Проф. д-р Искра Баева, историк и политолог: БСП е загубила пътя и трябва да се върне отново наляво

STZAGORA.NET

Проф. д-р Искра Баева

- Може ли да се говори за лява вълна в Европа, проф. Баева, във Франция победата изглежда доста убедителна?
– В Европа има леви победи, но има и леви поражения. След голямата финансово-икономическа криза, започнала през 2008 година в САЩ, Европа реагира много трудно, болезнено, по традиционния за нея начин, като се опита да следва рецептата на неолиберализма. Струва ми се, че това е една от причините за неуспеха на опитите за излизане от кризата, за разлика от действията на Обама, чийто резултат се вижда – Щатите вече излизат от нея. На това, според мен, се дължи и победата на френските социалисти – и на парламентарните, и на президентските избори. Като президент Оланд изглежда далеч по-невзрачен, като чиновник, в сравнение със Саркози. Причината за победата му е опитът да се търси алтернатива, да се търси изход от кризата по друг начин, не неолиберален. И това трябва да бъде един важен урок за българската левица, която твърде удобно седи в Европа, в ЕС и следваше тази политика на сближаване на левица и десница към един център, към една политика, която до голяма степен се превърна в безалтернативна. Тази безалтернативност се отразява и на БСП. Няма как да избягаме от фактите – от 2009 година насам БСП търпи повече поражения, отколкото успехи, и разликата от около 10 на сто в електоралните нагласи се запазва непрекъснато.
В този план би трябвало да разглеждаме европейските избори. Но има още едно предупреждение – Гърция. Там успехът е за т.нар. радикална левица и е в ущърб на ПАСОК, именно защото радикалната левица се опита да предложи алтернатива за излизане от кризата, която е много по-тежка от нашата. За мен спасението или бъдещето на левите идеи е в търсенето на алтернативи, и то социално ангажирани.
– Каква може да бъде алтернативата за БСП?
– Янаки Стоилов го каза на конгреса – нужен е завой наляво. Това, което БСП изповядваше и като управляваща партия следваше, е една неолиберална рецепта, която според мен трябва да бъде оръжие на десните, а не на левите. Струва ми се, че има остра нужда от търсене на леви решения. Това означава даване на повече пари на обществото за развитието на икономиката, и то с помощта на инициативността на хората, а не както е в момента – със затягане на колани, задържане на пенсии и заплати и на практика задушаване на средния бизнес. Той би трябвало да бъде подкрепян, а не да не му се дават средствата, които са обещани от държавата, но вече са изхарчени. Мисля, че тази политика на сегашните управляващи, със създаване на една наистина стабилна макроикономическа рамка, но без икономически растеж, води до унищожение на човешкия потенциал.
– Как изглежда моментната снимка на политическия живот у нас от гледна точка на център, дясно, ляво?
– Ние класическо дясно вече почти нямаме, в голяма степен заради вътрешните проблеми на десницата, както и на разочарованието от нея. Определено имаме един пренаселен политически център и малки партии в крайно ляво и крайно дясно. Според мен БСП твърде много завива към центъра. И това не само освобождава твърде широко пространство вляво, което ще бъде вероятно заето от другиго, но и губи левия си облик, това не е ново.
– Имате предвид нова партия?!
– Не, в България – за добро или за лошо, наследничката на БКП зае лявото пространство и не ми се струва, че това може да бъде променено. Имаше няколко комунистически партии, има една лява партия, но обществото не ги припознава и очаква БСП да се върне наляво. Защото тя е видна в политическото пространство. В последните 20 години имаше съзнателни, планомерни усилия за делегитимиране на лявото, с външна помощ и от Европа, и от САЩ. Подчертаваше се, че дясното е бъдещето, че това е основното, че всеки нормален човек мисли дясно, а лявото е изключение. Това е опасно не само за левицата, а изобщо за политическия живот, не само в България, а и в Европа и света, защото е известно, че в плуралистичната демокрация не може да съществува само дясно или само ляво. В безспорно недемократичната система, реализирана от БКП в продължение на няколко десетилетия, дясното беше напълно изключено и видяхме, че последиците не са добри. Опасявам се, че може да се случи нещо подобно. Сега виждаме как се получава скупчване вдясно, но това ни лишава от алтернатива, а ако се развиваме без алтернатива, ще стигнем до криза, до задънена улица. Има нужда от алтернатива и исторически предопределено е, че БСП е тази лява алтернатива. Тя в момента е загубила пътя си и би трябвало да се