“Климатгейт” или как изпуши “Глобалното затопляне”

Ст.н.с. д-р Борис КОМИТОВ

На 17 ноември 2009 г. в резултат на хакерска атака срещу сървъра на Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия в гр. Норич е изтеглено огромно количество информация (около 160 мегабайта), пазена до този момент в най-дълбока тайна – общо около 4000 документа. От тях 1079 са писма в електронната поща (имейли). От останалите близо 3000 документа значителна част са компютърни програми в оригинален (“сорс”) код, написани на езика FORTRAN.

Данните са източени от компютър в Турция. Много скоро след това в сайта на “Real Climat” – блог на учени-климатолози, поддържащи теорията за антропогенното затопляне, се появява линк към файла “FOIA.ZIP”, съдържащ “хакнатата” информация с коментар “Чудото се случи!”

Администраторът е в паника, незабавно изтрива линка и изключва сървъра. Британските климатолози от Норич веднага са уведомени за изтичането на информацията. Още същия ден обаче въпросният линк се появява и в блога “Climate Audit”. Той е поддържан от Стив Мак’Интайр – канадски изследовател, който от няколко години върви по следите на фактите, свързани с “антропогенното глобално затопляне” и се съмнява в тяхната достоверност.

Главният удар започва два дни по-късно от сървър в гр.Томск (Русия, Сибир). Оттам хакнатата информация е изпратена на стотици адреси по целия Интернет. Така започва “Климатгейт”, който е със сигурност един от най-големите скандали в историята на науката.

От анализа на имейлите излиза, че учените от Отдела за климатични изследвания на университета в Норич, ръководен от доктор Фил Джоунс, заедно с колегите си от Центъра за изследване на земните системи към Пенсилванския университет в САЩ начело с проф. Майкъл Ман и други учени от Европа и Северна Америка в продължение на близо 13 години систематично са фалшифицирали представените в различни доклади и научни статии данни и изводи за климата на Земята през последните 2000 години.

Целта е била да се представи съвременният относително топъл климат като уникално явление в рамките на посочения период, причинено от човешката дейност.

Идеята за това как да се направи манипулацията е на Майкъл Ман. Тя е от края на 90-те години. Той се занимава с дендрохронология, т.е. с реконструкция на климата в миналото чрез изучаване на вариациите в ширините на годишните кръгове на вековни дървета. Чрез манипулации в математическите процедури за обработка на данните ръководените от Ман специалисти са подменяли истинските данни с нагласени по две основни насоки.

Първата от тях е да се прикрият следите за периоди с много топъл климат в прединдустриалната епоха. Преди всичко това се отнася до Средновековния температурен максимум. Това е периодът между 8-ми и 12-ти век – общо около 500 години. Става въпрос за продължителна епоха на много по-топъл климат от съвременния. Температурите в Северното полукълбо са били с около 1 градус по-високи от съвременните.

По това време Северният Атлантически океан е бил почти свободен от ледове. Това много е улеснило викингите в морските им експедиции в тази част на света. Около 860-та година те пристигат в Исландия и я колонизират. Само 15 години по-късно отряд викинги под предводителството на Хунбьорн, тръгвайки от Исландия в западна посока, достига до нисък бряг, покрит с буйна тревиста и храстова растителност. Викингите били поразени и много приятно изненадани от гледката. Нарекли новооткритата земя “Зелена страна” (Грюнланд) – днешната Гренландия. Към новооткритата страна се насочили много скандинавски колонисти. През XII век европейскто население на острова било вече около 12 000 души, т.е. близо два пъти повече, отколкото днес.

Към 1200-та година обаче климатът започнал бързо да застудява. Ледниците започнали да настъпват. Животът в Гренландия станал толкова труден, че през 1461 година кралят на Дания и Норвегия решил да евакуира оттам всички европейски заселници. Започнал т.нар. “Малък ледников период” – много студена епоха, която продължила чак до началото на 18-ти век.

За Средновековния температурен максимум има много факти – от исторически, писмени документи и от наблюдение на редица естествени признаци – годишни кръгове на дърветата, данни за растежа на пещерните образувания, следите от движението на високопланинските ледници в миналото и др. Той много ясно може да бъде проследен по анализа на писмените източници от времето на Първата българска държава и периода на византийското владичество.

В края на 60-те години двама геолози – Дентън и Карлен, изследвайки движението на планинските ледници през последните хилядолетия открили, че Средновековният температурен максимум и Малкият ледников период съвсем не са изолирани събития. Оказало се, че тези явления се повтарят на всеки 2200-2400 години. Събития като Средновековния максимум е имало няколко през последните 11 000 години след последния Велик ледников период, наречен Вюрмски, и винаги те са били последвани от “малки ледникови периоди”!

Двадесетина години след откритието на Дентън и Карлен се разбрало и каква е причината за този мощен климатичен цикъл – оказало се, че колебания с подобна продължителност се проявяват и на Слънцето. Това е причината както за значителни промени в нивото на неговата светимост, така и за свързаните с него промени в нивото на лъчението от далечния космос – така наречените галактични космически лъчи. И двата фактора са тясно свързани помежду си и влияят много сериозно върху състоянието на климата на Земята и другите планети от Слънчевата система.

За учените, привърженици на “антропогенното глобално затопляне”, обаче Средновековният температурен максимум е трън в очите. Той е доказателство, че климатът на Земята може да се затопля по причини, които не са свързани с човешката дейност. През Средновековието тя е била несравнимо по-малка по мащаб в сравнение с днес и следователно не би могла да причини топлия климат тогава.

Ето защо Майкъл Ман и компания решават, че следите за това събитие трябва да изчезнат от данните за годишните кръгове от дърветата, с които те работят. И започват да публикуват статии и да правят доклади, където представят “коригираните” си данни. В тях Средновековният максимум не личи, средните температури на Земята са представени като почти постоянна величина от “Рождество Христово” до около 1850 година, когато те стремително тръгват нагоре.

Този сценарий, който всъщност представлява фалшификация на климатичната история на Земята за последните 2000 години, е получил популярното название “Хокеен стик” заради специфичната форма на графиката на температурите. Въпреки крещящото противоречие с реалните данни точно този модел е възприет като отправна точка в т.нар. Международен панел за промените на климата (IPCC – International Panel of Climate Changes). Той е в основата на вземането на политически решения, свързани с климата в ООН и ЕС.

Прословутата фалшива графика на температурите през вековете с формата на хокеен стик, получила от това и името си (http://www.cse.unsw.edu.au/~lambert/parody/tcs) А ето на графиката по-долу и правилните данни за температурата от 1 до 1979 година, публикувана в сп. “Нейчър”. От нея ясно се вижда, че затопляне на климата като сегашното е имало и през Средните векове (тъкмо това е скрито в горната графика “Хокеен стик”). А тогава не е съществувало днешното замърсяване на атмосферата с парникови газове. Извод: няма глобално затопляне, причинено от човешката дейност. Нулата е средната температура в наше време.

-

Втората важна насока на манипулацията е свързана с последните десетина години. Всъщност учените от Норич и Пенсилвания прикриват в своите официално изразени становища пред обществеността и политическия елит факта, че затоплянето на климата е достигнало своя максимум около 1998-2000-та година. През следващите години то е спряло в Северното полукълбо, а в Южното дори има и осезателно захлаждане. Това много добре личи в данните от спътниковите наблюдения, които се провеждат непрекъснато от 1978 годдина насам.

В имейлите до и от Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия се съдържат дискусии между Ман и Джоунс и техните сътрудници относно това, как да се обработват климатичните данни от всякакъв род, за да се обоснове твърдението, че съвременното затопляне няма аналог в миналото.

Ето например извадка от имейл на Фил Джоунс до адресант в Пенсилвания от 16 ноември 1999 година: “…Приложих “нейчърския” трик на Майк (става въпрос за публикувани анализи на Майкъл Ман в статия в списание “Нейчър” от 1998-а, б.а.) и добавих допълнителни стойности към всички редици от данни за последните 20 години (т.е. след 1980-та), както и трика на Кийт върху данните от 1961-ва насам, за да скрия спада…”

Става въпрос за някои редици данни за годишни кръгове на дървета, от които не личи затопляне, а застудяване на климата в съответните райони след 1960-та година. Резултатите със споменатите два “трика” са представени от Джоунс в официален доклад до Световната метеорологична организация със седалище в Женева.

Не малка част от кореспонденцията е посветена на това как да се борят с учените-скептици, как да бъдат подменяни или укривани за свободен достъп климатичните данни, как да се прави бойкот на научни списания, които проявяват дори и най-малки резерви към теорията за глобалното затопляне. Доказателства за това, че данните са били подменяни или просто игнорирани при провежданите анализи, дават публикуваните в Интернет компютърни програми и съдържащите се в тях коментарни редове.

Скандалът засега се вихри основно в научните среди. В САЩ и Великобритания започнаха разследвания в двете споменати научни звена и водещите изследователи в тях. Д-р Фил Джоунс подаде оставка като ръководител на Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия. В не по-добра позиция е и Майкъл Ман от другата страна на океана. Спрягани са също Кийт Брифа (палеоклиматолог, сътрудник на Джоунс) и Реймънд Брадли – сътрудник на Ман.

В скандала са забъркани и имената на редица учени от Германия, Великобритания и САЩ. Въпрос на време е обаче той да завърти и “зелени” политици. Резултатите и твърденията на Ман и Джоунс, както и съхраняваните в ръководените от тях звена климатични данни са от изключителна важност за Международния климатичен панел IPCC.

Може да се каже, че именно “Климатгейт” е събитието, което торпилира конференцията в Копенхаген. Колкото и да се стремят да омаловажат този факт учените и политиците “затоплисти”, а поддържаните от тях медии да се опитват да го подминават с мълчание, вече е включен хронометърът за обратно броене за теорията за антропогенното затопляне на климата. Въпрос на време е тя да се сгромоляса. Но не “Климатгейт” ще е главната причина за това, а реалният ход на климатичните промени – те са по посока на застудяване и причината за това са протичащите в Слънцето процеси.

Серията от студени зими през последните години в много части на света (Северна Америка, Южна Африка, Сибир, Китай, Индия, а и очевидното застудяване на климата в Европа от 2007 г. насам) подкопават вярата в “глобалното затопляне.”

Една чудесна с пригледността си графика на Евгений Борисенков ни ориентира в температурните вариации за последните 23 000 години (изгладени данни). Мувингът изважда наяве 2200-2400-годишни цикли. Нулевото ниво е в наше време  (по-точно 1940 г.).

- – - – - – -

Някой би попитал: “Че какво толкова ще се случи, ако климатът стане по-студен? Нали глобалното затопляне, което е по-лошото явление, ще спре?” Нещата обаче никак не изглеждат розови, нещо повече – това дори е по-тежкият вариант. Защото застудяването на климата означава много неща, за които съвременното общество никак не е подготвено – по-слаби селскостопански реколти и по-високи цени на храните в Европа и Северна Америка, недостиг на електроенергия и високи цени на енергоносителите. И като резултат – рязко спадане на жизнения стандарт в целия западен свят и много мощно задълбочаване на световната икономическа криза, опасно повишаване на градуса на политическото и военно напрежение по света.

Анализът на връзките “климат-общество” сочат, че всички големи държави и велики цивилизации са загивали точно в периодите на преход от топъл към студен климат поради неспособност да реагират адекватно на промените в околната среда. Тогава те са ставали жертва на продоволствения недоимък, на епидемии и чужди нашественици, с които държавният и военният им апарат не е бил в състояние да се справи.

Преодоляването на проблемите в нашия случай минава през мерки като възстановяване на индустриалното производство, преимуществено развитие на топло- и ядрената енергетика, осигурявване на надежден достъп до нефт и газ, развитие на ядрени технологии от ново поколение, какъвто е управляемият термоядрен синтез, нова политика в областта на науката и образованието с акцент върху естествените и техническите науки, възстановяване на отбранителния потенциал, който адекватно да реагира на новите военно-политически заплахи.

На много по-високи изисквания ще трябва да отговарят и службите за борба с бедствията и авариите. Тежката ситуация, в която изпадна по-голямата част на Европа и САЩ в течение на няколко много студени дни през декмври 2009 г. ясно показа до каква степен европейците всъщност не са подготвени за по-студен климат.

Графиката на Дансгаард/Шьонвийзе за средните приземни температури в северното полукълбо през последните 11 хиляди години. С “R” е отбелязан т.нар. “Римски максимум” – затоплянето по време на Римската империя (аналог на Модерното глобално затопляне в 2200-2400 годишния цикъл), а с “Н” – застудяването по време на Великото преселение на народите през IV-VII век.

- – - – - – -

Съвсем естествен е обаче въпросът как се стигна дотам, една доста многобройна група недобросъвестни учени да манипулира света в продължение на почти 30 години? И какъв мотив са имали да го правят? Очевидно някои среди здраво са им плащали за това и са разпъвали чадър над тях.

Факт е, че Ман, Джоунс и хората около тях са имали изключителната привилегия да публикуват в престижни научни списания като “Нейчър”, “Джърнъл ъф джиофизикъл рисърч” без техните статии, основани на манипулации с данни да бъдат рецензирани. А това е абсолютно задължително в такива случаи. В същото време редколегиите на тези списания се стремят по всякакъв начин да не дават достъп на авторите, които застъпват други позиции, дори и ако в тях има и минимална критика и резерви към “затоплистките” идеи.

Всичко започва в края на 60-те и началото на 70-те години на 20-и век, когато три групи хора с доста различни интереси се обединяват около една обща кауза. Това е времето, когато космическите изследвания и знанията за телата в Слънчевата система започват да се развиват изключително бурно. Натрупват се и много факти за влиянието на Слънцето върху различни процеси на Земята. Много изследователи започват да се интересуват и от това, как слънчевата активност влияе върху метеорологичните процеси и климата.

Космическите изследвания, модерните методи за наблюдение на Слънцето и околоземния космос са на път да дадат големи възможности за това. Ситуацията обаче не е по вкуса на голяма част от метеоролозите и климатолозите. От чисто професионална ревност те се страхуват, че тяхната научна област ще изгуби своята самостоятелност и ще стане зависима от космическата физика и слънчевата астрономия. Тези техни страхове личат много ясно от различни изказвания на водещи климатолози и метеоролози по това време.

Приблизително по същото време т.нар. “Римски клуб” започва да развива идеите си за “устойчиво развитие”. Те са свързани с ограничаване на демографския ръст, на икономическия растеж и научно-техническия прогрес, с приоритетно развитие на хуманитарното образование, развитие на нискоефективните технологии за получаване на енергия от т.нар. “възобновяеми източници” вместо “опасната” ядрена енергетика и т.н.

Всичко това – в името на запазване на природната среда и ресурсите на Земята, но зад него всъщност стои стремеж за увековечаване на статуквото, което облагодетелства тези кръгове. За да се прокарат обаче подобни идеи в обществото е необходима добре аргументирана теория за промените в околната среда, която да акцентира върху вредното въздействие върху нея от разрастващата се човешка дейност.

Много важно условие е в тази теория да се наблегне на ролята на човешкия фактор за промените в природната среда, а всички останали фактори и особено външните за Земята да се разглеждат като второстеренни и дори пренебрежими. Голямата цел – съхранението на Земята за идните поколения – допуска всякакви средства, дори и ако въпросната теория пренебрегва важни факти и се прибягва до фалшификации.

В началото на 70-те години хипи-движението на Запад е вече във фаза на упадък. Неговите главни представители търсят ново поле за изява и я намират в специфична политическа форма – “зелените” движения и “Ню Ейдж”. И така към 1974-1975 година се оформя “троен” съюз, в който всеки от участниците поема своята роля: от глобалистичния “Римски клуб” – поръчката и финансовото осигуряване, от Световната метеорологична организация – подходящата “научна теория” и борба с конкурентните идеи, а от “зелените” движения – борбата за каузата с политически средства.

Ето и част от хронологията: През 1974 година политологът Макс Каплан издига идеята за създаване на световно демократично правителство, което да се бори с “антропогенното глобално затопляне”. Интересното в случая е, че точно тогава климатът се намира във фаза на относително и краткосрочно захлаждане.

През 1975 година на свой конгрес Световната метеорологична организация взема решение да се забрани изнасянето на научни доклади, свързани с влиянието на Слънцето върху климата, както и да не се допускат статии в тази област в научните списания, свързани с организацията. След това започват мерки за ограничаване на достъпа до климатични данни в различни страни по света.

В България до 1982-1983 година климатичните данни се събират и издават в специални ежегодници от Главното управление по хидрология и метеорология към БАН. По това време те бяха на разположение на всички организации или частни лица в съответните окръжни хидрометеорологични бюра. След 1983 година издаването на годишниците е прекратено, а впоследствие свободният достъп до данните е практически напълно забранен. Закупуването на данните е възможно само в много ограничени обеми и е на нереалистично високи цени. Ограничението е в сила включително и за научните звена, които са в системата на БАН. Подобно е положението и почти навсякъде по света.

Така, без петна, изглеждаше Слънцето почти през цялата 2009 година. Ниската слънчева активност е характерна за периодите на глобално захлаждане. Снимки от спътника SOHO, в сайта на орбиталната обсерватория ТЕСИС.

Втората снимка показва как е изглеждало Слънцето в период на висока активност в предишен период.

През 1998 година двама американски учени – Дъглас Хойт и Кенет Шатън, успяват въз основа на анализ на огромно количество наблюдения (около 480 000 на брой) да възстановят хода на слънчевата активност между 1610 и 1995 година. Всички астрономи и геофизици са единодушни, че новата редица от данни описва много по-точно процесите на Слънцето и особено тези, които влияят най-силно върху Земята.

От тяхното изследване много ясно се вижда, че периодът на най-ниска активност през втората половина на XVII век съвпада с последния “малък ледникков период”, а втората половина на ХХ век съответства на свръхвекови слънчев максимум. Въпреки изключително радушния прием сред ползвателите на тази информация (а може би точно поради това), финансирането на проекта на Хойт и Шатън не е продължено за периода след 1995 година.

На тази графика от сайта на “ТЕСИС” (http://www.tesis.lebedev.ru/) е изобразено дъното на слънчевата активност, достигнато през последните две години. Забележете, че максимумът на активността на радиоизлъчването (червената линия – по вертикалната скала) обикновено достига до 200 х 10-22 W/Hz, с пикове до 300-500 х 10-22 W/Hz, докато в момента е едва около 70 х 10-22 W/Hz. Жълтата хистограма показва изменението на площта на слънчевите петна в условни единици.

- – - – - – -

И тъкмо когато “затоплистите” предвкусваха своя триумф в Копенхаген, дойде този “Климатгейт”. За пореден път краката на лъжата се оказаха къси. Това беше новина за обществеността, но за това, че скандалът се “печеше”, работещите по темата изследователи знаеха от няколко години (авторът – от 2007 г).

Сега въпросът е какво ще се случи оттук нататък. Ситуацията е много деликатна. Дотук в “затоплистката” идея бяха вложени огромни пари и очаквания. Би било много трудно за нейните поддържници да тръгнат назад – освен авторитета на група учени под прицел е и рейтингът на водещи научни списания и международни научни организации.

Скандалът е доказателство за много сериозна корупция в международните научни среди. Въпреки че на пръв поглед една група пренебрегвани досега учени взема реванш над друга група, които са били привилегировани, реално скандалът бие по авторитета на цялата наука в очите на обществеността. На тази идея заложиха престижа си отделни политици и цели институции като ООН и ЕС. Сериозно е накърнен престижът на Нобеловата награда за мир, а и на норвежкия парламент, който присъжда тази награда.

Отворен беше фондов пазар за търговия с квоти за въглеродни емисии, който сега изпадна в криза. Природните процеси обаче не следват човешките желания и както винаги досега е ставало, те отново ще бъдат коректив на нашите възгледи и поведение. Това се отнася и до “затоплистите”. Те сигурно ще се опитат на първо време да заемат по-изчаквателна позиция и вероятно ще пожертват няколко свои важни фигури в научните среди като Майкъл Ман, Фил Джоунс и Кийт Брифа, постепенно ще свият и пропагандата си в медиите. И ще се надяват, че поведението на климата ще се обърне отново в тяхна полза. Тъй като не очаквам обаче това да се случи, то по-вероятно е след десетина години сегашните “затоплисти” да поведат борба срещу “глобалното застудяване”…

- – - – - – -

P.S.: Неотдавна (декември 2009 г.) руски изследователи от Института за икономически анализ публикуваха своя проверка, озаглавена “Как се прави затопляне. Случаят с Русия”. В нея те показват как Отделът за климатични изследвания в Норич е ползвал само данните от 121 подбрани метеорологични станции на територията на Русия (т.е. 25,4% от всичките 476 станции). Повечето станции са останали извън калкулацията по една много проста причина – данните им като цяло не са показвали очевиден тренд към затопляне през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. “Ако в Норич са обработвали климатичните данни и от други части на света като руските данни, то неизбежната корекция на разчета на глобалната температура и нейните изменения в ХХ век може да се окаже доста сериозна”, заключават авторите на анализа.

Изменението на СО2 и температурите през последните 8 години – вижда се, че връзката е обратна, температурата не само че не следва СО2, а дори намалява сериозно, особено през 2008 и 2009 година.

________________

бутон за социални мрежи