“Климатгейт” или как изпуши “Глобалното затопляне”

Ст.н.с. д-р Борис КОМИТОВ

На 17 ноември 2009 г. в резултат на хакерска атака срещу сървъра на Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия в гр. Норич е изтеглено огромно количество информация (около 160 мегабайта), пазена до този момент в най-дълбока тайна – общо около 4000 документа. От тях 1079 са писма в електронната поща (имейли). От останалите близо 3000 документа значителна част са компютърни програми в оригинален (“сорс”) код, написани на езика FORTRAN.

Данните са източени от компютър в Турция. Много скоро след това в сайта на “Real Climat” – блог на учени-климатолози, поддържащи теорията за антропогенното затопляне, се появява линк към файла “FOIA.ZIP”, съдържащ “хакнатата” информация с коментар “Чудото се случи!”

Администраторът е в паника, незабавно изтрива линка и изключва сървъра. Британските климатолози от Норич веднага са уведомени за изтичането на информацията. Още същия ден обаче въпросният линк се появява и в блога “Climate Audit”. Той е поддържан от Стив Мак’Интайр – канадски изследовател, който от няколко години върви по следите на фактите, свързани с “антропогенното глобално затопляне” и се съмнява в тяхната достоверност.

Главният удар започва два дни по-късно от сървър в гр.Томск (Русия, Сибир). Оттам хакнатата информация е изпратена на стотици адреси по целия Интернет. Така започва “Климатгейт”, който е със сигурност един от най-големите скандали в историята на науката.

От анализа на имейлите излиза, че учените от Отдела за климатични изследвания на университета в Норич, ръководен от доктор Фил Джоунс, заедно с колегите си от Центъра за изследване на земните системи към Пенсилванския университет в САЩ начело с проф. Майкъл Ман и други учени от Европа и Северна Америка в продължение на близо 13 години систематично са фалшифицирали представените в различни доклади и научни статии данни и изводи за климата на Земята през последните 2000 години.

Целта е била да се представи съвременният относително топъл климат като уникално явление в рамките на посочения период, причинено от човешката дейност.

Идеята за това как да се направи манипулацията е на Майкъл Ман. Тя е от края на 90-те години. Той се занимава с дендрохронология, т.е. с реконструкция на климата в миналото чрез изучаване на вариациите в ширините на годишните кръгове на вековни дървета. Чрез манипулации в математическите процедури за обработка на данните ръководените от Ман специалисти са подменяли истинските данни с нагласени по две основни насоки.

Първата от тях е да се прикрият следите за периоди с много топъл климат в прединдустриалната епоха. Преди всичко това се отнася до Средновековния температурен максимум. Това е периодът между 8-ми и 12-ти век – общо около 500 години. Става въпрос за продължителна епоха на много по-топъл климат от съвременния. Температурите в Северното полукълбо са били с около 1 градус по-високи от съвременните.

По това време Северният Атлантически океан е бил почти свободен от ледове. Това много е улеснило викингите в морските им експедиции в тази част на света. Около 860-та година те пристигат в Исландия и я колонизират. Само 15 години по-късно отряд викинги под предводителството на Хунбьорн, тръгвайки от Исландия в западна посока, достига до нисък бряг, покрит с буйна тревиста и храстова растителност. Викингите били поразени и много приятно изненадани от гледката. Нарекли новооткритата земя “Зелена страна” (Грюнланд) – днешната Гренландия. Към новооткритата страна се насочили много скандинавски колонисти. През XII век европейскто население на острова било вече около 12 000 души, т.е. близо два пъти повече, отколкото днес.

Към 1200-та година обаче климатът започнал бързо да застудява. Ледниците започнали да настъпват. Животът в Гренландия станал толкова труден, че през 1461 година кралят на Дания и Норвегия решил да евакуира оттам всички европейски заселници. Започнал т.нар. “Малък ледников период” – много студена епоха, която продължила чак до началото на 18-ти век.

За Средновековния температурен максимум има много факти – от исторически, писмени документи и от наблюдение на редица естествени признаци – годишни кръгове на дърветата, данни за растежа на пещерните образувания, следите от движението на високопланинските ледници в миналото и др. Той много ясно може да бъде проследен по анализа на писмените източници от времето на Първата българска държава и периода на византийското владичество.

В края на 60-те години двама геолози – Дентън и Карлен, изследвайки движението на планинските ледници през последните хилядолетия открили, че Средновековният температурен максимум и Малкият ледников период съвсем не са изолирани събития. Оказало се, че тези явления се повтарят на всеки 2200-2400 години. Събития като Средновековния максимум е имало няколко през последните 11 000 години след последния Велик ледников период, наречен Вюрмски, и винаги те са били последвани от “малки ледникови периоди”!

Двадесетина години след откритието на Дентън и Карлен се разбрало и каква е причината за този мощен климатичен цикъл – оказало се, че колебания с подобна продължителност се проявяват и на Слънцето. Това е причината както за значителни промени в нивото на неговата светимост, така и за свързаните с него промени в нивото на лъчението от далечния космос – така наречените галактични космически лъчи. И двата фактора са тясно свързани помежду си и влияят много сериозно върху състоянието на климата на Земята и другите планети от Слънчевата система.

За учените, привърженици на “антропогенното глобално затопляне”, обаче Средновековният температурен максимум е трън в очите. Той е доказателство, че климатът на Земята може да се затопля по причини, които не са свързани с човешката дейност. През Средновековието тя е била несравнимо по-малка по мащаб в сравнение с днес и следователно не би могла да причини топлия климат тогава.

Ето защо Майкъл Ман и компания решават, че следите за това събитие трябва да изчезнат от данните за годишните кръгове от дърветата, с които те работят. И започват да публикуват статии и да правят доклади, където представят “коригираните” си данни. В тях Средновековният максимум не личи, средните температури на Земята са представени като почти постоянна величина от “Рождество Христово” до около 1850 година, когато те стремително тръгват нагоре.

Този сценарий, който всъщност представлява фалшификация на климатичната история на Земята за последните 2000 години, е получил популярното название “Хокеен стик” заради специфичната форма на графиката на температурите. Въпреки крещящото противоречие с реалните данни точно този модел е възприет като отправна точка в т.нар. Международен панел за промените на климата (IPCC – International Panel of Climate Changes). Той е в основата на вземането на политически решения, свързани с климата в ООН и ЕС.

Прословутата фалшива графика на температурите през вековете с формата на хокеен стик, получила от това и името си (http://www.cse.unsw.edu.au/~lambert/parody/tcs) А ето на графиката по-долу и правилните данни за температурата от 1 до 1979 година, публикувана в сп. “Нейчър”. От нея ясно се вижда, че затопляне на климата като сегашното е имало и през Средните векове (тъкмо това е скрито в горната графика “Хокеен стик”). А тогава не е съществувало днешното замърсяване на атмосферата с парникови газове. Извод: няма глобално затопляне, причинено от човешката дейност. Нулата е средната температура в наше време.

-

Втората важна насока на манипулацията е свързана с последните десетина години. Всъщност учените от Норич и Пенсилвания прикриват в своите официално изразени становища пред обществеността и политическия елит факта, че затоплянето на климата е достигнало своя максимум около 1998-2000-та година. През следващите години то е спряло в Северното полукълбо, а в Южното дори има и осезателно захлаждане. Това много добре личи в данните от спътниковите наблюдения, които се провеждат непрекъснато от 1978 годдина насам.

В имейлите до и от Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия се съдържат дискусии между Ман и Джоунс и техните сътрудници относно това, как да се обработват климатичните данни от всякакъв род, за да се обоснове твърдението, че съвременното затопляне няма аналог в миналото.

Ето например извадка от имейл на Фил Джоунс до адресант в Пенсилвания от 16 ноември 1999 година: “…Приложих “нейчърския” трик на Майк (става въпрос за публикувани анализи на Майкъл Ман в статия в списание “Нейчър” от 1998-а, б.а.) и добавих допълнителни стойности към всички редици от данни за последните 20 години (т.е. след 1980-та), както и трика на Кийт върху данните от 1961-ва насам, за да скрия спада…”

Става въпрос за някои редици данни за годишни кръгове на дървета, от които не личи затопляне, а застудяване на климата в съответните райони след 1960-та година. Резултатите със споменатите два “трика” са представени от Джоунс в официален доклад до Световната метеорологична организация със седалище в Женева.

Не малка част от кореспонденцията е посветена на това как да се борят с учените-скептици, как да бъдат подменяни или укривани за свободен достъп климатичните данни, как да се прави бойкот на научни списания, които проявяват дори и най-малки резерви към теорията за глобалното затопляне. Доказателства за това, че данните са били подменяни или просто игнорирани при провежданите анализи, дават публикуваните в Интернет компютърни програми и съдържащите се в тях коментарни редове.

Скандалът засега се вихри основно в научните среди. В САЩ и Великобритания започнаха разследвания в двете споменати научни звена и водещите изследователи в тях. Д-р Фил Джоунс подаде оставка като ръководител на Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия. В не по-добра позиция е и Майкъл Ман от другата страна на океана. Спрягани са също Кийт Брифа (палеоклиматолог, сътрудник на Джоунс) и Реймънд Брадли – сътрудник на Ман.

В скандала са забъркани и имената на редица учени от Германия, Великобритания и САЩ. Въпрос на време е обаче той да завърти и “зелени” политици. Резултатите и твърденията на Ман и Джоунс, както и съхраняваните в ръководените от тях звена климатични данни са от изключителна важност за Международния климатичен панел IPCC.

Може да се каже, че именно “Климатгейт” е събитието, което торпилира конференцията в Копенхаген. Колкото и да се стремят да омаловажат този факт учените и политиците “затоплисти”, а поддържаните от тях медии да се опитват да го подминават с мълчание, вече е включен хронометърът за обратно броене за теорията за антропогенното затопляне на климата. Въпрос на време е тя да се сгромоляса. Но не “Климатгейт” ще е главната причина за това, а реалният ход на климатичните промени – те са по посока на застудяване и причината за това са протичащите в Слънцето процеси.

Серията от студени зими през последните години в много части на света (Северна Америка, Южна Африка, Сибир, Китай, Индия, а и очевидното застудяване на климата в Европа от 2007 г. насам) подкопават вярата в “глобалното затопляне.”

Една чудесна с пригледността си графика на Евгений Борисенков ни ориентира в температурните вариации за последните 23 000 години (изгладени данни). Мувингът изважда наяве 2200-2400-годишни цикли. Нулевото ниво е в наше време  (по-точно 1940 г.).

- – - – - – -

Някой би попитал: “Че какво толкова ще се случи, ако климатът стане по-студен? Нали глобалното затопляне, което е по-лошото явление, ще спре?” Нещата обаче никак не изглеждат розови, нещо повече – това дори е по-тежкият вариант. Защото застудяването на климата означава много неща, за които съвременното общество никак не е подготвено – по-слаби селскостопански реколти и по-високи цени на храните в Европа и Северна Америка, недостиг на електроенергия и високи цени на енергоносителите. И като резултат – рязко спадане на жизнения стандарт в целия западен свят и много мощно задълбочаване на световната икономическа криза, опасно повишаване на градуса на политическото и военно напрежение по света.

Анализът на връзките “климат-общество” сочат, че всички големи държави и велики цивилизации са загивали точно в периодите на преход от топъл към студен климат поради неспособност да реагират адекватно на промените в околната среда. Тогава те са ставали жертва на продоволствения недоимък, на епидемии и чужди нашественици, с които държавният и военният им апарат не е бил в състояние да се справи.

Преодоляването на проблемите в нашия случай минава през мерки като възстановяване на индустриалното производство, преимуществено развитие на топло- и ядрената енергетика, осигурявване на надежден достъп до нефт и газ, развитие на ядрени технологии от ново поколение, какъвто е управляемият термоядрен синтез, нова политика в областта на науката и образованието с акцент върху естествените и техническите науки, възстановяване на отбранителния потенциал, който адекватно да реагира на новите военно-политически заплахи.

На много по-високи изисквания ще трябва да отговарят и службите за борба с бедствията и авариите. Тежката ситуация, в която изпадна по-голямата част на Европа и САЩ в течение на няколко много студени дни през декмври 2009 г. ясно показа до каква степен европейците всъщност не са подготвени за по-студен климат.

Графиката на Дансгаард/Шьонвийзе за средните приземни температури в северното полукълбо през последните 11 хиляди години. С “R” е отбелязан т.нар. “Римски максимум” – затоплянето по време на Римската империя (аналог на Модерното глобално затопляне в 2200-2400 годишния цикъл), а с “Н” – застудяването по време на Великото преселение на народите през IV-VII век.

- – - – - – -

Съвсем естествен е обаче въпросът как се стигна дотам, една доста многобройна група недобросъвестни учени да манипулира света в продължение на почти 30 години? И какъв мотив са имали да го правят? Очевидно някои среди здраво са им плащали за това и са разпъвали чадър над тях.

Факт е, че Ман, Джоунс и хората около тях са имали изключителната привилегия да публикуват в престижни научни списания като “Нейчър”, “Джърнъл ъф джиофизикъл рисърч” без техните статии, основани на манипулации с данни да бъдат рецензирани. А това е абсолютно задължително в такива случаи. В същото време редколегиите на тези списания се стремят по всякакъв начин да не дават достъп на авторите, които застъпват други позиции, дори и ако в тях има и минимална критика и резерви към “затоплистките” идеи.

Всичко започва в края на 60-те и началото на 70-те години на 20-и век, когато три групи хора с доста различни интереси се обединяват около една обща кауза. Това е времето, когато космическите изследвания и знанията за телата в Слънчевата система започват да се развиват изключително бурно. Натрупват се и много факти за влиянието на Слънцето върху различни процеси на Земята. Много изследователи започват да се интересуват и от това, как слънчевата активност влияе върху метеорологичните процеси и климата.

Космическите изследвания, модерните методи за наблюдение на Слънцето и околоземния космос са на път да дадат големи възможности за това. Ситуацията обаче не е по вкуса на голяма част от метеоролозите и климатолозите. От чисто професионална ревност те се страхуват, че тяхната научна област ще изгуби своята самостоятелност и ще стане зависима от космическата физика и слънчевата астрономия. Тези техни страхове личат много ясно от различни изказвания на водещи климатолози и метеоролози по това време.

Приблизително по същото време т.нар. “Римски клуб” започва да развива идеите си за “устойчиво развитие”. Те са свързани с ограничаване на демографския ръст, на икономическия растеж и научно-техническия прогрес, с приоритетно развитие на хуманитарното образование, развитие на нискоефективните технологии за получаване на енергия от т.нар. “възобновяеми източници” вместо “опасната” ядрена енергетика и т.н.

Всичко това – в името на запазване на природната среда и ресурсите на Земята, но зад него всъщност стои стремеж за увековечаване на статуквото, което облагодетелства тези кръгове. За да се прокарат обаче подобни идеи в обществото е необходима добре аргументирана теория за промените в околната среда, която да акцентира върху вредното въздействие върху нея от разрастващата се човешка дейност.

Много важно условие е в тази теория да се наблегне на ролята на човешкия фактор за промените в природната среда, а всички останали фактори и особено външните за Земята да се разглеждат като второстеренни и дори пренебрежими. Голямата цел – съхранението на Земята за идните поколения – допуска всякакви средства, дори и ако въпросната теория пренебрегва важни факти и се прибягва до фалшификации.

В началото на 70-те години хипи-движението на Запад е вече във фаза на упадък. Неговите главни представители търсят ново поле за изява и я намират в специфична политическа форма – “зелените” движения и “Ню Ейдж”. И така към 1974-1975 година се оформя “троен” съюз, в който всеки от участниците поема своята роля: от глобалистичния “Римски клуб” – поръчката и финансовото осигуряване, от Световната метеорологична организация – подходящата “научна теория” и борба с конкурентните идеи, а от “зелените” движения – борбата за каузата с политически средства.

Ето и част от хронологията: През 1974 година политологът Макс Каплан издига идеята за създаване на световно демократично правителство, което да се бори с “антропогенното глобално затопляне”. Интересното в случая е, че точно тогава климатът се намира във фаза на относително и краткосрочно захлаждане.

През 1975 година на свой конгрес Световната метеорологична организация взема решение да се забрани изнасянето на научни доклади, свързани с влиянието на Слънцето върху климата, както и да не се допускат статии в тази област в научните списания, свързани с организацията. След това започват мерки за ограничаване на достъпа до климатични данни в различни страни по света.

В България до 1982-1983 година климатичните данни се събират и издават в специални ежегодници от Главното управление по хидрология и метеорология към БАН. По това време те бяха на разположение на всички организации или частни лица в съответните окръжни хидрометеорологични бюра. След 1983 година издаването на годишниците е прекратено, а впоследствие свободният достъп до данните е практически напълно забранен. Закупуването на данните е възможно само в много ограничени обеми и е на нереалистично високи цени. Ограничението е в сила включително и за научните звена, които са в системата на БАН. Подобно е положението и почти навсякъде по света.

Така, без петна, изглеждаше Слънцето почти през цялата 2009 година. Ниската слънчева активност е характерна за периодите на глобално захлаждане. Снимки от спътника SOHO, в сайта на орбиталната обсерватория ТЕСИС.

Втората снимка показва как е изглеждало Слънцето в период на висока активност в предишен период.

През 1998 година двама американски учени – Дъглас Хойт и Кенет Шатън, успяват въз основа на анализ на огромно количество наблюдения (около 480 000 на брой) да възстановят хода на слънчевата активност между 1610 и 1995 година. Всички астрономи и геофизици са единодушни, че новата редица от данни описва много по-точно процесите на Слънцето и особено тези, които влияят най-силно върху Земята.

От тяхното изследване много ясно се вижда, че периодът на най-ниска активност през втората половина на XVII век съвпада с последния “малък ледникков период”, а втората половина на ХХ век съответства на свръхвекови слънчев максимум. Въпреки изключително радушния прием сред ползвателите на тази информация (а може би точно поради това), финансирането на проекта на Хойт и Шатън не е продължено за периода след 1995 година.

На тази графика от сайта на “ТЕСИС” (http://www.tesis.lebedev.ru/) е изобразено дъното на слънчевата активност, достигнато през последните две години. Забележете, че максимумът на активността на радиоизлъчването (червената линия – по вертикалната скала) обикновено достига до 200 х 10-22 W/Hz, с пикове до 300-500 х 10-22 W/Hz, докато в момента е едва около 70 х 10-22 W/Hz. Жълтата хистограма показва изменението на площта на слънчевите петна в условни единици.

