Само с паркове не се живее, господа другари!

STZAGORA.NET
*

Напред из китния парк "Бедечка" с песен на уста!

Клошарят-ефрейтор в средата на китния парк "Бедечка" излиза от заслона

Свирейки на тънката струна на нормалната човешка любов към природата, политологът Първан Симов от социологическата централа „Галоп балкан“ тихомълком се промъква от известно време към подножието на старозагорските устои. Ще залага там бомба. Екобомба. Подир него, влачейки крака в прахоляка на несъстоялия се парк „Бедечка“, за който им е казано, че ще го спасяват, пристъпват неколцина омаяни от свирнята му последователи. Те слушат приспивната песен на водача си, която много им прилича на „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и вярват, че отиват на свещена битка за повече цвят и зеленина в сивия им живот.

Но докато вървят из острите мартенски тръни на „Бедечка“, която ще спасяват, протяжните трели на Първан кой знае защо започват да им звучат някак си по-странно, по-различно, и като че ли придобиват смътно познат отмерен ритъм. От време на време той заглъхва и се губи, но после пак се появява – все по-силен и по-отчетлив: На-на-нааа наа на-нааа-на, на-на-нааа на на-наааа… И след малко отново: На-на-нааа наа на-нааа-на… „Какво беше това?“, мисли си първият зад Първан. В този момент до него някой плахо запява: „Бой послеее-деен е тоооо-зи… на-на-нааа на на-наааа…“

„Абе, какво пеем и накъде вървим?“ – сепва се първият зад Първан и се оглежда като внезапно пробуден от 45-годишен сън, но през 2016-та година. Песента – позната, но действителността – някак си по-различна. И изведнъж разбира: Не, не ни водят към цвят и към зеленина. Водят ни под строй и с маршова стъпка към „Бедечка“, която ще спасяваме, защото не могат да съберат хора, които да се завъртят из нея, та барем малко да заприлича на западния парк. Щото така са казали – че „Бедечка“ не е източният боклучив край на Стара Загора, а парк, цъфнал и вързал. И ние им вярваме. Вярата в пар…ка винаги ни е крепила.

След поредния храст се натъкват на клошар. Той изскача от заслона си, скрит в средата на тръните на боклучивата, още неспасена „Бедечка“, и вдига повелително ръка: „Стой! Накъде?“

„Отиваме да пречим, носим бомба. Екобомба! Може нищо да не стане, но ще им пречим до последно!“ – докладва Първан, изпънат пред клошаря като редник пред ефрейтор.

„А, така ли? Добре, продължавайте!“ – махва с ръка клошарят и се шмугва пъргаво обратно в заслона, за да си доспи. Колоната продължава напред да спасява „Бедечка“.

След дълго влачене нагоре-надолу и от реката до пътя първият зад Първан започва да усеща глад. Вече не пеят „Бой последен е този“, понеже са останали без сили. Вглежда се с плаха надежда в сухите треви на „Бедечка“ за нещо поникнало, което да се наведе и да откъсне така, както е в строя, но освен кощрява друго не съзира. „Бахмааму, къде ни докараха!“ – сепва се той и от глад му причернява като на кореец от севера. Кощрявата започва да му се струва все по-апетитна. Но аха да реши да си откъсне и да я опита, му се завива свят и започва да се свлича като в някаква тъмна и бездънна яма по средата на „Бедечка“, която ще спасяват. Точно преди да пропадне съвсем, откъм града се задава колона от работници със сини потници, с кирки и лопати в ръце. Предвожда ги един, на който дори и очите са сини.

Двете колони спират една срещу друга. „Разбрахте ли сега, че само с паркове не се живее, господа другари!“ – казва строго онзи със сините очи на Първан, който от дългото влачене из „Бедечка“ съвсем е брадясал.

В този момент първият зад Първан съвсем припада. Но аха да се пльосне по очи в праха на „Бедечка“, която ще спасяват, се сепва и скача от стола. На екрана пред себе си вижда заглавие:

САМО С ПАРКОВЕ НЕ СЕ ЖИВЕЕ, ГОСПОДА ДРУГАРИ!

Максим Добрев

*

#ggerb

fevv



Напишете коментар


echo
Copyright © 2017 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн