Д-р Златина Нанева: Очаквам 30% редукция на администрацията при бъдещото вливане на УМБАЛ в МБАЛ “Киркович”

STZAGORA.NET
По-долу привеждаме в пълен обем мнението на директора на РЗИ – Стара Загора д-р Златина Нанева, споделено с медиите днес, относно един отдавна обсъждан в града въпрос, предизвикващ много емоции и нееднозначни коментари – за бъдещото обединение на двете големи старозагорски болници.

- В подписаното споразумение между ръководствата става дума за вливане на УМБАЛ в МБАЛ “Киркович” и създаване на единна болница. По Търговския закон има няколко варианта за създаване на такова единство: сливане, което означава закриване и изграждане наново, и вливане на едната болница в другата. Вливането е по-рационалният вариант, защото по този начин лечебните заведения няма да пропуснат договорите си с Националната здравноосигурителна каса, от която идват над 75% от приходите им.

Ако двете болници се закрият и се появи ново, трето юридическо лице, ще се загуби Единният идентификационен номер (познат досега като “Булстат”), както и срокът на договора с НЗОК, което е нежелателно. Но когато едната болница се влива в другата, то първата, в случая МБАЛ, става правоприемник на вливащото се дружество. Ще остане Булстатът на МБАЛ “Киркович”. И само чрез анекс на договора, които има болницата с Касата, би могло спокойно да продължи финансирането и изпълнението на дейността й.

Това веднага препраща към въпроса дали ще има редуциране на медицинска дейност. Тя е, която прави приходите. Затова никой не иска това. Старозагорска област е на санитарния минимум за най-високото, трето ниво на качество на медицинско обслужване. Тук има университет с медицински факултет. Повечето от завършилите лекари остават в Стара Загора, докато в много други области на страната дефицитът е голям. А щом има лекари, има дейност, има и пари. А лекар без сестра не може.

Администрацията обаче е мястото, където се очаква оптимизация. Икономията на разходи в болниците от бъдещата промяна не е много голяма. Но в развиващите се страни административно-стопанските разходи представляват доста голям процент. Това не е само в България. В една болница има над 37 стопански дейности. Там трябва да се подобри ефикасността, за да може да се направи логистиката и подкрепата за извършване на медицинската дейност. Това трябва да се случи и при нас.

В момента ситуацията остава непроменена от години: болница “Киркович” сключва с Университетска договори за ползване на апаратура и плаща, защото са търговски дружества и няма как да не плаща. Университетска сключва с “Киркович” за кадри. Или обратното. Така вътрешните договори между двете достигат 120 000 лева годишно. Отделно над 80% от звената им се дублират.

Акцентът, който срещнах в пресата е, че ще се намали броят на леглата. Но през последните години леглата се увеличават. В “Киркович” са 523 средногодишно през 2009 г., 530 през 2010 г., 533 през 2011 г. по предварителни данни. Какво става с броя пациенти? Той пък намалява. С 400 намалява през 2010-та спрямо 2009-та; с близо 1000 намалява през 2011-та спрямо 2010-та. Да, леглата са съществени. Те могат да се увеличават, стига да има база и да има потребност. Но само леглата не правят нещата. Иначе всички хотели щяха да са болници. Прави ги медицинският екип. Той е съществен и важен. Той е и – пак казвам – почти на санитарния минимум, като съберем всичките специалисти по всичките направления. Така че не очакваме никаква редукция. Точно обратното: имаме заявки от колеги, които са в други болници: от “Св.Георги” – Пловдив, от “Токуда”, от Бургас, от Кърджали. Искат да се върнат. Те дават заявка за обратно връщане тук.

Няма опасност и за специализантите. Над 85% от лекарите в двете болници след 10-12 години ще се пенсионират. Нуждаем се от свежо попълнение, нужен ни е шансът, тъй като една специализация е 5-7 години, лекарите да се възстановят и да продължим дейността си.

Така че леглата няма да се намаляват. Има и пространствена възможност за брой. Лекарите – в никакъв случай. Но ще има оптимизация на администрацията. Като проценти на първо четене – около 30%.

Подобен процес на неприемане имаше навремето и при планираното обединение на РЦЗ и РИОКОЗ, което започна в далечната 1984 г. От бившия директор на РИОКОЗ д-р Цветков знам, че съпротивата на ръководителите и директорите е била толкова голяма, че обединението е било спряно. Нещо такова, вероятно съвсем човешки страх, има и сега. Ние не сме ли се вълнували като администрация какво ще стане? Я да питаме всички колеги-директори? Я да питаме всички, които са главни експерти? Нормално е. Когато всичко се прави читаво, нещата имат позитивен характер.

Не мога още точно да определя какво е притеснението на представителите на синдикатите. Знам, че двете ръководства са провели с тях среща за включването им в създаването на Колективен трудов договор. Той ще регламентира всички взаимоотношения, тъй като и на двете лечебни заведения КТД е изтекъл. Това мисля, че е много добра, прозрачна дейност. И те имат възможност да участват активно, така че да се случи много добро разписване и точност в нещата. Още повече че, може би, представителите на синдикатите в “Киркович” ще носят и голямата отговорност евентуално така да го направят, че да бъде за всички добре – включително за тези 500 човека, които ще дойдат, вливайки се от Университетска болница.

На регионално ниво изграждането на еднинна болница има подкрепата и на национално представените пациентски организации. Включително и – светла й памет – на Теодора Захариева. Които след консултации какво и как приблизително ще се случва дадоха своята подкрепа за изграждане на единна болница на базата на двете структури. И те ще бъдат партньори в изграждането. Т.е. ще се направи едно настоятелство, което ще контролира всичките тези процеси. Защото това се прави преди всичко за пациентите, за студентите и специализантите, които също дадоха своята подкрепа, и за академичността на града. Защото не на последно място, дори и УМБАЛ да се влее в МБАЛ, желанието ни е бъдещото общо лечебно заведение да бъде университетска болница.

Стара Загора си е заслужила академичността и това трябва да получи своята подкрепа. Бизнесът също е оказал подкрепа за изграждането на високотехнологична лечебна база.

В Стара Загора навремето, когато се създава Медицинският факултет – през 80-те години, е имало много добри специалисти в “Киркович”. Те са били повод тогавашното ръководство на здравеопазването да поиска да станат освен лечители – и преподаватели. За да може да се предава техният опит. Част от тези имена още са в нашите учебници – един д-р Духлев, хирургът Рашев, д-р Росен Иванов – 5-6 водещи, които и днес да попиташ в София, ще ти кажат кои са. Затова в никакъв случай градът не трябва да отстъпва от това, общността да бъде академична. Международните здравни среди се интересуват от университетските звена. Защото те правят иновациите, те обучават бъдещите лекари и създават предпоставките за развитие на медицината. Докато добрите практици са необходимата основа, за да могат да се случват нещата и да се прави добър диагностичен процес.

Бих искала да засиля леко и местния шовинизъм. Бургас се готви да прави медицински факултет. Бургас ще черпи опит за предклинични катедри и от Стара Загора. Бургас се готви да направи това. А Стара Загора – какво? Те все още са по-слаби от нас. Но не става въпрос да се конкурираме. Става въпрос за това, че ние имаме преимущество, което е редно да използваме. А средствата ще потекат, когато се работи. Пари никой не раздава просто така. Знам, че двете ръководства правят програми чрез преструктурирането да намалят разходите и да увеличат приходите. Ще искат и подкрепа, която е съвсем резонна, за пребазиране на нова апаратура и т.н., която ще даде възможност и за нови приходи.
-

споделяне на връзка