Археологическа сензация: Неолитните жилища в Стара Загора всъщност са останки от двуетажен жилищен “блок” с три “апартамента” на близо 8000 години

STZAGORA.NET

Археолозите проф.Васил Николов и Петър Калчев оповестиха днес пред медиите сензационния си извод, че известните Неолитни жилища в Стара Загора всъщност са останки от рухнала двуетажна жилищна сграда, строена преди 7800 години. За това свидетелстват подробности, които незнайно защо до този момент не са били забелязани и обяснени: глинени крака за маса, зърнохранилище и дори цяла пещ, които са открити върху рушавини на около половин метър над пода на приземния етаж. Това им местоположение е могло да се получи, само ако са паднали там от по-горно жилищно ниво. В дървената къща с размери 5,60 на 10 метра със стени от плет, измазан с глина, каквито и днес има по селата и която е била висока поне 7 метра, са намерени три пещи и друга битова посуда, еднаква за всяко от трите самостоятелни жилища в нея. Двете са били на първия етаж, а едно – на втория.

Неолитните жилища са открити при извършването на строителни работи в района на МБАЛ “Киркович” през 1968 г. Няколко години по-късно над тях е построена познатата днес на старозагорци защитната сграда.

Хората по времето на неолита са изглеждали като нас и са били не по-малко умни и съобразителни, твърди проф.Васил Николов. Той ще бъде редактор на първото по рода си научно издание за Неолитните жилища, финансирано от Община Стара Загора, с автор Петър Калчев, което ще ги представи пред световната археологическа колегия.

Това е поредната от вече няколко двуетажни жилищни постройки от времето на неолита, открити у нас. Находката потвърждава тезата за наличие на архитектура, макар и несъвършена, още преди 8000 години. За сетен път се потвърждва и тезата, че по нашите земи се е зародила най-старата европейска цивилизация.

Община Стара Загора инициира и финансира започналите нови научни проучвания в най-старите открити досега в Европа неолитни жилища. На този етап е направено геофизично заснемане, както и графична възстановка. С подкрепата на общината до есента трябва да излезе от печат пълната научна публикация на гл. ас. Петър Калчев за неолитните жилища, която ще бъде на български и английски език. Илюстрациите в нея ще са дело на старозагорския фотограф Цветан Четъшки, за първи път ще бъде изработено и трийзмерно изображение, което ще даде ясна представа за мащаба на откритието.

От откриването им през 1968 г. досега не е правена подробна научна публикация на неолитните жилища, подчерта зам.-кметът Иванка Сотирова. Първите конкретни стъпки вече се случиха и е факт, че тази находка прави Стара Загора уникална в световен мащаб. От тук нататък ще се разгърне идеята на настоящото общинско ръководство за мощна рекламна стратегия и популяризиране на уникалния за Европа и света културно-исторически обект.
Финансирането и реализацията на проучванията, както и бъдещата научна публикация ще отворят пътя за кандидатстване на неолитните жилища за обект на ЮНЕСКО. Освен това през ноември предстои те да бъдат представени в Европейския парламент в Брюксел.

На 20 юни, след среща с посланика на Кралство Норвегия у нас Н.пр. г-жа Тове Скарстейн, ръководството на Община Стара Загора заяви своята готовност да кандидатства с проект за неолитните жилища по Норвежката програма за сътрудничество. Той ще бъде с образователна насоченост и цели развитието на туризма в региона. Част от него ще бъде и дигитализацията им.
* * *
Археологическата сензация, че откритите през 1968 година в Стара Загора жилища от ранния неолит представляват двуетажна постройка, огласиха на 6 юли т.г. по време на брифинг праисторикът проф. Васил Николов и завеждащият отдел “Праистория” в Регионалния исторически музей главен асистент Петър Калчев.

“Доказателствата са безспорни – категорични са археолозите.- Свидетели сме на уникална находка на голяма постройка – жилищна кооперация, от ранния неолит, 5800 години преди Христа, т.е. на 7800 години. Тя е с дължина 10 м, широчина 5.6 м и височина минимум 7 м, с включено в нея покривно пространство. В сградата са разположени три отделни помещения – две на първия етаж и едно на втория, обитавани вероятно от три отделни семейства. Всяко от тях е разполагало със собствено огнище, хранителни запаси и други елементи на материалната култура. Така че за първи път можем да говорим за праисторически жилищен блок – каза проф. Николов. – До голяма степен това ще преобърне представата за ранния неолит, за начина на живот на хората през тази епоха, като смело може да се говори за праисторическа архитектура.

Тази част на Тракия, Старозагорско и Новозагорско, е центърът на праисторическата култура на европейската цивилизация, заедно с Италия и Северна Гърция.”

