Мария Донева: Поезията е част от моята хармония – интервю

STZAGORA.NET

Автографи от Мария Донева в Стара Загора за три поколения почитатели на поезията й. На ред е Евгени Черепов - изгряваща литературна звезда, автор на романа "Добавено лято".

В петък вечер пред старозагорци осмата си поред стихосбирка – “Перце от дим”, представи старозагорката Мария Донева*. Томчето е истинско бижу. Оформено луксозно от издателство “Жанет 45″, с красиви флорални мотиви, то радва сетивата още с първото докосване до него. Но несравнимо по-ценно е съдържанието му – 54 стихотворения, които се четат на един дъх. Нежна емоция, водопад от метафори и искрящи поанти повеждат читателя за ръка в прекрасния свят на младата поетеса. Мнозина определят стиховете й като слънчеви, ведри, топли, лъчезарни и много човечни – истински лек за душата, емоционална терапия, на която са способни само най-големите, истинските поети.

Мария Донева е магична като Борис Христов, пише едновременно с лекотата на Валери Петров, с откровението на Петя Дубарова и с моралната отдаденост на Таньо Клисуров. Една млада наша съгражданка, с която, ако я срещнете на улицата, можете да си поприказвате, можете да я докоснете и да видите, че е като всички нас, но която в света на поезията вече се извисява като надоблачен връх.

Да погледне човек нещата от живота през очите на Мария Донева – чрез нейните стихове, е приключение, което на всяка цена трябва да се преживее. Засега ще се опитаме да разберем малко повече за нея от нея самата – с няколко въпроса, на които тя бе така любезна да отговори.

- Мария, на премиерата на “Перце от дим” ти разказа нещо много интригуващо – как на среща със съвсем млади твои почитатели в едно училище си се пошегувала, че си 150-годишна. И децата са ти повярвали, въпреки че си само на 38. Но стиховете ти са толкова съвършени, сякаш наистина са писани от дух с вековен опит. Да няма някаква магия тук?

- Благодаря за щедрата оценка, която се съдържа във въпроса. В изкуството винаги има някаква загадка, има тайна, която не може да се измери и опише точно. Няма как да се изведе формула – ако можеше, всички хора щяха да са гении, а компютрите щяха да създават изкуство без човешка намеса. Силно се надявам работата ми да не се крепи на магия, а на труд, търпение, наблюдение върху околния свят, вслушване в хората около мен, четене, писане, мислене… Но ако някоя нощ към 12 се превърна в тиква, значи хипотезата за магията е била основателна.

- Разкажи ни накратко за живота си. С какво си запомнила ученическите си години в Стара Загора и студентството в София? Кога прописа, насърчи ли те някой? Чии стихове са те вдъхновявали?

- Завърших гимназия „Христо Ботев” в Стара Загора, учих Българска филология в Софийския университет и след това продължих да живея в София. През 2005 се върнах в Стара Загора. Работила съм за различни списания, две години бях учителка по български език и литература, а сега се занимавам основно с театър и писане. Пиша стихотворения от малка. Има периоди, когато писането ми върви, а също и периоди, в които почти не пиша. Не ми е липсвало внимание и насърчение. Обичам да чета, но не мога да кажа, че ме вдъхновяват нечии стихове. Повече се вълнувам от хората и от природата, която ни заобикаля.

- Ти си драматург в старозагорския ДТ “Гео Милев”, но работиш и в театъра на психиатричната болница в Раднево, като пътуваш често дотам. Това си е натоварване. Кога и как пишеш? Дълго време ли създаваш едно стихотворение, или обличаш с лекота идеите си в думи? На компютъра или пред белия лист?

- Занимавам се с доста неща. Редактирам. Пиша текстове на песни. Правя играчки. Забелязала съм, че колкото повече ангажименти има човек, толкова по-добре организира времето си и толкова повече се наслаждава на минутите почивка. Имам щастието да харесвам работата си и това ми помага да не се изморявам бързо. Стихотворенията не влизат в противоречие с останалите ми дейности, напротив. Мога да кажа, че в последните години нямам вътрешни противоречия, свързани с работата ми, а поезията е част от тази хармония. Пиша докато пътувам, докато отивам някъде, в чантата си имам винаги тетрадка и химикалка. Пиша и на компютъра, защото голяма част от денонощието ми минава пред монитора. Не ми е трудно. По-важно е да имам какво да кажа. Когато нямам нищо за казване, мълча.

- Срещаш ли се с читатели из страната? Познават ли те в столицата, в другите градове? А в Стара Загора?

