Георги Първанов: В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство

(Препечатваме публикуваната днес статия на президента на Република България Георги Първанов от сайта на Президентството.)

08-09-2009, 13:30

Georgi ParvanovПреди около четири месеца предложих параметри на националното съгласие по „газовата” ни политика. По някои от тях има движение напред, по други изразени общи позиции, по трети – трудно преодолими различия.Междувременно представители на новото правителство направиха много противоречиви изказвания по големите енергийни проекти, както се оказа – без да са се запознали добре с проблемите. Видимо неподготвен беше и премиерът Борисов за разговора с колегата си Владимир Путин.Ситуацията около нас се развива много динамично – разговорите, например, между Русия и Турция, заявките на други страни за присъединяване към „Южен поток”, предстоящите решения на форума в Копенхаген изискват действеност и ефективност в работата на институциите.

Сега, няколко месеца след споменатия материал, искам да кажа – когато консенсусът е непостижим, е необходима воля, характер и прагматизъм; трябва лидерство в енергийната ни политика.

В настоящата статия предлагам доразвитие на някои от основните насоки и конкретни действия, които да бъдат предприети от българските институции.

I. Необходима е приемственост в енергийната стратегия и политика на България. Нашата страна трябва да потвърди волята си за участие в големите проекти за пренос на природен газ. И „Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност и отговарят на националния ни интерес. Важно е и в бъдеще нашата страна да се утвърждава като основна транзитна страна за снабдяването с газ по южното европейско направление.

Една непремерена, мудна и неаргументирана българска политика може да доведе до реалната възможност проектите да заобиколят България (както вече се е случвало с проекта “Син поток”).

Новото българско правителство вече потвърди безусловната си подкрепа за двата проекта. Това, като израз на политическа воля е добре, но остава усещането, че не са доловени основните проблеми и не се работи за тяхното преодоляване. Необходимо е да се защити равнопоставеното ни участие в “Набуко” – да не се допусне ограничаване на нашия дял и да се реши въпросът с финансирането за осигуряване на българското участие в проекта.

От самото начало преговорите по проекта “Южен поток” са били нелеки и със сериозни претенции на „Газпром”. В началото на годината тези проблеми бяха обсъждани, в т.ч. и по време на моята визита в Москва. Тогава отстояхме позициите си и получихме разбиране на политическо ниво.

В последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво:

1. За използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта „Южен поток”. (По този въпрос имаме договореност с руското държавно ръководство от януари 2008 г. за нова тръба, която да използва досегашното трасе, позиция, която е потвърдена през февруари 2009 г.)

2. Неприемливо е новото предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона.

3. Отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение „Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания.

4. Има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток”.

5. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея.

Вместо да твърди, че с „Южен поток” всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции.

В крайна сметка, потвърждавайки категорично участието на България в проекта, правителството трябва да е в състояние да защити с конкретни аргументи постигнатото досега.

II. Трябва да се запази и увеличи динамиката на енергийната ни дипломация. В предишните години бяха договорени още над 4 млрд. куб. м природен газ за България. И вместо ревност (прозираща зад не особено оригиналната шега за обещанията на сватбите в Банкя), правителството трябва да се включи в реализацията на тези договорености. Това никак няма да е леко – има географски и геополитически пречки, има натиск върху страните производители, все още има много въпросителни по трасетата.

- Вариантът с транзит на договорения газ от Туркменистан по тръбите на „Газпром” беше предложен от мен в началото на годината, непосредствено след газовата криза. Тогава той беше отклонен от руската страна дори като компенсаторна мярка и едва ли може да разчитаме, че е възможно да се реализира в близко бъдеще.

- Друго предложение – за тръбопровод под Каспийско море ще бъде трудно осъществимо заради нерешените въпроси на делимитацията и ползването на природните източници в региона.

- Преносът на газ през Иран е в зависимост от решаването на въпроси от геостратегически характер.

Всички тези препятствия, свързани с трасетата, стоят и пред големия европейски проект „Набуко”.

България не трябва пасивно да изчаква, трябва да е активният фактор, да е доверителният партньор в тези преговори, защото няма друга европейска страна, която да има толкова активна политика към страните от Черноморието и Каспийския регион.

Нещо повече – България може изпреварващо да реализира свои национални цели и да си осигури природен газ преди старта на „Набуко” – от Азербайджан, Туркменистан или Египет.

Има няколко благоприятни предпоставки това да стане:

1. С Турция имаме принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа при реципрочни начала, при условия и цени, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка. Ще имаме това съдействие на Турция, но и тук трябва активност – за решаване на отдавна „замразени” проекти (например за строителството на язовир „Тунджа”).

2. Изпреварващото постигане на националните ни цели става възможно и заради някои други стъпки, които вече са предприети. В това отношение беше важно споразумението за изграждане на междусистемната връзка с гръцката газова система по линията Комотини – Димитровград. Много сериозни възможности ще открият подобни връзки с Турция и Румъния – не само като резервни варианти при газови кризи, но и в стратегически план като алтернатива на традиционните трасета.

3. Националните ни цели изискват от енергийната ни дипломация сериозно да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи. Тази идея получи своя реален шанс в разговорите ми в Катар, където бе заявена готовност за участие в подобен проект.

4. България може да играе активна роля в реализацията на идеите за пренос на компресиран газ през Черно море. Такива разговори вече се водят и е добре българската позиция да се развие и на правителствено ниво. Има водещи европейски и други компании, които биха могли да се включат в такъв проект.

Необяснимо защо премиерът и екипът му не поставят въпроса за нов дългосрочен договор с “Газпром” за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 г. (или те са за оставане на посредниците и затова те да печелят огромни средства на гърба на българските граждани?)

III. Не може да не ни смущават обърканите позиции и послания на правителството относно съдбата на проекта АЕЦ „Белене” и за бъдещето на ядрената ни енергетика.

Правителството не само е в правото си, то е длъжно да анализира досегашните дейности по реализацията на проекта, да отстрани нередностите, да търси наказание за злоупотребите.

Необходима е висока степен на прозрачност при реализацията на проекта „Белене”. Вероятно новата изпълнителна власт ще намери възможности за повишаване професионализма на мениджмънта.

В изказванията на премиера и министрите прозира желание за замразяване и дори за спиране на проекта (не бяха ли това забранени думи за новия кабинет). Аргументите са в кризата, високата цена на изпълнението на проекта, обвързването с Русия, сигурността.

1. Кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на „Белене”. В условия на криза е нормално да се пести, но това трябва да става за сметка на многобройните излишни разходи в държавата. Инвестиции в големите инфраструктурни проекти, включително и в „Белене”, могат да бъдат необходимия „локомотив”, който да ни изтегли икономически и социално от кризата. Не да чакаме пасивно тя да приключи в Америка и Европа.

Някои, които имат мандатно мислене, смятат, че с наличните мощности ще покрием енергийните нужди на България. Да, а какво правим към 2015 г. и след това – до 2030 година? Развитието на АЕЦ “Белене” и другите големи енергийни проекти е не само шанс за излизане от кризата, но и отваря широки възможности за следкризисното развитие на страната.

2. Предстоящите решения на световния форум в Копенхаген през тази есен за редуциране на емисиите ще катализира развитието на ядрената енергетика в Европа и по света.

За нас трябва да е пределно ясно, че ядрената технология е и ще бъде дълго време най-сигурният компонент на енергийния микс.

На България е необходима политика, която да съхрани мястото на ядрената енергетика като ключов фактор в енергийния баланс на страната. Проектът „Белене” ще повиши с над 35% производствените възможности на системата и ще е важен принос в усилията ни за по-чист енергиен микс.

В годините на прехода България имаше политическа воля и висока степен на обществена подкрепа за развитие на ядрената енергетика. Съпротивата идваше от изолирани политически и икономически кръгове, които изразяват вътрешни и външни лобистки интереси. Активизирането на тези кръгове е в основата на настоящия етап на противодействие на проекта.

Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма-изпълнител?

3. Строителството на АЕЦ „Белене” трябва да продължи, защото това е стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност.

Ние трябва да развиваме и в бъдеще ядрена енергетика – безусловно в съответствие със съвременните изисквания за сигурност, ефективност, надеждност и радиационна защита.

Нека да е ясно и сега, при поредното възобновяване на дебатите около атомната централа „Белене”, тя ще отговаря в технологично отношение на европейските и световните изисквания за безопасност на експлоатационния цикъл.

4. България не само трябва да развива своя ядрена енергетика. Ние можем и трябва да участваме активно в европейския дебат и аргументирано да защитим бъдещето й в рамките на една обща стратегия на ЕС.
5. В случай, че заложим на националния модел за финансирането на АЕЦ „Белене”, от особена важност е да се намери формулата за споделяне на пазарния и ценови риск между българските индустриални потребители и потенциални акционери с интереси на регионалния енергиен пазар.

Впрочем, би могло, ползвайки някои европейски примери, да се поканят за акционери и местни компании – търговци и консуматори на електроенергия, което ще понижи инвестиционния риск.

Изобщо, разумно е да се върви към оптимално съотношение между собствен и заемен капитал, към модела за споделяне на разходите и рисковете между голям брой участници в проекта.

Енергетиката е едно от местата обаче, където държавата не може да абдикира от ангажиментите си.

6. Изграждането на АЕЦ „Белене” ще изпълни със съдържание голямата ни цел да се утвърдим като регионален енергиен център, особено при продължаващия, хроничен дефицит на електроенергия на Балканите. Нека да припомня, че преди много време за един от форумите за ядрената енергетика обосновах идеята да разширим участниците в реализацията на проекта „Белене” с наши съседи. Подобно желание вече заявиха лидерите на някои от тях, т.е. проектът може да стане регионален не само защото произвежданата от него електроенергия ще покрива част от дефицита на съседите, но и по начина на изграждането му.

В следващите десетилетия ни чакат големи предизвикателства пред развитието на енергетиката. Смятам, че широката интеграция на енергийните системи в рамките на региона може да даде значителни предимства за устойчивото развитие на балканските държави, където населението е относително малобройно, доходите значително изостават, ниска е производителността и енергийната ефективност.

Прилагането на регионалния подход към развитието на енергетиката в Югоизточна Европа може да се окаже стратегически печелившо решение.

Регионалният мащаб ще позволи преформатирането на АЕЦ „Белене” и дори в перспектива увеличаване мощността на централата, което ще намали съществено цената на произведената електрическа енергия.

Създаването на регионална ядрена компания може да бъде стъпка от още по-амбициозния план за изграждане на общ електрически и газов пазар в Югоизточна Европа, работещ по стандартите и принципите на ЕС.

7. Мисля, че особено важно е за правителствения екип да постави отново въпроса с индексацията на цените на АЕЦ „Белене”.

В подписаното през 2008 г. Допълнение 5 към основния договор е предвидена клауза за ескалация, която използва инфлационния индекс Евростат за България. Тези, които са подписали този документ, ще трябва да понесат своята отговорност, защото оскъпяването за българската страна ще бъде много голямо. Българското правителство трябва да настоява да се приеме индекс на ескалация ЕС-27. Ако това стане, в цената на договора ще бъдат спестени над 1 млрд. евро.

Този въпрос беше поставен в началото на годината в разговорите ми на най-високо ниво и руската страна прояви разбиране за промяна в схемата.

IV. Нерешителност лъха от позицията на правителството по петролопровода „Бургас-Александруполис”. Пред г-н Путин тезата на българския премиер беше, че те нямат нищо против, обаче, заради двата референдума трябва „руските технолози” да убедят населението.