върне и да заяви ясно бъдещето си. Проблемът пред тази партия е, че на нея много й тежи непрекъснатият императив, че е пенсионерска, че за нея гласуват повече възрастни хора. Не намери ли общ език с младите – няма бъдеще. Аз преподавам в университета, уверявам ви, сред студентите има много хора с ляво мислене, които нямат никаква симпатия към БСП и не я припознават като лява. Искат промяна, обърната към хората, която да им даде бъдеще, а не обърната към макроикономиката, да не е толкова нечовешка като неолибералната, да не бъде изцяло доминирана от пазара. Искат ляво, което да мисли за общество като единно цяло. А това цяло се създава благодарение на социалните, а не на пазарните функции, като на първо място се поставят образованието, социалната подкрепа, здравеопазването.
– Преди десетина години в едно интервю Ви питах може ли да очакваме БСП да се разцепи, тогава ми отговорихте, че тя може само да се топи, но не и да се цепи, как изглеждат нещата сега?
– Продължавам да мисля така. За разлика от всички сегашни политически партии тя не е лидерска, има лидери, но не е лидерска. Вижте останалите – какво е ГЕРБ без Бойко Борисов, НДСВ се смали след Симеон Сакскобургготски, “Атака” се разцепи… БСП е масова и идейна партия, води се от идеи, не от прагматизъм. В последните поне 10 години опитът да тръгне към чистата прагматика я отведе в погрешна посока. Идейният й характер я прави партия, която не може да се цепи заради лидерите си. Вижте колко лидерски битки имаше, но тя си остана цяла. Много съжалявам, че на последния конгрес спорът отиде в лидерска посока, а не в идейна. Упрекът ми определено е към Георги Първанов. Казвала съм му, а и други, че това е безсмислен спор, за какво му беше необходимо – с позицията на два пъти избиран президент и най-успешен политик в България. Последиците са негативни. БСП трябваше да се занимава повече с идейни постановки, но вместо да мисли как ще изглежда на следващите избори, как ще се представи в обществото, тя тръгна да се занимава с един несъществуващ лидерски проблем.
– Как виждате бъдещето на “България на гражданите” на Меглена Кунева?
– За мен тази формация, както казват и социолозите, има някакво бъдеще, бъдещето на разочарованите от популистката политика в момента, от десницата. Но според мен тя няма достатъчно ясен облик, тя също се изгражда като лидерска. Но пък Меглена Кунева няма черти на лидер, тя изглежда като европейски чиновник и се харесва на хора, които уважават Европа. Тя не може да бъде масова партия, тя може да се утвърди в българския политически живот като една от партиите, които ще накланят везните в една или друга посока. Може би след време ще заеме мястото на ДПС.
– ДПС е другата партия, която не се цепи.
– Да, но е лидерска. Тя ще се запази, защото има твърд електорат зад себе си, но има много голямо значение кой е начело. Доган се оказа един умел лидер и не съм сигурна дали ще има кой да го наследи. Опитите да се отцепят парчета от тази партия – Гюнер Тахир, сега Кемал Еюб, не могат да бъдат успешни. Особено това с Еюб е прекалено свързано със съседна държава, а не мисля, че бъдещето на българските партии трябва да се свързва с други държави.
– Разцепи се и “Синята коалиция”, как виждате отношенията СДС-ДСБ?
– Това не мисля, че ще доведе до някакви промени. Коалицията няма бъдеще с Иван Костов, той е основният дразнител. Той беше причината да се разцепи СДС, ако не беше Иван Костов, щяха да си останат заедно. Той е силна фигура, без съмнение – силен политик, но много дразнещ със своята поза на непогрешимост и крайните си съждения. Правят се опити за обединение на СДС със стари дейци, не ми се струва, че ще са много успешни. Може би полека-лека ще останат една носталгична дясна партия.
– Възможни ли са предсрочни парламентарни избори?
– Не мисля, че ще има предсрочни избори. Според мен всички усилия трябва да са насочени към редовните, ако искаме България да напипа алтернативата в Европа, където се ражда алтернатива на този неолиберален модел и имаме шанс да влезем в тази алтернатива.
– Не казахме нищо за управляващите?
– Бойко Борисов е невероятно харизматичен за една част от обществото, която в годините на прехода става все по-голяма. Той реагира много успешно, съобразява се с това, което става. Продължава да бъде месия, не следва модела на бързото разочарование, както беше със Симеон Сакскобургготски. Има умението да усеща народа и да говори директно с него. На него политическа партия не му трябва, тя му трябва, защото такава е политическата ни система, иначе би се справил сам.

Въпросите зададе:
Таня ИВАНОВА
*

бутони за споделяне