*

бутон за споделяне