Стара Загора иска канонизиране на 14 000 мъченици

STZAGORA.NET
На заседание на Общинския съвет в Стара Загора с единодушно приета Декларация старейшините подкрепиха предложението на Инициативен комитет за канонизиране на старозагорските мъченици, избити от турската войска през 1877 г.

“Декларацията е внесена и от опозицията, и от управляващите – уточни едната от вносителките, Гергана Микова. – Това показва, че Стара Загора е единна в достойното почитане на паметта на жертвите, върху чиито кости и кръв е построен новият град.”

“След тежките боеве за защита на Стара Загора през лятото на 1877 г. градът е превзет от турската войска,опожарен и сринат до основи, а над 14 000 българи са зверски избити – се казва в Декларацията. – От 19 до 21 юли продължава нареченото по-късно от историците старозагорско клане – най-кървавият акт на насилие в българската история.”

В знак на почит и преклонение пред стотиците невинни жертви – жени, мъже и деца, старозагорските старeйшини подкрепиха искането на Инициативния комитет за тяхното канонизиране.

Общинският съветник Тихомир Томов предложи да се съберат и положат на едно място костите на всички избити от турските пълчища, като се извършат необходимите църковно-християнски обреди. (СН)

Б.Р. Въпросът е къде са костите на избитите старозагорски мъченици от ордите на Сюлейман паша. Преди три години “Старозагорски новини” направи журналистическо разследване за местонахождението на тленните останки, които до 1977 г. се съхраняваха под стъклен похлупак в Костницата. Тръгнахме от две снимки, предоставени ни от известния фотограф в миналото Неделчо Чобанов. Обективът му е запечатал общоградската церемония, организирана от ОК на БКП на 31 юли 1977 г. по пренасянето на част от тленните останки от Костницата към току-що открития мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора”. От фотографиите беше видно, че саркофагът, който с многобройни почести е прекосил Стара Загора, е с размери, доста по-малки от стандартните ковчези, тоест невъзможно да побере хилядите кости на невинните жертви на турския ятаган.

Следите на костите на повечето от избитите старозагорци се губят, след като за последно са били тук - в Мавзолея-костница.

Впоследствие медията ни издири част от хората, носили навремето саркофага, които потвърдиха този факт. Стъпка по стъпка стигнахме до тогавашния кмет на Стара Загора Кольо Георгиев, чиято информация ни даде отговор на въпроса защо Старозагорското клане, за разлика от Баташкото, не е присъствало в учебниците по история. Според Кольо Георгиев след официалната церемония партията – тоест БКП, е имала намерение да закрие Костницата. Проблем обаче били останалите кости, които е нямало как да се поберат в миниатюрния саркофаг. И по решение на партията, в потайна нощна доба е било разпоредено на шофьора на УАЗ-ката (тогава Общината е разполагала с камион) да изнесе костите от Костницата.

Според Кольо Георгиев идеята е била те да бъдат положени в подножието на Бранителите – там, където е бил поставен по време на церемонията малкият саркофаг. Но дали това се е случило, бившият кмет не можа да гарантира пред медията ни. За съжаление въпросният шофьор на УАЗ-ката се оказа покойник по време на разследването ни, а бившият кмет не разполагаше с информация кои са били помощниците му. Фактът, че пренасянето на костите е станало през нощта и това свещенодействие е било поверено на един шофьор, провокира съмнението ни, че едва ли те са били положени в Мемориалния комплекс. Безспорен е фактът, че Стара Загора е била жертвана, за да бъде спечелена Руско-турската война. Това обяснява действията на БКП (за да не уронят имиджа на братушките-освободители), но не може да обясни последвалите действия на Българската православна църка (БПЦ), която в посттоталитарно време – на всеки 19 юли, прави в Костницата панихида. Де факто пред празно бетонно-мраморно корито.

Преди три години “Старозагорски новини” поиска от митрополит Галактион да бъде отворена мраморната плоча на Костницата (срещу обещанието, че историческата даденост ще бъде основно рехабилитирана), за да се разбере веднъж завинаги истината. Разговорът ни с Галактион се състоя в кметския кабинет на проф.Танчев. Първоначално Галактион даде съгласие, а след това ни изпрати писмо, че църковното настоятелство не е съгласно да бъде отворена мраморната плоча, за да не бъдели осквернени тленните останки на мъчениците. Така журналистическото ни разследване потъна в кулоарите на БПЦ.

Към днешна дата медията ни отново поставя въпроса: КЪДЕ СА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ИЗБИТИТЕ ОТ СЮЛЕЙМАНОВИТЕ ОРДИ? И този факт веднъж завинаги трябва да бъде установен. Вариантите са три:

Първият: Според БПЦ те са под мраморната плоча на Костницата.
Вторият: Според бившия кмет Кольо Георгиев те са в подножието на Бранителите (б.р. – за което той въобще не е сигурен).
Третият: Заровени в някоя неизвестна яма, за която знае само покойният шофьор на УАЗ-ката.
Каквато и да е истината, крайно време е да излезе наяве.
В името на мъчениците, които старейшините поискаха да бъдат канонизирани.

Йовка НИКОЛОВА
*

share button