ПОЗИЦИЯ относно събитията в БСП-Стара Загора: Преди да се обединим – да се разграничим

STZAGORA.NET
Преди около половин година, след поредното заседание на конференцията на общинската организация на БСП в Стара Загора, писах, че следващия път Бойчо Биволарски ще разбере цената на петте гласа, с които спечели мижавата си победа. До оня ден мислех, че може да прояви мъдрост, далновидност, морал или поне чувство за самосъхранение. Не от някакви приятелски чувства, а защото ми се иска да живея в град, в който политическите фигури, макар и от местно значение, могат да бъдат достойни. Уви, не се случи. Дори не ме интересува истинска или измислена е хипертоничната криза, защото никак не е лесно да се мъчиш да се измъкнеш от блатото, в което се опитваш да натикаш всички. Не се интересувам и дали претендентът за пореден мандат знае цената и на един от гласовете. Тя очевидно да е доста висока, но това не може да го разколебае.

Какъвто и да бъде финалът на провалената с огромни усилия от страна на организаторите конференция, печелившият не е Бойчо Биволарски. Както и да завърши опитът му за политическо самоубийство, върху общинската организация на БСП той ще има благотворно въздействие. Може би то няма да се забележи веднага, но е сигурно, че хората най-после разбраха – този човек е опасен и няма задръжки нито в личен, нито в обществен план.

Мисля, че измъкването на Бойчо Биволарски и приближените му, без значение по каква причина, без да коментирам начина, е оздравително за организацията, то ще отрезви хората и вместо да ги разбие на още по-малки групички, каквато вероятно е целта, ще ги сплоти. Е, по-добре беше сплотяването да не е на принципа „против”, но така се случи. Час след полунощ в понеделник някой от издържалите припомни старото болшевишко (използвано и от други) правило – преди да се обединим – да се разграничим. Смятам, че разграничаването приключи.

Таня ИВАНОВА
*

споделяне във facebook