9 май – Ден на Европа, но и Ден на победата

STZAGORA.NET
*

Разузнавачите лейтенант Алексей Берест*, редник Михаил Егоров и сержант Мелитон Кантария вдигат Знамето на победата върху Райхстага точно в полунощ срещу 1 май 1945 г. (0.00 ч. Московско време, 22.00 часа в Берлин). Поставено на източния покрив, то е единственото оцеляло от общо четирите знамена на Червената армия, вдигнати над сградата. Другите три са унищожени от далекобойния немски артилерийски обстрел, сринал стъкления купол на Райхстага.

Ако попитаме 100 българи с какво историческо събитие свързват датата 9 май, повечето от тях ще бъдат категорични: „Как с какво?! С капитулацията на Фашистка Германия, с края на Втората световна война, разбира се! С какво друго?

Другото е, че 9 май е и Денят на Европа. „Но не говорим ли за едно и също нещо? Не честваме ли Деня на Европа точно на този ден именно заради историческата победа над фашизма?!“ – ще се учудят повечето българи.

Не. Не е точно така, макар че би трябвало да бъде. Денят на Европа 9 май – такъв, какъвто се налага в представите на по-младото поколение, политиците и историците са го привързали към… едно друго събитие, макар и не така драматично и така изстрадано с кръвта на милиони европейци като Деня на победата.

Ето за какво става дума: На 9 май 1950 г., точно 5 години след края на войната, френският външен министър и експремиер Робер Шуман прочита в Париж пред международните медии една декларация, останала в историята като „Декларацията Шуман“, с която предлага Франция и Германия да обединят контрола си над производството на въглища и стомана. Защо точно на тези два продукта? Защото те са в основата на военната индустрия по онова време. Който ги контролира, контролира и производството на танкове, на оръдия, та дори и на войнишките пушки, щикове и каски. Наблюдението на тези два отрасъла на тежката индустрия от една наднационална институция е трябвало да изиграе ролята на гаранция, че в Германия няма да се развият скрити реваншистки процеси, които отново да застрашат сигурността на Европа.

Робер Шуман

Прекият автор на идеята е икономическият съветник в Ке д’Oрсе (френското външно министерство) Жан Моне. Заслугата на Робер Шуман пък е, че като външен министър веднага оценява рационалността на предложението и му дава път, за разлика от тогавашния френски премиер Жорж Бидо (който в същата тази 1950 година пресича кариерата в изследването на атомната енергия за мирни цели на противника на атомната бомба и член на Френската компартия проф. Фредерик Жолио-Кюри, директор по това време на Националния център за научни изследвания).

На 18 април 1951 година в Париж договора подписват 6 страни – Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Тази дата – 18 април 1951 година – е моментът на формалното историческо зачеване на днешния Европейски съюз. На този ден се създава първата Европейска общност – за въглищата и стоманата.

Значително по-късно, на срещата на върха в Милано през 1985 година, обаче се взема решение за Ден на Европа да бъде обявена не датата на подписването на договора – 18 април, а онзи 9 май, съвпадащ с Деня на победата, в който Шуман прочита декларацията си.

Първите политици на Западна Европа правят този избор почти в наши дни, четири години и половина преди края на Студената война, очевидно водени от идеята бъдещите поколения да свързват 9 май не с най-кръвопролитната война в историята, пламнала в сърцето на континента, разделила го и оставила след себе си 57 милиона убити европейци, а с нещо позитивно – идеята за обединение.

Но техният мотив, независимо дали са желали това или не, на практика измества историческия фокус, оставя зад кулисите на историята и обрича на бавно забвение, поне в западната половина на Европа, страданията и саможертвата на други милиони европейци (макар и все още формално непризнати за такива), които платиха прескъпа цена за потушаването на пожара.

Днес ние, българите, отдаваме дължимото признание на градивния импулс, обзел бързо след края на Втората световна война евровърховете и довел до щастливото, макар и все още непълно обединение на Стария континент. Честваме Деня на Европа заедно с голямото семейство на нейните народи. Но не забравяме, че 9 май е преди всичко Денят на победата. Защото без него историята щеше да е друга.
________
* Алексей Берест - Неудобный герой – на его плечах стояли Егоров и Кантария - статия в politikus.ru

Максим Добрев
2007 г.

#

бутони към социални мрежи