- – - – - – -

И тъкмо когато “затоплистите” предвкусваха своя триумф в Копенхаген, дойде този “Климатгейт”. За пореден път краката на лъжата се оказаха къси. Това беше новина за обществеността, но за това, че скандалът се “печеше”, работещите по темата изследователи знаеха от няколко години (авторът – от 2007 г).

Сега въпросът е какво ще се случи оттук нататък. Ситуацията е много деликатна. Дотук в “затоплистката” идея бяха вложени огромни пари и очаквания. Би било много трудно за нейните поддържници да тръгнат назад – освен авторитета на група учени под прицел е и рейтингът на водещи научни списания и международни научни организации.

Скандалът е доказателство за много сериозна корупция в международните научни среди. Въпреки че на пръв поглед една група пренебрегвани досега учени взема реванш над друга група, които са били привилегировани, реално скандалът бие по авторитета на цялата наука в очите на обществеността. На тази идея заложиха престижа си отделни политици и цели институции като ООН и ЕС. Сериозно е накърнен престижът на Нобеловата награда за мир, а и на норвежкия парламент, който присъжда тази награда.

Отворен беше фондов пазар за търговия с квоти за въглеродни емисии, който сега изпадна в криза. Природните процеси обаче не следват човешките желания и както винаги досега е ставало, те отново ще бъдат коректив на нашите възгледи и поведение. Това се отнася и до “затоплистите”. Те сигурно ще се опитат на първо време да заемат по-изчаквателна позиция и вероятно ще пожертват няколко свои важни фигури в научните среди като Майкъл Ман, Фил Джоунс и Кийт Брифа, постепенно ще свият и пропагандата си в медиите. И ще се надяват, че поведението на климата ще се обърне отново в тяхна полза. Тъй като не очаквам обаче това да се случи, то по-вероятно е след десетина години сегашните “затоплисти” да поведат борба срещу “глобалното застудяване”…

- – - – - – -

P.S.: Неотдавна (декември 2009 г.) руски изследователи от Института за икономически анализ публикуваха своя проверка, озаглавена “Как се прави затопляне. Случаят с Русия”. В нея те показват как Отделът за климатични изследвания в Норич е ползвал само данните от 121 подбрани метеорологични станции на територията на Русия (т.е. 25,4% от всичките 476 станции). Повечето станции са останали извън калкулацията по една много проста причина – данните им като цяло не са показвали очевиден тренд към затопляне през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. “Ако в Норич са обработвали климатичните данни и от други части на света като руските данни, то неизбежната корекция на разчета на глобалната температура и нейните изменения в ХХ век може да се окаже доста сериозна”, заключават авторите на анализа.

Изменението на СО2 и температурите през последните 8 години – вижда се, че връзката е обратна, температурата не само че не следва СО2, а дори намалява сериозно, особено през 2008 и 2009 година.

P.P.S.:

Плодовете на “глобалното затопляне” – така изглеждаше регулирано градско кръстовище в щата Минесота на 14 януари 2009 година. На този ден сутрешните температури в северните части на САЩ достигнаха минус 52 градуса по Целзий.

________________

spodelime.com

64 коментари on ““Климатгейт” или как изпуши “Глобалното затопляне””

  • ba_ra_ba wrote on 21 януари, 2010, 0:28

    Перфектен анализ. Благодаря, г-н Комитов!

  • Ивайло Лазаров wrote on 21 януари, 2010, 15:33

    Т.нар. “Средновековен темпертурен максимум” е една твърде оспорима хипотезка, която съответно представлява доста рехав аргумент, за да ми бъде “трън в очите”, ако река да бъда “затоплист”. Изчезналите данни от сървъри сами по себе си не оневиняват антизатоплистите, понеже и сред тях навярно има крадци и заинтересовани подобни данни да се потулят, за да обвинят противниците си.

    Интересувам се от метеорология и климат, поне като любител… Трендът на повишението на температурите през последните 12 години не само у нас, но и в цяла Европа, и в Русия, бележи рязък ръст. През последните 3 години например над 75% от месеците са с аномално високи средни температури.

    Прочетох откровени нелепици за потулване на фактите относно метеорологични данни от 60-те години на миналия век насам. Познавам доктори по климатология, които моментално биха се изсмяли на подобни изсмукани от пръстите си твърдения, понеже си написаха дисертациите, ползвайки именно Годишниците на НИМХ при БАН. Никакви забрани – широк достъп до литература и сайтове по темата за времето и климата! Тенденциите отчитат – климатът на Земята, и в частност на България, прогресивно се затопля! Някои изключеня не отменят правилото. Наблюдаеми явления: изместен към по-ранни дати (с до 20 дена преждевременно) вегетационен период, по-краткотрайно снегозадържане в планинските райони, частично до пълно стопяване на ледници в Алпите, Андите и Хималаите, увеличаване количеството на валежите в Европа, ръст на климатични аномалии, странни миграции или липса на такива на редица видове прелетни птици, несъответстващи на добрата стара традиция, включително масово зимуване на щъркели у нас през настоящата зима и пр., и пр.

    Що се отнася до антропогенното влияние върху метеорологичните и климатични процеси, приемането или отхвърлянето му зависи от методологията. Налице е парадигма на т.нар. “ноосферисти” (Вернадски, Теяр дьо Шарден и сие), която не се абстрахира от човешката отговорност върху всяка една възможна дейност, респективно и измеримост. Човек сам избира мярата си върху средата, въздейства й, прави я човекоразмерна и този факт не може лекомислено да се игнорира. Човек е господар на дейността си, той е в състояние невъзстановимо да промени определен географски ландшафт, а заедно с това – и климатичните му характеристики. Той влияе както чрез практическата си дейност, така и с мислите, чувствата и настроенията си. Обратно на това становище стоят т.нар. емпирични обективисти, които приемат природата за “свят в себе си”, нещо поначало недокосваемо от разума и човешката дейност. Подобно абстрахиране в постмодерните времена днес звучи по-скоро несериозно и безотговорно. Това е бягство от отговорност преди всичко на епистемологично и методологично ниво; а в крайна сметка ние сме отговорни най-вече за това, какъв парадигмален и ценностен модел на обяснителните си концепции ще изберем. А какво пък остава за индустриалните ни (техногенни) въздействия върху природната и гражданска среда, които са брутални… и които не могат просто така с едно нищо и никакво изследователско абстрахиране или игнориране да бъдат редуцирани до нищото, а тъкмо напротив – техните негативи все някъде следва да се натрупват, и все някой би следвало да “поема удара”.

    Неотчетеното от науката противодействие откъм средата, условията, мислите и чувствата на противостоящи субекти все още не означава, че такова не е налице. За съжаление науката, и по-специално избирателността на методите и средствата й за обяснение и оценка на въздействията, си остава само един възможен начин да погледнем на безкрайната мистерия, която представлява всичко около нас. Днешният човек на разума е длъжен да постави субектовите въздействия още в началото на изследването си, а не просто да ги низвергва, понеже именно субектът е избиращият, активният, въздействащият спрямо една среда, която също ни влияе, поддържайки жива и динамична една в крайна сметка тотална субект-обектна корелация на биващото.

  • Борис Комитов wrote on 21 януари, 2010, 19:53

    Г-н Лазаров,

    Защо категорично считам, че Слънцето, а не нещо друго, е основният климатоопределящ фактор в къси геоложки и исторически мащаби (и през последните 30 години също!), в момента няма да коментирам. На това са посветени 3 книги и една научно-популярна статия. Всичките без едната книга можете да изтеглите свободно от сайта ми и по-точно от страницата:

    http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.htm

    Тук ще нахвърля някои бележки, които в момента считам за важни:

    1. За промените на климата в миналото (поне в исторически времеви мащаби) трябва да се съди не само от палеоклиматични геоложки и дендрохроноложки данни, но също и от исторически сведения , вкл. археологически и писмени – средновековните хронисти и най-малка представа са нямали какви дебати за климата имаме днес. И са писали общо взето едни и същи неща за едни и същи времена. Средновековният максимум е реално явление, продукт на цикличен процес. При това не е само Гренландия, той личи и в миграциите на народите от Крайния север, а самият 2200-2400 годишен климатичен цикъл в крайна сметка личи и в цикличността на “великите преселения на народите”, както и на другите по-малки такива. Те не са продукт на хрумване и амбиция от страна на водачите на съответните племена и народи, а са следствие от желязна потребност – недостиг на ресурси и главно на прехрана и вода поради променени климаттични условия. Винаги протичат в поссока от райони с висок демографски излишък към райони с по-добри условия, но намиращи се в състояние на демографски спад. Защо и как- вижте в “Циклите на Слънцето, климата и цивилизацията”…НЕ човекът с поведението си влияе върху природата , ТОЧНО ОБРАТНО – човешкото поведение (индивидуално и особено масовото) е ФУНКЦИЯ на промените в околната среда, и най-вече на климата. Ние зависим от природата , не тя от нас. Големите кризи в историята са възниквали тъкмо тогава, когато достигнатият размер на човешката популация не е можел повече да се задоволява на достигнатия до момента стандарт на живот и при съответното ниво на технологиите и то ВИНАГИ ПРИ ВЛОШАВАНЕ (застудяване или засушаване) на климата. За севрните народи факторът е бил винаги застудяването, а за народите от Централна Азия и високопланинските райони на Андите застудяването е било ввинаги съпроводено и със засушаване. Така че историческите процеси и най-вече цикличността на миграционните вълни са дори най-категоричният индикатор за промените на климата в миналото, за разлика от данните за дърветата там Майкъл Ман не може да “бърка” – няма как! Какви са доказателствата, че тези процеси са свързани със Слънцето – можете да прочетете. За да приключа с този въпрос в този коментар само ще посоча още, че демографските процеси през последните 2000 години следват промените на Слънцето и климата – при това, забележете, високите нива на слънчевата активност са свързани не само с по-топъл климат, но и с по-голяма човешка популация. Последните 150 години пък са драстичен пример и за първото, и за второто, и за третото!!!… Т.е. никак не се връзва с твърдението, че по-топлият климат е по-зле за хората, както се опитват да ни внушат. Обяснение мога да дам, но в момента искам да обърна внимание и на някои други неща!

    2. По отношение на популярната представа обаче за Средновековния максимум аз имам само едно разграничение – в планетарен мащаб той се е състоял основно между 8 и 10 век, след 1000-та година в по-голямата част на Евразия и Америка започва доста бързо захлаждане, а Западна Европа и Северният Атлантик са били последни обхванати от този процес, реално там то е започнало около 12-ти век. Слънчевият двувекови минимум на Оорт през XI век е причината за рязко застудяване на климата в Северна, Североизточна Европа и Централна Азия – резултатът е, че кучешкият студ подгонва маса племена към Средиземноморието и Британия. Гонените от студа нормани победили “туземците” от все още топлата Британия, печенезите пробили византийската отбрана на Дунава, а турците от изток им отнели почти цялата Мала Азия. Но това е само един пример, а последните 5000 години писана история гъмжат от такива събития. Да се отрича Средновековният максимум е крайно несериозно, това е все едно като Фоменко да отричаме, че Римската империя е съществувала!

    3 Синхронният ход на климатичните промени на Земята и Марс – за периода от 1977 до 1999 година Марс се е затоплил с около 0.6 градуса, това показват данните от анализа на промените в неговата отражателна способност. За сравнение на Земята затоплянето през този период е около 0.4 градуса. Явно за затоплянето на Марс не са виновни нито марсианците, нито техните крави! И тук веднага трябва да се запитаме коя би била общата причина за синхронен ход на климата на двете планети!… Спирам се най-вече на Марс, защото е планета от земен тип, оставям настрана, че подобно явление се наблюдават почти при всички тела в Слънчевата система, които имат атмосфера.

    4. Затоплянето в климата е преустановено в планетарен мащаб около 2000-та година. 1998 година е абсолютният максимум на затоплянето – най-топлата за последните 800-1000 години, т.е. след Средновековния максимум. Това беше годината, в която в Кьолн и Копенхаген измериха 38 градуса! Сравнете тези стойности с температурите в Западна и Северна Европа от последните 3 години и ще видите за какво става дума. За България обаче, по полуколичествени мои оценки най-топла е 2000-та година – много горещо лято, почти месец-месец и половина с температури около и над 40 градуса, както и много топла есен след това. За сравнение през периода 2007-2008 година също има дни с температури около и над 40 градуса, но те са отделни изолирани дни или къси периоди – никога такъв период не е прродължавал повече от 7-10 дни за разлика от 2000-та година. След 2000-та година и особено след 2006-та има спад – през 2008 с около 0.15 градуса спрямо 2000-та в планетарен мащаб – от спътниковите данни, както и от “чисти” метеорологични станции, т.е. такива, в които измерванията са се провеждали коректно и не са се намирали например в близост до климатици, до асфалт и т.н. От друга страна застудяването на зимите в големи части от света е факт – цяла Евразия, Северна Америка, Австралия, Южна Африка. В момента тук, на Балкканския полуостров, засега минаваме между капките – заради специфичните циркулационни условия, но това също ще приключи – до 2012 година (когато е следващият слънчев 11-годишен максимум) със сигурност.

    5. България щяла да опустинее – абсолютна спекулация! Още през 80-те години въз основа на много мащабно проучване върху данни от 73 станции за 80 години, което проведохме тук, в Стара Загора, в Базовата обсерватория, знаем за твърдо установен 20-22 годишен цикъл във валежните условия, особено добре изразен в Южна България, но се чувства и в Северна в отделни пунктове. Причина – влияние на слънчевия 20-22 годишен цикъл върху динамиката на Исландския минимум, а оттам и върху честотата на появата на средиземноморски циклони. Цикли с по-голяма продължителност, влияещи върху същите явления, са 60, 115-120 и 200-210 годишни – също слънчево обусловени, това се вижда от дендрохронологичните данни, а също така и като добавихме данни от измервания за периода до 1994 година. Засушаването след 1980 година бе прогнозирано на основата на тези резултати. Големите летни валежи през периода 2002-2005 също са свързани с това, последвалото засушаване – също. Промяна – след 2012 година, еруптивната активност на Слънцето от новия слънчев 11-годишен цикъл (No 24) ще я донесе.

    6. За достъпа до климатичните данни – между 1984 и 2007 година това, за което съм писал, е факт и съм го изпитал на гърба си и аз, и много други хора, които са се интересували от тези данни. Ако има някаква промяна, тя е отскоро – дано да сте прав!

    7. Представата на затоплистите за влиянието на Слънцето върху климата е силно опростена – това влияние не се свежда само до вариации на светимостта. На практика на Слънцето протичат поне 4 вида процеси, които оказват различно физическо въздействие върху земната атмосфера. Ако увеличената светимост води до затопляне, то големият брой от най-мощните еруптивни процеси води до застудяване. В книга 2 и статията след нея съм описал как и защо. Ако се интересувате, мога да посоча и научни статии.

    8. Човешката дейност освен че е незначителен, е и нееднопосочен фактор – отделянето на SO2 при различни производства стимулира образуването на аерозоли и облачност, особено при високи нива на галактичните космически лъчи (т.е. при слънчеви минимуми), а това води до охлаждане на климата. И все пак ефектът от вулканите е несравнимо по-голям – вижте спътниковите данни и ще се убедите.

    9. Освен че приносът на СО2 в енергийния баланс на земната атмосфера е незначителен (някои се опитват да дават не на място примери с Венера, но поне засега няма да коментирам), в действителност един сериозен източник за неговото поглъщане не е известен, знае се само, че има такъв и неговият принос е около 40%!
    През 2009 година беше изстрелян специален спътник (ОСО -Orbital Carbon Observatory). За съжаление – неуспешен старт!

    10. Прочетох около 60 от въпросните имейли – много, много жалка и недостойна история. Мисля че те са достатъчни да имам твърдо мнение по въпроса. Всъщност – за мен това не беше новина.

  • Антон Тенев wrote on 22 януари, 2010, 8:56

    Невъзможноста на климатолозите да дадат точен отговор на въпроса стопля ли се или се застудява Земята и дали това е резултат от човешката дейност или не, ни дава право да ги наредим в редичката на онези “меки науки” социология, психология, сексология, екология и всички други логии, които явно нямат друго приложение освен да забавляват човечеството.

  • Пламен Христов wrote on 22 януари, 2010, 10:35

    Господа,
    не забравяйте, че тук не става въпрос само за това дали съществува Средновековният максимум или не – трудове и книги колкото щеш. Тук става въпорос за това, че са откраднати документи от жизнено важно значение, както за Земята и хората, така и за тези популистични метеоролози, които са злоупотребили с положението си. Документи, които крият в себе си истината, такава каквато ние не знаем. В статията се питат защо са ни лъгали тези хора? Ами просто, защото глобалното затопляне се превърна в още една брънка, която се отделя от бюджета на всяка по-съвременна държавица. И къде отиват тези пари? За борба с климатичните промени независимо дали говорим за затопляне или (не дай Боже) застудяване? Съмнявам се, че отиват там. Защото такъв един процес е необратим. Не можем да накараме слънцето да грее по-силно или по-слабо. То е главният фактор. Трябва да се съсредоточим в това НИЕ хората да успеем да оцелеем независимо от обрата на климата. НИЕ и нашите деца да имат шанса да продължат да стъпват и живеят на тази Земя. 
    Моето лично разочарование е огромно. Още веднъж се потвърди мнението ми за метеоролозите! 

  • Борис Комитов wrote on 22 януари, 2010, 15:12

    И така, “мека наука” ли е климатологията? Не би трябвало – нейната фактология почива на измервания (инструментални метеорологични данни, дендрохронологични, геоложки, измервания и анализ на радиоизотопи, спътникови наблюдения на различни атмосферни показатели и т.н.), освен това широко се прилагат модерни статистически методи и физически числени модели. Проблемът обаче идва от намесата на политиците – именно те нахлуха със своите “предпочитания” в тази област като прасета в бостан, чрез финансови и медийни лостове се опитват да създадат “научен консенсус” и обществени нагласи по въпроса и фактически да пречат на изследователите с различин възгледи нормално да работят и дискутират по въпроса. Някои от тях в момента извличат полза от конформистката си позиция. Вредата обаче би била дългосрочна и за тях самите, но най вече за тези, които в момента се разхождат прави под масата. И никак няма да е забавно!

  • Ивайло Лазаров wrote on 24 януари, 2010, 12:55

    Уважаеми д-р Комитов, благодаря за отговора Ви! Уважавам правото ви да представите своето тълкуване, гарнирано с доста подробни данни! В моето експозе вече специално изтъкнах, че проблемът, който разнищвате, е преди всичко въпрос на методологичен избор на парадигма за интерпретация, и едва след това въпрос на “фактология”. А щом е намесен субективен (респ. човешки) избор, отчитаме на първо място ценностна доминанта в интерпретациите и едва след това идат претенциите за “твърдост” на научната аргументация и “неоспоримост” на фактологиите.

  • Борис Комитов wrote on 24 януари, 2010, 18:15

    За парадигмата и субективизма в науката : За разлика от “меките науки” / почти всички хуманитарни науки/ естествените науки се базират на количествен анализ и на физическите принципи, методи и закони. Това, че стъпват на физическа основа и широко ползват математически методи дава сериозно предимство на естествените пред “меките науки” /много ми хареса този термин! / по отношение на избора на по-добра парадигма и елиминиране на субективния елемент. Става въпрос за “апарата на следствията”- нещо-то, което прави физиката “по-наука” от всички останали.
    За какво става дума? Естествено за обяснение на всяко едно нещо могат да се създадат най-различни теории, които да го обясняват – едни обясняват повече факти, свързани с явлението , други по-малко, едни обясняват по-добре едни от тях, други по-добре някакви други. Някои обясняват много добре всички факти . Дали обаче критерият , кой обяснява повече и по-добре всички факти е достатъчен? Ако погледнем от позицията на някоя “мека наука ” – в много случаи това е така. За една естествена наука обаче това съвсем не е достатъчно. Една добра теория трябва да включва в себе си т.нар. “следствия” /едно, две , три – колкото повече , толкова по-добре/. Става въпрос за независимо потвърждение, т.е. установяването на факт /наблюдение, измерване/, който не е бил включен във фактологичния базис на съответната теория, при нейното формулиране и по някаква причина е бил неизвестен, неотчетен дотогава.

    Пример: През 16-17-ти век двете основни парадигми в астрономията са били геоцентризъм и хелиоцентризъм.
    Как се е развивала геоцентричната парадигма? – все по-точните наблюдения на положението и движението на планетите са били обяснявани с все по-сложен модел за тяхното движение около Земята- върху основните кръгови орбити /диференти/ са били наслагвани едно върху друго допълнителни кръгови движения /епицикли/. Т.е. геоцентризмът се е стремял да “догонва” наблюденията, но без да даде някакъв независим критерий /следствие/ , който да се ползва за независимо доказателство за неговата валидност.
    От своя страна хелиоцентризмът е направил само една основна и една допълнителна стъпка за да догони наблюденията дори и в един доста точен вид. Основната стъпка – центърът е изместен от Земята към Слънцето, около което планетите се движат по кръгови орбити (Коперник), втората стъпка – орбитите на планетите не са окръжности , а елипси (Кеплер). Даже обаче и в по-грубия вариант на Коперник от хелиоцентричната теория произтича едно важно следствие – т.нар “годишен паралакс” на звездите – периодични наблюдавани отклонения на звездите спрямо средните им положения и това е ефект от движението на Земята по орбита около Слънцето. Колкото по-близо е една звезда до нас , толкова нейният годишен паралакс е по-голям. През 16-ти и 17-ти век това явление още не е било наблюдавано, прецизността на астрономическите наблюдения е била още много ниска за да бъде то регистрирано. Било е обаче предсказано точно от поддържниците на хелиоцентризма. Обратно – геоцентричната парадигма изключва подобно явление. Паралаксът на звездите е бил открит /наблюдаван/ през 19-ти век, т.е. почти 300 години след Коперник и 200 след Галилей – т.е. намерено е било независимо потвърждение за валидността на хелиоцентризма и то чрез явление, което е принципно невъзможно от геоцентрична гледна точка.
    Междувременно били постигнати и други успехи /прогнози/ точно на базата на хелиоцентризма- откритите от Галилей фази на Венера, , завръщането в близост до Слънцето на Халеевата комета през 1759 г, звездната аберация (1725г), а през 1849 година откриването ” на върха на перото” на планетата Нептун от Льоверие, който е предсказал с точност до 1 дъгова минута нейното положение спрямо реалното , наблюдавано от Хале в Берлинската обсерватория в нощта на нейното първо наблюдение. Всичко това са все независими потвърждения в полза на хелиоцентричната парадигма. Не са били включени в нейната начална теоретична основа като фактология, но се обясняват чрез нея, а не чрез нейния конкурентен възглед.
    Малко подробен пример, но той показва как апаратът на следствията води до отсяване на вярните от невярни парадигми в областта на естествознанието.

    Двете основни парадигми за климатичните промени тази за антропогенното затопляне и хелиофизичната дават по едно ясно дефинирано следствие , отнасящи се за 21-и век: Според първата това е затопляне от 2 до 5 градуса до края на века, според втората – застудяване от 0.4 до 1 градус за периода 2006-2070 година , свързано със свръхвекови слънчев минимум /главно поради мининума на 200-210 годишния слънчев цикъл/ и приключването на дългосрочното затопляне, започнало около началото на 18-ти век след края Маундеровия минимум. Това е най-общият критерий, по които може да се съди за вярността на едното или другото.

    Същественият момент е, че за разлика от “меките науки” тук има и количествена оценки -т.е. ако е затопляне защо е само 2 градуса или 0.5 градуса, а не 4 или 5, ако е застудяване – защо е примерно само 0.3 или 0.4 или /пази боже/- 1.5 градуса вместо 1. Също така може да се оцени и как е протекъл процесът във времето. Т.е. да се съди за всяка една от теориите доколко и защо е вярна или невярна. Т.е. едната или другата теория може да са вярни, но някой от нейните елементи е подценен или надценен, а може да се окаже, че има нов фактор в рамките на едната или другата теория или извън тях.

    Някой би попитал – а при евентуални нови манипулации на данни как бихме могли да разберем кое е вярното? Ами има косвени сигурни критерии – цените на електроенергията и енергоносителите, на петрола и газта, количествата и цените на продоволствените стоки, нивото на напрежението “Изток-Запад” . Това, че например страна като Монголия поиска преди няколко дни международна помощ за да се справи с последиците от зимата – доколкото разбрах е измрял много добитък от студ и глад. Ако например световната икономическа криза продължи – това е най-обща индикация, че климатът застудява. И когато стана дума за това- всъщност тя започна със скок на цените на петрола след студените зими в Северна Америка и Азия през 2007 и и особено 2008-а. Тогава дори и в тропичните райони на Китай падна сняг за около месец, също и в голяма част от Индия и Централна Азия. В Таджикистан водохранилищата на ВЕЦ-те замръзнаха. Тази зима всъщност засегна тежко около 2.5 милиарда души и то не къде да е, а в световните работилници Китай и Индия. Удари също и САЩ -голям потребител на петрол и Канада. Всички други събития след това бяха последействия. Големите “макроикономисти” няма да го признаят /засега/, но е така.

    ———————————–
    Допълнително средство за оценка на теориите и хипотезите е критерия за отхвърляне на излишните хипотези – т.нар. “бръснач на Окъм”. Той е универсален научен критерий. Писал съм за него във втората книга от 2008г. Проблемът за теорията за антропогенното затопляне е , че тя не издържа на него.

  • Ивайло Лазаров wrote on 24 януари, 2010, 21:03

    Аз съм логик. Логиката се интересува от чистата форма на представяне на връзката на мислите ни по истинност – все едно дали със средствата и методите на науката или на която и да е друга област на знанието. Науката е прагматично подходяща и методично пригодна за днешния прагматизиран свят… но нейният анализ е само тип идеализация, от която изхождат обясненията… Научният синтез (основавайки на анализа) като тип практика и емпиричен опит е наистина подходящ за оптималното пребиваване в рамките на едно такова състояние на света, но в това, както казва Хайдегер, е както големият плюс, така и голямата опасност на научния тип светово описание. В този смисъл да се разчита само на науката за напредване в неизвестното, е обричане на несамодостатъчност и понякога излишно разточителство. Човек всякога трябва да е наясно със силните и слабите страни на явлението “наука” и да не я надценява прекалено и излишно – това впрочем би следвало да се отнася за всички останали форми на знанието. Поради това, трудно е да се каже точно от какво зависи глобалното затопляне, ако то се потвърждава в данните на определени изследователи… възможно е да не е само от прекалените, наднормени нива на изпусканите газове в атмосферата – твърде възможно е например, в разрушаването на нормите в екологично отношение да са намесени и нравствени, че даже и естетични фактори, които остават неотчетени от идеализациите, респ. игнорациите, на изцяло естественическата нагласа. И да се твърди без всякакво рефлективно замисляне, че “причината е извън разума” (все пак “фактите” не се обясняват сами, а биват обяснявани), след като само и единствено разумът чрез рефлексия установява спойка (връзка) на биващите именно посредством причинни връзки, е авангардно невежество и фалшивост на първооснованията, които по-скоро би следвало да предизвикват замисляне върху фундамента – епистемологичен, аксиологичен – върху който се основава знанието… Ето защо материали като този и нему подобни, които се ширят из популярните медии, у специалиста по логика и методология на науката предизвикват най-малкото заставане нащрек. Имам забележка и спрямо “Окамовия бръснач”… Въпросният метод
    на средновековния номиналист в своята последователно проведена радикализация клони към Кантов трансцендентален критицизъм и феноменология. А това означава, че не само и единствено същностите не следва да се умножават без необходимост, но на критика следва да бъде подхвърляна и самата концепция за емпирично неоспорими метафизични същности като “природа” и “човек”. Тогава нещата стават още по-дискусионни, вкл. вече и в екзистенциално-ценностен смисъл относно избора на парадигми за интерпретация на проблема отговорността на антропоса за процесите…

  • Борис Комитов wrote on 24 януари, 2010, 23:11

    “….твърде възможно е например, в разрушаването на нормите в екологично отношение да са намесени и нравствени, че даже и естетични фактори…”
    ———————————–
    Много добро наблюдение, но моята интерпретация е друга.
    Има голяма аналогия между нравствената и естетична среда на съвременността и тази по време на късната римска република и ранната империя . За да не почна пак дълго да пиша ще припомня просто девиза “Хляб и зрелища” – по най-краткия начин той изразява нравствено-естетичната среда и тогава и сега. И двете епохи попадат в сходни фази на 2200-2400 год. слънчево-климатичен цикъл /т.нар. “плато”- климатичен оптимум/. 300-350 годишното затопляне е към своя край, природните условия спират да се подобряват, но и не се влошават….
    Впрочем, написал съм го и направо ще цитирам (“Циклите на Слънцето, климата и цивилизацията” , 2001):

    “Универсалният” /имперски/ стадий започва с прехода на Слънцето от активен към “спокоен” режим , т.е. “платото” на 2200-2400 годишния цикъл. Установяването на продължителен климатичен оптимум, при който природните условия не се влошават, но и спират да се подобряват води до бързо свиване на излишъците. Обществото започва да се държи като човек преминал от активна в пенсионна възраст. Започва да си пести и усилията и средствата. За управляващия елит и за широките слоеве от населението в приоритет се превръща запазването на нивото на материалното благосъстояние, а за управляващите – и запазването на властта за максимално дълго време.
    Демографският прираст намалява и дори става отрицателен. Вътрешно-цивилизационните войни стихват. Цялата цивилизационна общност се обединява в една-единствена свръхдържава или империя. По терминологията на Тойнби това е “универсалната” държава. Тя се изгражда от управляващия елит на държавата, която най-много е успяла през “смутното време” в хода на вътрешно-цивилизационните войни.
    Колониалната политика е стихнала почти или е ограничена в рамките на империята. Завоевателна политика също не се провежда или тя е в съвсем ограничени мащаби. Територията на империята включва преди всичко границите на цивилизационната общност. Ако към нея са включени и някои други земи, то това е само от съображения за по-надеждно гарантиране на отбраната.
    Империята няма дългосрочни цели. Тя трябва просто да пази статуквото. За да се намалят до минимум вътрешните противоречия, управляващият елит провежда някои социални реформи, чрез които частично да се удовлетворят исканията на низините. Развива се система за социално подпомагане, която е насочена към осигуряване на някакъв социален минимум на лумпенпролетариата, с който са пълни градовете. Това е типично както за Римската империя, така и за съвременните западни страни.
    Провежда се политика на постепенно изравнянане на правния статут на населението. Това е непрекъснат процес през целия ранен период на Римската империя и в общи линии завършва с едикта на император Каракала от 212 г. По силата на последния всички свободни граждани на империята добиват статут на римски граждани. Изравняването на статута на цветнокожото населние на САЩ с този на белите е съвременният аналог на това явление.
    Развитието на науката и технологиите рязко се забавя, а в последствие и спира съвсем. Образованието като система от училища с различен статут количествено се разраства, но критериите падат в сравнение с предходните епохи. То придобива все по приложен характер и се ориентира към задоволяване на нуждите на раздутия бюрократичен апарат на империята. Това са “златните епохи” за юриспруденцията. Достатъчно е да споменем законите на Хамурапи (Старовавилонското царство), прословутото “римско право”, което се развива тъкмо в епохата на империята, както и фетишизирането на правните и другите “хуманитарни” науки в съвременния западен свят.
    Застоят и упадъкът в науката, философията и критериите в образованието водят до възраждане на интереса към религията. За това спомага много и липсата на житейска перспектива за по-голямата част от хората и за обществото като цяло. От една страна универсалната държава поддържа традиционните култове като един от духовните стълбове на цивилизацията. От друга страна обаче сред хората нараства скептицизмът към традиционните ценности. Това намира израз в увеличаване на интереса към чужди религиозни култове, главно с азиатски произход. Явлението е типично както за късноантичното, така и за съвременното западно общество. Процесът е подпомогнат от навлизането в имперското общество на много преселници от азиатски произход, които са носители на чуждо цивилизационно влияние. Нараства уклонът към мистицизъм и окултизъм.
    Чувството за безперспективност както сред низините, така и сред управляващия елит създава предпоставки за едно типично за империите явление – зараждането и възходът на култове за “умиращия и възкръстващ бог”. В универсалната държава на древния Египет – Средното царство (около 2200-2100 г.пр.н.е.) това е култът към Озирис, а в Римската империя – християнството. Арнолд Тойнби обръща специално внимание на този феномен.
    Бедността на живота откъм истински значими събития за столетия напред, относителната гарантираност на материалното съществуване на низините и на властта на управляващите изглежда са първоизточникът на представите за “хилядолетното царство” на всестранно благополучие. Всички данни говорят, че тези представи и легенди са тясно свързани тъкмо с “универсалните” периоди в живота на цивилизациите.
    Тази стабилност и благополучие обаче са относителни. Периодичните, макар и не толкова дълбоки застудявания, свързани с вековите и двувекови колебания провокират от време на време миграционен натиск от източна или северна посока. Пример за това е нахлуването на готите в Римската империя в средата на III век, което тя отбива с огромни усилия.
    Фактите от съвременността говорят, че западната цивилизация днес се намира приблизително около началото на своя “универсален” стадий. Това е напълно в синхрон с поведението на Слънцето в рамките на 2200-2400 годишния цикъл и началото на климатичен оптимум.”
    —–
    Т.е. ние сме такива защото природните условия в момента са такива. Оплакваме се от природната среда от позицията на едни разглезени нейни деца. Ако обаче направим дори и бегъл преглед на големите природни катаклизми в миналото, ще видим, че последните 150 години ние сме живели в доста приличен комфорт откъм природни условия. Обикновено природата се събужда по-силно именно в епохите на 200-годишните слънчеви минимуми . След 2000-та и особено след 2006-та ние вече навлизаме отново в такъв период – и това вече се усеща. Това означава също , че за относително кратък исторически интервал (50-70 г.) комфортът ни ще бъде донякъде нарушен, но не толкова, колкото през Малкия ледников период да кажем, просто природната среда ще се върне към едни условия, подобни на тези в началото на 19-ти век. Големият проблем обаче ще дойде най-вече от това, че тогава на Земята са живели 1 милиард души, а сега 7 милиарда (!). Т.е. трябва да платим за големия демографски ръст по време на глобалното затопляне, а за да не платим, трябва много здраво да се потрудим за много кратко време. Иначе не ми се мисли какво ще стане! Последните 40 години са безвъзвратно и дано не фатално проспани.

    Това е моята гледна точка. Вашата яввно е друга – разликата във философския мироглед е очевидна. Някои ще се съгласят с Вас, други – с мен. Това е положението!

  • Argon wrote on 26 януари, 2010, 5:10

    Да-а! Освен с девиза си “Хляб и зрелища” Римската империя е била пълна със и словоблудстващи философи като Ивайло Лазаров. Хора, които добре упражнявали в безсмислена риторика и празно красноречие, но по един напълно безполезен за обществото начин, откъснат от реалното знание и практическия живот. Да се оспорва прироритета на естественонаучния подход за обясняване на природно явление, да се твърди, че критерият за простота е опасен – и този човек нарича себе си “логик”! Би било много забавно и смешно, ако всичкото това не се правеше в защитата на една псевдонаучна теория, чийто адепти без никаккъв свян си служат с фалшификации, престъпление , което внауката досега не се беше случвало, поне по толкова важен за човечеството въпрос. А зад това стои изключително изфинтеното намерение да се осъществи тотален геноцид чрез “въглеродния данък”. И не само това – да се иска отнемането от атмосферата на въглеродния двуокис -храната на растенията , а това ще рече и храната на животните. И това ако не е заговор срещу живота на Земята , то какво е ?! И тъй катоподобно намерение не може да се обооснове и оправдае нито от позицията на нормалната наука, нито от обикновената практическа човешка философия и опит , то на помощ идват словоблудстващите празнодумци като Ивайло Лазаров- доказателство за твърдението , че на и най-голямата глупост може да се намери философско оправдание. Впрочем, в средите на “зелените” такива персони има много!

  • Бачо Дачо wrote on 26 януари, 2010, 8:50

    Споко Аргон не ти ли стана ясно че г-н Лазаров заспамва темата с дрънканици. Но нали за да има бяло трябва и малко черно за контраст. Туй е живота пич……

  • И. Лазаров wrote on 26 януари, 2010, 16:30

    Бачо Дачо, черното не е за контраст, черното изписва знаци, без които би имало само едно нищо незначещо бяло поле… За съжаление дискусията става невъзможна, след като вместо да приемете и осмислите гледната ми точка, която се опита да ви подскаже алтернативност в разглеждането на проблема, вие започнахте да сипете лозунгите на крайния си прагматизъм и по този начин без да искате злепоставяте онези от стожерите на “естественическата” нагласа, които са културни и възпитани събеседници (такъв бе д-р Комитов). Специално вие, г-н Аргон, не ме обвинявайте в привързаности, които не съм афиширал! Ако някой все пак иска да изпробва с мен един комплементарен диалог, какъвто си дължим в ХХІ век, нека ми пише на sovaminerva@abv.bg и бъде готов за вариативност в изпробването на концептуални тълкувания и гледни точки. Ако ли пък не, извинете ме, че съм ви ядосал със становището си, което наруши дълбокото ви вътрешно спокойствие и жегна естественонаучното ви честолюбие! Човек трябва да узрява за комплементарност и поемане на отговорност, понеже именно познанието (парадигми и концепции) е онова, което следва да ни прави най-отговорни за избора ни в този свят! Познанието е светоносност. Дрънканици пък имаме тогава, когато не осъзнаваме дълбоко този първи рефлективен факт!

  • Предсказатель wrote on 27 януари, 2010, 23:13

    Спасибо афтуру за хороший пост. Внимательно прочел, почерпнул много важного для себя.

  • Алое wrote on 2 февруари, 2010, 4:15

    Портал просто отличный, все бы такие!

  • ambient cafe wrote on 5 февруари, 2010, 6:54

    Спасибо за интересный материал, почитал несколько Ваших записей, очень понравилось, продолжайте дальше!

  • FilmFox wrote on 6 февруари, 2010, 2:29

    Спасибо за ответы на все вопросы :) На самом деле узнал много нового.

  • fototehnika wrote on 19 февруари, 2010, 12:22

    Премного благодарен за то что просветили, выводы сответственные обязательно сделаем. ;)

  • Димитър Смилянов wrote on 22 юни, 2010, 1:44

    Човека е най-сериозния фактор във формирането на климата, изобщо на процесите на тази планета. Механизмите, които упрзвляват тези процеси са толкова фино регулирани, че твърде силното влияние на човешката дейност е на път да ги разстрои тотално.
    Всички спорове дали има затопляне или застудяване са напълно безсмислени, даже са вредни. Хора, планетата ни загива, а вие си правите интелектуална гаргара с това!
    Осъзнайте се, докато все още е възможно.

    Искат да апелирам към хората – направете всичко възможно, за да спасите Цялото! Всички опити за “поединично спасение” са предварително обречени на неуспех.

  • Argon wrote on 23 юни, 2010, 21:02

    Типичен коментар на зелен фундаменталист! Няма факти, няма научни данни, плюем на всичко и на всякакви доказателства в името на вярата в глобалното затопляне! Не съм приемал досега квалификации като “зелен фашизъм” и “климатоложка църква”, но май тези които ги ползват са мно-о-о-го прави! Не бивало да се обсъжда , ами това драги ми Митко е смисълът на науката, да отсее вярното от невярното,истината от Лъжата и Манипулацията. За да предпази обществото от фатални грешки и катастрофата към която вашите “гуру”-та и финансови “спомоществователи” съвсем съзнателно го тласкат!

  • Димитър Смилянов wrote on 12 юли, 2010, 2:46

    Всъщност, оказва се, че няма никакъв “Климатгейт”:
    http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cif-green/2010/jul/07/climategate-review-expert-verdict и
    http://topnews.co.uk/28672-climategate-episode-shows-need-transparency

    Argon, не съм ви личен приятел, за да ме наричате драги…
    Иначе ако сте прочел внимателно какво съм написал, щяхте да забележите, че не защитавам нито затоплянето, нито застудяването.
    Но сигурно сте ясновидец, защото наистина мисля, че има глобално затопляне. Щом искате факти, научни данни и доказателства (три думи за едно и също нещо, но ако бяхте използвал само една, нямаше да сте толкова убедителен, нали?!), прочетете “Господари на климата” на Тим Фланъри – http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=23229
    Ако истински ви интересува влиянието на човека върху околната среда, бих ви препоръчал да се запознаете и със разсъжденията на Дейвид Сузуки, Арне Наес, Стивън Хокинг, Томас Кун, Уангари Матай, Ерих Фром, Жан Бодрияр, Жил Липовецки, Фредерик Бетбеде, Алберт Айнщайн, Хенри Дейвид Торо, Алдо Леополд.

    Само за идеята, ще ми кажете ли точно кои са моите “спомоществуватели” и точно колко пари съм получил от тях? (… – изтрито от администратора. Лични нападки тук не се толерират. Очевидно е, че преждеписалият не визира Вас лично, а прослойката учени и публицисти, които защитават изложената и от Вас теза.)

    Но каквото трябва да стане, ще стане, независимо дали всички засегнати ще го приемат за справедливо или не.

  • Argon wrote on 13 юли, 2010, 17:35

    Дейвид Сузуки, Арне Наес, Стивън Хокинг, Томас Кун, Уангари Матай, Ерих Фром, Жан Бодрияр, Жил Липовецки, Фредерик Бетбеде, Алберт Айнщайн, Хенри Дейвид Торо, Алдо Леополд.
    ———————————————-
    Колко от изброените в този списък са се занимавали с науки за околната среда? Тези хора са физици теоретици, някои са философи с насоченост към социологията, етиката , и формалната логика. Няма натурфилософи сред тях. И тъй като по-нагоре точно тоя тип фиилософи съм ги коментирал, не считам за необходимо да го правя пак.
    Ако трябва да вземем за отправна точка разсъжденията на някой преди нас с много по-голямо основание бих посочил Александър Чижевски и Арнолд Тойнби. Трябва да се разсъждава на основата на фактите от геологията, палеоклиматологията, геофизиката, слънчево.земната- физика и историята /човешката история имам предвид/. Фактите са основата за изграждане на научни теории, те са и критерия за тяхната валидност. Другото няма смисъл. Вместо философските есета на споменатите личности е добре човек да се позапознае с горепосочените науки- дори и в по-популярен вариант ако физиката или математиката са му чужди. И ако е склонен към анализ и синтез ще разбере кой кого променя – дали ние природата или тя нас. И ще разбере колко е деформирана и ретроградна представата на съвременния човек за връзката му с природата, както и да види, че това до нищо добро няма да го доведе.
    По отоншение на “спомоществователите” -изобщо нямам предвид Вашата конкретна персона, а “зелените” организации към някоя от които несъмнено членувате.

  • Станислав wrote on 25 юли, 2010, 19:24

    Аз съм на 32 години и много добре си спомням, че през зимите, когато бях дете, снегът беше доста повече и се задържаше много по-дълго. А баща ми и дядовците ми са казвали, че в тяхното детство снеговете и студовете са били още по-големи. Та как да вярвам на тази статия???

  • Борис Комитов wrote on 26 юли, 2010, 23:51

    Станиславе, значи не сте прочел внимателно статията. Говорим за цикли , много по-дълги от човешкия живот . 200, 2200-2400 години и др. Няма как са ги забележим в рамките на един отделен човешки живот. Просто ние живеем само по 70-80 години или малко повече с повече късмет! Можем по нашия собствен опит или от разказите на по-възрастните наши близки да констатираме, че нещо се е променило спрямо това, което е било преди 50 или 200 години, но толкова. За да забележим например 200-годишен цикъл от собствен опит трябва да живеем поне 400 години за да хванем поне елементарна повторяемост, нали така!? Т.е. личния ни житейски опит тук няма как да ни помогне , а по-скоро ще ни подведе. Затова за откриването на такива дългосрочни изменения се ползват палеоклиматични данни- за дървета, геоложки пластове и т.н. Ако бяхме живели през 15-и век например щяхме да слушаме разкази от нашите дядовци, колко по-топло е било през 14-и век!!! Т.е. такъв ни е шансът, живеем в епоха, която /дотук / е била свързана със затопляне.

  • Antony wrote on 29 юли, 2010, 19:27

    Много нови неща научих от този форум-но те породиха много нови въпроси ,които не се исясняват тука.Например:
    1. Как се измерва температурата на цялата ЗЕМЯ, така че то да е едно число и да се строи графика с неговата промяна във времето???

    2. Глобалното затопляне води до климатични флуктуации и аномалии, които се менят вав времето и пространството – как се елиминира тяхното въздействие върху отчитането на температурата на цялата ЗЕМЯ??? Това е златна мина за спекулативната статистика и тук вече може да се водят научни спорове до безкрай.

    3. В кой друг период на земята има данни, че са съществували милиарди автомобили, които са изгаряли огромно количество нефт ежесекундно? На колко действащи вулкана се равнява човешката деиност??? Ако към това добавим и цикличното слънчево затопляне- каква температура ще се заформи? (минимална, максимална и средна). А какви ще са последствията от още по-големите аномалии ?

    Добавете към това и обезлесяването. И почернянето на асфалта с катран, което идиотите в Германия и САЩ го правят. Плюс цялата човешка дейност на планетата – която деиства само в едно направление – затопляне. Дядото на дядото на пра-прадядото на пра-прадядо ми не помни такова нещо – това достатъчно дълъг период ли е? За по-преди не съм сигурен – може някой да е имал автомобил, който да гори петролни продукти и да се придвижва с него до леярния цех.

    Спекулации в науката е имало от самото и създаване и ще има. Какво стана с откритията на Никола Тесла, които Буш-старши прихлеби и нищо не се разбра за последната му теория-връзка между гравитация, време и пространсво? А резултатите от експеримента, финансиран от Вестингхаус – предаване и консумиране на електроенергия от йоносферата? Още тогава е бил измислен електрическият автомобил, и то в едно отношение безкрайно по-съвършен от сегашния. Защо не е внедрен – гледайте филма “Who kill the electric car”.

    Според мен ако в миналото слънчеви цикли с максимални температури са били преживявани от човечеството, то сега идващите такива плюс затоплянето от човешката дейност могат да се окажат фатални.

  • Борис Комитов wrote on 30 юли, 2010, 21:28

    Antony, понеже нещата, за които пишеш, съм ги обяснявал или тук, или на други места, ще бъда възможно по кратък:
    ————————————————————————————–
    1. Как се измерва температурата на цялата ЗЕМЯ, така че то да е едно число и да се строи графика с неговата промяна във времето???
    ————————————————————————————————
    Общо взето нещата изглеждат така:
    1. Стъпва се на съвременните инструментални данни – за съжаление, те са много кратки в сравнение с геоложката история на Земята, подчертавам – МНОГО КРАТКИ, само 150-160 години. Данните са за температури, налягане, валежи, влажност и т.н.

    2. Тези данни се използват за търсене на статистически връзки с други, косвени параметри, за които има информация от по-дълъг период от време – например дендрохронологични данни, пещерни образци и т.н. Много модерни в това отношение са данни например за определен тип радиоизотопи – например кислород-18 или през последните 15-18 години за целта се ползва съдържанието на СО2 в континеталните ледници. По намерените връзки се получават екстраполации назад във времето между 10 хиляди (по дендрохронологични данни) до 500 хиляди-1 милион години (по другите споменати методи).

    Забележка – СО2 обаче не може да се ползва като индикатор за климата в индустриалната епоха, а само в по-далечното минало. Бих могъл да отговоря, ако попиташ защо.

    За допълнителен контрол, както и за по-големи мащаби от време се ползват геоложки данни – структури на ландшафта за изследване на динамиката на ледниците или нивото на водните басейни, стратиграфски методи (вертикална структура на геоложките пластове), следи от древни организми (за които има информация дали са топлолюбиви или студенолюбиви). Изследват се и проби от океанското дъно в различни точчки на Земята. Тези данни се привързват (калибрират) към данните, получени по други методи.

    Данните освен че са от различен вид (най-малко 10 различни метода), са и от най-различни точки на Земята, например официалната дендрохронологична база данни съдържа информация за 3000 дървесни образци от всички континенти.

    Естествено стъпката във времето на тези данни е различна – ако за последните 2000 години например климатолозите претендират, че познават годишните стойности, то за периода отпреди 10-15 000 години тази стъпка е 5-10 години, а за епохата отпреди 200 000 години тя е от порядъка на 500 години.

    В края на краищата днес приемаме, че имаме достоверна информация за климата през последните 800 милиона години (т.нар. “фанерозой”, т.е. палеозойската + мезозойската + неозойската ера). Най-интересният факт е, че общо през около 70% от тези 800 милиона години климатът на Земята е бил ПО-ТОПЪЛ от съвременния. През юрския период на мезозойската ера преди около 150 милиона години среднопланетарната температура е била около 25 градуса, т.е. с 10 градуса повече от днес! Т.е. за да бъде климатът много по-топъл не е било необходимо да се движат милиарди автомобили, просто в природата действат процеси с огромна мощност, пред които всичко, което човекът прави днес, е като пламъкът от кибритена клечка зад искрата от електрожен.

    Ще дам един макар и груб количествен пример: Вариациите на слънчевата светимост в хода на 11-годишния слънчев цикъл са около 0.1%. Като мощност на потока, който пада, респ. не пада върху Земята това се равнява на 40 000 гигавата (като се отчете сферичната форма на Земята). Климатичният ефект от това е 0.1-0.12 градуса вариация на средната планетарна температура.
    Сега нека да си предсттавим, че искаме да компенсираме тези климатични вариации с помощта на някакъв хипотетичен “планетарен климатик”. Естествено той трябва да бъде с мощност, съответстваща на променливата мощност, породена от вариациите на слънчевата светимост , т.е. 40 000 гигавата. Как ще го захраним обаче? Общата мощност на всички електроцентрали по света днес е някъде между 7-10 хиляди гигавата, т.е. поне 4-6 пъти по-малко! Т.е. за да се преборим с климатични промени, породени от само от един външен фактор , ние (теоретично) трябва да имаме 4-5 пъти по-големи енергоресурси от тези, които реално имаме. А трябва да се има предвид, че реално Слънцето е оказало около 5 пъти по-голямо влияние върху климата през последните 10 000 години. Т.е. тогава необходимата мощност за борба с климатичните промени нараства до 40-50 хиляди гигавата, ако само това правим! За да се компенсира явление като Вюрмския ледников период , когато температурата е била 7-9 градуса по-ниска от съвременната, вече ще се изисква поне още 3 пъти по-голяма мощност, т.е. 120-150 000 гигавата! Как бихме могли да получим толкова много енергия? Във всеки случай не с възобновяеми източници, това е 1000 процента сигурно! А струва ли си въобще да го правим!?

    Естествено, НЕ!
    С примера просто искам да покажа какво е съотношението “природа-човек” днес, в началото на 21-и век, от гледна точка на енергетичен потенциал, което в крайна сметка е най-грубата количествена мярка на възможностите. То е многократно в полза на природата. И за да приключа с това какъв е приносът все пак на човешката дейност за затоплянето на климата през последните 150 години, ще кажа съвсем накратко – около или под 0.05 градуса, т.е. 14-15 пъти по-малко от това, което наблюдаваме. За сравнение – инструменталната грешка на данните е от същия порядък.

    Просто трябва да свикнем, че климатичните промени са ставали и ще стават независимо от това нас има ли ни или не, както и колко велики изглеждаме в собствените си очи. Трябва да ги изучаваме и въз основа на тях да правим прогнози и планове за собственото си развитие вбъдеще. Ако тези прогнози са верни и адекватни – ще успеем, ако не – светът може и без нас. Дотук историята показва, че нашето развитие е следвало промените в околната среда. Липсата ни на знания по въпроса е било причината да реагираме на това със закъснение, откъдето са произлизали и произлизат всички възможни големи беди, за които знаем от историята или от собствен опит.

    В допълнение и за илюстрация на казаното бих Ви предложил да прочетете един друг материал:
    http://www.astro.bas.bg/~komitov/8_1.pdf
    Той е тясно свързан с последното написано от мен по-горе.

  • Antony wrote on 3 август, 2010, 21:12

    Господин Комитов
    Благодаря за задълбочения отговор. Книгата ви е много добре написана в съответствие със съвременните научни постижения.
    НО
    Аз не смятам че по този начин и с тези научни постижения до момента може да се определи температурата на Земята.
    Земята е изключително сложна термодинамична система, в която се преобразуват различни видове енергии от един вид в друг. Тези енергии са свързани пряко или косвено с температурата на Земята, като някои от тези енергии са НЕПОЗНАТИ до момента за човека и за науката до този момент. Това прави автоматично всички графики изследвания измервания и т.н. – негодни за заключения от сорта как се изменя в момента и как се е изменяла през вековете температурата и от какво по-точно се е изменяла. Обяснението, че се усредняват данни от огромна мрежа от датчици и дървени образци, на което се стъпва, и то със съжаление – въобще не обхваща достатъчно сложността на процеса, за да има основание за тълкуване. Например:
    Ето явления, описани в трудовете на Никола Тесла, които са свързани и с температурата, но за тях нямате данни и датчици:
    http://www.youtube.com/watch?v=KKMTSDzU1Z4
    http://www.youtube.com/watch?v=hzVamNQzfYA&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=ZYQA4ivQcNw&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=mVW_o1yOyRs&feature=related

    Колко се охлажда Земята при едно земетресение?
    Колко земетресения имало преди ледниковия период?
    Колко енергия е нужна за движението на земните пластове? Колко се охлажда с нея Земята?
    Как влияе гравитационно-пространсвено-времевият континиум на Тесла върху температурата на земята?

    Какво влияние имат ядрените процеси в земното ядро?-имате ли мрежа от датчици там?
    От какво се е образувал нефтът – той продължава ли да се образува? – това затопля или охлажда Земята?
    Как влияят всички непознати и неоткрити полета и енергии върху температурата на Земята за даден момент, за минало време и за вбъдеще???
    …И още от този род въпроси – правещи науката, графиките и спора безсилен да даде отговор, за момента поне.
    И така, колко е температурата на цялата Земя в момента – като една цифра – че да строим графика с нея? (Стъпването на сегашната теория, на мрежи и дървени образци, и то за съжаление не ми се струва убедително.) Просто такова число не може да има, а оттам и графикате е менте. Така че тия, дето са лъгали ония, дето лъжат, са имали предвид нещо за повече пари, за да лъжат по-различно. И понеже вече спечелиха – сега ония ги разкриха, за да им се плати и на тях. (Това е примерна теория, близка до истината.)
    Та спорове могат да се водят, но въпросът е не кой е прав, защото никй не е, а кой какво печели от това.

  • Борис Комитов wrote on 4 август, 2010, 11:16

    Anthny, много уважавам Никола Тесла, но все пак той е учен и изобретател от началото на миналия век. За това време науката се е развила изключително много. И в частност науките за околната среда са се развили изключително много. Това, което се е знаело за физическите процеси на Слънцето и планетите по времето на Тесла, е изключително малко в сравнение с това, което днес знаем. Същото важи и за вътрешността на Земята – та тогава астрофизиката и геофизиката едва са прохождали!…
    Точно съпоставянето на данни от различни методи (подчертавам – от различни методи), които са достатъчно независими един от друг, е начинът за възстановяване на параметрите на околната среда в миналото. Тогава и само тогава има смисъл да говорим каквото и да е за климата в миналото. Естествено имаме право да се съмняваме, но тогава трябва да дадем достатъчно обосновани аргументи за тези съмнения, които да бъдат дискутирани, проверени и т.н. Иначе говорим от позицията на някакви свои пристрастия и предпочитания, но това вече не е наука, а нещо друго – религия, идеология и т.н.
    Така че когато говоря за климата или за Слънцето в миналото аз стъпвам на факти, достатъчно добре проверени и потвърдени по различни начини. Когато става въпрос за климата в миналото от последните столетия или хилядолетия, задължително трябва да ползваме и данни от историята (исторически документи) и археологията – косвено те също говорят за климата в миналото. Ето Ви например един много прост факт: ако сравним например трасетата на пътищата от Римската епоха и Средновековието, преминаващи през планински местности, например пресичащите билото на Балкана, установяваме, че през Средновековието те са минавали значително по-ниско в сравнение с римската епоха, обикновено през проходи с много завои, докато римските са били много по-директни. Защо? Ами според мен бихте могли да си отговорите и сам.
    За земетресенията и други природни процеси, свързани с климата – те също не са независими един от друг, тектониката също зависи от нивото на слънчевата активност и в дългосрочен и краткосрочен план. Това например, че през последните няколко години има толкова сериозно нарастване на сеизмичната активност, също не е случайно – то е свързано с вече започналия свръхвекови слънчев минимум. Защо и как, в момента нямам време да обяснявам – писал съм за това тук:

    http://www.astro.bas.bg/~komitov/sc07d.pdf

    на страници 56-58

    Между другото това, че наблюдаваме аналогични циклични процеси и на Слънцето и на планетите (не само Земята) е факт, породен от резонансната обвързаност на протичащите в Слънчевата система процеси и са пряко свързани с условията за устойчивост на последната. Цикличността на природните процеси е начин, чрез който системите и структурите, с които те са свързани осигуряват своята устойчивост – движението на планетите около Слънцето, на звездите около центъра на Галактиката, на електроните около ядрата на атомите, нашият биологичен денонощен ритъм, сърдечната дейност и т.н. Същото важи и за климата. Без цикличността на явленията, светът не би могъл да съществува – поне във вида, в който го познаваме.

    Големият проблем за начина, по който обществото възприема всякакви информации и твърдения за природни явления, е липсата на достатъчна образованост в областта на естествознанието. Колко например от българите, които сега са на 35-40 години, да не говорим за по-младите, са учили например в училище физика и химия повече от един час седмично, астрономия или някакво систематично познаване на основни неща от геологията например? При старата образователна система тези неща в голяма степен бяха отчетени. Говоря за системата на гимназиалното образование до 1975 година, която следва общо взето като принцип немската образователна система между 1870 и 1945 г. по отношение на математиката и естествените науки. Това в момента обаче е не само български, но и световен проблем, от който ще се сърба попарата тепърва. Навлизаме обаче в друга тема…

  • tate1 wrote on 2 август, 2011, 18:46

    Май спорът не е в правилната посока.Смешно е да сравняваме влиянието, което оказваме върху екологията с това, което може слънцето или сибирските лавови потоци, но все пак и ние постигаме нещо. Ако продължим да се размножаваме с тези темпове, Серенгети ще заприлича на Софийското поле. Това не е страшно от гледна точка на екологията. И най-голямата човешка беля няма да личи след 10 милиона години.Просто Серенгети е по-интересно от разорани ниви и пущинаци, украсени с полиетилен. Комитов е прав, но заиграването с глобалното затопляне даде тласък на енергоспестяващи технологии, което не е минус. А търговията с въглеродни емисии не е ли крачка в същата посока. И защо трябва да са само въглеродните емисии, има и други замърсители. Не е ли правилно който замърсява – да плаща. И защо тези правила трябва да важат само за развитите страни? За да са доволни антиглобалистите ли? Би трябвало да се въведат квоти и за природни паркове. Ако не съществуваха маларията, спинът и оръжеийните лобита, в Африка отдавна да са изяли слоновете и избили лъвовете.А колкото до глобалното затопляне, ако имате горски пожар има ли значение дали ще хвърлите наръч слама или ще изсипете бутилка вода?

  • Борис Комитов wrote on 3 август, 2011, 20:09

    Странно, не бях влизал в тази странница поне от два месеца, а ето, че днес ми хрумна да направя това и то се оказа, че имало защо!!…

    1. Спорът със сигурност е многопосочен, защото темата е връзката “природа-човек”, а тя има огромен брой аспекти. Всъщност ако “зелените” имат изобщо някаква заслуга към познанието, тя е, че обърнаха за пръв път много сериозно внимание точно върху тази връзка. Направиха го обаче по възможно най-неправилния начин – първо, че тази връзка е представена като действаща отскоро, т.е. в рамките само на индустриалната епоха, а не е действала преди това; второ – че водещата страна на тази връзка е човекът, което е много груба грешка. Природата е винаги водещата страна – най-напред нещо се променя в нея, на което човекът реагира – в едни случаи адекватно и своевременно, в други случаи неадекватно, в трети случаи се опитва да реагира адекватно, но със закъснение.

    Това е всъщност истинският двигател на човешката история. Технологичният прогрес и промяната в икономическите отношения просто следват промените в параметрите на околната среда и най-вече промените в климата. Те не са първопричина, а следствия от “първи ред”, оттам нататък са политическите, военните, духовните и др. следствия (Б. Комитов, “Околната среда и човешката история”, изд. Алфамаркет, 2010);

    http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.html

    -> от този линк може да се изтегли свободно. Малка по обем е, чете се за около час-час и половина.

    Човешката история е всъщност непрекъснатият опит на човека да догонва промените в околната среда. Сега вече правим опити да ги пресрещнем. В този случай обаче също има риск – да хукнем в погрешната посока. Точно това прави в момента ЕС. Това разбира се, не вещае нищо добро.

    2. За демографския ръст: Нещата са много по-сложни, тежки и тъжни. Ако погледнем внимателно данните за динамиката на населението през последните 2000 години, на фона на общото плавно нарастване до средата на 19-ти век добре личат и цикли – техните минимуми (епохите на демографски спад) съвпадат с големите слънчево-климатични минимуми – добре личи влиянието на 200- и 2200-2400 годишните слънчеви цикли. Причините за това са обясними – тези епохи съвпадат с продължително застудяване на климата, влошаване на продоволствените условия, тектонични катаклизми, войни, епидемии – в резултат от миграции на заразопреносители, основно гризачи и насекоми, масови миграции и на хора – “великите преселения” са най-тежкият им вариант и т.н.

    Това са епохите, когато цивилизациите загиват или най-малкото са в криза. Обратно – епохите на топъл климат са и епохи на демографски ръст. Конструктивният въпрос в случая е: “Как могат тези кризисни епохи да бъдат преодотвратявани? Възможно ли е изобщо?”. Тук обаче има проблеми.

    Ползваме ли в момента вярна теория за промените в околната среда? За съжаление – не! Теорията за “антропогенното глобално затопляне” много бавно умира, макар че вече умира. Вече почти не се говори, че то е “антропогенно”, ако изобщо се говори за затопляне, все повече се ползва терминът “климатични промени” (разбирай във всякаква посока). Причините, както вече съм писал в статията и в някои от коментарите след нея, са извън сферата на науката. “Климатичните промени” плашат съвременния властващ елит, защото точно те са първичната (извънсоциална!) заплаха за статуквото в обществото, което го облагодетелства! А фактът, че те са природно явление от космически произход (Слънцето) и че нямат над него никаква власт, хвърля тези хора в ужас…

    Друго не могат да направят в момента, освен да държат обществото “на тъмно” по въпроса – естествено чрез медиите, и най-вече телевизията. На какво се надяват – евентуално нещата в природата да не тръгнат толкова зле за тях или ако това стане, да е за кратко. Имат, разбира се, алтернатива – чрез адекватни усилия в областта на науката, технологиите и индустрията, истинско, а не псевдоповишаване на образователното ниво на населението, отказ от глобализма, нова международна финансова система и т.н. Само че това означава те да слязат от историческата сцена, а такава “саможертва” на властващ елит поне досега не е известна в историята и не вярвам да сме свидетели на първия подобен случай!

    През последните 35 години, най-вече благодарение на изследванията на “космогенните” радиоизотопи, научихме много за дългосрочното поведение на Слънцето и за връзката “Слънце- климат”. Ето защо от познавателна гледна точка нещата са все пак поправими и те се поправят постепенно, но ще минат още няколко години. Въпросът е доколко работещите в тази област учени успяват да популяризират това, което правят, и то главно чрез Интернет, защото другите “по-общонародни” медии са все още на друга вълна.

    Може така да се случи, че когато нещата вече “допрат до кокала” и отношението и на управниците и медиите от немай-къде се промени, вече да е твърде късно и да са се случили фатални неща (какви точно, посочил съм в споменатата книга).

    3. За енергетиката и т.нар. “възобновяеми източници”. Ще нахвърлям няколко факта, които според мен са показателни:

    А.През 17-ти век Холандия става най-големият корабостроител в Европа – благодарение на дъскорезници, ползващи енергията на вятъра. Дори англичаните масово започват да поръчват кораби в Холандия, излизало им по-евтино. През 18-ти век обаче в Англия се появява парната турбина и англичаните започват да правят банциги и гатери, работещи на пара. Производителността им надхвърля тази на холандските заради много по-високото КПД на парните дъскорезници. Англичаните се отказват от холандските кораби и почват отново да ги правят само у дома. Въглищата побеждават вятъра, при това напълно по правилата на “свободния пазар”.

    Б. През 1932 г в тогавашния СССР започва голямо строителство на ветрогенератори за производство на ток. Построени са доста такива съоръжения по черноморското крайбрежие, главно в Крим. През 1938 година програмата е закрита като безперспективна заради изключително ниската ефективност.

    В. През 1958 година на третия съветски изкуствен спътник “Спутник-3″ за пръв път са изпробвани фотоволтаични източници за получаване на ток. Оттогава повечето съветски (руски) космически апарати летят с подобни слънчеви фотоволтаични панели. Такива обаче на Земята в СССР (Русия) почти не ползват, поне в масовото електропроизводство. Защо? Не е защото имат много петрол, въглища и газ. Просто тези източници са ефективни и оправдани само там, където нямат алтернатива – при труднодостъпни места, далеч от мрежово захранване те могат да захранват консуматори с малка мощност. Толкова. Иначе производствената цена е 35-40 евроцента на киловатчас. За сравнение – от ТЕЦ “Марица-изток 2″ същата е 5 евроцента, горе-долу такава е или дори малко по-ниска е и от АЕЦ “Козлодуй”. За сравнение от ветрогенераторите е също много скъпа – около 20 евроцента. Да оставим настрана, че това е твърде скъп ток даже и за западноевропейците, камо ли за нас. Въпросът ми е – може ли изобщо страна, която произвежда ток основно от такива източници, да има конкурентноспособна индустрия? Очевидно не!

    Г. В Англия, в района на Нотингам, има голяма ТЕЦ. Въпреки че районът е много богат на висококачествени черни въглища, за тази централа въглища се внасят от Франция. Защо?!…

    Д. То е във връзка с Б и В. През 1975 година АН на СССР излиза с официално становище по отношение на “възобновяемите източници” (ВЕИ). На практика то е отрицателно – най-общо казано – много ниско КПД. Препоръчва се СССР (Русия) да заложи на ТЕЦ и ВЕЦ, а в дългосрочен и свръхдългосрочен план – на АЕЦ и разработване на управляем термоядрен синтез. ВЕИ не влизат изобщо в сметката.

    В този смисъл е интересно да се знае, че за да се заместят основните енергийни мощности в България с фотоволтаични източници, трябва около 10% от територията й да бъде покрита с панели. Отделно стои въпросът как ще се поддържат например те чисти от сняг, прах и други “досадни” наслагвания, които влошават тяхната ефективност.

    Следователно ВЕИ не са никаква алтернатива, а глуха улица за енергетиката. Разработването им е загуба на пари, време и е свързано с напразни надежди за “зелено бъдеще”. Дотациите на “зелен” ток от държавата противоречат на интересите на гражданите и индустрията и е в разрез с принципите на свободния пазар. Истинската алтернатива е управляемият термоядрен синтез, за което ще са потребни вероятно около 40-50 години. Известните в момента запаси от черни каменни въглища са за около 140 години, от лигнитни въглища за около 500 години, от газ – за около 80 години, на радиоактивни руди – уран, торий – вероятно за около 200-300 години, отделно има запаси от нефтени и газови шисти. Така че изкопаеми горива в момента има достатъчно, няма основание за паника, решението на проблема ще дойде много преди те да се изчерпят и това решение няма да са ВЕИ.

    “Въглеродният данък” – крупна финансова шашмалогия.

    Климатичният ефект от нарастването на СО2 е само около 0.05С в затоплянето на климата между 1850-2000 г, което е около 0.7С, т.е около 7% и влиза в пределите на инструменталните грешки. В действителност нарастването на СО2 има стимулиращ ефект върху флората – вкл. горските масиви и селскостопанските добиви, защото той е “храната” за растенията.

    Всъщност тези пари отиват за дотации на ВЕИ, освен че някои пишман-природозащитници директно прибират за себе си част от тях.

    Защо западният елит в момента толкова много залага на ВЕИ и е прегърнал “зелените идеи”?

    1. За да не зависят от “лошите” – араби, руснаци, Уго Чавес и пр., които държат нефта и газа.

    2. За да не зависят от работнически прослойки като миньорите – те са опасни с това, че трудно се отказва на исканията им. В случай, че вдигнат стачка, не могат да бъдат заместени в каменовъглените мини от никого, това е специфична и много опасна професия. От тяхната работа зависят ТЕЦ-вете, а от тях цялата индустрия и комунално-битово стопанство.

    Следователно, за да не зависят от миньорите, управниците не бива да зависят от ТЕЦ-вете. Ако все пак се прецени, че без ТЕЦ не може, то по-добре е въглищата да се внасят отвън, за да няма зависимост от собствени миньори. Това е причината ТЕЦ да бъдат обявени за “мръсни”, а СО2 – за много лошо нещо.

    3. За да зависят по-малко от научно-техническите кръгове, а оттам и да се избегнат реформи в образователната система, с които да се засили делът на природо-математическите науки. Последните се считат опасни с това, че от една страна подкопават религиозния мироглед (това изглежда важно в страна като САЩ), а от друга рязко намаляват възможността хората да бъдат манипулирани от масмедиите чрез неща като парапсихология, ясновидство, астрология, да се спекулира с наукообразни твърдения и пр. Т.е. намалява се възможността на елита чрез масмедиите и определени религиозни течения да влияят върху общественото съзнание. Атомната енергетика, както и космическата индустрия обаче са силно наукоемки отрасли и предполагат съответната образователна система, която не е по вкуса на елита. Ето защо доколкото не може да се мине без научно-технически кадри, то и в този случай се предпочита да се внесат отвън. Ето защо АЕЦ са обявени за “опасни”, а случаи като Чернобил и Фукушима, станали поради недопустими човешки грешки, се преекспонират.

    4. Без “мръсните” ТЕЦ и “опасните” АЕЦ обаче е невъзможна конкурентоспособна индустрия. Следователно индустрията също трябва да бъде редуцирана. Това е обаче деликатен момент – някои индустриални дейности, особено военната индустрия, някои високотехнологични отрасли, донякъде автомобилостроенето и хранително-вкусовата промишленост все пак трябва да бъдат съхранени. Други обаче – химическата, металургичната и пр. “мръсни” и енергоемки отрасли трябва да се изнесат, същото се отнася до голяма част от наукоемката електроника – те си намират нови родни огнища – Далечния изток, Индия, Латинска Америка, напоследък същото обаче става и с “наукоемката” софтуерна индустрия. На Запад се развива “сферата на услугите”, която изисква много по-малко енергия, затова се разчита, че с ВЕИ и малко газ от Русия и петрол от Близкия изток може да се докара все пак някакъв енергиен баланс. Затоплянето на климата между 1975 и 2007 г. подхранваше тези надежди. Всъщност кризата от 2008 година започна със студената зима от 2007 г. в Северна Америка и още по-студената зима в почти цялото Северно полукълбо през 2008 г., които дръпнаха цените на петрола и газта нагоре.

    Това обаче е само увертюрата, главните събития всъщност предстоят. Лошото е, че сме всестранно неподготвени за тях.

  • tate1 wrote on 4 август, 2011, 5:26

    “Други обаче – химическата, металургичната и пр. „мръсни“ и енергоемки отрасли трябва да се изнесат, същото се отнася до голяма част от наукоемката електроника – те си намират нови родни огнища – Далечния изток, Индия, Латинска Америка” Точно това е проблема. Амазонската джунгла може да се окаже подходяща. А, грешка , тя е подходяща.Отглеждат захарна тръстика и произвеждат етанол. Изяли сме Европа, буквално сме я разорали, а сега е ред на останалия свят. С развитието на технологиите възможностите на човешката популация нарастват. Пренаселването на планетата не е проблем за планетата, а за тези които са я пренаселили. Налага се да се справим с нарастването на популацията. Това ще стане или с някакъв икуствен регулационен механизъм, или по естествен път, с война за ресурси, но глобална. Неприятното е че в този тип конфликти печелят тези които могат да се размножават бързо при неблагоприятни условия.

  • Борис Комитов wrote on 4 август, 2011, 11:01

    Регулационният механизъм предполага държавна намеса, но начело на последната трябва да стоят образовани и съвестни хора. Регулацията предполага и високо образователно равнище на населението, а този сегашният елит точно от това се страхува.

    Неприятното е че в този тип конфликти печелят тези които могат да се размножават бързо при неблагоприятни условия.
    ——–
    Очевидно обществото се е обновявало след подобни конфликти и е тръгвало напред. Точно епохите на студен климат обновяват социалната среда, получава се мощен импулс за развитие. Всъщност историческия процес е умалено копие /образно казано/ на еволюционния процес.

  • tate1 wrote on 4 август, 2011, 22:12

    Попада човек на тема, започва да спори, а всъщност, дори не е прочел написаното от опонента.Господин Комитов, дължа ви извинение, а вече и пари.Ще отделя малко време за четене, после ще споделя скромното си мнение.

  • tate1 wrote on 6 август, 2011, 3:18

    Благодаря. Беше много интересно. Глупости, беше грандиозно. Отдавна исках да прочета именно това. Сега трябва да го смеля. Получих отговори на много въпроси, което предизвика нови въпроси. По-старите, които останаха да висят, поне според мене са:

    1.Поне това което се насажда у масовия зрител, е катастрофичната теория за глобалното затопляне, която ще предизвика глобално застудяване. Демек проблеми за севера.

    2.Икономиката на запада е силно зависима от петрола на изтока. Резките скокове я поставят на колене. Влагането на средства във ВЕИ е някаква алтернатива и дава тласък на науката в тази посока. При сегашния темп на поскъпване на изкопаемите горива току виж цените се изравнили. А с развитие на технологията себестойноста на ВЕИ вероятно ще пада.

    Просто е нужна мотивация за влагане на пари в отрасъла. Няма пари няма развитие. Пример са елекромобилите и хибридите. С натиска за намаляване на вредните емисии иначе безперспективната идея доведе до появата на великолепни машини с разход на полско фиатче и характеристики на порше. Появиха се горивни клетки, които карат колата да върви с вода. Все още много скъпи, но развитието продължава. Това е независимост и развитие на технологиите.

    Европа мина през етап на индустрията, при който се произвеждаше независимо от щетите които се нанасят на околната среда и не се отказа доброволно от това. Не зная защо преди време протестирахте в Стара Загора, но съм живял в Перник и не беше приятно. Или защо се обезлюди гара Яна. Намаляването на замърсяването при производство увеличава себестойноста. Тогава производството се мести в третия свят, където няма натиск, протести и обезщетения за ракови заболявания у потърпевшото население. Там можеш да замърсяваш, без да плащаш. Така се индустриализира третият свят, а кадрите в Европа се преквалифицират в туризма. Решението не е на политиците, а на бизнеса.

    Когато политиците се опитат да наложат еднакви условия за производство навсякъде, се появяват антиглобалисти, които не знаят каква точно утопия защитават, но внасят достатъчно хаос, за да се измести вниманието от истинския проблем.

    3.Ядрената енергетика е интересна тема. Когато купуваш петрол от Русия, имаш теоретичен шанс да се справиш при спиране на доставките. Така е с въглищата и газта. Но какво да правиш с радиоактивните отпадъци, ако доставчикът на ядрено гориво не ги вземе обратно? Освен това заради европейските ядрени лобита останахме без половината си реактори, а сега отново залагаме на руски доставчик. Да не говорим, че Фокушима довърши започнатото от Чернобил.

    4. Дори диктатор не би оцелял, ако каже на българите, че са по-некадърни от турците и китайците, защото не могат да произвеждат повече, по евтино и по качествено от тях, а нямаме наука, защото в БАН взимат заплати, за да контактуват с извънземни чрез мургави врачки. Не е шега, създателят на космическата оранжерия се похвали лично по нациналния ефир и си беше довел контактьорката.

    Когато Костов каза, че за да сме добре, трябва да бачкаме, загуби изборите от човек, обещал да ни оправи за 800 дни. Политическа воля ли? Да, да. Масите трябва ба се манипулират и плашат, за да реагират в правилната посока. Ако европейците се стреснат от мита за глобално затопляне, водещо до ледников период, то аз съм за този мит. И съм за това, правилата, спазвани от западната цивилизация за щадящи околната среда производства, верска, етническа и междуполова толерантност, да бъдат наложени на целият свят. Глобално.

    5. За иследване на процесите на ниво субатомни частици европейците май похарчиха повече от Индия и Китай, взети заедно, въпреки по-малобройното си население.

  • Борис Комитов wrote on 6 август, 2011, 20:09

    “1.Поне това което се насажда у масовия зрител, е катастрофичната теория за глобалното затопляне, която ще предизвика глобално застудяване. Демек проблеми за севера”
    ——————————————————————–
    Проблемите от климатичните промени са били винаги за севера и изтока, т.е. Северна Европа и Северна и Централна Азия. Ако трябва да сме още по-точни – за пояса между 30 и 60 градуса северна ширина- тъкмо за това историческото развитие е динамично именно в тези райони. В екваториалния пояс климатът е бил винаги топъл- затова развитие там няма, т.е. промените стават там под влияние на контактите с “исторически активния пояс”.. Отговорът ми е съвсем “на едро”, има много нюанси, които обаче в момента нямам време да коментирам.
    ——————————————————————————–
    “Икономиката на запада е силно зависима от петрола на изтока. Резките скокове я поставят на колене. Влагането на средства във ВЕИ е някаква алтернатива и дава тласък на науката в тази посока. При сегашния темп на поскъпване на изкопаемите горива току виж цените се изравнили. А с развитие на технологията себестойноста на ВЕИ вероятно ще пада”
    ————————————–
    Никакъв НОРМАЛЕН шанс няма ВЕИ да станат по евтин източник на енергия от ТЕЦ или АЕЦ. Освен това ВЕИ никак не са и безвредни да здравето, както ги представят- но дане се впускаме засега в тази насока. Кардиналното решение е термоядреният синтез, но за това са необходими време и инвестиции.

    Ако Западът иска да има конкурентна икономика, трябва да заложи на климатично независима енергетика, каквито са ТЕЦ и АЕЦ с високо КПД и ниска себестойност и да се реиндустриализира.

    Ако не бъдат преодолени фобиите към тези два източника на енергия и индустриалното производство като цяло, западната цивилизация рискува тоталното си обезличаване през следващите 2-3 десетилетия. Проблемът е, че изнасяйки различни производства извън своята естествена зона, а заедно с това и технологии, образование и пр., Западът се направи сам заложник на своя стремеж да живее в чиста околна среда (и да няма “опасни” за управляващите социални прослойки), разработвайки само сферата на услугите, а изоставяйки фундамента на икономиката на другите цивилизационни общности – производството на енергия и енергоносители, металургия, машиностроене, електроника и пр. Заедно с това обаче Западът прехвърли на Изток и фундамента на образованието (природните и техническите науки).

    Римската империя е осъществила своя устойчив модел благодарение на две неща:

    1. Отказът от глобализация под егидата на Рим. Същността на “римския мир” се крие в принципното решение на Октавиан Август и неговия съветник Марк Агрипа да се откажат от военна експанзия на изток от Ефрат – към Партия и Индия. Те са преценили, че няма шанс населението на тези земи да споделя ценностите на елинизма: античната цивилизация и римската мощ ще бъде изчерпана от нескончаеми военни конфликти там. Дори и Сирия, Палестина и Египет са били проблемни, но е било преценено, че от военна гледна точка контролът над тях трябва да се запази. Преценено било, че независимо от паралелните ценности и културното сходство – “гръцката”, т.е.източната част на империята не може да се управлява както западната. Затова там предимство са получили гърците в управлението и гръцкият език е станал официален наред с латинския. И това е още от края на 1, началото на 2 век от н.е. Това например в момента Западът не го разбира по отношение на Русия и Източна Европа и затова бере ядове и ще бере още повече в близко бъдеще. Споделянето на властта с гърците всъщност е способствало за стабилността на Римската империя чак до края на 4-ти век.

    2. Римската империя е била икономически затворена система – всичко важно се е произвеждало на нейна територия, търговията с други части на света не е имала голямо значение. Всъщност застоят в науката и технологиите е довел до нейния упадък, но при тогавашните условия за това са били потребни почти 300 години.

    Същото е важело и за другите големи световни империи по това време – Ханската империя в Китай, Партия и пр.

    В момента и ЕС и САЩ разчитат на глобализацията на икономиката – реалната икономика е на Изток, научно-техническият потенциал също вече се мести на Изток – във всякакъв смисъл. За да бъде устойчива, западната цивилизация трябва да бъде затворена и културно хомогенна система – народите в нея трябва да споделят сходни ценности и да имат общ културен корен. Същото важи и за останалите цивилизационни общности.

    Един от уроците на историята е, че тя показва непрекъснатия провал на всякакви опити за световно господство. Тази невъзможност е свързана с различните режими на климата в рамките на широчинния пояс между 30 и 60 градуса – пример за това съм дал в “Околната среда и човешката история”.

    Следователно границите на цивилизационните общности са свързани с природен фактор, те не зависят от нашите желания и надхвърлят нашите възможности да ги преодолеем. Това, че сега имало много повече контакти между хората от различните части на света, не решава проблема – повече контакти не означава повече разбирателство, а напротив – увеличава възможността за междуцивилизационни конфликти.

    “Когато политиците се опитат да наложат еднакви условия за производство навсякъде, се появяват антиглобалисти, които не знаят каква точно утопия защитават, но внасят достатъчно хаос, за да се измести вниманието от истинския проблем.”

    Поради гореказаното политиците не могат да наложат еднакви условия за производство, както не могат да наложат еднакви и куп още други неща – европейските критерии за много неща, които се налагат у нас са в противоречие с обективни/природни дадености, които са различни у нас и в Холандия. Затова много неща от ЕС при нас стават трудно или не стават въобще. Това което казвам, важи включително и за неща като корупция и организирана престъпност. За да ги няма или поне да ги намалим тук, трябва да направим неща, които не се правят в Холандия. Тогава обаче ще ни кажат, че не спазваме правилата на ЕС. Тези неща са още по-силно валидни за Турция.

    Между другото най-рискови по отношение на стабилност и териториална цялост са страни, които се разполагат върху “цивилизационни разломи”, т.е. през тяхна територия минава точно такава природна граница – Италия (Севрна и Южна), бивша Югославия (тя се разпадна точно по такъв цивилизационен разлом), Румъния – по карпатския хребет, Украйна и Турция.
    ——————————
    “Не зная защо преди време протестирахте в Стара Загора,…”

    Заради епизодично действащ източник на комплексно замърсяване на въздуха от неиндустриален произход, разположен северно от града.
    ————————————————————————-
    “Ядрената енергетика е интересна тема. Когато купуваш петрол от Русия, имаш теоретичен шанс да се справиш при спиране на доставките. Така е с въглищата и газта. Но какво да правиш с радиоактивните отпадъци, ако доставчикът на ядрено гориво не ги вземе обратно? Освен това заради европейските ядрени лобита останахме без половината си реактори, а сега отново залагаме на руски доставчик. Да не говорим, че Фокушима довърши започнатото от Чернобил.”

    Всъщност аз смятам, че всяка държава трябва да се грижи за ядрените си отпадъци. Чрез съответните дълбоки хранилища и чрез оползотворяването на част от тези ядрени отпадъци. Част от тях могат да се ползват вторично също като източник на енергия – ядрени батерии, АЕЦ, които работят на основата на тези изотопи и т.н.

    Фукушима – японците всъщност показаха, че човешкото качество “мундарлък” не им е чуждо. Не може да се каже нещо друго при положение, че в район, където макар и рядко се случват земетресения с магнитуд 8 и 9, централата е проектирана само до М=7. Разликата в енергиите на земетресения от 7 и 9-та степен е около 900 пъти. Нашата АЕЦ е също проектирана да издържи М=7, но при нас това са наистина най-мощните възможни земетресения, а в Тихоокеанския пояс условията са други… Има и някои подозрения за проблемния реактор във Фукушима за това, че всъщност той не е предназначен изобщо да произвежда ток, поради което и не пускат там чужди специалисти за оказване на някаква помощ.
    ———————
    “Дори диктатор не би оцелял, ако каже на българите, че са по-некадърни от турците и китайците, защото не могат да произвеждат повече, по евтино и по качествено от тях, а нямаме наука, защото в БАН взимат заплати, за да контактуват с извънземни чрез мургави врачки. Не е шега, създателят на космическата оранжерия се похвали лично по нациналния ефир и си беше довел контактьорката.”

    Понеже поназнайвам нещо по въпроса, ще Ви кажа само, че това е много срамна за БГ науката история. Тя е дело на хора, които бяха накуп вкарани в БАН по нареждане “отгоре” в средата на 80-те години и с малки изключения са от средите на МО. Случаят “Царичина” беше изцяло финансиран от военното министерство, а етикетът “БАН” беше просто използван като фасада от тези хора. Лошото е, че тогава ръководството на академията изглежда не се разграничи категорично от това нещо, но явно са се бояли, това бяха точно годините 1990-93.
    ————————————-
    “Когато Костов каза, че за да сме добре, трябва да бачкаме, загуби изборите от човек, обещал да ни оправи за 800 дни.”

    Не съм от хората, които са гласували за този човек.
    ————————————————-
    “Да, да. Масите трябва ба се манипулират и плашат, за да реагират в правилната посока. Ако европейците се стреснат от мита за глобално затопляне, водещо до ледников период, то аз съм за този мит.”

    На лъжата краката винаги са къси. Ако строим политика, основана на лъжа, неизбежно ще отидем на бунището на историята. Ако не веднага, след време. Цената винаги я плаща цялото общество. Много често – и с кръв. Всъщност, винаги.

  • Борис Комитов wrote on 6 август, 2011, 22:27

    Забравил съм това:

    5. За иследване на процесите на ниво субатомни частици европейците май похарчиха повече от Индия и Китай, взети заедно, въпреки по-малобройното си население.
    ————————————-
    Похарчили повече не означава непременно и получили повече.
    Инвестицията в нещо (в случая говорим за наука) не включва само инвестиции в материална база, наблюдателно време, консумативи и т.н., но в много голяма степен и инвестиция в образование, в т.ч. и в основно и средно образование.

    Западната наука във все по-голяма степен се превръща в “наемническа” – разчита на чужденци учени, студенти и преподаватели (Американски университет – място, където
    руски професор от еврейски произход преподава на китайски студенти).

    Темата е интересна и голяма, но не ми се пише дълго, ще разкажа просто нещо, което видях при първото ми ходене в научен институт на Запад през 1992 г.

    Пътувах до бившата вече Западна Германия. Когато след близо 12-13 часа пътуване най-сетне се добрах до това място, първият човек, на когото изобщо попаднах, беше китаец – професор по геофизика от Пекинския университет. “I am the main china man there!” (Аз съм главният китаец тук!), това беше част от отговора му, когато се заприказвахме и го попитах кой е. Той ме заведе при един руснак – с него трябваше да работим по съвместен проект. Руснакът беше вторият човек, когото видях в института.
    Третият беше портиерът. Той беше германец, пенсионер. Впоследствие се оказа, че знае български и често си разговаряхме на български, от което той беше много доволен.

    Това беше все още през 1992 година. Не зная как е във физиката на елементарните частици, но в космическата физика около 25-30% от научните автори в момента са руснаци, горе долу толкова или малко повече са китайците, около 10-15% – индийци, от останалия свят са останалите проценти. Повечето от тези хора не работят и не пребивават постоянно на Запад, а в собствените си страни. Това е положението.

    Въпросът е защо е така, след като най-много пари за наука харчат ЕС и САЩ?!

  • tate1 wrote on 8 август, 2011, 22:54

    Колкото до цената на ВЕИ, поне на ниво битови, може да се поспори. При инвестиция от 4000 лв. в селективни колектори средната икономия за затопляне на водата е 80 лв. в четири месеца годишно и по 40 лв. в още четири. Около 440 лв. за година. Което означава че инвестицията се изплаща за около 10 години. Около 10 години е средната възвръщаемост и за топлоизолации дограми и т.н., така че битовите ВЕИ са добра инвестиция. Всъщност аз виждам купища ползи на микро ниво, но на макро нямам никаква информация. Ще продължа да чета, дано успея да се ориентирам. Според кримката “Състояние на страх” нямам много шансове. Ще съм благодарен за всякаква помощ.

  • Борис Комитов wrote on 9 август, 2011, 15:50

    Както вече писах по-горе, ползването на ВЕИ е целесъобразно там, където няма друга алтернатива- далеч от електропреносна мрежа, при условия например на планински хижи, вилни постройкии в планински райони, но при условие, че консумираната мощност не надхвърля 500- 1000 вата, т..е. не се ползват електронагревателни уреди и изобщо консуматори с голяма мощност. В протимен случай, въпросните ВЕИ генератори би трябвало да бъдат устройства с огромни размери /линейни или на площ/, а това значи и допълнително много по-скъпа поддръжка. При това визирам основно фотоволтаичните източници, ветрогенераторите са източник на вредни инфразвукови вълни / само, че за това се мълчи/ .
    Иначе, енергията от ВЕИ не бива да се пуска в електропреносната мрежа изобщо за да не товари излишно сметките на гражданите и фирмите, това е моето мнение. Това не само, че не бива да бъде поощрявано, но и забранено със закон.

    Ако държавата ни е на мястото си имаме всички условия, цената на ток да бъде ПОНЕ с 30-40% по-ниска, да имаме значителен процент транспорт на водородно гориво /който е и ефективен и чист/. Затова обаче, трябва да имаме повече ТЕЦ и АЕЦ мощности. За това имаме и въглища и уранови руди – много от тях спряхме поради користни внушения отвътре и вън. За да опазим ландшафта, флората и фауната трябва да реиндустриализираме страната, а да намалим / в пъти/ туристическия сектор, благодарение на който голяма част от планинската ни природа, да не говорим за Черноморието са съсипани. Звучи парадоксално, но мога да докажа, че е така

  • tate1 wrote on 9 август, 2011, 22:35

    Пълен консенсус. И най екологичната технология е безпомощна да опази природата когато хората са много.И най екологичния отрасъл вреди когато хората са много. За да опазим планетата в този вид трябва да ограничим населението. Може да звучи като зелена утопия, заради неподготвеноста ми да предоставя статистически данни и научни иследвания.Така е защото съм лаик. Но историята на на Великденските острви е очевадна и за лаици. Хората пристигат в лодки изсичат дърветата за цивилизационни мероприятия, изчерпват ресурсите на острова и установяват че няма дървета за да направят лодки и да изчерпат ресурсите на друг остров. Цивилизацията им се срива завинаги. А ние сме третият остров от слънцето. Ако изчерпаме изкопаемите горива заради нарастнали нужди на нарастналата популация, и не намерим енергиен заместител, след срив на нашата цивилизация следвашата няма да има енергийни ресурси да достигне нашето ниво. и до натрупването на петролни залежи и въглищни пластове ще остане на пред-индустриален етап.Ще са нужни много години, не мога да броя до толкова.А при глобална война за оскъдни ресурси са достатъчни четири поколения за да се забрави не само че е имало наука, няма да помнят че е имало букви.

  • Борис Комитов wrote on 12 август, 2011, 10:21

    Невъзможно е да се постигне трайно решение на проблема чрез контролиране на демографския ръст. Ше се опитам да съм много кратък, това вече съм го обяснявал няколко пъти, включително и в тези коментари.

    Броят на населението на два пъти през последните 5000 години е минавал през периоди на стабилност. Това са “имперските” епохи на 2200-2400 годишните цикли, а именно 2200-1700 г. пр.н.е. и от 50 г. пр.н.е. до 400-та година от Новата ера (епохата на Римската империя). Относително стабилно население като брой, сравнително устойчиви икономически условия, включително и прехрана.

    Но изведнъж всичко рухва. Защо?

    Защото се променят природните условия – стабилният топъл климат приключва, започва застудяване. Какво трябва да се направи? Естествено – технологично обновление на икономиката. Да, но вече няма кой да го направи – заради застоя в науката и технологиите през почти целия период на Римската империя (тъй като не е имало стимул за това – подчертавам, не е имало ВЪНШЕН стимул за това) нивото на образованието е паднало и се е свело до елементарна грамотност, знаене на закони и риторични умения – природните науки и математиката са били в застой, намалявали са хората, които са ги познавали, разбирали, а камо ли да са ги развивали. Просто към 400-та година, а всъщност дори много по-рано, в Рим почти не са останали такива хора!!!

    Какво трябва да прави обществото в епохите на недостиг на ресурси? Наколко неща:

    1. Да развива технологиите в земеделието и индустрията – ясно защо – природната среда трябва да дава повече, отколкото е давала до момента.
    2. Да развива военните технологии – просто в такива епохи започва здраво да “мирише на барут”, започва люта битка за ресурси, в която именно съществувалите устойчиво, но неразвивали се през това време цивилизации са основните жертви.
    3. Да развива транспортните средства и знания за света (в географски и космографски план) – за да може да разшири присъствието си в нови части на пространството и да има допълнителни ресурси от нови източници.

    За всичко това трябва обаче научна и технологична база и в благоприятни усровия е този, който е инвестирал преди това достатъчно в нея (трудил се е, учил се е, включително и да воюва, а не този, който е благоденствал, лежейки по гръб десетиления и столетия наред.

    Коя е мярката за устойчиво население? При едни климатични условия и постоянно технологично ниво тя е една, при други условия е друга. Едни са условията, когато полярните ледове са почти стопени (така е било преди около 7500 години), други са по време на “Великките ледникови периоди”, трети са когато ледниците достигат почти до екватора, както е било преди около 240-250 милиона години. Следователно не можем да радчитаме на стабилизиране на популацията, освен ако не променяме начина на производство непрекъснато (т.е. не използваме все по-ефективно околната среда откъм ресурси) и не разширяваме жизнената си сфера, т.е. не се разселваме (наред е Слънчевата система, макар че скоро това няма да стане).

    Човекът е същество, което благодарение на интелекта си може да развива наука и технологии, чрез които непрекъснато да разширява екологичната си ниша – ако в началото е живеел само в екваториална и тропична Африка, впоследствие е заселил почти цялата планета. Вече може да пребивава на места, където никой друг висш животински вид не може – например в космическото пространство.

    Мога страшно много да напиша още, но в момента нямам време. Писал съм в книгите и коментариите по-горе. Помислете си обаче по следния въпрос – металургията е започнала развитието си с обработката на самородни метали – мед, желязо и пр. След това обаче технологиите са се развили към извличане на метали от все по-бедни руди – например в момента технологичният праг за меднните руди е 0,2-0,3% относително съдържание на мед. Преди 100 години ТЕЦ-вете са ползвали най-напред черни, а после и кафяви въглища. Днес лигнитните въглища, с които работят централите в Марица-изток, са с 4-5 пъти по-ниска калоричност., т.е. преди 100 години не биха изобщо ги смятали за суровина, а днес около 35% от енергетиката на България се крепи на тях.

  • tate1 wrote on 13 август, 2011, 0:21

    Комуникираме като глух със сляп.Бизнеса е глобален отдавна.Той винаги се движи към по слабото съпротивление: евтина работна ръка ниски обещетения. Където отива бизнеса там отива науката защото там има нужда от разработките и. Като следствие там има опитни кадри научни разработки и пари. Единственото възможно политическо решеное е натиск за уеднаквяване на икономическите условия. А за това е нужно подкрепа на общестеното мнение. Политиците правят това което искат хората. Политиката е следствие на човешките нагласи, а не обратното. Отделните лобита се опитват да създават различни нагласи у избирателите, за да могат да наложат съответното политическо решение. От манталилета на нацията и от вложените пари в манипулацията зависи посоката в която ще се отиде. Парите се дават основно от бизнеса. Поощрявам американското въоражаване за но икономиката им е на път да изпуши като съветската. След това доминирането на световната политика ще е в ръцете на комунистически Китай. Европа може да предложи добри услоеия за бизнеса ако ореже песиите намали заплатите и разреши безконтролното замърсяване на въздух вода почва. Кой европеец ще гласува за политик който му отнема качестеото на живот с който е свикнал. Виновни за политическите решения са хората а не политиците.А хората виновни ли са че искат да живеят по добре на по чисто място с някаква социална сигурност. А лошо ли е да се иска подобно нещо и за хората в третият свят. Бизнеса е глобален, правилата за бизнес са локални. Бедните демокрации клякат лесно, малките диктатори се купуват лесно. Необходими са глобални правила за глобалния бизнес. А нарастването на населението трябва да подлежи на някакъв комтрол. Регулацията се извършва от естествени фактори като глад, болести, войни. Надявам се да се постигне компромис за друг вид регулация. Идеята че ще се въоръжим и ще намалим населението на някоя държава от третия свят като ги избием, не звучи добре, въпреки че в определен момент може да се окаже единствен изход. А и аналогията с времето на Атила и Теодорих е несериозна. Сега има гладни с картечници и луди с ядрено оръжие. А гъстотата на населението е такава че превземането на Пекин от монголите /тримесечно баташко клане/ ще изглежда като битов скандал. Освен това така нареченото обновяване на цивилизацията историците наричат тъмните векове. Аз съм за развитието на науката индустрията и армията но оплакването от лошите политици ми звучи като лош български навик.

  • Борис Комитов wrote on 13 август, 2011, 13:25

    Не може да има общи правила за благополучие и прогрес, които да са едновременно валидни за целия свят и за всяка епоха – затова всички опити за глобализация са предварително обречени на неуспех. Те могат да донесат единствено само излъгани надежди, икономическа и духовна разруха, опустошителни войни, напразни милиони жертви.

  • Борис Комитов wrote on 13 август, 2011, 15:15

    Това предното не беше целият ми коментар.

    Не си говорим като глух и сляп, а като хора, които боравят с различни понятия , продукт на различно възпитание, образование, различна информационна среда, професионален и жизнен опит и в края на краищата – различен манталитет и светоглед.

    Аз мисля, че по-нагоре писах- по-интензивните комуникации не означават по-добро разбирателство и точно това става в момента на практика. Границите на цивилизационните общности са преди всичко граници на различен режим на климата, т.е те са обусловени от природен фактор, който действа приблизително по един и същи начин след края на Вюрмския ледников период. Тръгвайки от запад на изток през Евразия – в рамките на умерения пояс между 30 и 60 градуса има 4 РАЗЛИЧНИ РЕЖИМА НА УМЕРЕНИЯ КЛИМАТ -

    1/ евроатлантически – сравнително слаби вариации в рамките на един човешки живот, т.е. под 100 години, но се проявяват промени в по-дългосрочен план – цикли около и над 200 години. Преобладават периодите със сравнително топъл и влажен климат, т.е. умерен климат с подчертано морски тенденции; включва Северозападна и Централна Европа , пресича Италия , Балканския полуостров от югозапад на североизток, преминава през Румъния по карпатския хребет и продължавайки на североизток достига до Финския залив. Зона на западноевропейската цивилизация.

    2/ евразийски – значителни краткосрочни вариации на климата, които се проявяват в диапазона под 100 тодини, т.е. в рамките на едно поколение условията се сменят поне 2 пъти поради силни 50-70 и 20-22 годишни вариации на климата. Ето защо се редуват периоди, в които природните условия са по-близки до умерен “морски” климат, с периоди през които преобладават континенталните тенденции. Обхваща Южна Италия, около 70 % от територията на Балканския полуостров, половината територия на Румъния, по голямата част от териториите на Украйна и Беларус и зялата територия на Русия. Променливите дори в рамките на едно поколение природни условия пречат за изграждането на траен адекватен обществен модел – това е зоната на славяно-византийската /източноправосламна/ цивилизация. Ето защо този район се лашка непрекъснато между Изтока и Запада и неслучайно С. Хънтингтън я нарича “цивилизация на махалото”. Каква е реакцията на обществото – или перманентен преход, което правим ние вече 130 години или стремеж да се балансира между Изтока и Запада- това прави Русия през по-голямата част от историята си, с изключение /частично/ – на съветския период. На изток границата пресича Анадола като около 60-70% от този полуостров остава на изток от нея

    3. Сух, континетален климат , атлантическите циклони достигат рядко то този район, разчита се на изкуствено напояване от реки, захранвани от планински ледници, предполага силна държавна намеса в икономиката и съответно много силна държавност. Това е районът на ислямската цивилизация днес+ цяла Централана Азия, вкл. Монголия и по-голямата част от Китай, без крайбрежните райони.

    4 мусонен- южно и източноазиатски. Накратко- в много отношения наподобява евроатлантическия, но има и разлики. Това е общо взето Далечния изток + Индия

    ——————————————————–
    Тези разлики са обективни, обуславят различен начин на живот, в най-общия смисъл и поради това тези райони имат своя характерна история, култура и пр. , която ги отличава от техните съседи на изток и запад от тях. Когато дадена цивилизационна общност загине на дадена територия, на нейно място се появява нова, която повтаря основните черти на загиналата, това го е забелязал Арнолд Тойнби, но не е успял да установи точната причина. Ето защо всякакъв опит за уеднаквяване, предприеман в миналото е завършвал с катастрофа за този който се опитва да го направи – затова империята на Александър Македонски се е разпаднала толкова бързо. Затова Октавиан Август е най-великият политик на всички времена /мое мнение/. Той е разбрал какво НЕ ТРЯБВА да прави, а именно- да не разширяма границите на Рим на изток към територии, където населението не споделя ценностите и начина на живот на гърците и римляните.

    До какво доведе глобализацията дотук? – светът прилича на 15-16 етажна панелна кооперация- на първия етаж живее млад работник, който обича като се прибере да се напие, да вдига и да вдига шум посред нощ, някъде над него има ученичка от музикална гимназия , която свири на пиано или цигулка, следва семейство от мургави роми, които “паркират” коня си в апартамента, над тях професор по математика, а най-отгоре някой денонощно се вихри рап или турбокючек!!! Естествено скандалите и разправиите на такова място са непрестанни и тежко и горко на този, който е домоуправителят! За такъв все още се натиска “Чичо Сам”, но според мен скоро ще вдигне ръце.

    Какъв е изходът . Всъщност другите възможности са две-едната е малката кооперация, в която хората се включват на базата на роднинство, приятелство, обща професия – въобще някакви сходни интереси и начин на живот. Това са нсъщност цивилицационните общности. В политическо и икономическо отношение те съответстват
    на многополюсния свят., няколко големи държави или обединения от такива, на базата на обща цивилизационна идентичност. Обикновено това става около някаква държава ядро. На времето такава роля е изиграл Рим, Ханската империя в Китай, Сасанидската империя в Средна Азия. При съвременните условия такива потенциални държани ядра могат да бъдат САЩ ако се откажат от глобализма /или/ Германия- ако се откаже от “зелените” утопии, Русия – задължително, Китай – задължително , Индия – задължително, Иран – твърде вероятно /или Пакистан, Турция – евентуално/. Според мен това е съвременното решение на проблема при сегашните природни дадености и тенденции В резултат на много лутания и катаклизми това ще се случи до края на този век.

    еднофамилно жилище – националната държава. По-добро от това няма, но в момента “сезонът” й отминава.

    Няма опасност Китай да стане световен политически хегемон , нито някакъв “Ислямски Халифат” – по същата причина, поради която никой друг не е успял и не може. да успее. Те обаче това го знаят и мисля че не се стремят към такова нещо. Може да стане обаче световен икономически и научен център – той вече е бил такъв поне на 2 пъти в историята. Интересно е , че в епохи, подобни на съвременната, Изтокът винаги се е справял по-добре от Запада.

    Събития като “Великата гръцка колонизация+ или “Великите географски открития” са играли положителна роля освен с всичко друго още и с това, че са били много силен социален отдушник – хората с различни от господстващите в момента възгледи са напускали съответните метрополии и са се заселвали на новите места. – противниците на европейските крале или протестантите са бягали в новите колонии в Америка, подобни неща са се случили в древна Елада. Заселването на блидките тела в Слънчевата система ще изиграе подобна роля в бъдеще, само, че това няма да е скоро.

    Политиците са едно, властващият елит – друго. Двете не съвпадат задължително. Едните са държавни чиновници, другите държат икономическите ресурси – двете неща не съвпадат. Властващият елит обикновено съдържа в себе си политическия, но политиците могат да бъдат най-обикновени наемници, дори чужденци. Навсякъъде имам предвид властващия елит. няма значение дали политиците са избирани или назначавани. Ако при избори един политик може да дойде на власт с гласове, които са купени срещу 50 лева и кебапчета, все едно той е назначен – от този ойто е раздал парите и е платил за кебапчетата. Всъщност това е един от признаците, че едно демокрратично общество от западен тип загива – когато хората загубят интерес към демократичните процедури и всичко се изроди в театър и фасадност. В античността точно такива неща са ставали в края на Римската република и началото на империята – включително и “изборен туризъм” е имало!!!…

  • Борис Комитов wrote on 13 август, 2011, 23:19

    Ето и още някои някои според мен съществени добавки:
    ——————————————————-
    А и аналогията с времето на Атила и Теодорих е несериозна. Сега има гладни с картечници и луди с ядрено оръжие. А гъстотата на населението е такава, че превземането на Пекин от монголите (тримесечно баташко клане) ще изглежда като битов скандал. Освен това така нареченото обновяване на цивилизацията историците наричат тъмните векове. Аз съм за развитието на науката, индустрията и армията, но оплакването от лошите политици ми звучи като лош български навик;
    ————————————
    Аналогиите винаги съществуват и се проявяват. Разлика има само в нивото на технологиите – включително и на тези за убиване. Затова и войните и изобщо историческите катаклизми, които имат ЦИКЛИЧНИ природни причини, стават все по-опустошителни.
    И събитията от края на Римската империя вероятно ще се ПОВТОРЯТ по аналогичен начин ОТНОВО, но с още по-тежки последици, именно защото има “гладни с картечници” и “луди с ядрено оръжие”. И най важно, защото са създадени условия лудите да лудуват – благодарение на властническо невежество, егоизъм и мързел! Разликата е, че древните луди и гладни не са имали ядрено оръжие и картечници, а само лъкове, стрели и мечове.

    Всъщност в историята има сезони, както има годишни сезони и денонощен цикъл. Те са свързани с дълги природни цикли. Трябва да се изследват, да се изучават причините, поради които възникват и да се вземат дългосрочни превантивни мерки, за да се избягват големите социални катаклизми. За съжаление смятам, че съвременният елит и обществото като цяло засега са далеч от такъв начин на мислене, което е много тъжно и опасно.
    Егоизмът и късогледството на елита (властващото малцинство) като причина за края на цивилизациите е извод, направен не от мен, а от Арнолд Тойнби, който е британски историк, син на лекар – няма как да има лоши български навици. Т.е. това не е мое твърдение, аз го приемам на базата на факти и на намирането на външните причини това качество да се проявява по фатален начин при определени външни (природни) условия.

  • tate1 wrote on 14 август, 2011, 19:14

    няколко големи държави или обединения от такива, на базата на обща цивилизационна идентичност. Обикновено това става около някаква държава ядро. На времето такава роля е изиграл Рим, Ханската империя в Китай, Сасанидската империя в Средна Азия. При съвременните условия такива потенциални държани ядра могат да бъдат САЩ ако се откажат от глобализма /или/ Германия- ако се откаже от „зелените“ утопии, Русия – задължително, Китай – задължително , Индия – задължително, Иран – твърде вероятно /или Пакистан, Турция – евентуално/. Според мен това е съвременното решение на проблема при сегашните природни дадености и тенденции В резултат на много лутания и катаклизми това ще се случи до края на този век. Да това е пътя. И създаване на професионална армия под егидата на ООН за да не се налага чичо Сам да се прави на световен полицай. Все пак хора като Милошевич някой трябва да ги спира.

  • Борис Комитов wrote on 15 август, 2011, 12:47

    И създаване на професионална армия под егидата на ООН за да не се налага чичо Сам да се прави на световен полицай. Все пак хора като Милошевич някой трябва да ги спира.
    —————————————-
    т..е привърженик сте на панелната кооперация

    Точно това обаче няма да се случи, природата го забранява- мисля, че 100 пъти съм го обяснил вече как и защо Грешката на Запада е , че стремейки се да създаде световна икономическа система, построена на някакъв общ принцип, при която той да бъде на върха на потреблението, но на практика без да дава нищо ценно в замяна. Зпадната цивилизация може да изгради собствена устойчива “универсална държава” само ако спази принципите, на които се строи такава. На практика тлябва да се приложи моделът на Римската империя , разбира се с отчитане на съвременните особености.

    1. Затворена икономика в рамките на цивилизационната общност- т.е. Северна Америка+ Западна и Централна Европа. Енергия, енергоносители, промишлени стоки, поодоволствие , услуги и т.н. трябва да се обменят по възможност само в тези граници.
    Това е район с общи културни ценности, философия, религия и т.н. Затворената икономика означава независимост от останалия свят, а също и да си отворят отново мините и заводите, а значи и да се откажат от много неща, които им харесват , и да приемат други, които не харесват. Но, както се казва “Сухо дупе риба не яде!”. В противен случай – растящ дефицит, все повече пасивни потребители /лумпенпролетариат/ и в крайна сметка и конфликт с останалия свят.

    2. Унифицирана правова система, икономически ред /правила за производство и търговия/ , свободно движение на хора стоки капитали и т.н. в тези граници.

    3. Обща отбрана и охраняване на външни граници- обща армия- да, но само в границите на универсалната държава Най- малкото – някаква обща система за сигурност.

    4. Да не се поощрява емиграцията на хора от други части на света – по някакви конюнктурни временни причини това може да изглежда за момент добро, но в по-дългосрочен план е източник на проблеми. Фактите са пред нас.
    ——————————–
    Същото нещо трябва да направим и в Източна Европа – Сърбия, България, Гърция, Македония, Румъния, Кипър, Молдова, Украйна, Беларус и Русия, евентуално + Казахстан..
    ————————————————
    Ислямските страни – Северна Африка, Предна и Централна Азия са другата такава общност. Точно сега те са много опасни защото усещам как след края на американския глобализъм светът ще трябва да бере ядове с техния ислямски глобализъм . И той ще
    отиде на бунището на историята, но на каква цена…..
    —————————–
    Индия сама по себе си е цивилизационна общност. Включването на страни като Непал и
    Шри Ланка не променя особено картината.
    —————————–
    Китай – обединител на Далечния изток на юг от “зоната на вечния мраз”, т.е. 50 -я паралел северна ширина – т.е. южно от Монголия. и на изток от “Покрива на света”. Япония няма бъдеще като велика сила.

    В Южното полукълбо нещата са доста по- прости. Големите държави там ги делят не просто климатични граници, а океани.

    Има обаче проблемни райони. Това са страните които се разполагат по “цивилизационните разломи” – Италия // различията между Севера и Юга са именно поради това/, бивша Югославия – тя се разпадна всъщност по “цивилизационния разлом”, а Милошевич просто имаше малшанс да е президент на такава държава, Кавказ и Закавказието, Кашмир. Турция са други такива райони. Последната е много проблемна страна и може да се разпадне именно по тази причина. Точно в такива райони се оформят т.нар. “буферни страни” по време на периодите на универсални държави. На тяхна територия обикновено съседните империи водят ограничени войни помежду си, т.е. тте са арена на сбъсъка на цивилизациите. Такава е била например Армения и Кавказкия район- там Рим е войвал с партите и персите, а впоследтвие между 7-11 век Византия с персите и арабите. И сега този район става отново такъв.

    Между Запада и Евразия /славяно-византийската православна цивилизация/ може да има по-тясно сътрудничество и дори кооперация на политическо, военно и културно ниво, благодарение на паралелни цивилизационни ценности. Всъщност главните разлибия са в невъзможността да се изгражда икономиката на общи принципи. Климатичните особености на нашия район предполагат по-силна държавна намеса в икономиката и в крайна сметка – “повече държава”. На времето този ефект се е проявил в ранната Римска империя- първоначално римляните са си мислели, че Балканите, Анатолия и Близкия изток до Ефрат могат да го управляват по същия начни както Италия, Галия , Испания и т.н. Много скоро обаче се изяснило /особено след Първата Юдйска война/, че това не е така. И тогава решили, че е по-изгодно за тях и мнго по устойчива ще е империята ако поделят властта с гърците- на Изток започнали да назначават управители гърци, гръцкият станал втори държанет език в империята, а самите римляни предпочитали да колонизират западната част на империята, а на изток присъствието им се свеждало основно до военни и много малко чиновници.
    И това се е случило почти 200 години преди император Константин, т.е Византия има дълга предистория още в самата античност.

    За да се случи такова нещо сега обаче Русия и Запада трябва да престанат взаимно да си подливат вода.

    ООН – глупава и тромава организация, единственото ценно нещо в нея май е Съветът за сигурност и донякъде ЮНЕСКО. Всичко друго май са само едни лапачи на средства. Съветът за ситурност оаче трябва да се реформира . Постоянните членове трябва да са САШ, Русия, Китай, Индия и Бразилия. Това съответства на реалностите днес.

  • tate1 wrote on 18 декември, 2011, 20:05

    Здравейте и весели празници. Измина една добра година за затоплистите. Интересното е че реакциите им са доста плахи. Все пак поставихме доста температурни рекорди. Не смятам че проблема е в изкопаемите горива, но все пак темата ме вълнува. Можете ли да ме насочите към информация за причините за тазгодишното затопляне. И още нещо човърка любопитството ми. Картите на Пири Рейс които вероятно са от средновековния температурен максимум, изобразяват Антарктида без лед. Да приемаме обsснението че са плод на извънземни или от много по стар период на човещката история е несериозно. Но ако са от средновековния температурен максимум защо няма исторически сведения за драматично по-високо ниво на морското равнище.

  • Борис Комитов wrote on 9 януари, 2012, 13:45

    Здравейте “take1″ и за много години!

    Всъщност хубавата новина е, че от 2007 година насам фактически няма НИКАКВИ температурни /КЛИМАТИЧНИ / рекорди. Западна Европа де факто застудя през това време, няма вече температури през лятото от 38 градуса в Кьолн или Хамбург, нито 40 градуса в Париж както през 2003-та, даже и в Испания вече няма 40 градуса през лятото. В България няма 40 + градусови жеги и т.н. Официално НИХМ вече призна, че климатът на БГ е в тенденция към застудяване след 2007, макар, че все още е по-топло спрямо 1980 година. През следващите години ще се засилва ролята на меридионалния пренос, това ще рече повече средиземноморски циклони, повече валежи у нас, по-къси лета, по-резки краткосрочни промени на времето “топло-студено”, но и по-студен климат като цяло. На средни ширини ще зачестят наводненията.

    За картите на Пири Ройс – няма никакви извънземни и никакви други екзотични обяснения. Накратко за тези карти – най-вероятното обяснение: те са от 16-ти век
    и са копия, които Пири Ройс или някой негов подчинен е направил по негова поръчка. Направени са на базата на португалските данни от това време за Южното полукълбо -
    Трищао /Тристан/ да Куня, който правил секретна експедиция в Южния Атлантик по поръчка на португалския крал. На практика той обаче никъде не е слизал под 40 градуса южна ширина. Бреговата линия на Южна Америка на юг от този паралел просто е “екстраполирана” на тези карти, тя не отразява реални обекти. Ренесансът е епоха с доста студен климат, на практика това е кратка пауза между минимумите на Шпьорер и Маундер на Слънцето, т.е. кратка “пауза” в последния Малък ледников период. Протокът Дрейк, разделящ Южна Америка от Антарктида е дълбок, дори и при условия на Велик ледников период нивото на океана не може да се отдръпне толкова, че да се получи сухопътен мост. По-скоро Трищао да Куня проследявайки на юг посоката на брега на съвременна Аржентина е очертал неговото предполагаемо продължение отвъд мястото, докъдето фактически е стигнал и поне до Огнена земя тази негова “фантазия” се е оказала вярна. Подобен прийом картографите по това време често са ползвали.

    Ако обърнете внимание на тези карти как е изобразена Северна Америка, ще видите, че е доста “пет за четрири”, дори и островите в Карибско море!!! Това означава, че този, който е правил тази карта, е имал повече информация за Южна, отколкото за Северна Америка. Като го съотнесем това към другите факти – източникът може да бъде само португалски. На португалците им е било забранено да плават в района на Карибско море и Централна Америка по силата на папската була от 1494 г., потвърдена от 1506 година с известна корекция по договора от Сарагоса. По същата була и договора обаче Бразилия е била тяхна, а това е било добър претекст да се опитат да разнищят какво е имало в Южния Атлантик. Това е и направила експедицията на Да Куня.

    Защо си мисля, че именно Трищао Да Куня е първоизточникът на тези карти?! Защото след тази експедиция той е бил изпратен от краля да воюва с турците в Персийския залив, Червено море и Индийския океан, а срещу него е бил именно Пири Ройс!!!Контактувайки с португалците – къде воювайки, къде преговаряйки, османлийският адмирал се е натъкнал на картите на Трищао да Куня.

    Така че именно това според мен е “ключът на палатката” за тайната на тези карти!

  • tate1 wrote on 5 февруари, 2012, 20:50

    Благодаря.

  • Bojo wrote on 6 юли, 2012, 17:04

    Много интересна статия. Благодаря.

  • Rumen F. wrote on 7 юли, 2012, 17:46

    Здравейте г-н Комитов,

    Честно казано за пръв път чета толкова добър практически ориентиран, исторически подплатен и лек за четене научен материал. Съжалявам само, че не ми е попаднал по-рано. На базата на теорията за глобално затопляне през последните десетилетия бяха въведени какви ли не нови правила и данъци, ощетяващи хората и облагодетелстващи световни икономически групи.

    Благодаря!

  • Юлиан wrote on 7 юни, 2013, 11:36

    Г-н Комитов бих искал повече информация за развитието на нещата през последните години…

  • Борис Комитов wrote on 9 септември, 2013, 1:55

    Юлиане, съжалявам, че с такова закъснение реагирам на поста ти. Много рядко влизам в тази страница напоследък. Материалът е вече на повече от две години и за мое голямо и учудване и удоволствие тук продължават да се появяват въпроси и коментари.
    Накратко на въпроса ти.

    Това , което със сигурност може да се твърди е , че в среднопланетарен мащаб след 2005-2007 г затоплянето спря. В Южното полукълбо има захлаждане, в Северното полукълбо – затоплянето спря , засега. Все още не може да се говори за сериозно застудяване, но категорично вече няма и затопляне. За съжаление, до пълни инструментални данни се стига трудно поради причината, за която съм писал. Но все пак има някои показателни факти.

    След 2007 г в Западна Европа се наблюдава видима тенденция към застудяване. За сравнение – през 1997г, когато през август бях в Швеция температурите бяха 34-35 градуса през деня около 15ч (става въпрос за гр. Упсала на 60 градуса северна ширина!). Година по-късно – през 1998 (най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения )температурата в Кьолн достигна през юли 38 градуса, а в Копенхаген – някъде 35-36. В Париж през 2003 г беше 40-41 градуса през август. Да не говорим какво беше в Испания и Гърция, пък дори и у нас. През 2000-та е 2001 година ние сякаш бяхме “абонирани” за 40 градуса дневни летни температури
    Ситуацията коренно се промени след 2007 г в Западна и Централна Европа. Летните температури там вече наподобяват тези през 70-те години , когато летните дневни обикновено достигаха до 25-28 градуса. След 2010 г очевидно процесът на застудяване обхвана и Русия- за сравнение – виж летните температури в Москва през юли -август 2010, виж ги и сега….
    На Балканите – заради специфично влияние на 20-22 г слънчев цикъл (писал съм за това на много места- виж например “Околната среда и човешката история” или “Влияние на слънчевата активност върху климата в миналото и съвременноста….) – между 2002-2005 г захлаждане, след 2007 – до 2012г затопляне, от тази година – отново влизаме във фаза на лятно захлаждане. Един интересен факт- през последните 10-12 г бяхме приели за нормално температурата на морската вода да достига 27-28 градуса през юли- август, а през 2010-та достигна 30 ! За пръв път от поне 15 г през тази година тя не се качи над 26 градуса, а по-често беше около 25.

    Северна Америка – медиите много писаха за горещото време в началото на лятото в Югозападните щати (където по принцип заради субтропичния пояс и пустините летата са си горещи). Анализът на данните обаче показва, че върху 2/3 от основната територия на САЩ (т.е. без Аляска и Хаваите) средната температура през тази година от 1 януари до 31 август е била с около 1.5 градуса по-ниска от средната температура за същата част от годината, но за периода 1980-2011г.

    Гренландия- гренландският ледник закъснява в поведението си по отношение на средните температури на въздуха с около 200 г. Това показват данните от следледниковата епоха – Холоцена, последните 10 000 години. Например – “Средновековният максимум” е в най-топлата си фаза около 1000 г от н..е , но гренландският ледник достига минимална площ около 1200 г и едва след това почва да расте. По принцип за него е характерен т.нар. “цикъл на Бонд”, който е с продължителност около 1100 г, т.е. както казваме физиците , той е “резонансно кратен” на слънчевия 2200- 2400 г цикъл , съдържайки се 2 пъти в него. Накратко – сегашното топене на гренландския ледник ще спре през 22-ри век.

    В Южното полукълбо през последните години зачести явлението “Ла Ниня” в Тихия океан, т.е. обратното на Ел Ниньо, а това води до охраждане на климата на Южна Америка. След 2001г антарктическият ледник като цяло трупа маса особено във вътрешността на континента. Следствие от охлаждането на Южното полукълбо е зачестяването на снеговалежите в райони , където те по принцип падат много рядко.

    Искам да обърна внимание, че актуалният сайт, от който можете да черпите информация за моите занимания по слънчева активност и слънчево-климатични връзки е HELIOYARAXY.COM Активен е от юли 2012 г. Стараем се в него да включваме всички нови и интересни неща по темата.

  • Юлиан wrote on 25 октомври, 2013, 17:06

    Много благодаря. Темата ми е изключително интересна. Има ли някакви данни за застудяването при Криогена. В интернет информацията е оскъдна, не мога да разбера какви са причините за толкова продължително застудяване. Дали няма и допълнителни фактори?

  • tate1 wrote on 21 септември, 2014, 19:02

    Благодарение на вас прочтох много и научих много. За съжаление не мога да намеря информация за влианието на прецесията върху климата. Проследяването на позицията на полюса върху земята би обеснило много от  “загадките” .Може ли да ми помогнете с информация. 

  • tate1 wrote on 23 септември, 2014, 1:51

    Извинете, прочетох пак вашите книги и разбрах каква информация да търся. 

  • Борис Комитов wrote on 24 ноември, 2014, 21:24

    Юлиане, навярно имаш предвид нещо друго в предвид- “Криоген” като период в геологията няма. Има ледникови периоди с различна дълбочина и продължителност. Ледниковите периоди от плиоцена – последните 600-700 хиляди години се наричат “Велики ледникови периоди” и те се редуват с цикъл от около 100 000 години. Сложил съм графика с тях в статията “Слънчевите цикли и сезоните на историята”. Линкът е:

    http://www.heliotaraxy.com/Library/PDF/8_1.pdf

    Въпросната графика е обозначена като “Фигура 5″ и се намира на стр.6. Има и обяснителен текст..

    На всички, които темата ги интересува бих препоръчал една по-малко известна моя книга – “Слънчевата машина на времето”. Хронологично тя е първата ми книга. Написана е през 2000-2001 година, а след това направих втора редакция в края на 2002 г. Официалното й издаване обаче го забавих – то стана факт едва към края на 2008 г. Забавих се нарочно – пред 2001 и 2002 година читателската публика би била съвсем неподдготвена да възприеме някои идеи, които съм нахвърлил там, особено след глава 17. Обаче смятам, че точно оттам читателят би си изяснил един много важен допълнителен аспект на въпроса “Кому и защо е необходима теорията за за антропогенното глобално затопляне!?!… Какво всъщност тя прикрива, защо праща мислите и нагласите на обществото в “глуха улица!? …”. Там вече става въпрос не за екология и икономика конкретно на днешния ден, а за нещо много по-важно, свързано с далечни исторически цели и последици…. Тази част от “Слънчевата машина на времето” като че ли тогава я написах само за себе си… и за много тесен кръг приятели. Смятам обаче, че вече е назрял моментът да обърна внимание на колкото се може повече хора.

  • Юлиан wrote on 23 декември, 2014, 21:57

    Много благодаря за уточненията. Моля да дадете линк към „Слънчевата машина на времето.
    Весели празници!

  • Цл. wrote on 27 декември, 2014, 20:53

    Относно Криогена
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD

  • Борис Комитов wrote on 27 февруари, 2015, 19:20

    Борис Комитов – “Слънчевата машина на времето”
    http://www.heliotaraxy.com/Library/PDF/stm.pdf

  • Борис Комитов wrote on 27 февруари, 2015, 20:04

    Погледнах в справката в Уикипедия. Става въпрос за най-късната част на протерозоя. Действително това е била много студен период, но за пръв път срещам, че го наричат така., а може и да не съм обърнал внимание. Тази геохронологична таблица е доста детайлна в протерозоя и архая, но е по-бедна във фанерозоя (палеозойската+ мезозойската + неозойската ера) .

    На въпроса – това изглежда е бил най-студеният период в историята на Земята. Средната температура е била едва 2-3 градуса над нулата. Континентите (тогавашните) са били сковани от лед. Многоклетъчните организми (които са били само водни, поне така се счита) са живеели на ръба на оцеляването.

    Изглежда точно тогава са се появили първите “прототипи” на гръбначните животни – като мутации на безгръбначни видове разбира се. Вътрешният скелет е позволявал да се движат ако се наложи и срещу водните течения, което е улеснявало търсенето на храна.

    Защо климатът е бил толкова студен? Според мен причините в случая са били геоложки, трудно е в случая да се търси връзка със Слънцето- освен ако бъдещи изследвания не покажат например, че подобна студена епоха по същото време е имало и на Марс. Това, което в момента се знае (относително добре) е , че атмосферата на Земята е била може би най-малката като маса в цялата история на нашата планета. Причините са изглежда три:
    1. Вулканизмът много е отслабнал в сравнение с най-ранните периоди от съществуането на Земята, когато вътрешната й структура още се е охформяла, а отделянето на газове, вкл. и CO2 е било много интензивно. Спадането на отделянето на газове от недрата през протерозоя е било съпроводено от тяхната реадсорбция – включване в скалите . 2. Образуването на Световния океан – това се е случило на границата между архая и протерозоя (при структурирането на Земята водата се е отделила от горната мантия). Водата е започнала много силно да поглъща CO2 , а атмосферата да обеднява допълнително откъм този газ (който през архая е бил стотици и хиляди пъти повече отколкото днес- бил е около или повече от 30-40%!!! , а температурата е била 70-80C) и за губи обща маса. Кислород още не е имало, т.е бил е много малко. От друга страна има данни, че точно по време на късния протерозой Земята е била с минимален обем поради ниска вътрешна температура, т.е. слаб вътрешен топлинен източник. Този източник има цикличност в поведението от порядъка на 500 милиона години. С него е свързано периодичното събиране на континетите в свръхконтинент (Пангея) и неговото разпадане- затова се нарича “сръхконтинентален цикъл “. По такъв начин Земята преди около 800 милиона години се е оказала с относително тънка атмосфера, съдържаща почти само азот , т.е. минимален парников ефект и сравнително слаб вътрешен топлинен източник. Друга (трета) причина би могла да бъде по-слаба светимост на Слънцето по същото време, но засега за това нямаме доказателства.

  • Юлиан wrote on 21 април, 2015, 4:03

    Благодаря за линка и уточнението. Наскоро прочетох хипотеза за мистериозни промени в орбитата на Земята спрямо Слънцето и другите планети в миналото. Доколко може да бъде сериозна подобна хипотеза? Например след сблъсък с друга планета.

  • СТ.АТАНАСОВ wrote on 12 октомври, 2017, 17:26

    Само едно не разбрах. Има ли поне един български автор, който да поддържа тезата за глобалното затопляне? Имам предвид именно автор, а не репортер, който ни информира какво са решили в ООН-то. Защото такъв автор досега не съм открил.

  • Юлиан wrote on 8 август, 2018, 11:51

    Г-н Комитов, ако правилно съм разбрал следващия ледников период ще настъпи след изтичането на настоящия 2200 годишен период? Тоест на сегашната цивилизация и остават около 1600 години.

    Интересни факти изтъкват Александър Розов в “Слънце на платната” и Ал. Гарбовски в “Загадки”. И на двете места има описани археологически находки за изчезнали цивилизации от предишния междуледников период.


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн