Тъмниците в следосвобожденска Стара Загора са били построени върху днешния Античен форум

STZAGORA.NET

“Град, възкръснал от руините” беше темата на маршрута, предложен в съботния ден от Регионален исторически музей (РИМ) – Стара Загора. Екскурзовод беше Ваня Ценкова, главен специалист по епохата на Възраждането.

Началото на разходката започна пред една от витрините в постоянната експозиция на РИМ, за да се види как изглежда Стара Загора веднага след Руско-турската война 1877/1878 г. с всички разрушения и пепелища, и планът “Байер” за новото му планиране и изграждане. Тук е изложен текстът на плочата при полагането на първата копка за възстановяването на града.

Безспорно Руско-турската война променя съдбата на Стара Загора, тъй като в продължение на половин година градът е безлюден и голяма част от сградите са опожарени. В началото на януари 1878 г. старозагорци започват да се завръщат в родния си град и намират жилищата си разрушени. Те започват да живеят в част от турските къщи, тъй като мюсюлманското население все още не се е завърнало. Проявява се бежанският проблем и сградният фонд се оказва абсолютно недостатъчен. Затова управляващите – кметът Стефан Салабашев, Димитър Наумов и Нестор Марков, вземат решение да се предприеме ново проектиране на града. С помощта на връзките, които има Димитър Наумов, се открива техникът Лубор Байер, който по това време живее в Татар Пазарджик.

Много е интересна съдбата на този чешки кондуктор (техник). Той пристига по нашите места във връзка с построяването на Баронхиршовата железница. За съжаление не се знае нито кога е роден, нито кога умира в Казанлък. Любопитно е, че по време на работата си по тази железница той се среща със Станислав Домбровски, който е полски революционер и е поддържал връзки с Левски. След изчезването на Домбровски, Байер се жени за хубавата му съпруга Елена и осиновява сина му, който също се казва Станислав.

На голям макет на втория етаж в експозицията на РИМ се вижда липсата на всякаква планировка на Ески Заара. Османският град е формиран на етнически принцип. Кварталите са обособени – мюсюлмански, български, еврейски и цигански. В повечето случаи българските квартали са в покрайнините на града. Имало е и силно еврейско присъствие. Всички паметници около днешния плувен басейн, както и първите редове в старите гробища, са еврейски.

Много от гражданите недоволстват от “плана Байер” и неговото прилагане, особено от квартал “Акарджа”, които не искат да си сменят съседите и считат, че 330 кв.м за застрояване са твърде малко. Специално на тях се дават по 660 кв.м.

Губернаторът на Източна Румелия подписва заповед, в която се казва, че застрояването ще започне първо на празните участъци и ще се използват съществуващите жилищни сгради. Т.е. приема се планиране на възстановяване и строителство на града. Затова можем да си обясним защо “Чифте баня” оцелява до 30-те години на ХХ век – защото тя е една от най-старите сгради.

От опожаряването оцеляват трите църкви – “Св. Димитър”, “Св. Богородица” и “Св. Троица”. “Св. Никола”, която е построена през 80-те години, е изгорена. Строителството й започва през 1909 г. една улица нагоре (където се намира сега). Първата възстановена църква е “Св.Димитър”, която се използва още от Великден 1878 г.

На практика няма запазени предосвобожденски жилища, но архитектурата, която се появява през 80-те години на ХIХ век, продължава до голяма степен възрожденската традиция.

Туристите посетиха Хаджиангеловата къща, която е превърната в музей “Градски бит”. Хаджи Ангел има брат, който си строи подобна къща, която се намира също на ул. “Димитър Наумов” No 84. В момента е собственост на д-р Хаджипетков. Сградата е типова. Вероятно майсторът е един и същи. Къщата на д-р Хаджипетков е реставрирана по Програма “Красива България”. Участниците в съботния уикенд на РИМ посетиха и къщата на фамилия Зафирови, строена също в началото на 80-те години. Георги Зафиров е бил деец от Националноосвободителното движение. Къщата се намира на пресечката на ул. “Ген. Столетов” и “Раковски”.

Това е останало от жилищния фонд до 1885 г., т.нар. Източно-румелийски период.

Първата обществена сграда е на Общината. Построяването й се гласува през февруари 1880 г., строителството започва през май, а през есента е готова и струва 4000 гроша. Имала е 21 стаи и необходимите помощни помещения. Намирала се е на мястото на днешните детски площадки в северната част на парк “5 октомври”. Тогава парк не е съществувал, а е било празно пространство. През 1895 г. се приема план площадът да бъде озеленен и да се превърне в градска градина. Общината умишлено е подпалена и напълно изгоряла през 1945 г.

През 1882 г. на мястото на днешния Античен форум се построяват тъмниците (затворът). На бронзова плоча, експонирана в РИМ, е записано, че “по времето на кмета Салабашев, на Нестор Марков и др. се вдигнаха тези тъмници”.

Построяват се и две главни училища – девическо и мъжко. Девическото е днешното II ОУ “П.Р.Славейков”. То е открито на 16 септември 1881 година. Малко по-късно към училището е построен пансион, където днес е комплекс “Форум” (на пресечката на ул. “Ген.Столетов” и “Хаджи Димитър Асенов”).

Мъжкото училище – сега ПГСАГ “Л.Байер” (Строителният техникум), е построено през 1882 г. Приема се, че негов проектант е Байер. През 2011 г. пред входа на гимназията се издигна негов паметник.

Планът “Байер” залага правите улици, на които се радваме и до днес. Тази схема не е нова. Тя е позната от античността. Може да се каже, че съвременният град до голяма степен се препокрива с античния като улична мрежа и ориентация по основните посоки на света. Системата е много популярна през ХIХ век. Чикаго се строи по същата градоустройствена схема.

Най-голямата улица, която Байер залага, е “Граф Игнатиев”, която е била по-широка от останалите.

Първите именувания на улици са от 90-те години на ХIХ век.

Благодарение на плана “Байер” Стара Загора е наречен град на правите улици. През 30-те години на ХХ век, когато масово се засаждат липите, Стара Загора се нарича град на липите, а по-късно – и на поетите и на хубавите жени.

На откритата фотоалея в южната част на парк “5 октомври” старозагорци и гости могат да видят как е изглеждала стара Стара Загора.

Росица РАНЧЕВА
*

социални бутони