- Да, напоследък пътувам доста. Харесва ми да се срещам с читатели на живо, обичам да изпълнявам стихотворения пред публика. Благодарение на книгите ми и на интернет получавам покани от различни градове, включително от места, където не съм познавала никого преди. Не отхвърлям такива покани, защото това е начин да видя нови места и нови хора, а също да дам шанс на стихотворенията си, да разширя аудиторията, до която те достигат.

- С изострените си сетива на поет долавяш ли някакви особени качества у твоите артисти-пациенти, за които ние, обикновените, не се досещаме и не забелязваме, докато живеем в лудостта на ежедневието около нас?

- В Терапевтичния театър в психиатрията участват актьори, които нямат специално театрално образование, но през годините са натрупали опит с ролите, които са играли. Това са сърцати и всеотдайни хора с ярък талант. Възхищавам се на волята и упоритостта, с която работят, на остроумието им и на тяхната жизнерадост въпреки тежкия живот, който водят. Аз не съм медицинско лице, но наблюдението ми показва, че психичните болести не са нещо романтично. Както всяко друго заболяване, те отнемат силите, способностите и възможностите на болните; и нищо не дават. Актьорите в Терапевтичния театър са изключителни личности, но не защото имат заболявания, а въпреки това.

- Факт е, че книгите ти заемат една чисто твоя пазарна ниша – на поезията, която радва, която кара човек да се чувства извисен. Ще пробваш ли с времето и нови поетични стилове?

- Стихотворенията ми изразяват моята личност. Ако аз се променя, и стихотворенията ще се променят.

- “Перце от дим” излиза в 500 екземпляра. Разбрах, че издателството е допечатвало допълнителен тираж от предишните ти книги. Пазарът бързо ли ги открива и поглъща? Мислиш ли, че ще дойде време, когато ще се върнат многохилядните тиражи на стихосбирките от български поети, каквито бяха преди 25-30-40 години?

- Тираж 300–500 е обичайният за стихосбирка днес. Като съдя по реакциите на читателите, книгите ми се приемат радушно. Издателство “Жанет 45″ направи първите допечатки на предишните ми две книги два-три месеца след излизането им. За новата, „Перце от дим”, е още рано да се каже, тя беше издадена буквално преди дни. Надявам се да има добро бъдеще.

- Какво у теб е особеното – освен това, че пишеш добре и с лявата, и с дясната ръка? Какво правиш в свободното си време? С какво отпускаш, кое те напряга?

- Я, откъде знаете за ръцете? Вярно е. Не мисля, че имам някакви особености. Харесва ми да работя и после да си почивам. Много време стоя в интернет, чета, слушам музика. Имам блог**, в който публикувам по нещо всеки ден. Все повече ми харесва да шия играчки, кукли, зайци, мечета. Играчките са меки и топли, приятни на допир. Те са хубави на цвят. Будят усмивка. Стават за подаряване и за продаване. Това е сравнително ново занимание за мен.

- След като от стиховете ти струи толкова доброта и човечност, по същия начин ли се отнася светът към теб? Лек или труден е животът ти?

- Не се оплаквам. Заобиколена съм от хора, с които се разбирам. Имам възможности за изява. Добре съм.

- Познавате ли се и контактувате ли помежду си в поетичната гилдия на Стара Загора?

- Не общувам с много хора в Стара Загора. Имам повече контакти с хора от други градове. Когато избирам приятелите си, не се влияя особено от професиите им. Някои от близките хора около мен пишат, други не. С пишещите хора от града се познаваме и се поздравяваме.

- И накрая – какво е Стара Загора за теб?

- Стара Загора е родният ми град. Тук е уютно и спокойно. Определено е по-чисто и хармонично, отколкото в София – само като си помисля за часовете, прекарани в градския транспорт там, и чувствам облекчение, че съм се спасила от това. В същото време в Стара Загора се случват доста неща, шарено е, има движение. Чувствам се добре тук.

Интервюто взе Максим Добрев
_____
* Мария Донева е завършила Българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите “Очи за красотата”, “Сбогом на читателя”, “Празнината мегу нас” (Охрид), “Има страшно”, “50 години старозагорско куклено изкуство”, “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце”(2010), “Магазин за обли камъчета” (2011) и “Перце от дим” (2012). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница “Д-р Георги Кисьов” – Раднево, и като драматург в Драматичен театър “Гео Милев” – Стара Загора.

** Едно от стихотворенията, публикувани в блога на Мария Донева:

Дар

-

социално споделяне