Мисли на глас (По повод трагедията в американското училище)

STZAGORA.NET
Източник: коментар в РИА Новости
Дъщерята на известния проповедник – преподобният Били Греъм, участва веднъж в ток-шоу, посветено на събитията от 11 септември 2001 г. На въпрос на водещия Джейн Клейсън: “Как Бог можа да позволи да се случи това?”, Анна Греъм даде много дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Аз вярвам, че Бог като всички нас дълбоко скърби за това, което се случи. Но нали точно ние с години гонехме Бога от нашите училища, от нашето правителство, от нашия живот. Затова мисля, че Бог, бидейки джентълмен, просто отстъпи. Нима можем да очакваме от него благослов и защита, след като направихме всичко възможно той да ни изостави?

Нека си спомним: Според мен всичко започна, когато Мадлин Мюррей О’Хара (тя бе убита, тялото й бе открито неотдавна) заяви, че мястото на молитвата не е в училище, и ние казахме: “Добре”. След това някой каза, че ще е по-добре в училище да не се чете Библията (Библията, в която е казано: “Не убивай!”, “Не кради!” и “Възлюби ближния си така, както обичаш себе си!”). И ние казахме: “Добре”.

След това доктор Бенджамен Спок каза, че не трябва да използваме телесни наказания спрямо нашите деца, когато се държат зле, защото по този начин ще повредим малките им личности – можем да развалим чувството им за собствено достойнство (синът на доктор Спок завърши живота си със самоубийство). И ние казахме: “Той е специалист и знае какво говори”. И така, казахме: “Добре”.

След това някой каза, че учителите и директорите не трябва да наказват нашите деца. А училищните администрации строго и престрого забраниха на своите преподаватели даже и да докосват провинилите се ученици, защото не им трябва лоша реклама и защото не искат да отговарят за това пред съда. И ние казахме: “Добре”.

След което някой каза: “Хайде да разрешим на дъщерите си да правят аборти, след като го искат. Няма да им се наложи дори да разказват за това на родителите си”. И ние казахме: “Добре”. Тогава някой мъдър член на училищния съвет каза: “Момчетата винаги ще си останат момчета и винаги ще се занимават с това. Така че дайте да дадем на синовте си толкова презервативи, колкото искат, за да могат да се развличат както им е угодно. А на нас няма да ни се наложи да разказваме на родителите им какво са получили в училище”. И ние казахме: “Добре”. След това някой от избраната от нас върховна власт каза, че няма значение какви сме в личния си живот, след като вършим работата си добре. И, съгласявайки се с това, ние казахме, че не ни засяга кой (включително президентът) с какво се занимава в частния си живот, след като имаме работа и всичко с икономиката е наред.

Тогава някой каза: “Хайде да печатим списания с голи жени и да наричаме това висока практическа оценка на красотата на женското тяло”. И ние казахме: “Добре”. Тогава някои отидоха още по-далеч от тази висока оценка и започнаха да публикуват снимки на голи деца, а след това и още по-нататък, пускайки ги в Интернет. И ние казахме: “Добре, те имат свобода на словото”.

След това развлекателната индустрия каза: “Хайде да правим филми и тв програми, пропагандиращи насилието, богохулството и забранения секс. И хайде да записваме музика, поощряваща употребата на наркотици, изнасилванията, убийствата, самоубийствата и сатанизма”. И ние казахме: “Това е само развлечение, тази музика не носи негативен ефект, никой не я приема насериозно, така че продължавайте в този дух”.

И сега се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не могат да различат лошото от доброто, защо те, без да се замислят, убиват непознати, своите съученици и самите себе си. Вероятно, ако се замислим сериозно и дълго, ще можем да разберем това. Аз мисля, че работата е в това, че “каквото посееш, това и ще пожънеш”. Един млад човек написа: “Скъпи Господи, защо не спаси малкото момиче, убито на място в класа си? Искрено твой, безпокоящ се студент”. Ето отговора: “Скъпи безпокоящ се студенте, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой, Бог”.

Смешно е как хората с лекота се избавят от Бога, а след това се чудят защо светът се превръща в ад.
Смешно е, когато вярваме в това, което говорят вестниците, а се съмняваме в това, което ни казва Библията.
Смешно е, когато всички искат да попаднат на небето, при това без да вярват, без да мислят, без да изговарят и без да правят нищо от това, което е написано в Библията.

Смешно е, когато някой казва “Аз вярвам в Бог”, но сам той върви след сатаната, също, впрочем, “вярващ” в Бога.
Смешно е, когато така лесно осъждаме другите и така трудно се съгласяваме те да ни съдят.
Смешно е, когато глупавите ни шеги се разпространяват със скоростта на светлината, но хората мислят по два пъти, преди да споделят своя мисъл за Бога.
Смешно е, когато всичко непристойно, грубо, похотливо и вулгарно спокойно се намира в Интернет, а в училище или на работа откритата дискусия за Бог е невъзможна.
Смешно е, когато можеш да си с две ръце “за” Христа в неделя, но да не бъдеш християнин цялата останала седмица.

Още ли се смеете?
*
http://ria.ru/world/20121215/914907500.html#13555674752462&message=resize&relto=register&action=addClass&value=registration#ixzz2F7FMjYxJ
-

spodelime