Еколози спъват развитието на Стара Загора под знамето на битка за пустеещата зона „Бедечка“

STZAGORA.NET
*
Зоната „Бедечка“ засега е едно голямо нищо. Стои такова вече 50 години. Още толкова ли трябва да го търпим?
*
Обичам природата и не мога без нея. Намирам градските паркове за нещо много полезно и необходимо. Дълго време, години наред, бях убеден привърженик на идеята за запазване на парк „Бедечка“ в онези широки граници, в които го възприемахме до неотдавна. Но днес, в пика на ескалиращите от години страсти около него, не мога да премълча следните няколко съображения по темата. Не и след като вчера за пръв път от много време насам отидох в „Бедечка“ да си опресня спомените за тази част на града от времето, когато живеех на две крачки оттам, в края на „Августа Траяна“. Съботният следобед бе слънчев, имах време, и я обиколих надлъж и нашир. Но се оказах неподготвен за картината, която заварих. Тя бе твърде далеч от разбиранията ми за това, как трябва да изглежда един парк. И ме накара още веднъж да поставя на кантара двете възможности: „зелената“ кауза за запазването му, от една страна, и необходимостта Стара Загора да расте, да се развива – от друга. Запитах се точно този запуснат терен ли, в който срещнах само един окаян бездомник, вдигнал колиба в гъсталака, е по-ценен за града ни, или един бъдещ красив, тих и не по-малко зелен нов квартал на негово място, приютил в себе си днешните горички от високи кедри и кипариси, в който със сигурност би било доста приятно да се разхожда човек след време. И ето до какви изводи стигнах:

1. Така нареченият парк „Бедечка“, в спорната му част от около 200 декара – каре 400 на 500 метра между едноименната река и ул. „Иван Вазов“ (бивша „Куйбишевска“) на запад, и от ул. „Августа Траяна“ до магазина на „Лидл“, която екоактивистите са взели под крилото си, се посещава от твърде малко старозагорци. Рядко някой минава през въпросната зона, защото мястото е неприветливо и безлюдно. „Бедечка“ във визираното каре никога не е била истински градски парк, въпреки датиращите отпреди десетилетия опити да я превърнат в такъв. Днес е занемарена, обрасла площ, пущинак, в който има и доста неприятни, дори кошмарни места. От бившите бахчи, в които отглеждаха праз и зеле, така и не се стана пълноценен парк, колкото и да се мъчим да прикачим с днешна дата тази дума към тях. Практиката доказва това вече над 50 години. Истинският старозагорски парк всички знаем кой е – Аязмото, парк „Митрополит Методи Кусев“ – една великолепна и огромна територия за отдих, спорт и туризъм, която щедро предлага и планински въздух, и планински релеф.

Неслучайно екоактивистите снимат „Бедечка“ най-често по време на организирани от самите тях акции и популяризират единствено тези снимки, които съответстват на тезата им. Нека се запитаме защо в социалните мрежи и медиите се отбягва публикуването на актуална визия от неугледната вътрешност на въпросната зона. Отговорът е лесен: защото реалността е неизгодна. А вътре има следното: няколко компактни групи от наистина стойностни и високи иглолистни дървесни видове, които си заслужава да се запазят на всяка цена. Останалото са саморасляци и хаотичен храсталак. Боклуци, строителни отпадъци, клошари, живеещи дълбоко в пущинака, бездомни кучета, обрасли алеи и обширни голи пространства (на снимките по-долу).

Казаното не означава, че районът няма нужда от парк. Но такъв, при това много добър, има в непосредствена близост – залепен за северната граница на зоната „Бедечка“ е другият много посещаван и атрактивен старозагорски парк „Загорка“ – около едноименното езеро. С рекреативни функции активно е натоварена и парковата алея източно от река Бедечка, която свързва квартал „Самара 3″ с езеро „Загорка“. Само на 200 метра южно е и чудесният квартален парк „Зеленият клин“. Да не говорим пък, че уникалното Аязмо е на 10-15 минути пеша от квартала.

Коректно е да приемем и че точно тук, в карето на бившите бахчи, хората също имат нужда от място за разходка. Но тази необходимост може да бъде напълно удовлетворена от по-малките по размери квартални зелени площи, над 20 на брой, всяка от по няколко декара, каквито по план ще има тук.

2. След като пустеещата зона „Бедечка“, това каре 400 на 500 метра, не е от решаващо значение за пълноценния отдих на старозагорци, нека си зададем въпроса защо така агресивно сдружения и НПО-та – и местни, и централни – налитат да я запазят. Това, което наблюдаваме през годините е, че зад всяка шумно разгласена активност на разнокалибрени еколози и неправителствени организации стоят сериозни икономически интереси. Особено когато ни призовават към проява на гражданска съвест по техен шаблон въпреки очевидността на нещата. Тяхната обичайна, макар и премълчавана логика е ясна: Ще ви пречим да го направите днес вие, за да го направим утре ние.

Спаха непробудно, докато бетонираха черноморските ни плажове, лъгаха ни 5 години за тецовете и полигона, спъват развитието на планинския ни туризъм, а днес са против разширяването на градските ни квартали. Правят точно обратното на това, което трябва да се прави. Благодарим за такава екология, но няма нужда.

Натискът по казуса „Бедечка“, това неприветливо петно върху картата на Стара Загора, днес е изгоден само на няколко души. Създаването на нов градски квартал на мястото на пустеещата зона ще е от полза за развитието и напредъка на цяла Стара Загора, на всички старозагорци. Градът ще стане по-голям и по-красив, по-притегателен, по-удобен и желан за живот от когато и да било. Това, очевидно, бърка сметките на подаващите тона.

3. В центъра на Стара Загора възможностите за ново строителство са почти напълно изчерпани. Цели улици са вече плътно застроени, без пролука между залепените една за друга сгради. А градът е жив организъм – трябва да расте. Град, който не расте, неминуемо запада. Желаем ли това за Стара Загора? Не. Желаем ли строителните ни фирми да останат без поле за реализация? Да ги съсипем от бездействие? Да изхвърлят работниците си поради липса на работа? Не. Това би било твърде лош сценарий.

Изводът е очевиден: Развитието на града не може да бъде спряно. Строителите трябва да получат ново поле за действие, като същевременно запазят ценните дървесни видове. Те ще бъдат много по-необходими, когато се зоната се урбанизира и насели. Когато там, край Бедечка, изникне нов филиз на вечно живата Стара Загора.

Но защо точнто тук? – питат много наши съграждани. Не може ли да се строи на североизток, зад река Бедечка? На северозапад и югозапад от града? Да, може. Но е въпрос на целесъобразност. Сочените райони са твърде далеч за ново строителство от централната градска част. Което засега е неизгодно както за строителите, така и за евентуалните купувачи на жилища там. Докато тук балансът на „за“ и „против“ е в полза точно на това, което е предвидено по подробния застроителен план. Паркове и зелени площи наоколо – дал Господ, в никакъв случай не се разчита само на тези 200 декара, които дискутираме.

Паркове са нужни там, където има хора. А в зоната „Бедечка“ дървета има и ще си останат, но хора няма достатъчно, за да напълнят една толкова голяма площ. Идете и вижте. Дано тук да стане поне квартал – чист и зелен. Защото засега е едно голямо нищо. Стои такова вече 50 години. Още толкова ли трябва да го търпим, докато решим да се размърдаме и да променим нещата към по-добро?

4. С особена грижа и внимание трябва да бъде подходено към крайречната алея, която свързва квартал „Самара 3″ с езеро „Загорка“. Тази алея минава през лонгоза непосредствено около река „Бедечка“. Той е една тясна ивица, не повече от 20-30 метра от източната страна на реката, и е истинска природна ценност с уникалната си екосистема. През този лонгоз, една смайваща малка джунгла в градската среда, ежедневно преминават и се радват на рекреативната му паркова функция стотици старозагорци. Там не е рядкост да се видят таралежи и дори речни раци, които пресичат алеята. Така че следва много добре да различаваме и разграничаваме двете зони. В лонгоза има обаче един съществен проблем – дърветата са стари и падат при силен вятър, което ги прави опасни.

*
Старозагорката Росица Джамбазова в коментар под по-ранни наши публикации по темата написа следното: „Дайте първо да се разберем какво наричате „Парк Бедечка“? Там, където ще се строи, т.е. новият ПУП, НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ е било парк, а бахчи. През годините назад е имало само ИДЕЙНИ проекти за парк, НО НИКОГА НЕ е било прието и УЗАКОНЕНО като парк! Така че новият „КВАРТАЛ БЕДЕЧКА“ на СТАРА ЗАГОРА НЕ се строи върху парк, а върху БАХЧИ, които имат собственици според законите на България!“

*
Коментар към текста на старозагореца Ивайло Тодоров:
„Аз се питам къде са еколозите и другите разни зелени, когато циганите изсякоха горите? Що не са с палатките си там, защо не вдигат шум, протести? А все се перчат, когато работата опре до инвестиции? Циганските безобразия в природата са в пъти повече… ама тиииишинаааа!“