Този петролопровод е важен, защото осигурява един от най-кратките маршрути за необходимия на Европа нефт; защото е елемент от диверсификацията на транзитните маршрути (както впрочем и петролопроводът „Бургас-Вльора”).

Истината е, че ние трябва да постигнем максимални гаранции за чистота на околната среда не заради убеждаването на хората. Прилагането на най-строгите международни екологични норми няма алтернатива. А широката разяснителна кампания е важна, за да се види опитът на други страни, в които технология, подобна на предлаганата за „Бургас-Александруполис”, се използва масово, без никакви проблеми. Впрочем, трябва да се отстои механизъм за активно българско участие в мониторинга на Бургаския залив.

Нашата позиция включва още редица идеи, чрез които българският интерес да бъде защитен и със значително увеличаване на печалбата от проекта „Бургас-Александруполис”:
- Чрез изграждането на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море за петролопровода;
- Чрез участие в монтажните работи;
- Чрез подизпълнение на редица други дейности (включително и проектантски);
- Трябва да отстояваме включването на клауза за заплащане на правото на преминаване през територията на страната, т. нар. “роялти”.

По проекта „Бургас-Александруполис” работят поне четири поредни правителства. Реализацията може да стане сега със засилване на българската позиция. А може и лесно да се намерят причини да се откажем и трасето да мине през южните ни съседи.

Обектът е с национално значение, не може с местни допитвания да се решават проблеми на национално ниво. (Утре в н-ската община ще направят референдум против пенсионната политика на правителството. Отменяме ли я?)

***
Това са проекти, които са принос в укрепването на националната ни сигурност и имат своите регионални и европейски измерения. Всяко тяхно забавяне води до ново голямо оскъпяване, от преки и косвени загуби.
Реализацията им изисква съчетаването на различни икономически, пазарни и технологични политики; изисква ефективна координация между институциите и ведомствата, както и нови форми на публично-частно партньорство и взаимодействие с бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор.

Президентската институция ще участва конструктивно и отговорно в провеждането на тази и други политики от реалния дневен ред на българското общество и на хората.

След десет дни ние ще направим публично обсъждане на идеите на един голям колектив за изход от кризата.

Изборната кампания свърши, време е да се доказват управленски качества и умения. Гневният изборен патос вече не върши работа.

Има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания.

Лидерът не е длъжен да знае всичко. Но трябва дотолкова да влезе в материята, че да може да взема „информирано и мотивирано решение”.

Има и друг път – незнанието, липсата на воля да се прикриват с измислени скандали. Докога? И на каква цена?

бутон за сайт

1 коментар on “Георги Първанов: В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство”

  • inj.Liliana Andreeva wrote on 6 януари, 2010, 14:07

    Мнозина са призваните за “принцове по рождение”,но малцина са избраните князе по призвание!

    Нов основен закон (конституция)
    и нов държавен стандарт за
    урбанизация на човешкото битие

    1. Всеки човек има право на гражданство, което му осигурява достатъчно средства за достойно човешко съществуване. Количествата и валутната равностойност на тези средства са описани в новия държавен стандарт, който представлява основен закон или конституция.
    2. Изпълнението на новия конституционен закон е задължително за органите на държавната власт, която строго и стриктно спазва държавния стандарт.
    3. Лични (индивидуални, персонални, частни, еднолични) права и свободи:

    ? 1
    ? 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
    ? 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1

    ? „1 хляб” дневно се полага всекиму – това е условна мярка за килокалории, които се съдържат в 1 кг бял хляб и се равнява на 2750 килокалории,т.е. всеки човек има право на 2750ккал. храна дневно.
    ? 11 декара площ от сушата – това е брутна мярка, която включва 6 (шест) декара ниви (заедно със синорите), 1 (един) декар градска площ
    (заедно с улици и общински площи) и 4 (четири) декара горско сечище.
    ?111 м2 РЗП (разгърната застроена площ) жилище.
    ?1111 м3/г вода, от които 111 м3 годишно за битови нужди и 1000 м3 годишно за земеделско-скотовъдни, промишлено-индустриални, строително-транспортни и енергийни нужди.
    ? $ 11 111 – пожизнен, годишен, валутен доход, който се дава всекиму по рождение и се изплаща до смъртта му при цени на стоките и услугите от 2000-та година в по-развитите западни страни (Германия, Англия и САЩ).
    ? $ 111 111 – валута, осигурена всекиму за 15-годишен курс на образование или за 16 100 учебни часа по 40 минути.
    ?1 111 111 км пробег с превозни средства всекиму за 100 години живот или по 11 111 км с пробег годишно (личен, обществен, промишлен и производствен транспорт).
    ?11 111 111 квтч електроенергия за 100 години или по 111 111 квтч годишно.
    ?111 111 111 секунди комуникации – телефон, телекс, мобифон, интернет и пр. за 100 години или по 51 минути дневно.
    ?1 111 111 111 – капацитет на личния (персонален) компютър или ЛАП – ТОП.

    4. Трудово-правни отношения
    А. Работните дни в една календарна година са 225 дни.
    Б. Почивните дни в една календарна година са 140 дни.
    В. Работният ден е 6 (шест) часа по часовник с 24 часа в денонощието или 8 (осем) часа по часовник с 32 часа в денонощието или 10 (десет) часа по часовник с 40 часа в денонощието или 5 (пет) часа по часовник с 20 часа в денонощието.
    Г. Жените работят 20 години по 6 часа дневно 225 дни годишно или общо 27 000 работни часа трудов стаж.
    Д. Мъжете работят 25 години по 225 дни по 6 часа дневно или общо, 33 750 работни часа трудов стаж
    Е. Жените ползват 8 (осем) години платен отпуск по майчинство за отглеждане на две деца.
    Ж. Мъжете ползват 3 (три) години платен отпуск по бащинство за отглеждане на две деца.
    З. Всеки град има по 560 фабрики с по 65 работника.
    И. Постоянно е заето с трудова дейност една четвърт от населението в зряла възраст.
    К. Всяка фамилна къща има право на дребен частен бизнес и търговска дейност по собствено желание.
    Л. Всяка фамилна къща има право на зеленчукова градина с площ един декар бруто ( с пътища, тротоари и огради).
    М. Населението на всеки град се изхранва с поливно земеделие, което се обработва машинно.
    Н. Формата на обработване на земеделските земи е лична, фамилна, кооперативна, ТКЗС, АПК и прочие и се определя с народно допитване (плебисцит, референдум).

    5. Училище
    А. Всеки човек учи 15 години, за което обществото осигурява средства на стойност $ 111 111 по цени от 2000та година.
    Б. Учебните часове годишно са 175 учебни часа
    В. Дневно децата се обучават по следния начин:
    - 4 начални години по 5 учебни часа дневно (основно образование)
    - 5 години по 6 учебни часа дневно (средно образование)
    - 6 години по 7 учебни часа дневно (висше образование)
    Г. Всяко дете носи САМО един енциклопедичен учебник, включващ учебния материал за една седмица, тетрадки и учебни помагала, които заедно с чантата тежат колкото едно пиле или 1-2 кг (средно килограм и половина).
    Д. Всички училища са университети с 15 класа обучение за 900 ученика. Това са 15 класа с по три паралелки с по 20 ученика. Всяка класна стая има размери 20 м х 4 м и към нея има учителска стая за класния с размери 4 м х 4 м и съблекалня с гардеробчета и тоалетна с размери 4м х 4 м. Площта на училищната зона е 340м х 340м.
    Е. Всички ученици отиват на училище само по пешеходни пътеки без моторни превозни средства.
    Ж. Един учебен час е 40 минути
    - разпределение на часовете в основното училище дневно е: 4 часа по 60 минути или 5 учебни часа по 40 минути и 4 междучасия по 10 минути:
    -основно образование:
    4 ч х 60 мин = 240 мин
    5 уч.ч х 40 мин + 4 межд. х 10 мин. = 200 + 40 = 240 минути
    - средно образование:
    5 часа х 60 мин = 300 мин
    6 уч.ч х 40 мин + 4 м.х 10 мин + 1м х 20 мин =
    = 240 + 40 + 20 = 300 мин
    - висше образование:.
    6 часа х 60 мин = 360 мин
    7 уч.ч х 40 мин + 4 межд.х 10 мин + 2межд х 20 мин =
    = 280 + 40 + 40 = 360 мин
    З. Всяко училище има по 900 ученика и обучава децата на шест жилищни квартала с по 880 души или 5280 души.
    И. Средно 15-20% от населението са учащи се.

    6. Семейство
    А. Семейството се състои само от един мъж и една жена, тъй като жените и мъжете винаги се раждат равен брой и следователно това е основен природен закон, чието нарушаване е геноцидно престъпление.
    Б. Всяка жена има право да роди само две деца за целия си живот, тъй като светът е пренаселен и заплашва природата с екокатастрофа следствие човешката ни дейност.
    7. Фамилия
    А. Фамилията се състои от шест до осем души – родствени двойки – като:
    „пра-минало” – пра-баба и пра-дядо
    „минало” – баба и дядо
    „настояще” – мъж и жена (родители)
    „бъдеще” – две деца на родителите
    Б. Всяка фамилия живее във фамилна къща с РЗП 260-400 м2 с дворно място 600-800 м2
    В. Всяка фамилия има плод-зеленчукова градина (отделно от дворното място) с площ 600-800 м2 .
    Г. Нивите на една фамилия са сбор от нивите на всеки член от семейството или 8 души х 6 дка = 48 декара.
    8. Жилищен квартал ( виж чертежа в края на записката):
    А. Площ 340 м х 340 м
    Б. Всеки квартал има 10 реда с по 11 къщи с 8 души в една къща.
    В. Всеки квартал има плод-зеленчукови градини с площ 340 м х 340 м (отделно от жилищната зона), които се напояват с промишлени води (а не питейни).
    9. Жилищен блок ( виж чертежа в края на записката):
    А. Състои се от 6 квартала.
    Б. Всеки блок има училище с 15 класа образование и площ 340 м х 340 м.
    В. Всеки блок има градска градинка с площ 340 м х 340 м, в която се намират: пожарна, полиция, поща, община, печатница (администрация).
    Г. всеки блок има градска градинка с площ 340 м х 340 м, в която се намират: поликлиника, болница, хипермаркет, пазар, стадион, банка, хотел, плаж,”ЛУНА-ПАРК” и пр. по желание на жителите.
    10. Градът -( виж чертежа в края на проекта):
    А. Градовете са унифицирани и типизирани.
    Б. Градовете са три вида:
    - за 190 080 души
    - за 95 040 души
    - за 47 520 души
    В. Градът за 47 520 души като строително-архитектурен план представлява календар за една календарна година (виж чертежа в края на обяснителната записка). Всеки ден от календара представлява строителна квадра с площ 340 м х 340 м. Работните дни в календара са жилищни квартали и оранжерии, а почивните дни на календара са площи, в които са разположени фабрики, заводи, комбинати за производство на стоки за широко потребление. Площта на цялата жилищно-промишлена зона е 42 км2, а земеделските му земи са седем пъти повече, т.е 7 х 42 км2 = 294 км2. Този град има 9 блока с 9 училищни комплекса за 900 ученика с 15 класа образование.
    Г. Един жилищен блок с шест жилищни квартали се строи за 10-12 години. Срокът на годност е 80 години. След приключване строителството на последния квартал, първият се е амортизирал и започва да се строи отново. Така градът се строи кръгово блок по блок до безкрайност.
    11. Световни параметри
    А. В целия свят постоянно живеят 3 200 милиона души, които произвеждат стоки за 4 200 милиона души. Така никога няма дефицит на стоки, инфлация и дефлация, които са характерни за хаотичния пазар.
    Б. Човешкият род може да ползва 1/6 част от сушата за орна земеделска земя или 16 %, т.е около 24 000 000 км 2 .
    В. човешкият род има право да ползва 6 % от речния отток на сушата или 1/16 част, т.е 3 000 км3/год. вода за всичките си човешки нужди.
    Г. Човешкият род може застрои и ползва като урбанизирана земя само 1/5 част от сушата или 20 %, т.е около 32 000 000 км2. Това означава, че на всеки човек се падат по 10-11 декара урбанизирана и култивирана земя.
    Д. Останалите 4/5 части от сушата или около 120 000 000 км2 се обявяват за неприкосновени природни резервати, в които е забранено да се извършва промишлено-индустриална дейност, скотовъдно-земеделска дейност, лов и риболов, строеж на големи спортни и туристически комплекси.
    Е. Не се правят никакви компромиси с чистотата и честотите в природата.
    Ж. Хипократовата клетва е държавен закон, който задължително се спазва от:
    — медицинските работници спрямо пациентите
    — родителите спрямо децата
    — възрастното население спрямо подрастващото поколение
    — държавната администрация спрямо цивилните граждани

    10. ПРАВА
    А. Всеки има право на свобода на мисълта, словото и печата!
    Б. Всеки има право да информира и да бъде информиран!
    В. Всеки има право на свободно придвижване, туризъм, образование!
    Д. Всеки има право на самоотбрана и неизбежна самоотбрана!
    Е. Всеки има право на собственост,образование, трудов стаж, пенсия, медицинско обслужване и обществена сигурност!
    13. Аморални деяния, които са подсъдими
    - лъжа, лъжесвидетелстване
    - кражба, обир, грабеж, агресия,абордаж,инвазия,конкиста
    - насилие, тормоз, терор, линчове,инквизиция
    - убийство,екзекуция
    - кастова сегрегация,търговия с роби
    - дискриминация – полова и расова
    - жертвоприношения и репресия,суеверие и сатанизъм
    - полигамия и полиандрия
    - проституция и сутеньорство
    - содомия
    мъж с мъж
    жена с жена
    човек с животно
    - педофилия и воайорство
    - шантаж, рекет, интриги
    - милитаризъм
    - саботаж, атентати, метежи
    - преднамерено унищожение или замърсяване на околната среда
    - порнография и нудизъм,ецхибиционизъм, стриптийз
    Всички норми и параметри в този план съвпадат с държавния стандарт на България, както и с държавния стандарт на по-развитите страни в Европа и света. Тази конституция решава всички човешки проблеми едновременно, поради което е наложително незабавно да стане достояние и реалност за широката общественост в целия свят.
    Одобрението и става с плебисцит и се подписва от всички светски и религиозни власти, както и от всеки човек поотделно, след което той получава документи за собственост, за правата и задълженията си.
    14. Деяния, които са позволени
    – Разводите са позволени и безплатни.
    - Противозачатъчните средства са позволени.
    -Сеч на дървесина само след като е посадена нова гора.
    – Риболов само от собствени развъдници на риба.

    инж.Лиляна Бл.Андреева

    Търся подкрепа,съмишленици и спомоществуватели за печат,пропаганда,патент и превод на английски и френски език с цел представяне пред между народните институции. Проектът за Нова Конституция решава всички проблеми на нашето съвремие едновременно,включително и екологичните.Благодаря за вниманието! С уважение:инж.Лиляна Бл.Андреева гр.Хасково ул.”Васил Друмев” №18 ет.3


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн