Малка коледна раздумка за властта, опозицията и още някой

STZAGORA.NET
Откакто има партии, има власт, но има и опозиция. Демокрацията го изисква. Едните управляват, другите им преч… пардон, им помагат да управляват по-добре, по-ефективно и по-справедливо, като им намират кусурите, отпечатват ги във вестник и ги бият с този вестник по главите. За да знаят, че са следени отблизо и държани изкъсо.

Опозицията е полезно нещо. Упражнението с вестника й носи авторитет, а на обществото – несъмнени ползи. Ако оприличим държавата на древногръцка галера в морето, опозицията е онази, която наблюдава дали капитанът си е на мястото зад руля, дали гребците са нахранени, дали някой не притичва тайно до амфорите с вино и дали корабът не криволчи.

Но когато дойде буря, тоест криза като днешната, играта загрубява. “Нахрани гребците!” крещи опозицията на капитана. “Няма! – крещи и той насреща й. – Почнат ли да ядат, ще спрат да гребат и корабът ще потъне!”.

Какво обаче прави опозицията, когато въпреки бурята капитанът се справя прилично, галерата се държи над вълните и бавно напредва към родната Итака? Прави се, че не забелязва това. Слага си “пияни” очила, през които правият път изглежда крив и опасен. Присмива се на капитана, че още не я е метнал през борда, въпреки че още е мокра от предишния път. Злобее. Ругае боцмана, че имал 6 каюти, пустосва готвача, че е много стиснат и пак не е отпуснал по риба отгоре за Рождество на гребците-ветерани. А като види на хоризонта две скали, които се тряскат една в друга като Сцила и Харибда, ръга лоцмана в ребрата и му сочи с пръст: “Мини, мини. Мини оттам!”.

А Господ гледа от Олимп, посръбва греяна амброзия от златна чаша, замезва с парченца паниран нагъл октопод и потрива ръце. “Divide et impera, divide et impera, divide et impera…”, мърмори си той доволно под нос.

Коледа е, прехвърчат снежинки, светът си върви все така, както е вървял от векове. Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!

Максим Добрев
*

сподели бутон