Храчкометът в действие

STZAGORA.NET
Опозицията реши да действа смело. Строи се в две редици и откри огън по Борисов. Но гръм не последва. Не полетяха снаряди. Полетяха… храчки. Отдясно се наредиха плюващите по-силно, по-звучно и по-надалеч – едри, значими, известни персони. Левия фланг попълни кохортата на дребните размазвачи. Защото една плюнка непременно трябва да бъде и размазана. Из форумите в Интернет, във Фейсбук и по всички други възможни места. За да се превърне в десет, в сто, в хиляда плюнки. За да цапа повече и по-дълго. За да й повярват.

Но на война – като на война. Двете редици захрачиха по премиера звучни епитети и бодливи обиди. Хорово изплюти, дирижирани умело от стоящи в сянка диригенти. Мерник, равник, ъгломер. Огън… бий! И плюнката лети, свисти, цепи пространството с плющяща сила. Цели Борисов, но попада право в душите български. И когото улучи, го превръща в нов плювач.

Ако четете това, значи Елена е изпаднала някъде по пътя. Онази Елена, за която някога си струваше човек да се бори. Но тя отиде на фронта. Завря се, тъпачката му с тъпачка, там, където не шумолят омайващо банкноти и не тропат меко пачки. Избяга там, където хвърчат не плюнки, а гърмят истински снаряди.

Ех, Борисов, Борисов. С мъже е лесно да се бориш. И да паднеш, и да биеш, победителят все ще е мъж, който става за водач.

Но ако те надвият плюнките… Те нямат нито гръбнак, нито достойнство. Който плюе, не може да води.

Срещу такъв воднисто-мазен обстрел нищо не помага. Той е всепроникващ. Но и той си има недостатък: предизвиква омерзение. На оръжие като него може да се опре само вятърът на промяната. Същият, който досега само полъхваше от време на време. Но иззад хоризонта вече се чува тътенът на приближаващата буря. След нея идва ураган.

Максим Добрев
*

бутон за споделяне