Дългият и бавен път на една костенурка

STZAGORA.NET
Това е една обикновена история за обикновена сухоземна костенурка, изтръгната от природата и заточена в нечий двор – частица от природата, на която можеш по човешки да се радваш… докато ти омръзне. Тази частица от природата, обаче, има правото на свой собствен живот. Тя диша, храни се и години наред живее с устремени към свободата очи.

Героинята на нашата обикновена история е шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Преди години е намерена при излет сред природата и „спасена” от мястото, което обитава и е съвсем естествено да обитава. Занесена е в Кюстендил и пусната в двора на къща, „за да не се мъчи” сред природата и „да радва децата”. Радостта и интересът на „спасителите” бързо отминават, а за костенурката започва едно дълго и бавно пленничество, без право на избор за местообитание, храна и подслон, и това продължава с години. Никой не знае колко точно години са минали от бавния и еднообразен пленнически живот, докато един ден възрастната жена, в чийто двор живее костенурката по неволя, я засича на пътеката към портата и решава, че вече няма нужда от нея в този двор. Хваща костенурката и просто я изнася отвън пред къщата на улицата… в градът Кюстендил.

Малцина са тези от нас, които нямат познат, отглеждащ сухоземна костенурка в двора на къщата, на вилата или дори в апартамента си. Какво пък толкова, това е само една костенурка?! Замисляме ли се, обаче, каква огромна вреда е нанесло това уж единично взимане на индивиди от природата? Когато взимаме костенурка от природата, даваме ли си сметка, че лишаваме това същество от право на избор и го обричаме на пленничество, което то ще е принудено да търпи години наред, понякога до смъртта си?…

Дори да оставим настрана емоционалния момент за правото на животното на свободен избор, не може да подминем факта, че взимайки един единствен индивид от природата, ние реално прекъсваме възможността това животно да се размножава. Все повече екземпляри се взимат от природата, все по-малко екземпляри се размножават в природата. Колкото повече броят им намалява, все по-разпокъсани стават находищата им и все по-малък е шансът мъжка и женска костенурка да се срещнат през размножителния сезон. Така, в годините броят на костенурките намалява в геометрична прогресия с главоломни темпове и вече много рядко може човек да види костенурка в природата, а преди са се срещали сравнително често.

Освен единичните взимания, има и ужасяващо мащабни посегателства върху популацията на костенурките. Миналата година в Спасителния център за диви животни имахме случай на конфискувани 33 костенурки от частен дом. През 2010г пък бяха заловени при опит за продажба 153 костенурки. Представете си какво означава това за популацията на това животно, която и без това намалява и се разпокъсва, поради разрушаването на местообитанията му, тъй като човекът завзема все по-голяма част от природата…

Но да се върнем на улицата пред къщата в Кюстендил, където нашата костенурка ходи по асфалта. Какво може да намери на асфалта освен смъртта си под гумите на някоя кола? Малко преди това да се случи, обаче, случаен автомобил спира и една ръка се протяга към черупката на пътя. Поредното пленничество? За щастие, този път не. Човекът звъни на тел.112, от където му дават телефона на Спасителния център за диви животни. След разговора става ясно, че ще пътува същия ден към София и може да остави черупката някъде там. Бързи няколко разговора със съмишленици на спасителния център в София уреждат въпроса с оставянето при сигурен човек, но той няма възможност да излезе от работа, за да я транспортира до автогарата, от където да замине към Стара Загора. Друг човек е уговорен да отиде и вземе костенурката. Тя ще пренощува в дома му и на сутринта ще отпътува към Спасителния център за диви животни. След кратък престой в Центъра, костенурката, за която е нашият разказ, ще поеме към свободата в някое уж защитено място и дано съдбата не я срещне пак с добри хора, които ще решат да я ”спасят”.

Как да реагирате, ако намерите костенурка:

Ако е излязла на пътя в планината, просто я преместене от пътя навътре в растителността. Не я взимайте, за да и търсите по-подходящо, според Вас, място. Животното най-добре си знае кое е подходящо за него.

Ако е в града или на място, където, според Вас не биха могли да се срещат костенурки, обадете се в РИОСВ (Регионална инспекция за околна среда и води) по местоположение на животното, Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани или Центъра за размножаване и рехабилитация на костенурки, където ще получите съвет как да постъпите.
Ако костенурката е ранена, свържете се с някоя от гореспоменатите институции, за да разберете как можете да я изпратите на лечение в някой от двата спасителни центъра – Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани или Център за размножаване и рехабилитация на костенурки.

Ако имате в двора си повече от една костенурка и те са успяли да се размножат и снесат яйца, от които са се излюпили малки костенурчета, а не желаете да се разделяте с възрастните, освободете поне малките. Не ги обричайте и тях.

Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани изказва специални благодарности на хората, помогнали на костенурката да се придвижи към свободата си по-бързо от обичайното за една костенурка: Рашко Петров, Борислав Попов и Радостина Тачева.

Любомила КРИВОШИЕВА,
Рехабилитатор диви животни в
Спасителен център за диви животни на “Зелени Балкани”
*

nov

бутон за сайт

Напишете коментар


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн