Руският посланик Юрий Исаков: Единното европейско пространство от Ванкувър до Владивосток вече е реална перспектива

При отбелязването на 65-тата годишнина от края на Втората Световна война трябва да си спомним за много неща, но преди всичко за тези, които са загинали и чиято памет почитаме и отдаваме почит за техните подвизи. Това заяви Н. Пр. Юрий Исаков – извънреден и пълномощен посланик на Русия в България, в предаването „Денят започва” на БНТ 1, цитиран от Агенция КРОСС. Той допълни, че са проведени чествания на ветераните, които са продължили няколко дни и тук в България – в Пловдив и в София, като са отбелязани заслугите на българите, участвали във войната. „В посолството бяха наградени 35 руски и повече от 150 български ветерани”, уточни Исаков.

По думите на посланика на Русия в България, когато си спомняме за Втората световна война, винаги трябва да отбелязваме, че това е станало възможно благодарение на обединените усилия на Антихитлеристката коалиция. „Обединението на страните от Европа и Америка ни позволи да победим врага”, посочи н.пр. Юрий Исаков.

Той изрази мнение, че сега е много важно да не губим този дух, а да възраждаме духа от р. Елба, където са срещнали армиите на страните, участвали в Антихитлеристката коалиция и съюзническите войници са си стиснали ръцете.

Според Исаков в Европа вече е реална перспективата да се осъществи идеята на ген. Де Гол за единно европейско пространство от Ванкувър до Владивосток. По думите му, този процес е резултат на извлечените поуки от Втората световна война въплътени в живота. Според него, в този дух са и последните политически крачки на руския президент Медведев, а именно – инициативата за нов договор за европейска сигурност, в който сигурността да е неделима и който да предвижда отказ от някакви нови разделителни линии. В тази връзка той посочи и като още един добър пример Договорът за ограничаване на стратегическите и настъпателните оръжия между САЩ и Русия.

В заключение н.пр. Юрий Исаков заяви, че обединението между страните трябва да се дължи на убеждението, че само заедно могат да решат сериозните, мащабните проблеми на днешния ден. Той посочи, че проблемите са много и сред първите стои екологията, климатът, ликвидирането на бедността, борбата с тероризма.

В края на интервюто Исаков поздрави всички български и руски ветерани, всички, които и без оръжие в ръка са усетили ужаса, трагедията от войната и радостта от победата.

-  -  -  -  -  -  -

Интервю пред в.”Труд”, 7 май 201, автор Ивета Стратиева:

- Тази година честваме 65 години от победата над хитлеристка Германия. И днес обаче съществуват такива, които поставят под съмнение значението на победата и на ролята на СССР в нея. Как ще им отговорите?

- Преди всичко искам да поздравя всички българи с предстоящия празник на Великата победа. Специални поздравления и признателност изказвам на ветераните от Втората световна война. Пожелавам им здраве, дълголетие и благополучие. Що се отнася до споменатите от вас “съмнения” – задайте на тези “такива” няколко въпроса. Кой освободи половин Европа? Кой спечели битката за Берлин? Коя държава от антихитлеристката коалиция даде най-много човешки жертви. Чии войски изминаха най-дългия – и по брой фронтови дни, и в километри, път до Деня на победата? Отговорът на тези въпроси е само един – съветският народ, Червената армия. Ако получите други отговори, то “някой” игнорира очевидното и ми се иска да му препоръчам да проучи историческите факти и да прави изводи въз основа на тези факти. Искам специално да подчертая, че всички страни от антихитлеристката коалиция дадоха своя принос в общата ни победа. Това е наш общ празник. На този ден почитаме паметта на воините от съюзническите държави – американци, англичани, французи, поляци, други войници, изминали пътя на войната до победния май 1945 г., и на тези, които загинаха за победата.

- Как бихте проектирали поуките от войната върху днешния свят и съвременните заплахи?

- Очевидно резултатите от Втората световна война до голяма степен формираха днешните геополитически реалности. Гибелта на милиони хора, разрушените от бомбардировки и артилерийски обстрел градове и села, и накрая аморалността на самата война – насилието над милиони личности, всичко това задейства инстинкта за самосъхранение на човечеството. Преценете сами. В Европа вече 65 години няма опустошителни войни и изглежда не се предвиждат такива. Създаването на ООН, ОССЕ също свидетелстват за това, че човечеството е научило споменатите от вас уроци. В този дух е и инициативата на президента Дмитрий Медведев за създаване на нова система за европейска сигурност. Нейните основни принципи са: никой няма право да гарантира собствената си сигурност за сметка на други, сигурността трябва да е еднаква за всички, създаването на нови военно-политически разделителни линии и култивиране на образа на врага води до задънена улица. Както виждате, тази инициатива отчита същността на поуките от миналото. Погледнато в дълбочина обединението на страните в борбата с глобалната заплаха от тероризма също се корени в съвместната борба на съюзниците против нацистката чума. Светът нагледно се убеди, че единствено обединен може да се противопостави на абсолютното зло.

- 9 май е и Ден на Европа. Това, разбира се, е историческо съвпадение, но намирате ли някаква символика в него?

- Не напълно, тъй като това все пак е празник на страните членки на ЕС, т.е. само на част, макар и значителна, от нашия общ континент. Ако опитаме да правим връзка между Деня на Европа и Деня на победата, то някакси отпадат две от най-големите държави от антихитлеристката коалиция – Русия и САЩ. Прибавете към това и факта, че Западна Европа смята 8 май за деня на капитулацията на Германия, и символиката става малко “пресилена”. Според мен честването на двата празника има различен емоционален заряд. Макар че без съмнение без Деня на победата нямаше да има и Ден на Европа.

- У нас има различни мнения по въпроса за влизането на Червената армия в България – дали е освободителка или завоевателка. Във всеки случай не България обявява война на СССР, а обратното. И България тогава е свободна, а не окупирана държава. Вашето мнение?

- Първо, завоевателите не ги посрещат с цветя, както става по онова време на Орлов мост. Завоевателите ги посрещат с щикове и куршуми, поне в Русия винаги е било така. Второ, доколкото помня историята, в деня, в който съветските войски влизат в България, нейният неутралитет е само на две седмици. Докато от 1941 до 1945 г., поправете ме, ако греша, нашите страни са принадлежали на два противоположни лагера.

- Всяка година Русия прави грандиозен парад в Деня на победата и показва военната си мощ. Всява ли страх Русия и у кого?

- На парада тази година ще бъдат показани исторически раритети на 70 години – танковете Т-34, легендарните “Катюши”, самоходни артилерийски установки СУ-100. По Червения площад ще премине и съвременна техника – такава е традицията. През ноември 1941 г. военните части от Червения площад отиват направо на фронта. Днес парадът показва няколко вида въоръжения на руската армия на ветераните, на младежта и на всички руснаци. Имаме с какво да се гордеем, имаме какво да си спомняме и за какво да почитаме армията си. Колкото до демонстрацията на военна сила – тази традиция съвсем не е наш монопол. Правят го Франция, Китай и редица други страни. Между другото парадът ще се предава на живо в София – на монитори край Паметника на Съветската армия.

- Промени ли новата власт в София по някакъв начин отношенията с Москва?

- Убеден съм, че политическата конюнктура, която е на дневен ред, независимо в Русия или в България, не може да разруши тази солидна многовековна база на братство и дружба между нашите народи, скрепена с кръвта на руските войници и българските опълченци в Руско-турската война. Няма да крия, че взаимодействието между страните ни би могло да бъде по-динамично. Има възможност да се засили темпото в практическата реализация на съвместните енергийни проекти. Между другото по-правилно е да ги наричаме европейски проекти. Създава се впечатлението, че не се оценява напълно големият антикризисен потенциал на тези проекти за България. Има върху какво да се работи и по въпроса за българските визи за руснаци. Още повече че решението за тяхното поскъпване бе прието буквално в навечерието на туристическия сезон. Няма нужда да доказваме, че активизирането на масовия туризъм също е сериозна антикризисна мярка за България. Въпреки всичко съм напълно сигурен, че здравият смисъл и прагматизмът, взаимното уважение и взамната изгода, подкрепени от историческата близост на нашите народи, ще запазят мощния потенциал и позитивните перспективи за сътрудничеството ни.