По време на проучванията, възложени преди по-малко от месец от общинската администрация, са възстановени много детайли и подробности, които хвърлят обилна светлина върху уникалността на обекта. Това е праисторическо селище, възникнало в близост до два извора с голям дебит, които и досега текат. Единият от тях е точно под Морфоблока на болницата, а другият – под спортната зала. Дебелината на културните му пластове е между 5 и 6 метра, като най-голям интерес предизвиква пластът от ранния неолит, където са двете неолитни жилища. Този пласт е опожарен изцяло и обитателите на обекта са го напуснали. В продължение на 500 години тук не е имало живот. В началото на 5-ото хилядолетие идва ново население, което го обитава до началото на бронзовата епоха. При късната бронзова и ранната желязна епоха селището се пренася на мястото на днешния Психодиспансер.

При пожара всичко е унищожено, сградата се е килнала в югоизточна посока, самозасипала се е с глина и така се е самоконсервирала. На първия етаж ясно се виждат подпори, които са подкрепяли билото на къщата. Край западната страна са изградени зърнохранилища от глина, като в тях са намерени останки от овъглено зърно. На северната страна срещу вратата е построена пещта със заравнен купол, върху който са оставяли зърното да изсъхне и по-лесно да се смила. До нея са мелничките за мелене на зърното с два големи хромелни камъка. Ясно се вижда лежанката, близо до пещта, за да е топло през зимата. Работната част е маса-плот за извършване на домакински дейности. Така изглежда интериорът и в другите две самостоятелни помещения, като намиращият се на втория етаж “апартамент” се е сринал върху долния кат.

“Имаме случай с първия праисторически “жилищен блок” – категоричен е проф. Николов. – За първи път се среща такава конструкция, обитавана от три отделни семейства. Такива двуетажни сгради са намерени и на други места в България, но от късния неолит. Досега откритите двуетажни постройки са частично проучени, докато тук има цялостен план и ще може да се възстанови напълно сградата.”

Неолитните жилища са открити при разкопки, проведени в късната есен на 1968 г. от Минчо Димитров при строителни работи на Окръжната болница. През пролетта на следващата година комисия от Националния институт по паметници на културата (НИПК) прилага за първи път в световната практика такава консервация, че обектът да се запази във вида, в който е открит. Валентин Тодоров от същия институт разработва метода, която консервира двете постройки. След това арх. Тодор Данов проектира сградата, в която се помещава уникалната находка.

При проучването през 1984 г. са открити 2 мъжки и 1 женски скелет от това време. Жената е била с ръст 1.68. Макар че е била около 40-годишна, е била парализирана от шипове в гръбначния стълб. Преди близо 8000 години хората са изглеждали като нас – интелигентни, сръчни, практични. Облеклото им е било от лен. Чак през 5-о хилядолетие пр. Хр. започват да стрижат овцете и да тъкат вълнен плат. Носели са украшения от миди, от кости и пр.

През 2003/2004 г., преди да се построи паркингът, от западната страна на сградата, Петър Калчев е правил проучвания. Там е намерена абсолютно същата постройка. В пространство 1.5/3 м той открива много добре запазена пещ, 7 цели керамични съда, 2 от които пълни с овъглено зърно.

“От откриването им през 1968 г. до сега не е правена подробна научна публикация на неолитните жилища – подчерта на брифинга зам.-кметът Иванка Сотирова. – Първите конкретни стъпки вече се случиха и е факт, че тази находка прави Стара Загора уникална в световен мащаб. От тук нататък ще се разгърне идеята на настоящото общинско ръководство за мощна рекламна стратегия и популяризиране на уникалния за Европа и света културно-исторически обект. Колкото е възможно по-скоро трябва да излезе научната публикация за неолитни жилища на Петър Калчев под редакцията на проф. Васил Николов.

Финансирането и реализацията на проучванията, както и бъдещата научна публикация, ще отворят пътя за кандидатстване на неолитните жилища за обект на ЮНЕСКО. Освен това през ноември предстои те да бъдат представени в Европейския парламент в Брюксел.”

На 20 юни, след среща с посланика на Кралство Норвегия у нас Н.Пр. г-жа Тове Скарстейн, ръководството на Община Стара Загора заяви своята готовност да кандидатства с проект за неолитните жилища по Норвежката програма за сътрудничество. Той ще бъде с образователна насоченост и цели развитието на туризма в региона. Част от него ще бъде и дигитализацията им.

Няма друг район в България, където на толкова малко място да са концентрирани толкова много праисторически паметници – 4 селищни могили в рамките на града. Ако проектът се осъществи в цялостния вид, Стара Загора ще бъде притегателен център за туризъм.

Росица РАНЧЕВА
*

spodelime