*
Съгражданка ме попита в отворилата се във Фейсбук дискусия – чии интереси защитавам, като изказвам категоричното си мнение за „Бедечка“, противоположно на натрапчиво насажданата „екологична“ правда. Отговорих й следното, което ще повторя и тук: защитавам не интереси, а целесъобразността за града. Което винаги съм правил. Първо, не ни е нужен пълен с боклуци, клошари и бездомни кучета огромен терен във вида, в който днес се намира „Бедечка“. Второ, за да се хвърлят милиони за привеждането му в цивилизовано състояние, е нужен мотив. Такъв не виждам – зоната е встрани от основните градски маршрути, от градската традиция. Зоната е твърде голяма по площ за възлаганите й функции на квартален парк, при доказан през годините недостатъчно висок интерес към нея от живеещите наоколо. Първите две съображения водят до оставащата трета възможност – урбанизация на тази част на Стара Загора със запазване на зеления й парков изглед. Така градът ще се разрасне, ще се разкраси, ще стане още по-привлекателен. Ще се отворят нови работни места, бизнесът ще се съживи. Изобщо – Стара Загора ще направи крачка напред.

Максим Добрев

*

Отвън - парк...

...отвътре - празно и мръсно

Стойностните дървесни видове са обособени в компактни групи...

...което ясно се вижда и на тази снимка.

Поглед към реката. Тази пустош ли бранят?

Или тези боклуци?

Клошар се е нанесъл да живее в най-дълбокия храсталак на зоната "Бедечка"

Недалеч оттам - бездомни кучета. Някои с ушна марка, други без

Открита дълбока яма посред "парка", нарочен за запазване

И изоставен канал за ремонт на коли

Празни и обрасли алеи в топлия съботен следобед

Лонгозът на река Бедечка е обитаван от много животни и трябва да бъде запазен



jun

4 коментари on “Еколози спъват развитието на Стара Загора под знамето на битка за пустеещата зона „Бедечка“”

  • Ваня Кехайова wrote on 14 март, 2016, 9:23

    Кучетата не са лоши. Това на преден план е Белчо, а най- отзад- Хектор.

  • admin wrote on 14 март, 2016, 18:38

    Понякога и най-добрите кучета ги хващат бесовете и започват да облайват минувачите. Наблюдавал съм това нееднократно. Вероятността да ухапят някого е малка, но е достатъчно да му изкарат акъла. Особено като са в група по 3-4. Тук извън кадър остана още едно, четвъртото.

  • арх.Мария Каразлатева wrote on 27 март, 2016, 18:27

    Болно ми е да разбера степента на запуснатост и разруха на едно от най-хубавите места, които помня от ученическите си години в Ст.Загора. Много често посещавах с моите родители, с наши семейни близки и приятели, с моите мили съученици, в продължение на много години парка с езерото. Той наистина бе част от градската култура на Стара Загора. Беше едно предпочитано място в живота на гражданството, беше старозагорското „море“ с всичките му популярни атрактивности и забавления, имаше дори международни състезания с дистанционно управлявани малки плавателни съдове. Беше Пролетния сектор на градините и парковете в града /Аязмото е твърде „иглолистно“/. Сега е мярка за нашия обществен и граждански аутизъм, за липсата на воля  управата да направи всичко по силите си, за да върне тази Благодат на хората, за липсата на интелектуалното настоятелство на съвременните старозагорски културтрегери, припознали в някогашния парк своето място на възможност за нова творческа изява и нова среща с хората в рая на изкуствата. Жалко, много жалко – ставаме все по-неспособни да изразяваме солидарност в следването на общите си интереси.Дори не съм сигурна, дали изобщо вече имаме такива- Приложените актуални фотоси са портрета на състоянието на съвременната ни духовен статус. 

  • admin wrote on 28 март, 2016, 7:38

    В случая не става дума за парк „Езерото“. През последните години той се разви към по-добро покрай новия 5-звезден хотелски комплекс с конферентни зали и ресторанти – ярък пример как урбанизацията вдига и нивото, и интереса към една паркова зона. Тук иде реч за непосещаваната масово през годините територия покрай бившата ул.“Куйбишевска“ – от „Августа Траяна“ 400 метра нагоре, която винаги е пустеела. Тя е обект на споровете днес. Парк „Езерото“ започва след нея.

Напишете коментар


echo
Copyright © 2017 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн