Отчаяна сделка (какво постигна Обама в Москва)

Ралф ПИТЕРС

“Ню Йорк пост”, САЩ

8 юли 2009

От http://inosmi.ru

Президентът Обама отиде в Москва, крайно нуждаейки се от видимост за успех във външната политика. Той получи тази илюзия, но тя ще струва скъпо на американската безопасност.

Редицата церемонии по подписването във величествените зали на Кремъл и изброяването на съглашенията, договореностите и рамковите програми ни караха да очакваме, че Съединените щати ще извлекат полза от цялата тази шумотевица. Но това не стана.

Ние не получихме нищо наистина важно. Но правителството на кукловода Владимир Путин (номинално изпълняващ ролята на премиер-министър) получи на практика всичко, което искаше. В Москва Коледа дойде през юли.

Не обръщайте внимание на меморандума по здравеопазването, чиято роля бе да раздуе дневния ред, и на безсмисления “рамков документ за военно сътрудничество” (ние вече сме сключвали подобни съглашения по-рано; руснаците винаги просто ни правеха на глупаци). Основното блюдо в Москва бе контролът над въоръженията.

Идеологическото предубеждение на президента Обама против ядреното оръжие води началото си от неговото обучение в университета. Само че именно това оръжие пазеше мира между великите сили в продължение на 64 години. Ако не броим няколко забележки по повод сдържането, Обама просто не разбира това. Той се съгласи да орежем нашия арсенал от ядрени бойни глави с 1/3 и – което е още по-опасно – да съкратим броя на системите-носители.

Всъщност руснаците не ги вълнува броят на нашите бойни глави (които ще бъдат съкратени до равнището “от 1500 до 1675″). Онова, което те в действителност искаха – и го получиха – е САЩ да се предадат по отношение на нашите оборудвани с ядрено оръжие бомбардировачи, подводници и ракети. Ако руснаците постигнат своето в процеса на окончателните преговори, ние може да останем с всичко на всичко 500 такива системи-носители.

Москва знае, че ние няма да започнем ядрена война с Русия. Путин (забравете за бедния “президент” Дмитрий Медведев) иска да разграби нашия конвенционален военен потенциал, за да развърне след това военни действия по целия свят. Той иска да ни смали до размера на Русия.

Нашият проблем е в това,че много други системи за доставка на ядреното оръжие – такива като бомбардировачите и подводниците – са системи с “двойно назначение”. Бомбардировачът В-2 може да пуска ядрени ракети, но много по-често го използват, за да доставя конвенционални боеприпаси.

Желанието на Путин бе да ограничи нашите възможности за реагиране на международни кризи. В това време на Обама не останаха никакви сделки, които би могъл да подпише пред тв-камерите. Всеки получи това, което желаеше. Президентът Обама даже изрази интерес към по-нататъшното съкращение на ядрените оръжия: мир още по времето на нашия живот, лейди и джентълмени, мир още при нас.

Ние току-що се съгласихме да реализираме позицитята по разоръжаване, която защитаваше Американската комунистическа партия през 1950-те години.

Руснаците също бяха поласкани и от съчувствието, изказано от нашия президент по повод тяхната позиция по противоракетната отбрана. Изглежда, че Източна Европа все пак е част от сферата на влияние на Кремъл.

И не на последно място Обама се хвана на най-едрата примамка за глупаци през тази година: добрите руснаци ще ни позволят да прехвърляме в Афганистан войски и снаряжение през руското въздушно пространство. Тази уловка е напълно прозрачна: Путин планира да ни успокои и да ни въведе в зависимост от маршрута за доставки през Русия – което ще му даде своода на действията в Грузия, в Украйна и на други места.

По разчетите на Путин ние ще изразяваме недоволство от агресиите по границите на Русия, но няма да предприемем никакви действия, които ще изложат на риск нашата нова линия на снабдяване. През това време ние ще играем ролята на пълномощници на Кремъл, защитавайки неговата сфера на влияние в Средна Азия от ислямисткото влияние на юг и решавайки за руснаците проблема с афганистанския хероин.

А какво получи в обмен на това нашият президент? Русия ще внася повече американски месни продукти (които са й нужни). И ние ще можем отново да открием нашия московски офис, който се занимава с разследване на делата на военнопленниците пропадналите без следа в отдавнашни войни. Е, аз съм работил в този офис преди 16 години. Даже по времето на елциновото “затопляне” руснаците ни пречеха. А Путин съвсем не е Борис Елцин.

Нашият президент чу също така няколко обобщения по повод на Северна Корея и Иран, но не получи никакви твърди обещания. Русия, която е разработила много от иранските ядрени обекти, даже не обеща завинаги да откаже на Иран доставката на модерни системи за противовъздушна отбрана, които могат да усложнят задачата по нанасянето на авиоудари по ядрените обекти на Техеран.

И още туй-онуй можеше да се види във властния маниер, с който президентът Медведев се държа вчера на сцената: Москва желае светът отново да гледа на Русия и САЩ като на равни, като на съвместни господари на съдбините на глобалното село, което ще позволи да се възроди статусът на Кремъл от времето на Студената война (по който руснаците проявяват силна носталгия).

И те получиха това. А ние не получихме нищо, нищо, нищо. Ако, разбира се, не мислите, че замяната на военното ни превъзходство с продажбата на хамбургери е победа.

В администрацията на Обама течаха дълги спорове между ветераните, научени от горчивия си опит да не вярват на руснаците, и новите, невкусили кръв, идеалисти. Сега вече знаем кой победи.

Отлични новини за Руската федерация. Лоши новини за Америка. Докато обожаващите Обама средства за масова информация не преиначат това по свой начин, разбира се.

бутон за социални мрежи