Христо Смоленов ще представи в Стара Загора книгата си “Загора – Варна – скритата суперкултура”
- петък, септември 28, 2012, 11:55
- Община
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
На 4 октомври от 18.00 ч. в Регионална библиотека „З. Княжески“ в Стара Загора Христо Смоленов ще представи книгата си „Загора – Варна – скритата суперкултура“.
Книгата е посветена на изследването на българския учен, което прави съществена връзка между египетския сфинкс и некрополите, открити край Стара Загора и Варна. Ще бъде показан и 20-минутният филм, сниман от National Geographic, разказващ за откритието на Христо Смоленов.
Варненското златно съкровище е открито от видния археолог Иван Иванов през 1972 г. Радиовъглеродният анализ го датира между 4600 и 4200 г. преди Христа. По този повод през 1982 г. принц Микаса, водещ японски археолог, пише: „Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация.” А неолитните жилища край Стара Загора са дори с цяло хилядолетие по-древни от варненския некропол., който пък е с 2000 г. по-стар от египетските пирамиди.
Според Смоленов в Музея „Неолитни жилища“ в Стара Загора има български сфинкс. Той е много по-малък, но също като египетския е с човешка глава и тяло на звяр. Фигурката е направена от глина и е куха. Вниманието на учения било привлечено от съответствия между сбора от дължините на златните бикове, открити във Варна, и размерите на старозагорския сфинкс.
Същите стандарти според него играят ключова роля и при египетските пирамиди. Свещената мярка на древния Египет е т.нар. царски лакът. В своите изследвания Смоленов установил, че прототипът на царския лакът, равен на 52 см, идва от наши земи – от Загора и Варна.
Още през новокаменната епоха – 3000 г. преди пирамидите, в неолитните жилища от Стара Загора, откриваме стандарт за дължина, равен на 52 см – колкото е царският лакът, твърди ученият. Удивително, но стандартът присъства и в шедьоврите от варненския некропол, изработени от керамика и злато!
Златните стандарти на мистериозната култура Загора-Варна явно не са били просто предмети за украшение. Те са означавали нещо повече за древните – за тях измерването е било свещен ритуал, а също и принципна основа на познанието. Зараждащата се наука – логическият подход към осмисляне на действителността, е трябвало да се базира на система от мерни единици и стандартни пропорции.
А дали тази суперкултура не е разпространявала знания, довели до своеобразна глобализация в една далечна епоха, която съвсем условно наричаме праистория?!
*
