Мнимият фелдшер: И в ада ще вляза, но ще бъда лекар

STZAGORA.NET
Репортер от “Старозагорски новини” се срещна и разговаря с Евгений Коцев – мнимият фелдшер от кв. “Лозенец”, арестуван миналата седмица, за когото съкварталците му в момента събират подписи в негова защита. Всички са сигурни, че не е връщал човек, че където и с каквото е могъл, им е помагал. Пари не е искал, всеки му е давал каквото му се откъсне от сърцето, а често и нищо, повечето жители на квартала са безработни и се чудят как да свържат двата края. Самият той не отрича, че е сгрешил, знае, че не е имал право на медицинска дейност, но казва, че към тези действия го е подтикнала природата му, желанието му на всяка цена да помага.

Евгений Коцев

- Евгений, разкажи нещо за себе си.
- Какво да кажа, аз съм от ромски произход. Отраснах в дома за сираци във Враца, не помня нито баща си, нито майка си. Помня обаче всички хора, които по един или друг начин са ми помагали с нещо. Може би това ме кара непрекъснато и аз да искам да помагам на някого. На този свят има много добри хора, те ми помогнаха да завърша гимназия с руски профил в Монтана, руският език много ми помогна по-късно. Успях да запиша руска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, но любовта ми към медицината ме насочи другаде. През 1998 година спечелих стипендия за Русия по специалността международни отношения.
- А медицината?
- Пристигнах в Санкт Петербург и веднага запитах мога ли да се прехвърля да изучавам именно нея. Казаха ми, че трябва да се явя на тест по биология, направих го и ме приеха. Там изкарах четири години, оставаха ми още две, за да стана дипломиран лекар, но не би. През 2001 година отношенията на страната ни с Русия рязко се влошиха, въведе се визов режим, а от това пострадах аз, защото от Външно министерство ми спряха стипендията. Без да ми обяснят защо, въпреки че питах в посолството.
- Това ли те върна в България?
- Не веднага. Приятели ми намериха работа като сервитьор, но разберете, не мога да работя през нощта и да заспивам на лекции и упражнения. Наложи се да прекъсна обучението си и да си дойда. А Стара Загора избрах, защото тук има Медицински факултет, надявах се да продължа. За съжаление точно руската страна започна да ми прави спънки. Не ми изпратиха академична справка, за това какво съм учил и докъде съм стигнал в обучението си, и трябваше да почна отначало. И всичко това по причина, че, видите ли, България вече била в Европейския съюз и образователната система била друга. Като че ли медицината и в Америка, и в Австралия не е една и съща! Разберете, тя е в кръвта ми, аз и в ада ще вляза, но лекар рано или късно ще стана, въпреки че времето тече, вече съм на 38 години.
- Как ти потръгна в Стара Загора?
- Намерих и още намирам добри хора, най-вече от ромската общност, които ме подпомагат финансово. През 2010 година ме приеха в Медицинския факултет на Тракийския университет. Обучението ми води доц. д-р Желева, можете да я питате за мен. Първия семестър завърших с общ успех 5.50, а на втория се случи това нещо, заради което в момента съм под домашен арест.
- А не те ли е страх, че именно това “нещо” може да провали обучението ти, а оттам и бъдещето ти?
- Страх ме е, разбира се. Ще моля Бога да ми се размине. Аз изповядвам мисълта на Аристотел, който е казал, че медицината в природата не е игра, а човешка дарба. А аз вярвам, че имам тази дарба.
- Как се случи така, че отвори лекарски кабинет?
- Хората от квартала ме познават добре, знаят, че имам медицински познания. Повечето от тях са бедни, нямат дори тези 2.40 лева потребителска такса. Започнаха да ме търсят и в края на краищата реших да отворя нещо като кабинет. То и наемът за него ми го събираха добри хора.
- Значи ти стана, образно казано, джипи. А направления, а рецепти?
- Купувах си ги, те се продаваха. Само дето си направих печат, но и на него стоеше моето име. Защото иначе по-нататък може и да не обърнат внимание на пациента. На мен ми се е случвало да прегледам човек, чиято предварителна диагноза е била абсолютно погрешна.
- А как се случи така, че те арестуваха?
- На 24 февруари ми доведоха възрастен пациент. Според това, което видях, той имаше бъбречна инфекция, вследствие на сериозен пиелонефрит. Нормално в този случай е да се предпише антибиотик и аз му препоръчах гентамицин. А тъй като беше в състояние на хипотоничен шок, му влях физиологичен разтвор и етиленифрил.
- После какво стана?
- Три дена по-късно ме извикаха близките на болния, звъннаха ми по телефона, аз бях на лекции. Дойдох да го прегледам и установих, че антибиотикът не е помогнал докрай и че е нужна спешна лекарска помощ. Именно аз извиках дежурен екип. Дойде д-р Екелийска, обясних й какво му е на дядото и ги придружих до “Спешна помощ”. Там по настояване на д-р Райчев ме заключиха в шоковата зала и извикаха полиция. Това е.
- А дядото?
- Той се оправи и сега е добре.
- Евгений, а какво ще правиш оттук нататък?
- Спирам с всякаква медицинска дейност и ще се моля дано в Университета ми простят, за да мога да продължа да уча и да стана накрая лекар. Съжалявам за това, което направих, но пак повтарям, към него ме подтикна желанието ми да помагам на хората.

Разговора води
Тихомир ЕТЪРСКИ

-

spodelime.com