“Кълвача” съди Oбщината за “Аязмото”
- понеделник, октомври 11, 2010, 23:30
- Регионални
- 4 коментари
- Малко е останало днес от блестящия преди години ресторант “Аязмото”.
В понеделник състав на Административен съд – Стара Загора, заседава по жалбата на “Кълвача Инвестмънт” срещу Общината. Собственикът на руините на бившия ресторант на върха на Аязмото е недоволен от бездействието на местната власт, която отказва да поднови строителното му разрешително. На заседанието не се появиха нито представители на фирмата, нито главният архитект на Общината. Единственият външен човек в залата беше журналист от “Старозагорски новини”.
Съдия Петрунов даде ход на делото, а по-късно обясни, че двете страни по него не са задължени да присъстват. Магистратът коментира, че всички факти са изяснени и че решението ще бъде оповестено в законовия едномесечен срок.
Припомняме, че сагата около собствеността на Стойчо Кълвачев на метри от гроба на създателя на Аязмото Митрополит Методий Кусев продължава от пролетта на 2002 г. Тогава бизнесменът започна да руши ресторанта, влязъл в учебниците по архитектура като сграда, идеално вписваща се в околната среда, за да изгради на нейно място собствена резиденция.
Впоследствие, след бурната реакция от страна на старозагорци, РДНСК спря работата по обекта, но после отмени забраната. През последните години обаче нищо вътре в оградения с метални тараби обект не е пипнато. Вместо това бизнесменът започна да търси клиенти за имота. От Община Стара Загора се опитаха да върнат “сърцето” на Аязмото на старозагорци чрез заменки със своя собственост, но апетитите на бизнесмена се оказаха твърди големи.
Представители на общинската администрация заявиха, че не са подновили строителното разрешително, тъй като то е в противоречие както с настроенията на гражданите, така и с историческото минало на Стара Загора. Според някои специалисти подновяването на документа не може да бъде отказано, но според други – има варианти за отказ. Още повече че според промените в ЗУТ в паркове и градини подобно строителство е недопустимо.
Още когато започнаха разрушителните работи, прокурор Петър Василев обяви, че има правна възможност сделката по приватизацията на имота (извършена чрез РМД) да бъде обявена за нищожна. За развалянето на подобни сделки няма давност, но бившият й собственик в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката, което се явява първоприемник на бившия Комитет по туризъм, трябва да заведе дело. От тогава до сега се смениха три правителства, но нито едно не събра куража за подобно дело.
Емил НИКОЛОВ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА НА В.”СТАРОЗАГОРСКИ НОВИНИ”: Припомняме, че навремето Методий Кусев е отказал лично на цар Фердинанд да му предостави парка за ловно стопанство, а залесяването на голия Ахмак баир е ставало с лични средства на митрополита и с къртовския труд на старозагорци. Пръстта за засаждането на изписваните от чужбина дървесни видове е носена с кошници и каруци. В ерата на демокрацията обаче финикийските знаци купиха и морала, и емоциите, и историята. А отрязаното парче от живата плът на Стара Загора вече се е превърнало в апотеоз на държавното безхаберие.
БЕЛЕЖКА НА STZAGORA.NET: Цяло ново поколение израсна с грозната гледка в сърцето на Аязмото. Хиляди млади старозагорци бяха лишени от прекрасния и обичан от всички ресторант на върха. Отдавна ги няма пролетните балове, няма ги сватбите, няма къде човек да се отбие за отдих сред тишината на кедрите. Останаха само хубавите спомени, които от година на година все повече избледняват като стара черно-бяла снимка.
Това повече не може да бъде търпяно. Какво още се чака? И колко ще се чака?
Дългогодишната патова ситуация няма да се реши с бездействие. Удължаването на агонията на парка надига люти отрови в кръвта на заралии всеки път, когато минат край високата ламаринена ограда.
Тази язва на върха, тази уродлива рожба на най-тъмните години на разграбване на общонародната собственост, е крайно време да бъде заличена. Но не с камбанен звън и анатема. Тези Божии оръжия, както историята сочи, не можаха да преборят Златния телец. Но кой знае… Усилието бе запомнено и няма начин един ден да не даде плода си.
Откакто стана белята с Аязмото, заралии показват, че са кротък народ и че могат много да търпят, преглъщайки яда си. Въпросът обаче е докъде им се простира границата на търпението. И какво ще се случи, ако тя бъде премината. Засега не знаем отговора на този въпрос. Дано да не дойде време да го разберем. Но буреносните облаци над Първия баир от ден на ден стават все по-черни.
-
Помня едно интервю на собственика на известния обект, май беше по Радио Стара Загора. В това интервю той изтъкна, че с резиденцията , която искал да изгради на върха, той искал да остави следа в развитието на Стара Загора. Ето на , вече я остави- голямя , кафява и миришеща. Независимо от останалите му “дела” с това ще го запомним независимо от парите му. Щом той така иска и действува…
В едно житие на св. Теодор Тирон, което се пази във Ватиканската библиотека, Стара Загора и изворът-аязмо се споменават на два пъти. Първия случай е чудото на св. Теодор изцелил сляпородената дъщеря на местния български феодал в навечерието на обявяването на православието като официална религи в Българската държава. Вторият е тайното свето кръщение на българския владетел Св. цар Борис-Михаил, за което няма научни доказателства. Известно е също така, че изворът-аязмо от древността е бил считан от тогавашните заралии за свято място, на което са се събирали от цялата околия християни – варили са се курбани и са се отслужвали молебени. И този събор се е случвал на деня на св. Теодор Тирон (Тодоровден), като този църковен празник е бил и своеобразен празник на нашия град.
Когато митр. Методий Кусев идва в Стара Загора и вижда в какво печално състояние е това свято място, тогава носещо позорното название Ахмак баир, решава че си заслужава да се превърнат тези голи камънаци в една чудна ботаническа градина. Като идеята му е да възроди района и да го превърне в място за поклонение – не само с местно, но и с национално и всеправославно значение. А на самия връх, където е Аязмото, да се изгради малък манастир, тъй като има достатъчно научни податки да се счита, че на това място през средновековието е съществувал такъв.
Дядо Методий успява да обедини и организира няколко заможни заралии в Благотворително дружество “Св. Йоан Милостиви”. Той и тези хора събират парите за изграждането на парка. Също така дядо Методий и това благотворително сдружение изграждат и малко лозаро-овощарско училилище в близост до самия парк. Парите за това начинание са идвали, обаче, основно от касата на Старозагорска епархия. За да се финансира това грандиозно предприятие, дядо Методий си позволява дори да ипотекира част от имотите на Мъглижкия манастир. Тъй като това се разкрива от Св. Синод, дядо Методий е отстранен от старозагорската катедра в продължение на 15 години (1905-1920). По тази причина идеята му за съграждане на манастир е останала неизпълнена.
= = = = = = =
Бележка на администратора: Г-н Белов, съжалявам, но другият Ви коментар няма да бъде публикуван. Ще цитирам само последния му абзац: “Сегашата полуразрушена сграда на бившия ресторант единствено би могла да се превърне в музей на живота и цялостното дело на дядо Методий, чиито принос в нашата история излиза от местното си значение. Значение, за което малцина старозагорци знаят…”
В непубликуваната част от въпросния Ваш коментар спрягате комунистите и съзряната от Вас идеологическа и антиклерикална роля на ресторанта на Аязмото. Но според мен това е доста пресилено и Вие политизирате излишно проблема. Помните ли, навремето Мирче Кришан имаше един скеч, в който героят му, каквато и тема да подхване, винаги така я извърташе, че я докарваше до краставицата, която съдържала 99% вода. Така и някои съвременни коментатори винаги стигат до тезата колко са им криви комунистите.
В случая говорим за 30-годишна традиция. Старозагорци са свикнали на това място да има ресторант. Един музей на Методи Кусев, какъвто предлагате, едва ли ще е най-полезното нещо точно там. Не се безпокойте, паметта на митрополита достатъчно се тачи в града – централният булевард, водещ към Аязмото, носи неговото име, а и старозагорци са му искрено признателни за чудесния парк. Лично аз, ако ме питате, не бих желал на върха да има събиращи праха на времето помещения със стари снимки по стените.
Мъката ни днес е другаде – че Аязмото стои окепазено вече много години. Подозирам, че на редовия заралия (за какъвто броя и себе си) му е безразлично кой точно ще вдигне отново ресторанта – Кълвача, Общината или някой друг. Въпросът е мястото да се благоустрои по възможно най-бързия начин. Защото ни писна да обикаляме ламарината, вместо да се радваме на красотите на парка.
Има отношение комунистическата идеология към дядо Методий и той към нея. Така че не сте прави като не ни давате възможност да прочетем коментара на г. Белов.
За тази връзка, която е съдбоностна за него, може много да се пише.
А вместо ресторант, там трябва да има растителност и малко заведение с посетителски център и зала за прожекции, както и сувенирен щанд, както е в Швейцария на такива места.
ами да осъдят тоя който му го е продал или дал разрешение мълчаливо или не