Регионалната библиотека “З.Княжески” кани на премиера на книга за старозагореца Иван Стоянович

STZAGORA.NET
Регионална библиотека „Захарий Княжески” и Регионален исторически музей в Стара Загора канят старозагорци и гостите на града на премиера на книгата „Известният непознат. Иван Стоянович-Аджелето (1862-1947)” (Издателство ”Сиела”) и среща с автора й Петър Стоянович на 6 юни 2012 г. (сряда), от 18:00 часа в зала 33 на Регионалния исторически музей Ст.Загора, бул.”Руски” 42.
Книгата разказва за човека, който е роден в Стара Загора и е свързан със Стара Загора:
* израсна в един дом и се учеше при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избяга от запалената от башибозука Стара Загора;
* на 19 беше изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите-превратаджии и стана редактор на либералния темел „Независимост” – вестника на Славейков и Каравелов в Пловдив;
* на 23 години, заедно със Захари Стоянов, направи Съединението и пръв го съобщи по телеграфа. После беше извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница;
* 24-годишен оглави Либералното бюро за Южна България, стана депутат от Станимашката колегия и с Муткуров поведе в Пловдив контрапреврата срещу русофилите;
* на 24 години създаде първата българска телеграфна агенция „Трапезица”, 12 години преди БТА;
* на 25 беше обявен за противник на Стамболовия режим, защото не прие от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години беше интерниран, активен журналист, после беше сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима;
* 32-годишен за втори път оглави ведомството на българските съобщения, на който пост остана несменяем титуляр 26 години! Българските пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграфът практически са негово дело;
* на 42 години въведе първите 3 автомобила в сферата на съобщенията, с което направи революция в държавата;
* на 48 години Малинов го упълномощи като правителствен пратеник при Великия везир да сондира първите резултати от обявената Независимост;
* 50-годишен му възложиха ръководството и на военната поща, телеграфа и телефона към Щаба на Действащата армия и като такъв участва в три войни;
* на 55 години царят го назначи за пълномощен министър в Австро-Унгария, но в Будапеща, с което произведе дипломатически скандал, изравнявайки по значение двете столици на империята;
* 55-годишен беше несменяем член на делегацията за преговорите и подписването на мира в Брест-Литовск. Седеше на една маса с Чернин, Троцки и Кюлман;
* на 56 години основа първата нашенска църква и първото българско училище в Будапеща. Освети ги бъдещият митрополит Борис Неврокопски;
* на 5 октомври 1918 беше последният българин, изпратил цар Фердинанд в изгнание;
* на 57 беше емигрант в Германия, Австрия и Унгария;
* 63-годишен се завърна в София. Пожизнен член на „Юнион клуб”, царски довереник и съветник, изпращан на деликатни мисии в чужбина;
* на 69 години беше личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България;
* на 79 и 81 години имаше две документирани силни разногласия с владетеля по външната политика на България, съответно влизането в Тристранния пакт и участието на български войски в бойни действия;
* на 85 години отказа лечение в болница. Отивайки си от този свят, остави послание към близките си: В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.
*

споделяне на връзка