- Узнахме, че в края на март българското икономическо министерство е изпратило отговор на руското предложение за финансиране на АЕЦ “Белене” до намирането на европейски инвеститор. Как руската страна оценява този отговор и как виждате бъдещето на проекта като цяло?

-За съжаление досега не сме получили официален отговор от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на България на предаденото през февруари т.г. руско предложение за финансово-организационния модел на изграждането на АЕЦ “Белене”. В същото време министър Трайков оцени положително тези предложения и заяви, че те могат да бъдат взети предвид при изработването на финансовата структура на проекта. За тази цел на българската страна, както ни информираха партньорите ни, й предстои да избере до юни финансов консултант, след това европейски стратегически инвеститор, което може да отнеме година и половина. Същността на нашето предложение е да осигурим точно за този период непрекъсната работа по въпросния енергиен проект. Надяваме се, че българското правителство ще реагира положително на това предложение.

- На 26 април научихме от ръководството на “Булгаргаз” неприятната новина, че преговорите с “Газпром” за доставка на газ при нови условия, с гаранции за сигурността на доставките и без посредници, са зациклили. Знаете ли за проблема и на какво според Вас се дължат трудностите? Смятате ли, че има опасност до края на т.г. да не се подпише нов договор за 2011 г. и България да се окаже с 1 млрд. куб. м газ дефицит – това е над една трета от годишното ни потребление?

- Преговорите по този въпрос се водят по графика, съгласуван на корпоративно ниво. Не ни е известно да има проблеми, българската страна не е търсила съдействие от посолството на Русия. Убеден съм, че двете страни ще намерят взаимно приемливо решение.

- Как оценявате досегашната работа на двете страни по проекта “Южен поток”? Какво конкретно предстои?

- Работата ни с европейските партньори по този проект напредва доста успешно, особено в последните месеци. До момента са създадени всички необходими международни договорни условия за реализирането на прединвестиционната фаза на проекта “Южен поток”. Подписани са споразумения на правителствено и корпоративно ниво между Русия и България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, на чиято територия ще минава сухопътният маршрут на газопровода. Работим с компетентните органи на ЕС за предоставянето на “Южен поток” на статут на трансевропейска енергийна мрежа. По прогнозите на “Газпром” работата по технико-икономическата обосновка (ТИО) на целия проект трябва да бъде завършена до февруари 2011 г., а вкарването в експлоатация е планирано за 2015 г. Разбира се, за да изпълним този график трябва да активизираме работата по редица задачи на ниво компании участнички. На “Газпром” предстои да завърши подготовката на споразумение на акционерите и да учреди съвместна проектна компания с българския си партньор – преди това бе Българският енергиен холдинг, който, както бе обявено, ще бъде разформирован. Следващата съвместна стъпка е да стартира подготовката на ТИО на българския участък от “Южен поток”. В края на март т.г. руската страна предложи на българските партньори в хода на преговорите по този въпрос да изхождат от 63 млрд. куб. м пропускателна възможност на морския участък. Очакваме официален отговор от ръководството на министерство на икономиката, което ще ни позволи да започнем поредния рунд преговори.

- Защо вие не вземате отношение по основни теми на българското общество като борбата с корупцията, неработещата правосъдна система? Да не би заради това, че и вашата страна се сблъсква с подобни проблеми?

- Ще започна отзад напред. За съжаление не съм чул за нито една държава, в която днес да функционира идеална съдебно-правова система и в която напълно да е изкоренена корупцията. Разбира се, и Русия се сблъсква с подобни проблеми и ние не крием това. Но, разбира се, причината за моята сдържаност съвсем не е тази. Руските дипломати строго се придържат към разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. А чл. 41 от нея гласи, че дипломатите са “задължени да не се намесват във вътрешните работи на страната, в която пребивават”. Държа да подчертая: при всички президенти и правителства на България посолството на Русия принципно се е въздържало от каквато и да било оценка на тяхната дейност. Не практикуваме публично одобрение или порицание на действията на ръководствата на суверенни приятелски държави.

Коментар на  STZAGORA.NET: “9 май – Ден на Европа, но и Ден на победата” – КЛИКНЕТЕ ТУК

share button