Старозагорец се завърна от второто си околосветско пътешествие

STZAGORA.NET
*

Добрин Димов край "басейна в небесата" Marina Bay Sands в Сингапур. Още снимки - в края на текста

Инж. Добрин Димов, собственик на фирма за мебели в Стара Загора, се завърна в края на декември 2016 г. от второто си околосветско пътешествие през последните няколко години. Той го започна през август и в продължение на три месеца и половина редовно изпращаше на приятелите си в социалните мрежи снимки от десетки екзотични острови и градове по маршрута на тура.

„И този път обиколката ми стартира от Савона, Италия – град близо до Генуа, на борда на големия италиански круизен кораб „Коста Луминоза“ – разказа пред „Старозагорски новини“ инж. Димов. – Записах се за член на екипа, поддържащ 6-те дизел-електрически двигателя на 100 000-тонния плавателен съд, тъй като съм специалист по ДВГ и говоря перфектно италиански, а освен това английски и руски. Навсякъде, където акостирахме, имах достатъчно време за местните забележителности. Не всички мои колеги го правеха, но моето любопитство към новото и непознатото винаги ме караше да напускам кораба, като разглеждам и фотографирам най-интересното в пристанищата, които посещавахме. Самият околосветски круиз е много скъп – средно около 40 хиляди долара, до 60 000 за най-добрите апартаменти на 8-ма палуба, и по друг начин не бих могъл да си го позволя.

Самият кораб е дълъг 300 метра, с 14 палуби и побира 2800 пасажери – богати французи, германци и италианци. Повечето от тях са пенсионери. Каютите не са много големи – по 10-15 кв.м, до 30-40 на големите суити, но повечето са с малки тераси. В круиза всеки може да се запише поотделно както за някой от трите му етапа, така и за всичките от тях. Първият е до Сан Франциско в САЩ, вторият до Сингапур, а третият от Сингапур до точката на отпътуване – Савона. Фирмата „Коста“ е част от американската „Карнивал“ и има 15 круизни кораба с различни имена. Нашият беше „Луминоза“ – „светещият“ на италиански.

След като напуснахме Средиземно море, прекосихме Атлантика, посетихме Карибите – Санта Лучия, Доминиканската република, Аруба, която е още под холандски флаг. След това минахме през Панамския канал. Той е изкопан от французите, но малко преди да го завършат те се отказали от него поради това, че им се сторил нерентабилен, и американците го купили. В момента каналът свързва Атлантическия и Тихия океан и е страшно печелившо предприятие. Всеки отделен кораб плаща за преминаването през него над 50 хиляди долара. Дълъг е 62 километра, като по-голямата му част минава през естествени езера като е прокопано само в края, към Карибско море. Има денивелация от 26 метра по канала заради това, че езерата са на по-високо ниво от океана. Тя се преодолява, като корабите се издигат или спускат в шлюзове. В САЩ посетихме по западния бряг близкия до Мексико Сан Диего, Лос Анжелис и Сан Франциско. Щатите не са много туристическа дестинация, много е глобализирана и не е нещо мега интересно, освен ако човек не е ходил никога там. Бил съм и в Маями на изток, там е много по-добре, с много по-развит туризъм. Лос Анжелис е за свръхбогати хора, трудно се разглежда, без да хвърлиш цяло състояние за целта.

На кораба работех само дневна смяна, по 8 часа, а понякога реално и по-малко, като в задълженията ми влизаше наблюдение на параметрите на 6-те двигателя и текуща поддръжка. 4 работят, 2 стоят в резерва на стенд-бай. Понякога спират, изключват се – има какво да се върши по тях. Не е много, но трябва да имаш знания как да реагираш на дадена ситуация. След акостиране на пристанище се договарях с колегите, понеже не всички бяха любознателни и предпочитаха да си стоят на кораба, и излизах към 11 часа през деня и се прибирах към 14 ч., като така използвах и обедната почивка. Направих хиляди снимки.

Най-красивото място, което посетих по време на круиза, беше Сингапур. Това е град с невероятни технологии, свръхмодерна зона, която ръководи цялата икономика на Индонезия и Малайзия в Югоизточна Азия. Бях в прочутия Marina Bay Sands – три суперлуксозни небостъргача, разположени един до друг, чиито върхове са свързани с голям общ дъгообразен басейн в небето над тях – любимо място за много жители и гости на града.

Много атрактивен е и остров Пукет с всичките си дискотеки, плажове и хиляди чудесни атракции. На другия полюс са Карибите, където местното население не е чак толкова цивилизовано, не искам да употребявам по-силни думи. Много е голяма употребата на наркотици, не се занимават твърде с трудова дейност. Никаква индустрия нямат, никой не знае от какво живеят. По-опасно е и в Чили, в Перу. Там има огромни гета, в които е забранено да влизат туристи, защото не се знае дали ще излязат. Само червена пръст, духа един вятър, невероятна горещина, мизерия, вода нямат. Страшна работа. Разходих се веднъж из едно такова гето в Чили, минах към километър из него, но ме настигна полицейски патрул и ме изведе от съображения за безопасност, като ме предупредиха повече да не влизам.

Големите молове в Чили имат охрана, за която е нещо обичайно да изхвърли с ритници някои по-бедни мучачоси, които се опитват да влязат. Различават кои нямат пари и директно ги изхвърлят. Из градовете в Латинска Америка съм виждал да се движат зарешетени автобуси с полицаи, които ловят из улиците подозрителни или издирвани лица, вкарват ги вътре с шутове и добре ги обработват, както сториха пред очите ми с една жена, която прибраха от автобусна спирка. После ги откарват в някакви лагери. Жестока дисциплина, която граничи с терор – нещата, които е създал Пиночет, не са отживелица в Чили. Всичките му разпоредби стоят. Но пък икономиката на Чили е във възход, имат много медна руда. Само малко по-нагоре Еквадор е най-добрата страна за живеене. Пълно е с руснаци, с руски лади, газки, КАМАЗ-и – нещо като Куба, но не са толкова изостанали. Няма никаква дисциплина, но няма и престъпност. Липсва и вопиюща бедност, но сред богатите хасиенди често се виждат и съборетини. Бедните работят на богатите, но са постигнали някво равновесие.

Преди две години пътувахме през Гибралтар, Тенерифе, Кабо Верде и слязохме към Бразилия, където посетихме 4-5 пристанища. След това – Монтевидео (Уругвай), последвано от аржентинската столица Буенос Айрес и архипелага Огнена земя в Патагония, с едноименния остров. Там е отправната точка за всички експедиции към Антарктида. Посетихме и Великденския остров с прочутите му каменни статуи. Отварям скоба, за да припомня, че местните жители, вдигнали каменните колоси, са изсекли цялата гора, за да ги придвижват чрез хлъзгане върху кръглите дънери. И след това са измрели, популацията им изчезнала. Това са били племена-човекоядци по неволя заради липсата на храна, отлични мореплаватели, които са владеели навигацията на огромни разстояния в Тихия океан, като са познавали всички острови в тази необятна част на света. Останала е само неразгаданата им до момента писменост. Сега на Великденския остров има само чилийци. Това е най-скъпата възможна туристическа дестинация в света – на 4-5 дни с кораб от Чили или на 6 часа полет с малък самолет.

По време на двете ми околосветски пътувания не срещнах много българи. От хиляда души екипаж сънародниците бяхме само петима. Четиримата бяха от Варна, само аз – от Стара Загора. От тях имаше електротехници, ВиК-майстори, един беше началник на противопожарната охрана. В корабоплаването много се търсят инженерните специалности. За да те вземат, трябва да имаш, първо, инженерно образование, или пък да си завършил Висшето военноморско училище във Варна. Трябва да се знае и перфектно език. След това се изкарват морски сертификати, кандидатства се. Много е дълъг периодът, не е нещо, което става лесно. С изключение на музикантите – те лесно се качват на круизите. Както и ресторантьорите от групата по обслужването на кабините.

Храната по време на круиза е много добра, ол-инклузив. Но на кораба има и много платени ресторанти. Когато дадена обиколка е около Италия и зареждат италиански продукти, всичко е чудесно. Най-безобразна е храната около Щатите. Никога не можеш да познаеш какъв плод ядеш. Независимо дали е праскова, ягода или ябълка, всичките имат еднакъв вкус. Домати, заредени от там, издържат по три месеца. Водата на кораба е неограничена. Опресняват морската чрез обратна осмоза или изпарители, но тя е само за хигиенни цели. Иначе има огромни количества бутилирана минерална вода.

Трето околосветско вече едва ли ще направя. Не ми останаха вече дестинации – навсякъде съм ходил по света. А и един толкова дълъг, 100-дневен околосветски круиз, е нещо доста уморително. За предпочитане са по-кратките – за по 10-12 дни. Всяко нещо е хубаво, когато е с мярка. Големите презокеански кораби са сигурни, няма какво да им стане в морето. Плаши ги само пожар на борда или сблъсък с друг кораб, респективно с бряг. Но при голяма буря дори на тях никой не ти спестява голямото клатене. Вече има 180 000-тонни пасажерски кораби, които вземат наведнъж по 6000 туристи и 2000 човека екипаж.

В заключение мога да кажа, че едно околосветско пътешествие нито е много лесно, нито кой знае колко чудесно. Но поне два пъти досега успях да оценя какво имаме ние тук, в България. А то никак не е малко.“

Добрин Димов на остров Аруба

В Колумбия

Marina Bay Sands в Сингапур

Футболно игрище във водата - Сингапур

Круизният кораб "Коста Луминоза" в Гренада

Хонолулу, Хаваи

Сан Диего, Калифорния

Паго-Паго, Самоа

#




echo
Copyright © 2017 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн