Историята все още мълчи за Старозагорското клане преди 134 г. – най-големият геноцид в България
- понеделник, юли 18, 2011, 22:11
- Стара Загора
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
На 19 юли (ст.стил) 2011 г. (31 юли нов) се навършват 134 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.
На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.
На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.
В същото време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.
В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.
След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.
От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.
Изклани са укрилите се в храмовете “Св. Димитър”, “Св. Богородица” и “Св. Николай”, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците.
Околните села имат същата съдба.
На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала, Новозагорско, от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити извън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.
На 16 юли 1877 г. е изклано населението и опожарено старозагорското село Дълбоки от черкези от турската армия.
На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. “Пророк Илия”.
134 години духовете на невинните жертви още бродят по правите улици на новосъградения град. Те не търсят отмъщение, а синовно преклонение, поклон и молитва.
(СН)
-
